Литературният теоретик Камелия Спасова за спектакъла на Василена Радева „Електра тук и сега“ по текста на Маргарит Юрсенар „Електра или свалянето на маските“. За древногръцките сюжети, модерните им литературни интерпретации, съвременните смисли и за театралната работа с тях.

Естетическото преживяване идва едва с повторението. Ето защо ще бъда повторно част от публиката на представлението „Електра тук и сега“ в зала 1 на РЦСИ „Топлоцентрала“. Представлението на Паник бутон театър е силно и смислено. Спектакълът е режисьорски прочит на Василена Радева върху пиесата на Маргьорит Юрсенар „Електра или свалянето на маските“ (Electre ou la chute des masques, 1954) – прочит, мислен и работен в детайл и дълбочина. Резултатът е представянето на времето като палимпсест – античната, модернистичната и съвременната Електра успяват да си говорят през езика на травмата: там, където е боляло, пак боли.

Лабораторията

Паник бутон театър не бърза да подходи към текста на Юрсенар със съкращения. Но пиесата е дълга и умозрителна, подходяща да бъде четена като Lesedrama. Василена Радева подчертава в интервюта, че я вълнува фактът, че тази Електра е писана в контекста на Втората световна война, което я прави близка, актуална, належаща. „Електра или свалянето на маските“ e една от шестте драми на белгийско-френската авторка. Тя служи като посредник между археологията на митичната фигура и съвременната ѝ реализация. Преди обаче да се заемат с текста на Юрсенар, актьорите от Паник бутон театър изследват себе си и образа на древногръцката героиня в лабораторен процес от ателиета, семинари, творчески работилници.

През 2021 г. се състои първото ателие с немско-белгийския режисьор Рафаел Кон. Впоследствие Паник бутон театър организира теоретичен семинар, на който бях поканена и аз, „Съвременният актьор в античния герой“ с участието на Василена Радева, Петър Горанов и Слава Янакиева[1]. Събитието се състоя във Френския културен институт, като беше отворено не само за актьорския екип, но и за студенти, преподаватели и случайни посетители. Семинарът си задаваше очевидни въпроси, за да стигне до лабиринт от отговори, където всеки трябва да открие своя изходна точка. Какво дава съвременният актьор на античния герой? Живот. Какво дава съвременната актриса на Електра? Тяло. Какво дава Юрсенар на Електра? Превъплъщение.

Юрсенар е майсторка в разгадаването на античността, тя познава детайлно превъплъщенията на Електра във времето. Древногръцката героиня е вплетена в майцеубийствения мит, разработван в различни аспекти от Есхил, Софокъл и Еврипид на сцената на атинския театър. Фигурата ѝ носи възмездието при Есхил, справедливост при Софокъл, ирационално отмъщение при Еврипид. Юрсенар стои най-близко до Еврипидовата версия. Моята хипотеза в този семинар бе, че Електра носи маската на Софоклевия персонаж, но при свалянето ѝ се открива Електра на Еврипид. Тя привидно се бори за справедливост, готова е да скандира лозунгите за моралност и справедливост, но отвътре зее бездна – жаждата за лична мъст.

Юрсенар се обръща към драмата на Атридите (баща-жертва, деца съучастници в план за отмъщение, майцеубийство), за да постави на сцената един съвременен въпрос, познат ни още от пиесата на Еврипид: „Да изучаваме нещата: оправдава ли се омразата, да мразим с право и ако не — защо е тя?“. За да отговори, авторката наслагва образите на древния Орест и модерния Хамлет – тук имаме един несигурен Орест, който въплъщава колебанието на модерния субект. Накрая на пиесата той ще стигне до момент на узнаване – не мъртвият герой Агамемнон, а живият Егист е негов баща, но това разкритие „не може да промени траекторията на ножа“[2]. В „Електра или свалянето на маските“ писателката включва своите предшественици, за да пренавие техните залози, но и да покаже възможността за пречистване през празнота. Събитията се развиват във времето между смъртта на двамата бащи – на Агамемнон и Егист. И в това междинно време се нагнетява драмата на дъщерята, която има да убива – своята майка, нейния любовник, своето бъдеще.

Сцената

Въпросът за модерната драматургия, която използва антични персонажи, е голяма тема през целия 20. век. Поставянето ѝ на сцена крие множество въпроси и рискове – какви да бъдат декорите, да има ли маски, да сложим ли актьорите на котурни или да ги облечем в политически костюми, защото в крайна сметка античната драма е конфронтирала политически контекст. Решенията на Василена Радева са семпли и стилни, тя залага на актьорската игра и извеждане на различните нива на конфликта, максимално опъва дисонансите между вътрешното напрежение и външното поведение. Музикалната (Емилиян Гацов-Елби, Георги Георгиев-Антика) и светлинна (Ралица Тонева) атмосфера са изключително важна част от „Електра тук и сега“.

Представлението има рамка, всички са на сцената – Елена Димитрова (Клитемнестра), Васил Читанов (Егист), Мария Панайотова (Електра 1), Богдана Котарева (Електра 2), Самуела-Ивана Церовска (Електра 2), Марио Василев (Орест), Иван Станчев (Пилад). В началната сцена актьорите са облечени в черни тениски с надпис, който иронично очертава водещата нишка в характера на персонажа – no mercy, no regrets, good boy, stay cool. Всички се обединяват в колективен вик, трансгенеративна болка, която отпушва спектакъла. После всеки се заема да пише свое писмо в бели квадрати, което остава недостъпно за зрителя. Този скрит жест, макар и забулен и неясен, изважда наяве някаква стаена травма. Актьорите един по един застават пред микрофона и говорят от свое име – обръщат се към своята майка или своя баща, или по-точно към една ранна криза, която е формираща и ужасяваща.

Ужасът от нещо непростимо тежи от самото начало. Още преди всеки да влезе в ролята на Електри, Егисти, Клитемнестри. Макар представлението да е с различно заглавие от това на Юрсенар, за да подчертае, че се вълнува от мита тук и сега, то започва точно със свалянето на маските, с изваждане на личен опит и пряко говорене.

Все пак маска на сцената има и то не каква да е, а прословутата маска на Агамемнон[3]. Големият герой от Троянската война го няма, мъртъв е, превърнал се е във вкаменелост. Той е фиксиран и непроменлив образ, какъвто в края на действието ще стане и самата Клитемнестра. Тя ще снеме сложността на характера си като пищната си дреха, за да се превърне в призрак, статуя, маска. Мощната царица застива във фигура, фиксирано и необратимо време. Орест също няма да смени решението си при финалното разкритие, че Егист е негов баща. Той остава глух за сложния разказ на грижа и покаяние от една твърде дълго липсвала бащина фигура. В хаоса от чужди искания и инфантилни идеализации, Орест става отцеубиец. Така внушението на спектакъла е, че понякога сме склонни да останем слепи за сложните истории и ситуации на близките си. Болката е толкова силна, че не може да бъде надрасната, да бъде простено и преработено миналото. Електра и Орест са деца на омразата, без помиряване. Идентичността на субекта се крепи от една фикс идея. Без тази страст личността би се разпаднала. Осъществяването на фикс идеята прави видима именно празнотата в субекта. „Електра тук и сега“ изважда на сцената точно тази празнота.

Три Електри за три патоса

Изпъква едно от режисьорските решения, което стои отвъд пиесата на Юрсенар, а именно образът на Електра да бъде поделен между три актриси. Всяка от тях има своята мономания и развива отношенията с конкретен персонаж. Това прави образът ѝ едновременно сложен, но и разбит на съставните му елементи. Линиите на конфликтите стават по-пряко проследими. Електра е определена през три вида отношения: (1) обладана от омраза, (2) подчинена на страстта, (3) в клопката на майцеубийствена хватка. Трите актриси изиграват образа по напълно различен начин, застъпвайки една от тези линии.

Мария Панайотова е маниакалната Електра, нейният поглед е безкомпромисен, вторачен само в едно, съществото ѝ е обладано от жажда за отмъщение. Тя говори на сцената и когато мълчи. Образът ѝ е по-плътен от другите две Електри; при техните реплики, тя застива в ступор и преживява всичко, което те изричат. Това създава особено усещане за синхроничност между трите фигури. Нейната Електра развива отношенията си с Пилад – те са не толкова любовници, колкото съучастници в раждането на едно престъпление. Образът на Пилад е едно от силните решения на постановката. Персонажът на Иван Станчев е изключително добре мотивиран. Мисли си, че контролира ситуацията, движи конците на историята, самоуверен и практичен, той постига своето. Той е режисьорът на сцената. Неговата фигура доминира, създава спойка и кохерентност в протичането на действието

Богдана Котаревa е втората Електра, онази, която иска да спаси брат си от порочността на Клитемнестра. Нейният образ извежда инцестни отношения между брата и сестрата. Тази Електра съблазнява Орест само за да го включи като марионетка в собствените си планове. Орест (Марио Василев) е слаб и инфантилен, той не желае да се забърква в цялата драма, иска да бъде оставен на мира, не разбира защо е цялата истерия, гледа на плановете за убийство като на игра. Неговият образ буквално е движен като на конци от Пилад и Електра. По този начин финалното убийство става неочаквано. То стряска. А Орест внезапно трябва да порасне.

Третата Електра на Самуела-Ивана Церовска е инсценираща бременност. Тя е едновременно дете и раждаща жена. Подобно на Орест нейният персонаж е незрял, но същевременно е фундаменталистки. Тя е малкото момиченце, потопено в завист към майката. Всъщност Електра е засегната от мощта и женствеността на Клитемнестра, от сексуална ѝ наслада, от безкомпромисността ѝ. Плаха и инфантилна, Самуела-Ивана Церовска като Електра изпъква в сцената с убийството: тя строго размахва пръст, че така не бива; ревността ѝ извиква сцени от миналото, без да може да приеме перспективата на Клитемнестра към събитията.

Старата двойка любовници, Егист и Клитемнестра, са през цялото време пред очите на публиката. Тяхното фоново присъствие е находка, която удържа целостта на действието. Те знаят всичко за себе си, минали са през наслади, провали, разочарования. Смъртта не може да ги изненада. Поведението им е сложна смес между умора и сласт, деградация и власт. Образите на Клитемнестра и Егист са многоизмерни, търпят промяна, зрелостта им е в рязък контраст с тези на Електра и Орест. Моментът с разкритието на Егист е много добре предаден от Васил Читанов, който показва сложните вътрешни модулации на персонажа.

Ексцесът, най-високата точка на представлението, е сцената с убийството на Клитемнестра. В античната драма убийствата не трябва да се случват на сцената, травмата не бива да е достъпна за погледа. Насилието не може да бъде показвано. Василена Радева „скрива“ убийство, заграждайки го с бели кубове, като същевременно го пренася на огромен екран. Самата медия опосредява и дистанцира. Погледът е разкъсан – да гледа надолу към пода, но и нагоре към екрана, където се виждат фрагменти от убийството – глезен, стон, ръце. Мощната Клитемнестра е блестящо представена от Елена Димитрова – трите Електри трябва да се обединят, енергиите на омразата, страстта и ревността трябва да се съберат, за да успеят в убийството. Майсторството на Елена Димитрова се улавя в сцената, когато Клитемнестра е вече мъртва, но въпреки това присъства, движи се, пулсира и едновременно успява да липсва. Тя е пропусклива, призрачна, безразличен обект, никому ненужна вещ. Превърнала се е в маска, историята ѝ вече няма други изходи. Съвременната Клитемнестра не може да промени съдбата, защото Електра тук и сега, както преди и някога, е завладяна от омраза, страст и ревност.

 

„Електра тук и сега“

Режисьор Василена Радева

Участват Елена Димитрова, Богдана Котарева, Мария Панайотова, Самуела-Ивана Церовска, Марио Василев, Васил Читанов, Иван Станчев

Музика Емилиян Гацов-Елби, Георги Георгиев-Антика

Сценография Илияна Кънчева

Дизайн на осветлението Ралица Тонева

„Паник бутон театър“ в ко-продукция с РЦСИ „Топлоцентрала“. Премиера 9 ноември 2022, „Топлоцентрала“. Следващо представление: 13 януари 2023. Продукцията се осъществява с  подкрепата на Министерство на култура и на Столична община.

Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на две теоретични („Събитие и пример у Платон и Аристотел“ и „Модерният мимесис“) и на две поетични книги („Парцел N 17“ и „Кеносис, книга на празнотата“). Редактор на „Литературен вестник“.

[1] Повече за лабораторията виж: Франческа Земярска, „Електра“ на Юрсенар и пътят ѝ към българската сцена“, Ателие, Културен център СУ „Св. Климент Охридски“, 2022.

[2] Юрсенар, Маргьорит. „Електра, или свалянето на маските“, прев. Валентина Бояджиева. Homo Ludens 12 (2006), с. 99.

[3] Популярната златна маска, чиято реплика се ползва в представлението, е доказано, че не е на микенския цар, защото е датирана няколко столетия преди Троянската война, но тези археологически подробности не пречат тя да бъде взета като символ, сочещ към Агамемнон.