Ина Божидарова представя тазгодишното издание на фестивала за новото поколение творци на сцената.
Почти в края на театралния сезон ТР „Сфумато“ откри своя Малък сезон. След принудително прекъсване поради ковид пандемията фестивалът за най-младото поколение творци в изкуствата се връща към обичайния си формат. От 24 юни до 3 юли се проведоха около 30 събития, между които спектакли, дискусии, четения – десет наситени с открития и вълнения дни.
Малък сезон вече трийсет години запазва приоритета си на фестивал за творчески открития и възможност най-младото поколение артисти – режисьори, актьори, сценографи танцьори и автори – да представят своите идеи за сценични спектакли, пърформанси, акции, четения, прожекции. Тук е мястото те да споделят своите виждания, пристрастия и търсения на сцената.
В тазгодишното издание взеха участие утвърдени и международно известни експерти и артисти като Жан-Пиер Тибода – легендарен френски театрален критик и журналист, театрален колумнист на вестник „Либерасион“ от 1978 до 2006 г., артистичен консултант на фестивала „Пасажи“ в Нанси и Мец в продължение на десетилетие; Павел Гатилов – украински театрален режисьор; Корхан Башаран – турски хореограф и танцьор и др. Проведени бяха дискусии с проф. Ивайло Дичев – културолог и публицист, Явор Гърдев – театрален и кино режисьор, които привлякоха много участници в разискване на болезнени и актуални теми на нашето съвременно живеене.
Сцените на ТР „Сфумато“ и пространствата наоколо кипяха от живот от сутрин до късна вечер. Тук беше и мястото за развитие на нови умения и срещи с чужд, непознат опит. Във времето на Малък сезон бяха проведени две ателиета, водени от украинския режисьор Павел Гатилов и турския хореограф и танцьор Корхан Башаран, които завършиха с представяне на сценичен резултат в последните два дни на фестивала. Така младите артисти можеха да избират между развиване на актьорски опит върху драматургичен текст – „Бяг“ по Михаил Булгаков в работа с театрален режисьор, или развиване на пластически опит в областта на съвременния танц с изявен хореограф в ателие La Poetica Fisica II.
Тази година Малък сезон си партнира с „Прочети София“, отваряйки врати за „Литературни срещи лято 2023: Войната и мирът“ – един от най-добрите и смислени литературни формати в последните години. „Литературни срещи“ предложиха вдъхновяваща програма на 24 и 25 юни, чиято основна нишка е човешкото състояние във война, но с фокус върху стратегиите и събитията, които могат да съхранят и спасят човека в тези трудни времена.
Темата препраща към самата сърцевина на Малък сезон, който тълкува артистичното действие по преосмислянето на мястото на културата в контекста на тревожната световна ситуация като дейност с особено ценна добавена стойност за съвременния човек.
Началото беше поставено със звукова и визуална инсталация „Убежища“, в която публиката беше поканена на своеобразна акция-преход, водена от актрисата Елена Телбис. Пътят ѝ минаваше през коридорите на ТР „Сфумато“, за да приключи на зала Underground, като междувременно протичаше прочит на „писма“, свързани с войната в Украйна. „Разкази за войната и мира“ представи личните разкази на Анна Багряна (Украйна), Георги Милков, Еми Барух, Йордан Ефтимов, Манол Пейков и Мария Черешева за преживяванията и за реакциите на хората по време на войните в Европа и света. Специално поканени писатели (Албена Стамболова, Албена Тодорова, Петър Денчев, Петя Кокудева, Тодор П. Тодоров) прочетоха свои специално написани художествени текстове, под наслов „Писма за фронта“. Изключителен интерес предизвика дискусията „Репортажи от разломите на света“, посветена както на жанровете, така и на възможните разкази за някои от най-стъписващите събития в съвременната ни история от световно известните журналисти и писатели Оуен Матюс и Димитър Кенаров, които представиха неочаквани гледни точки. Събитията на „Литературни срещи“ приключиха с представяне на антологията „Поезия срещу войната“, в която са включени 101 автори, между които 80 са български поети.
В програмата се проведоха и две прожекции на документалните филми „Мирон и неговото семейство“ на режисьора Христо Симеонов за войната в Украйна и „Войник на съдбата“ на Касиел Ноа Ашер, посветен на рано напусналия ни актьор Йосиф Шамли.
Основната програма на Малък сезон, както винаги досега, си остава за спектаклите и сценичните събития, резултат на творческите усилия на младото поколение артисти в различните области на изкуството. Голяма част от тях през тази година бяха подкрепени по програмите на Национален фонд „Култура“ и имаха уникалния шанс да бъдат представени пред публика на сцените на ТР „Сфумато“. В сценичната програма участваха актьори, дипломанти и студенти от НАТФИЗ, НБУ и Театрален колеж „Любен Гройс“. В голяма степен те показаха любопитството си към различни автори и жанрове с отношение към темата на Малък сезон „Войната и мирът“. Началото беше поставено с дипломния спектакъл на студенти от НБУ с режисьор Василена Радева „Времеобичане“, изграден върху текстове на Георги Господинов. Проектът е резултат от двумесечно ателие със студентите от 3-и курс „Актьорско майсторство“ на НБУ върху творчеството на Георги Господинов, включващо трите му романа „Естествен роман“, „Физика на тъгата“ и „Времеубежище“, както и разказите му от сборника „Избрани истории“. Основната тема е (не)възможната заедност в любовта, мимолетната среща и вечното разминаване в двойката. Влиянието на времето върху човека и връзката му с други времена и хора.
Видяхме няколко други готови представления. „Приказка за мъртвата царкиня“ от Николай Коляда с режисьор Анна Батева е черна приказка за човешкото падение в ситуация на екзистенциална криза. Мисълта за евентуалния край събужда механизмите за самосъхранение и човек безмилостно почва да се бори за човешкия си облик. „Легенди за Калиакра“ на Елица Йовчева бе изграден върху стара българска легенда. Сценичният разказ представя съдбата на четиридесет млади българки, които сплитат косите си и скачат от нос Калиакра, за да се спасят от преследването на похитителите си. На база на проведените актьорски тренинги и лаборатории за писане на текстове е изграден монтаж на четири лични истории/монолога, които представят четири различни гледни точки към случилото се в деня на похищението, на ръба на скалата и след това. Пиесата „Астория“ от Юра Зойфер в режисьорската интерпретация на Валерия Минева е вдъхновена от истински случай от 17 май 1936 година, когато в лондонски булеварден вестник Sunday Express, a четири дена по-късно и във Wiener Neues Tagblatt, излиза съобщение за мистериозното посолство на Астория. Тази дипломатическа лъжа Юра Зойфер превръща в най-горчивата си антиутопия, придавайки ѝ социален и философски характер, като тематизира проблема за утопията в самата утопия. Абсурдната ситуация окарикатурява както носителя на власт и богатство, опиянен от алчност и стремеж на всяка цена да наложи идеята си за световен ред, така и „гражданите“, заслепени от желание за лично благополучие, които остават слепи за манипулацията. Гостуваха и две представления, подкрепени от Национален фонд „Култура“ и копродукции на общински театри. Интересът на техните екипи бяха текстове на Хайнер Мюлер и Харолд Пинтър. „Хамлетмашина“ с режисьор възпитаника на Театрален колеж „Любен Гройс“ Любомир Кръстев е част от репертоара на Общински театър Монтана. Спектакълът интерпретира темата за бунта срещу несправедливостта и как човек може да бъде неразбран и самотен в своите убеждения през фигурата на интелектуалеца (в случая Хамлет). Тази съвременна интерпретация на текста на Мюлер отново се занимава със сблъсъка между опитите за реализацията на утопичните проекти, свързани с по-добър обществен ред, и проблемите, изборите и невъзможността, пред които е изправен човек. „Колекцията” с режисьор Невена Николова беше друг опит за съвременен прочит на английския драматург, влязъл в репертоара на Димитровградския общински театър. „Колекцията“ е представление за студената война в човешките взаимоотношения – за напрегнатото дебнене от окопите на отровните подозрения, за дипломатическите маневри и перфидните властови игри в различните конфигурации на двойки. Това е представление за премазващия ефект на неслучилия се сблъсък, на измълчаните викове, на непролятата кръв. За това, че нямаме право на вътрешен мир, докато не дръзнем да обявим и проведем своята лична „война“. С тази мотивация авторите на спектакъла се включват в темата на Малък сезон.
Най-интересен като прочит на текста и като театрални средства беше спектакълът на Бюрхан Керим на „Животът, макар и кратък“ от Станислав Стратиев. Режисьорът нарича жанра на представлението „урбанистична приказка“, като е включил в него текст от „Сако от велур“ и монолог от „Празни стаи“ на Стратиев с препратки към Кафка. Действието се разгръща в хиперреалност с удвоени персонажи и изгражда абсурдното съществуване и пълния крах на усилията на интелигентния човек да промени условията на живота си, да се пребори със статуквото на обществото.
„Ескиз 4“ на режисьора Любомир Колаксъзов показа в рамките на 30 минути по-скоро „творческо намерение“ за спектакъл върху текстове от книгата „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров. В сценичната миниатюра с музика на живо четирима актьори представиха разпада на човешкото във време на война, превръщането на обикновени хора в жестоки убийци и жертви едновременно.
Абсурдистката тематика и жанр определено бяха във фокуса както на спектаклите, така и на кратките форми и пърформансите, представени в рамките на фестивала. „Звукът на стъпките” по текстове на Бекет беше специално отбелязана като успешна миниатюра, създадена и изпълнена от Вяра Миланова и Мария Карилоска, студентки от класа по „Актьорско майсторство” на проф. Маргарита Младенова. В 30-минутна сценична акция беше изграден цялостен визуален образ със задълбочено изследване света на автора в съвременно звучене. Подобен опит беше и „Трима в делириум”, представен под формата на лекция – урок по оръжия и военна стратегия, в която беше залегнал текст по мотиви от „Двама в делириум“ на Йожен Йонеско. „Слугините“ на Стефани Христова беше по-скоро сценичен прочит в опит за откровено и безкомпромисно вглеждане в човешката природа, в нейните спотаени страхове и желания. „Между чаршафите“ по Жорж Манд (Звездомира Божана и Валентина Панова) и „Отчуждение“ по Габриел Г. Маркес (режисьор Георг Краев) бяха другите две произведения, привлекли интереса на младите творци с различен сценичен опит. Интензивна борба за власт между две жени и поставянето на откровението срещу желанието и отчуждението срещу близостта във вътрешния образ на една жена обединяваха двете представления, в които „войната и мирът“ бяха разгледани като илюстрация на човешки взаимоотношения. И накрая, но не на последно място, бяха пърформансите и поетичните четения, които изследваха нови междинни сценични форми. Такъв театрален пърформанс беше „#антитъга“ по текст на поета и драматург Стефан Иванов, който се фокусира върху различни черти от характера на неудовлетворения съвременния млад човек и проявленията му в хаотичния и несигурен днешен свят, изразен в монологични потоци. Иваша Христова представи „Ares Ritros“, концептуален проект за пърформанс, в който се синхронизират изразните средства на авторска поезия с танцова интерпретация върху нея, изпълнена от професионални танцьори. Поетични текстове се четат от автора, като се обединяват тематично с импровизирания танц. Пърформънсът включва няколко поредни миниатюри. „Ares Ritmos“ се нареди сред фаворитите на публиката и спечели номинация на ТР „Сфумато“ за включване в репертоара на театъра за сезон 2023-2024 г.
Поетични четения – пърформанси бяха и „5 убийства (едно двойно)“ по разкази на Ангел Иванов, четени на фона на кадри от филма „Иваново детство“ на Андрей Тарковски, и „Обявявам ден на нощта“, музикално-поетичен пърформанс, в който стихове на Иван Врамин и клавирните хармонии на Георги Божанов – Flying Person се преплитаха и образуваха обща смислова тъкан.
Успоредно с изредените сценични събития вървяха ателиетата „Бяг“ на Павел Гатилов и „La poetica Fisica II“ на Корхан Башаран. Турският хореограф показа и солото „Дидона“, изградено върху митологичен текст за любовта между Еней и Дидона. Спектакълът следваше принципа, който беше градивен елемент и на ателието. Интересът към него и към процеса на работата беше изключителен. Резултатът, показан накрая, респектира с това, което изпълнителите бяха успели да постигнат само за шест дни, и със завършената форма на танцовия спектакъл, който предстои да бъде доразработен и да стане част от репертоара на ТР „Сфумато“ през следващия сезон.
Работата в ателието „Бяг“ се съсредоточи върху аспекти на кризата на съвременното драматично изкуство и основите на игровия театър като алтернатива на неговата нова реалност. На публичният показ накрая се представиха три от сънищата на пиесата „Бяг“ от Михаил Булгаков, която Павел Гатилов вече поставял в родината си. Очевидна беше и връзката с темата на Малък сезон. Героите в пиесата са хора, които бягайки от войната, търсят спасение в чужди земи. Търсенето на сценичния образ през комедийно-сатиричните елементи засилваше чувството за обреченост и безнадежност, заложено в Булгаковата пиеса.
Тазгодишното издание на „Малък сезон” отново потвърди репутацията и потенциала си на инкубатор за творчески идеи. С богата програма от спектакли и събития фестивалът се връща към пълнокръвен живот и се утвърждава като най-привлекателното място за среща на младите артисти и творци, които си проправят път в изкуството у нас.
Д-р Ина Божидарова е драматург, театрален експерт, критик и изследовател, преподава в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
