Елена Ангелова за първата премиера на хореографката Галина Борисова в Народния театър. 

На територията на съвременното концептуално изкуство, където прекрачването на граници е норма, а провокацията на възприятията е в тон с интелектуалния стимул, „Хипотетично“ се повява като логично продължение на работата на Галина Борисова, но в един изключителен, нетрадиционен за нея контекст: като част от афиша на Народен театър „Иван Вазов“. Поводът премиерата на един от най-утвърдените независими творци у нас да се състои в най-мащабната ни театрална институция е програмата „Апостол Карамитев“[1]. „Хипотетично“ е първият реализиран проект в рамките на инициативата, която дава сцена на интердисциплинарни и авторски подходи, различни от т.нар. конвенционален театър, в камерното пространство на името на големия актьор на 4-ия етаж. По този начин Народният театър предоставя ценна възможност да се видят различни имена от многообразието на изпълнителските изкуства у нас, да се обединят различни естетики, жанрове и форми чрез първия ни театър като продуцент и така да получат национално признание. Ангажимент, към който Народният театър се придържа в програмата си през последните 2-3 сезона (тук може  да се спомене театралната променада на режисьора Боян Крачолов „Петрови в грипа и около него“ – първа по рода си продукция за НТ).

Но нека се върнем на „Хипотетично“, чиято премиера се състоя скоро след като авторката Галина Борисова беше отличена с „Икар“ 2024 в категория „Съвременен танц и пърформанс“ за „Есмералда и Раймонда“ в партньорство с Теодора Попова. „Хипотетично“ е безспорно в стила и почерка на Галина Борисова – със своята неприбързаност, разтягане на действието, което винаги очарова като артистичен жест. Темпото съвсем не е бавно, но фактически не се случва събитие, а се композира деконструкция: това е майсторството на авторката да работи в полето на фините нюанси с конкретика и деликатност, която се разтваря в присъствието на изпълнителите.

Между оформянето на ясни значения и абстракцията, между ироничното и автентичното, с рядко срещан екип от толкова различни един от друг и талантливи артисти – Анета Иванова, Велислав Павлов, Елена Димитрова, Кире Гьоревски, Пьотр Кшемински и Стефан А. Щерев, „Хипотетично“ е успокояване на сетивата към сценичното през неочаквана, смела концепция.

Постановка на интелектуалния хумор – също „запазена марка“ на Галина Борисова, „Хипоптетично“ с лекота борави с концепции от авангарда и съвременния танц и пърформанс, но успява неусетно да ги превърне в близки и лесни за възприемане жестове от сцената. Като „сцена“ тук е доста широко понятие, както впрочем и „хореография“: изпълнителите превръщат целия малък салон в игрално пространство, а всички дребни, пестеливи движения са внимателно синхронизирани с фразите, които се изричат, и значенията, които оформят – всички изпълнители заедно, през хореография на текста, в елегантно загатнати жестове от ежедневието.

Един от особено любимите за мен, като театрален критик, моменти в „Хипотетично“ е когато артистите започват да маршируват в синхрон, провъзгласявайки един по един понятия от речника на театъра и танца – ту клишета, ту съвсем работещи формулировки на жанрове и специфики, ту тотално измислени нон-сенс фрази, които обаче звучат особено правдоподобно. Тази театрална автоирония събуди в мен усмивка на възхищение не просто от изобретателността на целия екип, но и от способността им да ни представят цялото това натрупано знание като игра на думи, в които значенията се преподреждат и от това произлиза ново, леко усещане.

Постановка, която композира от нищо нещо и обратно. Ако мога да разкажа „Хипотетично“ с няколко думи, биха били това. На стените около вратата, през която се настанява публиката, са разлепени няколко плаката, представящи вероятно несъществуващата личност Елизар Бувие, жълъдовъд, самотник и други определения в тази посока.

Сценографията и костюмите на Дарина Стоименова са изградени отново през същата лаконична, наситена с автоирония и хумор логика, като през по-голямата част от представлението изпълнителите са облечени в работнически гащеризони, а към финала се оказват по скрити под тях пижами. Една от визуално най-ярките части на „Хипотетично“ е моментът, в който сцената се изпълва с изкуствени дървета с най-различни плодове, листа и цветя. На заден фон са разположени спускащи се като завеси принтове на природни пейзажи – нарочно не отиващи си един с друг, което допълва ефекта на нелогичното, неочакваното.

Всеки елемент от постановката доизгражда визията на Галина, навигира през сложната идея с лекота, като в резултат в зрителското преживяване доминира не толкова провокацията, колкото умисленост, успокоеност, осъзнаване. „Хипотетично“ надхвърля обикновения спектакъл, за да се превърне в камерно, дълбоко наблюдение на принципите на сценичното.

За мен особено запомняща ще остане последната сцена, в която виждаме изпълнителите да преминават, извършвайки в синхрон повторяеми движения като в прочутите хороводи на Пина Бауш. През сцената, между нея и публиката, използвайки всеки възможен изход, те се разпределят под завладяващите звуци на разпознаваема класическа мелодия и изграждат образ за нещо по-голямо от тях, от нас, от сцените, на които сме станали свидетели до този момент.

Интелектуално стимулиращо и провокиращо въображението, „Хипотетично“ е събитие в театъра, което ни дава така необходимото подсещане за трансформиращата сила на изкуството да надскочи границите на познатото и да се впусне смело в полето на неизвестното. Смелост – още една от отличителните черти от над 40-годишното наследство от представления на Галина Борисова. Да се надяваме, че подобна смелост ще продължи на територията на Народния театър.

Елена Ангелова е театрален и танцов критик, автор на редица статии в специализираната периодика.

[1] Повече за програмата „Апостол Карамитев“ на Народния театър: https://nationaltheatre.bg/bg/za-nas/konkurs.

Народен театър „Иван Вазов“

ХИПОТЕТИЧНО

Идея, хореография и режисура: Галина Борисова

Сценография и костюми: Дарина Стоименова

Звукова среда: Владимир Влаев

Фотограф: Стефан Здравески

С участието на: Анета Иванова, Велислав Павлов, Елена Димитрова, Кире Гьоревски, Пьотр Кшемински и Стефан А. Щерев

Премиера: 10, 11 април, сцена „Апостол Карамитев“