На 27 март номинираният в категорията „Дебют” режисьор Димитър Илиев получи наградата Икар на Съюза на артистите в България, с което насочи вниманието на публиката и критиката към своя първи спектакъл извън рамките на Театралната академия – поставен е в новото сценично пространство Yalta Art Room в клуб YALTA в София. В представлението по пиесата на Марк Рейвънхил „Shopping and F***ing“ участват младите актьори от НАТФИЗ „Кр. Сарафов” Антония Кундакова, Вилян Гешев, Ванина Йорданова, Георги Богданов, Радослав Радев. Сценографията и костюмите са на Ванина Цандева, композитор – Румен Драганов, видео и обработка – Петър Бояджиев. Спектакълът е създаден с финансовата подкрепа на Националния фонд „Култура“ – Програма „Творчески инициативи“. 

Появата на този дебютен спектакъл, изграден изцяло от индивидуалните творчески стипендии на актьорите и творческия екип, се случва в ситуация на особени размествания на пластовете във финансирането на сценичните изкуства. Накратко, сценичните изкуства, които през 2020 година попаднаха в тъмния и празен салон на неизвестното, с бавни стъпки започнаха да правят опити за спасение и навлизане отново във видимия спектър. С плахи, но плавни ходове сценичните пространства, а и самите частни компании, се опитваха да върнат малка част от публиката си в рамките на допустимото от пандемичните регламенти. През 2020 г. и през 2021 г. през анти-ковидните мерки от Национален фонд „Култура” бяха раздадени  финансови грантове за индивидуални творци и частни компании в размер на над 20 милиона лева. Най-засегнатите от пандемията бяха именно сценичните, музикалните и аудио-визуалните изкуства, които изгубиха най-много публика. И така, 2021 г. трябваше да върне доверието в гледането на живо. Не само съществуващи пространства се укрепиха финансово, но и се отвориха нови именно поради нуждата от представяне на все по-широкия спектър от компании, индивидуални артисти и съвместни проекти на групи артисти. 

Пространството на изгубилия своята градска слава от 90-те години клуб „Ялта“ отвори врати и като ново място за изява на сценични творби под името Yalta Art Room Успешна и вероятно изрично търсена е художествената асоциация на режисьора и артистичната компания да постави пиесата на Рейвънхил именно в този музей на ъндърграунд културата от 90-те години в София. Запазил своя мрачен, дори макабрен облик на място, в чиято тъмнина изгряват и умират надежди, днешният клуб YALTA  е повече от точното място за този театрален дебют. Около публиката в този своеобразен салон витае тъмнината, но и тишината на мястото, в което мнозина от нас са запомнили шума и пронизващите лъчи на прожектори и блиц светлини.  В този смисъл спектакълът може да бъде почувстван и наблюдаван и като site-specific, но все пак неговата основна задача е да бъде свързан от първата до последната минута с пиесата на Марк Рейвънхил.

С „Shopping and F***ing“ Димитър Илиев ни въвежда в катастрофичното съществуване на младите. Интересен, вдълбочен в бездните на душата и смешно-мрачен прочит на една вече популярна пиеса на британеца Марк Рейвънхил, която започва своя сценичен живот през 1996 г. с премиера в Royal Court Theatre (театър за представяне на нови британски пиеси). Още тогава британската театрална критика предрича успех на пророческия възглед на Рейвънхил за времето на епидемиологичното разпространение на ХИВ вируса и за превръщането на човека в стока. Езикът е шокиращ и остроумен, разрязващ като инструмент тъй наречения в пиесата „свят за еднократна употреба”. Тогава публиката остава дълбоко засегната и провокирана от позицията на автора да изговаря нещата ‘in-yer-face ’ ( право в лицето), дори художествената критика го включва в осмислянето на периода на 90-те години .

Рейвънхил дава имената на своите персонажи, провокиран от най-известните звезди в този момент по MTV –  поп иконите от  групата Take That Марк, Гари и Роби и момичето Лулу. Те живеят, за да крадат, препродават и купуват каквото могат – от наркотици през секс до фаст фуд. Марк, за когото лондонското сити е било светлото бъдеще,  е възстановяващ се наркоман; след топлес прослушване за шопинг канал Лулу трябва да продаде екстази, дадено ѝ от интервюиращия я; Гари, който е бил сексуално малтретиран от втория си баща, проституира, търсейки някой да сбъдне насилствените му фантазии; Роби се опитва да направи достатъчно, за да плати на алчния си наемодател, и създава телефонна сексуална линия с Лулу. В интерпретацията на Димитър Илиев тази постмодерна смесица от черен хумор и мрачна философия се разкрива през добре разпределен и мислен актьорски театър. Всеки от дебютиращите на професионална сцена актьори се движи по ръба на енергиите и тяхното овладяване. Свързани с бързия, остър и неспирен диалог, те отдадено следват последователната режисьорска линия на Илиев за тоталната безнадеждност. Едно от постиженията на „Shopping and F***ing“ е в тази особена спойка на режисурата с драматургията, която се отразява в актьорските изпълнение. Видно е – върху текста е мислено и четено, преживяванията на самите актьори са били наблюдавани и съобразявани с поверените им роли. Във вътрешния режисьорски процес могат да бъдат открити контурите на личното преживяване, на личния катарзис и опит за спасение. Не само самите актьори, но и режисьорът, през работата си с текста и постройката на спектакъла, са свързали собствения си човешки опит с персонажите от времето на деветдесетте години на ХХ век. 

 „Да бъдеш или не” е заменено със свръхвъпроса  „Да консумираш или да те консумират?“. Зрителят трябва да разчита множество екзистенциални теми, свързани със стойността на човешкия живот в свят, в който всичко може да се купи, защото всичко се продава и има съответната цена. В този свят истинските взаимоотношения се заменят с „транзакции“, превръщайки любовта и физическия контакт в обикновена търговия. Пиесата „Shopping and F***ing“  разглежда този проблем по възможно най-бруталния, откровен и честен начин със средствата на драматургията. Важен акцент в сценичния успех на Илиев и на целия екип е именно това своеобразно подчинение на ритъма и смисъла на текста. „Това е  прочит върху пиеса за самотата и трагедията на младия човек, оставен на произвола на нелеката си съдба – да се адаптира към прогнило обществото и да оцелява“, споделя по повод премиерата на спектакъла Димитър Илиев с мрачното предчувствие, че пиесата на Марк Рейвънхил ще става все по-актуална.

Срещата между ключовия за съвременната западна драматургия Марк Рейвънхил и дебютанта Димитър Илиев се е случила на границата между световете на обещаното и реалното, там, където ценното е загубено, а свидните стойности са част от сделка.  Напълно валидна картина за живота и на днешните млади, за които безнадеждността отново е любима, както е и на онези от новата генерация на деветдесетте.