Джи Е Лим : За формата и движението

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Джи Е Лим завършва традиционен корейски танц и специализира съвременен танц в Берлин, Германия. В своята артистична практика тя търси допирните точки между съвременни движенчески техники и корейския танц. Или това е една среща на традицията със съвременността през собствения й поглед. Част от шестото издание на Фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” (15 – 21 април, 2013)  беше нейното представление „Суров материал” ( “Raw material”) .  В паралелната му платформа за танцови практики и теории  „Без дистанция” Джи Е Лим проведе в Дерида Денс Център и двудневен уъркшоп с млади български професионалисти, който включваше елементи на традиционен корейски танц, задачи за движенческа импровизация и разнообразни методи за отключване на креативността.  С нея се срещна Елена Ангелова.

             В „Суров материал” Джи Е Лим използва традиционен корейски ритуал, който силно напомня българския прощъпулник. В своето представление тя развива своя теза за свободата и рамката, движението и статичността – всичко това през сблъсъка на индивидуалността и традицията. Сценичното пространство е населено с обекти, които имат свое специфично значение в корейската традиция. Джи Е Лим се движи спрямо тяхното присъствие, всъщност те рамкират пространството и тя гради изпълнението си във взаимодействие с тях. Реалното присъствие на конкретни предмети на сцената представлява материал своеобразен материал, с който изпълнителят е свободен да борави според своята артистична индивидуалност.

Това интервю разглежда както „Суров материал”, така и уъркшопа на Джи Е Лим и има за цел да вникне в работния процес, който тя изгражда за своето представление. Намирам това за интересно защото често пъти при съвременното изкуство,  боравещо с асоциации и абстракции, зрителят вижда неща, които надхвърлят намеренията на артиста. Думите на Джи Е Лим определено скъсяват пътя между сцена и публика. А при срещата на екзотичната за България корейска култура, това има както приятен, така и полезен нюанс.

 

И така, нека да започнем с въпросите към представлението „Суров материал” – публиката остава с впечатлението, че създаваш цял свят, който постепенно споделяш със зрителите. Разкажи ни повече за този свят, за обектите, с които го населяваш…

Всъщност това е свързано с традицията, с корейския традиционен танц. Той има за цел постоянно да повтаря  дадена форма, като по този начин заличава индивидуалността на артиста и поражда липса на автономност.

И ти се бориш срещу това?

 Да. Винаги изпълнявам една определена форма, а така няма пространство за мен. Зададох си въпроса: „Коя съм аз? Какво правя с този тип движение?”.  Все пак, исках да правя мои неща, да избягам от традиционния танц, но не можех, защото той вече беше вграден в тялото ми. Затова реших да го използвам – ако не мога да се отърва от нещо, мога поне да го използвам. Всичко се свежда до тялото. То постоянно се движи, постоянно се приспособява, винаги произвежда нещо – движение. Но начинът на движение в корейския традиционен танц е срещу естественото движение. Той поставя тялото във фиксирани позиции, рамки. И аз исках да играя с тези рамки, да изследвам как тялото се трансформира и се променя при изразяването на нещо по-различно . Изследвам как тялото се движи между определените позиции.

Това ме навежда към следващия въпрос – в представлението оставяш нещо като следи от своето присъствие – например, когато очертаваш тялото си с тебешир в определени пози. Бихме ли могли да обвържем този жест с поставянето на въпроса за паметта?

За паметта? Всъщност, аз се фиксирах върху проблема за  минало, настояще и бъдеще. Действително аз изследвах следите от тялото. Традиционният танц е всъщност памет, спомен, той е като научно изследване.  И аз исках да променя това, което моите учители по корейски танц са вградили в мен, да го развия и да го направя мое. Но това, което исках да кажа, е, че няма фиксирано положение, не съществува статична позиция, а тя се диктува от паметта.

А би ли споделила какви са разликите и приликите между корейския традиционен танц и съвременния танц?

Всъщност в момента се интересувам повече от приликите –  мисля, че съществува доста силна прилика. И двата стила  се интересуват от издигането на човека от земята към небето. И в двете има отношение към земята – начините на употреба на тялото са всъщност доста подобни в този процес.

И един последен въпрос към представлението: усеща се особен комичен ефект в  специфичните статични пози – те привнасят  елегантен хумор към сценичното ти поведение. Това е нещо, което търсиш или по-скоро се получава като ефект?

Мисля, че е по-скоро ефект. Не съм възнамерявала да включвам хумор в изпълнението си. Например, в традиционния танц хуморът е нещо, което се крие, не бих могла да го използвам… Може би комичното се намира в жеста, когато променям традицията. Ако съвсем леко деформирам движението, става комично. Аз работех в посоката на жеста в традиционния танц и се получи съвременна танцова техника.

А сега, нека да обърнем внимание на уъркшопа в рамките на платформа „Без дистанция” по време на фестивала. Ти използва доста игри, което беше интересно и провокира в мен въпроса: каква е ролята на играта в процеса на репетиции? Защо игрите са важни?

По този начин аз търся нови начини, нови изрази за една идея. В рамките на уъркшопа аз съм нещо като помощник за достигане на тези нови начини. Харесва ми да развивам една идея в различни посоки.

А имаш ли някакви трикове, с които събуждаш своята креативност, вдъхновение?

 Обикновено използвам традиционния танц като отправна точка за вдъхновение. Също така намирам неща, които да имитирам. Всъщност това е моят метод по време на репетиция – взимам едно качество и работя върху него. Вдъхновявам се от това. Например, поглеждам обувките си – мога да взема техния цвят, бяло, и се фокусирам върху това.

По време на уъркшопа говореше за  различни техники за изпразване на съзнанието и контролирането на енергията. Защо това е толкова важно?

Всъщност този тип тренинг идва от корейската традиция. За овладяването на традиционния корейски танц са необходими около 30 години, цял живот, за да се научи. Защото ние се учим чрез емпиричното изживяване – това не е аналитичен или научен подход. Трябва да го изживееш. Ние научаваме едно движение и просто го повтаряме – няма въпроси, няма обяснения, просто го правим без знание, без осъзнаване. Но аз отидох в Берлин, за да уча и почувствах, че там е много по-различно – по-аналитично. Осъзнах, че имаме различен подход. Това понякога наистина помага, но имах чувството, че и измества практиката.

Може би перфектният баланс би бил някъде между практика и теория?

 Да, аз все още се лутам между двете, но в репетициите техниката за изпразване на съзнанието наистина помага да слушам импулсите на тялото си – без намеси отвън. По този начин събирам идеи.

Материал на Елена Ангелова

Елена Ангелова дълго време се занимава с балет, модерни и съвременни танцови техники и в момента следва „Театрознание” в НАТФИЗ. Разработва материала в рамките на консултации по танцова критика, част от платформа за танцови практики и теории „Без дистанция”, реализирана с подкрепата на Столична програма „Култура”.