Свободната сцена на фокус
В преследване на сянката
Катлин Дохърти притежава всички качества да задържи все по-разконцентрираното съзнание на публиката в днешно време. Нейното танцово представление „Преследване на сенки”, което представи в рамките на резиденцията си в Дерида Денс Център в София, подсеща съвременния зрител за все по-важната необходимост от структура и ясна драматургия на една сценична продукция в хаотичния културен контекст. Катлин Дохърти демонстрира преди всичко сила – както на емоционално, така и на физическо ниво. Владеенето на спецификата на нейното тяло и впечатляващото ниво на техниката, която тя използва, провокират освен реакции на възхита, така и въпроси – какви са качествата на съвременния танц днес?
От средствата, които Катлин Дохърти използва в „Преследване на сенки”, се откроява опозицията светлина-тъмнина. Тя започва с един кратък етюд – метафора, преповтарящ се между отделни епизоди под формата на различни вариации на едно и също действие. А именно – извървяване на дълъг път през лъч светлина, докато накрая неговият източник не бъде достигнат. По време на тази сцена звучи вибрация, която потиска и напряга зрителското ухо. В началото, поради оскъдната светлина, зад тялото й се движи сянка, но постепенно тя избледнява със същата сила, с която образът на изпълнителката става все по-плътен. Метафората оживява – тялото излиза от сенките и се бори към светлината, а погледът хипнотизирано продължава да се взира в нейния блясък.
Съсредоточаването на човешкото същество към светлината би могло да се характеризира чрез много действия – впримчване, приковаване, засмукване… Катлин Дохърти претопява всички тези нюанси в своя концентриран поглед. В определен момент зрителят придобива усещането, че цялата психофизическа енергия на изпълнителката се съсредоточава в него – до такава степен интензитетът му подчинява всеки един елемент на въздействие.
Несъмнено в движението й напред проличават психологически резултати, постигнати чрез танцови елементи – това е нежеланието, некомфортността в изправянето пред светлината. Но погледът „влачи” тялото напред. Погледът е единственият носител на светлина в тялото, покрито от сенки. Често пъти обаче лицето се закрива и сякаш други части изземват функцията на зрящ орган. Крайниците се вторачват в прожектора, изследват пътя към него докато не осветят докрай всеки един елемент от тялото. Докато не изчезнат всички сенки.
Възможно тълкуване на сянката е като метафора е чрез спомена. Измежду репризите на гореописания етюд се разиграват отделни епизоди, напълно различни от метафизичния път към светлината. Тези части от структурата имат качеството на реални, житейски моменти. Те са нещо, което се е случило, зрителят инстинктивно свързва „реалните епизоди” с определена емоция, чувство. Те са разпознаваеми и идентификацията е напълно възможна. Тук-таме дори се срещат илюстрации от ежедневието (махане с ръка) и други жестове, които представлението ползва като речник. Изпълнителката с лекота преминава от сценичното в извънсценичното пространство по пътя на заемането на определени позиции в залата. Тези малки напомняния, че всичко е все пак представление, са като глътки въздух сред напрежението в „Преследване на сенки”.
Общото между всички етюди е, че те рязко се противопоставят на епизода с извървяването на пътя към прожектора. Сякаш представляват прожекции в съзнанието, докато светлината засмуква тялото. Може би това са цветни, звучни спомени отпреди – нещо, което трябва да се загърби, за да се продължи напред? Всичко оттук нататък е в сферата на догадката и тълкуванието. Ала едно е ясно – танцът със сянката представлява повече борба, отколкото прости движения. И чрез интензитета на концентрация в себе си, Катлин Дохърти съсредоточи погледите на зрителите на залата в Дерида Данс Център в сърцевината на една изначална опозиция – светлина и тъмнина.
Елена Ангелова
Катлин Дохърти е танцов артист от Ирландия и работи в Дъблин и Любляна. Завършва Northern School of Contemporary Dance. Като танцьор работи за Dance Theatre of Ireland, Ffin Dance (Уелс), Irish Modern Dance Theatre. Репетитор е на Threads Dance, Лондон. В София тя направи през юли уъркшоп по съвременен танц в Дерида Денс Център и представи своя трети соло проект “Chasing Shadows” (“Преследване на сенки”) в рамките на резидентската програма на Центъра.
Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подрепата на Национален фонд „Култура“.
