Албена Тагарева за един провокативен спектакъл и успешен актьорски дебют на „Сцена Дерида“.

През последните години „Сцена Дерида“ започна да приема все повече гостуващи театрални продукции. Пространството логично се оформя като място, където могат да се видят не само представленията на компания „Дерида“, но и на други независими групи и артисти. Необходимостта от театрални пространства в София е хронична, дори и с вече активно работещата Топлоцентрала. На фона на тези липси извънредните финансиращи механизми около ковид пандемията, чиято цел беше да подкрепят културния и творчески сектор във време на безпрецедентни здравни мерки, вместо да стабилизират независимите организации, всъщност спомогнаха за продуцирането на голямо количество представления, които след 2-3 изигравания умират. Една от причините за това е именно недостатъчната и не добре обезпечена инфраструктура, както и невъзможността на организациите да поддържат регулярни комуникационни кампании и екип. Въпреки трудностите пред покриването на административни и капиталови разходи, „Сцена Дерида“ успява да устои пред предизвикателствата, да си партнира с различни организации и да оформи богат афиш. За да продължи да прави това обаче, организацията трябва да поддържа дългосрочно технически и административен екип, добре окомплектована театрална зала, позволяваща на творческото въображение да се „отпусне“ и да се съсредоточи върху изкуството.

Съсредоточаването на общественото внимание върху конкретен художествен факт се отразява благоприятно както върху пространството, така и върху всички замесени в неговото създаването. Такъв е случаят със спектакъла „Докато смъртта ме раздели“ на режисьора Надя Панчева и актьора Димитър Ангелов, продукция на Spam Studio. Ролята на известния немски травестит Шарлоте фон Малсдорф донесе на Ангелов номинация за наградата ИКАР в категорията „Дебют“. Малко след като Съюзът на артистите в България обяви тазгодишните номинирани, билетите за следващото им представление бяха разпродадени. Театралните награди, освен че отличават постиженията, имат потенциала и да допринасят за по-продължителния живот на независимите продукции именно като съсредоточават общественото внимание, а изпълнението на Димитър Ангелов напълно го заслужава.

Представлението е намерило подходящото си място в залата на „Сцена Дерида“. То е обиграно и обживяно от актьора. Младият Ангелов се впуска в едно сериозно предизвикателство, което поднася на зрителите изключително леко и увлекателно. Той влиза в обувките на Шарлоте фон Малсдорф – култова личност в субкултурата на Берлин, животът на която започва в нацистка Германия, след това тя успява да оцелее и във времето на комунизма, а последните ѝ години преминават в демокрация, където обаче предизвикателствата не стихват. Пиесата на американския писател и драматург Дъг Райт оживява на сцената чрез талантливото изпълнение на Димитър Ангелов, в което има от всичко.

Пиесата на Райт (в оригиналното си заглавие „Аз съм собствената си жена“^[1]) е базирана на реална история. Тя поставя въпроса за изборите в живота, чрез които всеки определя пътя си. Роден като Лотер Белфелде, главният персонаж в текста още в детските си години открива, че е различен и женското в него надделява. За да продължи да бъде себе си, той няма как да пренебрегне този факт. Спокойствието, с което в годините на нацистка Германия възприема и заявява своята същност, му дават увереност да продължи да живее живота си като Шарлоте, въпреки трудностите, които среща по пътя си. Димитър Ангелов успява да предаде тази увереност и лекота в образа, който създава на сцената. Задачата му никак не е лесна. Въпреки че е предназначена за моноспектакъл, пиесата изобилства от различни образи, диалози и ситуации, които изискват от режисьора и актьора находчивост, комбинативност и майсторство особено в изпълнението. В хода на действието Ангелов изиграва както самата Шарлоте, така и всички поддържащи и епизодични роли – самия автор на пиесата, негов близък приятел, лелята и бащата на Шарлоте, полицаи, войници, любовниците ѝ, журналист и други, а за момент дори „идва“ и Бертолд Брехт.

За тази „пренаситеност“ от образи Панчева е намерила подходящ ключ, който обаче не успява да проведе докрай. Решението включва характерните за Брехтовия театър зонгове, актьорски коментари на действието и драматичната ситуация, както и кабаретни и in-your-face подходи. Всичко това градира в представлението и накрая би следвало да бъде „взривено“ в лицето на публиката. Този взрив обаче не се получава докрай. Прекалената пренаситеност от средства, насложени в края на представлението, в известна степен затрудняват актьорското изпълнение.

В първата половина на спектакъла в най-чист вид можем да видим прецизността, с която Димитър Ангелов провежда действието. Облечен в безлично черно облекло, (поло и панталон) той започва разказа си постепенно, започва да се превръща в героите, които представя. Очилата обозначават автора на пиесата. С хореографирани движения панталонът се трансформира в пола и за миг се появява и Шарлоте. В хода на действието именно с такива минимални детайли сценографката Илина Грозева развива костюма, който Ангелов внимателно овладява. С едно завъртане, с обуването на един ботуш, сваляне и поставяне на очила, Ангелов „влиза“ и „излиза“ в различните образи. Лекотата, с която той изпълнява тези задачи, допринася за плавното протичане на действието на сцената и неусетното потапяне на зрителите в историята.

Проблемите за актьора идват в последната част, когато в действието са натрупани вече много персонажи, всеки със своята особеност. Ритъмът на прескачането от един образ в друг е забързан и усложнен. За да дадат време на Ангелов да си поеме дъх, режисьорът и сценографът въвеждат все по-дълги и подробни преобличания, обвързани с повече аксесоари, което накъсва зададената в първата част хомогенност и ритмичност на изпълнението. И тук за актьора идват на помощ заучените образи, маниерност в изказа и шаблоните в поведението – на журналиста и антикваря например. Докато в началото, когато костюмът е все още семпъл, той изисква и по-деликатна и прецизна игра, оставя повече пространство за проява възможностите на актьора. Именно тук Димитър Ангелов демонстрира своя талант и сдържана игра, като с минимални средства (лицеви експресии, поза и жест) успява да грабне вниманието на публиката и да ни накара да видим Шарлоте, Дъг, лелята, бащата и всички преливащи в неговата фигура образи.

Спектакълът предлага един задълбочен размисъл за парадоксите на времето и личните избори, които всеки е длъжен да направи, а след това и да отстоява. Авторите му са избрали една съвременна форма, която позволява на актьора да въвлече публиката си, не просто да я направи съпричастна, но и активно да си взаимодейства с нея, да провокира реакции, да ги направи посетители в музея, в бара, в дома си. А пространството на „Сцена Дерида“ допринася това да се случи неусетно.

Албена Тагарева е театровед и театрален изследовател към Института за изследване на изкуствата, БАН. Работи и като културен мениджър в сферата на сценичните изкуства.

ДОКАТО СМЪРТТА МЕ РАЗДЕЛИ
от Дъг Райт

превод: Любов Костова
превод на заглавие: Стайко Мурджев

моноспектакъл на Димитър Ангелов

режисура: Надя Панчева
асистент режисьор: Лилия Нова
сценография и костюми: Илина Грозева
звукова среда: Гьорги Георгиев – Антика, Мария Радева
художник осветление: Иля Пашнин

^[1] Заглавието „Докато смъртта ме раздели“ е превод на Стайко Мурджев