Международният фестивал за съвременен танц „Импулстанц“ във Виена представи този август дългоочакваната премиера на нов спектакъл на Иво Димчев. Пламен Харманджиев споделя впечатления преди гостуването му в София.
Гей бар. Нелегално парти по време на локдауна. Бясно бивше гадже хомофоб със зареден револвер. Шест трупа. Един палав Исус. Мюзикъл… или нещо подобно. Хореографът, пърформанс артист, поет и музикант Иво Димчев се завръща на „Импулстанц“ с премиерата на „В ада с Исус“.
С екстравагантни слънчеви очила на лицето Димчев запява, но звуци на изстрели драматично го прекъсват. Това, което следва, е забавен кастинг със шестима кандидати (Мария Тепавичарова, Лора Недялкова, Йорданка Попова, Теодор Койчинов, Стивън Ачикор, Робърт Илиев) за ролите в бъдещ мюзикъл. Субсидията чака одобрение, драматургията не е финализирана, а обещанието за известен хореограф, който ще се присъедини към процеса на по-късен етап, успокоява всички. Участниците в кастинга трябва да докажат гласовете си с песните на Димчев, както и да отговорят на провокативните му въпроси, които магически ще се изпишат на стената на бара след бруталната им смърт.
Първоначално смешни, абсурдни, дори вулгарни, въпросите и песните постепенно достигат до места на споделена болка. Войната, сексуалното насилие като оръжие, тялото като стока за продан, „Секс с Путин или с Далай Лама?“, хомофобията, Ковид отделенията, „Да бъдеш в ада с Исус или в рая с Тръмп?“ са примери от непрестанно изменящия се ритъм на спектакъла между ужаса и нелепото. Когато изпълнителите се оттеглят от сцената, Димчев се обръща към публиката и ние даваме своя отговор през смях.
„В ада с Исус“ е псевдо-ерзац на имагинерния мюзикъл и същевременно коментар върху съвременните изпълнителски изкуства, пародирайки тяхното финансиране, съдържания и жанрове. Хореографията е семпла: скачане около белия диван, екзалтиране на публиката като на евтино парти, танц на пилон без пилона и Исус, играещ разгорещен кючек по боксерки. Това е намек към умишлено „лоша хореография“, която съзнателно отказва да оправдае очакванията от марките „Импулстанц“ и „Иво Димчев“. Тази търсена посредственост е освежаваща и е посрещната с истински и сърдечен смях.
За пореден път усетих, че клишираното въвличане на публиката в спектакъла е придобило нов заряд и въздействие след изолираните и онлайн представления от последните две години. Жалко обаче, че финалната групова хореография с привидно случайни зрители от салона бе очевидно предварително репетирана.
„В ада с Исус“ е едно развлекателно събитие, което не се срамува от себе си.
Пламен Харманджиев завършва театрознание и театрален мениджмънт в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. В момента е част от магистърската програма по театрознание, кинознание и медийни науки на Виенския университет.
Текстът е първоначално публикуван на английски език в Springback Magazine.
„В ада с Исус“ гостува в София на 9 септември в „Топлоцентрала“.
Снимки: Красимир Стоичков
Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
