Ина Дублекова разговаря с Хайди Уайли, изпълнителен директор на мрежата на публично финансираните театри в Европа – Европейска театрална конвенция, за ролята на театъра в съвременните разединени общества.  

Вече 15 години Хайди Уайли е изпълнителен директор на най-мащабната и влиятелна мрежа на публично финансираните театри в Европа: Европейската театрална конвенция (European Theatre Convention – ETC). Създадена през 1988 г., малко преди падането на Берлинската стена, днес мрежата се простира от Португалия до Грузия и от Малта до Норвегия, свързвайки 70 водещи театрални институции от 33 държави.

С дипломи по културен мениджмънт от Сорбоната (Франция) и университета Лойфана (Германия), Хайди Уайли започва професионалния си път като международен продуцент и тур-мениджър на артисти като Виктория Чаплин и британското музикално трио The Tiger Lillies. През 2009 г. поема ръководството на ETC и съществено допринася за разрастването и разгръщането на мрежата в много посоки – като брой членове, спектър от дейности и теми, интензитет на артистичното сътрудничество вътре в мрежата и с външни партньори. Под нейно ръководство ЕТС се превръща и във водещ стратегически партньор на Европейската комисия.

След като през 2020 г. ЕК публикува първото си мащабно изследване върху Ситуацията на театрите в държавите-членки на ЕС, през 2023 г. тя избира именно ежегодната среща на ETC през пролетта, за да проведе първия си Европейски театрален форум на живо. В резултат е изготвен стратегическият документ „Препоръките от Ополе“ (The Opole Recommendations), обобщаващ мнението на над 200 европейски театрални организации за необходимите промени в сектора незабавно и в близко бъдеще.

Със зачестяването на примерите за политическа намеса в репертоара и функционирането на театрите в различни европейски държави, ЕТС заедно с други водещи европейски мрежи стана съинициатор на серия от отворени писма и призиви, насочени към различни институции и гражданите на Европа, настояващи за защита на артистичната свобода.

Европейската театрална конвенция е най-мащабното обединение на публично финансирани театри в Европа, главно с държавни и общински средства. Защо всички тези значими и влиятелни сами по себе си институции имат нужда да се свържат по този начин, какво им носи членството в ЕТС, което не могат да постигнат самостоятелно?
В същността си ЕТС е един изцяло европейски проект. Всяка година се разрастваме и към нас се присъединяват нови театри, защото възможностите, ресурсите и връзките, които предлагаме, надхвърлят възможностите на един чисто национален контекст. Важно е също, че предлагаме една визия за Европа и за европейското сътрудничество, от която театрите искат да са част за доброто на своите пространства, екипи, артистична програма и публика. Театрите, членуващи в ETC, достигат до 25 милиона зрители всяка година и заедно създават новаторски международни продукции; обменят знания за най-новите техники и практики и осигуряват единен глас на европейските театри на политическо ниво.

Ръководите ЕТС като изпълнителен директор на мрежата от 2009 г. насам. Кои са най-големите предизвикателства и постижения, на които станахте свидетел през този период, що се отнася до културните политики в сектора и ролята на публичните театри в Европа?
Периодът от 2009 г. насам беше много труден за Европа. Светът, в който живеем, се променя с безпрецедентна скорост. Да трябва да се справяш успешно с последствията от финансовата криза, пика на миграцията през 2015 г., #metoo, терористичните атаки из Европа, КОВИД-19 пандемията, ускорената дигитализация, климатичния срив, войната, надигащия се национализъм и нарастващото неравенство е парализиращо за всяка организация, а какво остава за един театър. За да опишем настоящето, в което множество кризи се случват едновременно, в експертните разговори за възможните политики вече си служим с понятието „поликриза“ („polycrisis“ от гръцките корени „poly“ – много и „crisis“ – криза; бел.а.). Но с радост можем  да отбележим, че на този фон публичните театри съумяха да направят крачка напред и да постигнат видим напредък в отстояването на споделени ценности и принципи като насърчаването на многообразието, равенството и приобщаването. Много е важно, че през 2018 г. членовете на ЕТС приеха Кодекса на мрежата за многообразието в действие (ETC Diversity in Action Code), с който се ангажираха да работят за равенството между половете в нашия сектор, а през 2021 г. публично поеха ангажимент да сведат климатичния си отпечатък до нула до 2030 г. Така театрите се превърнаха в ярки застъпници на достъпността, употребата на новите технологии за достигане до по-широка публика и за улесняване на междукултурния обмен с местните и международните общности. Поглеждайки назад, бих казала, че всъщност предизвикателствата ни накараха да работим по-заедно и да дефинираме ценностите и принципите, които ни превръщат в силната общност на театрите в Европа, която сме, и която допринася с визията си за културната политика и бъдещето на европейско равнище. Нищо от това не съществуваше преди 15 години.

А какво се промени по отношение на театралния език и естетическите избори на сцената през този период? 
Някои артисти са много вдъхновени от света на поликризите и неговата реалност. Може да се каже, че границите между различните дисциплини се размиха, театърът все по-често се слива с танца, музиката, киното и визуалните изкуства. Въпреки това, значимостта на езика, актьорското майсторство и драматургията като основни компоненти, съставящи ядрото на театъра в Европа, остава. Те са вписани в солидната екосистема и веригата за създаване на стойност, която прави възможно образованието, производството и разпространението – те също намериха своето признание. Вярвам, че днес в цяла Европа имаме повече платформи за подкрепа и промотиране на уникалността на европейския театър като фестивали, изследвания и подпомагащи механизми.

За да документираме и споделим резултатите от новаторски театрални практики и тенденции, които наблюдавахме как се развиват в резултат от конкретни европейски сътрудничества,  в ETC например дадохме начало на различни поредици от публикации. Такива са изданията с добри примери в младежкия театър, театърът на участието и дигиталния театър (ETC casebooks on Youth Theatre, Participatory Theatre, Digital Theatre), а скоро предстои и издание за артистичното изследване в театъра.

Движенията за деколонизация и социално включване пък изведоха на преден план разнообразие от гласове и перспективи, пример за които е мащабната европейска програма STAGES. Също така достигнахме и до повратна точка, що се отнася до важни неща на сцената като това, че с оглед на климатичните промени вече често поставяме под въпрос прекомерната употреба на ресурси при създаването на продукции.

„Изразяваме нарастваща си загриженост от зачестяващото политическо вмешателство от страна на управляващите в работата на културните организации в цяла Европа“ – се казва в публикувания „Призив за артистична свобода и автономия на изкуствата“ (Call for Artistic Freedom and Autonomy of the Arts), изготвен съвместно от четири водещи европейски мрежи: ETC, Culture Action Euroре, Performing Arts Employers Association League Europe и Opera Europa. За артистичната общност това е вероятно е самоочевидно, но как бихте обяснили на по-широката публика защо артистичната свобода е жизнено необходима, има отражение върху здравето на всяко демократично общество и нейното опазване трябва да е важно за всички негови членове, независимо дали ходят на театър или не?
Когато сме изправени пред този въпрос, мисля, че е нужно да направим крачка назад от театъра. Искаме ли да живеем в свят, в който всяко творческо решение – всеки текст, всяка публикация в социалните мрежи, всяка дума, изречена на сцената – изисква предварително одобрение? В който артистичната свобода съществува само дотам, докъдето не е субверсивна или провокативна? В който решението да поставиш една пиеса от преди 100 години може да доведе до агресия срещу артистите? На мен това ми звучи като един ужасно задушен свят. Според мен крайната цел на всеки от нас, независимо дали работи в театър или не, е да живее сигурен живот, в който може да изкажеш мнението си, без да те е страх, че ще бъдеш наказан. Творчеството може да е пътеводна светлина към социалния прогрес, едно красиво бягство и визия за бъдещето – особено когато националните контексти заплашват да ни завлекат назад. Театърът си служи с артистични средства, за да насърчи критическото мислене и емпатията към другите, или казано накратко: чрез диалога, театърът спомага за създаването на отворено и многообразно общество, което си говори.

Два от най-драстичните и очевидни примери за политическа намеса са скорошните събития в София, България, при които публиката физически беше възпрепятстване да влезе в залата на Народен театър „Иван Вазов“ за премиерата на спектакъла „Оръжията и човекът“ с режисьор Джон Малкович, както и уволнението на директора на Националния театър на Словакия от дясното правителство в страната. Но на какви други, по-невидими форми на политически натиск са подложени европейските театри, какви инструменти се ползват срещу тях и защо? 
Правейки проучване върху атмосферата в нашия сектор преди европейските избори, попаднахме на един панел, проведен през май 2024 г. по време на „Театертрефен“ в Берлин  (Theatertreffen е най-значимият фестивал на немскоезичния театър, който се провежда всяка година в германската столица – бел.а). Той се превърна във водещ пример за различните форми на политически натиск, които театрите изпитват. Режисьорката Амели Дойфелхард от „Кампнагел“ (Kampnagel е най-големият продуциращ център за съвременен театър, танц и пърформанс в Германия – бел.а)  в Хамбург дава примери за методите, използвани от крайнодесни групи и отделни техни привърженици за атака срещу нейния театър и спектакли, които варират от  организирано „замерване с кал“ в социалните мрежи до прекъсване на представления и смъртни заплахи. Но това, което е ясно е, че всичко това не се случва ad-hoc, а е стратегически подход с цел сплашване. Започнахме да документираме примери за всичко това и през юли 2024 г. станахме домакини на събитието „Европейски театрални разговори“ по време на фестивала в Авиньон. Тогава говорихме специално за състоянието на артистичната свобода и демокрацията, а унгарският театрален режисьор Андраш Дьомьотьор сподели наблюденията си за случващото се в неговата страна. През ноември 2024 г. продължихме темата с последващо издание на „Европейски театрални разговори“ в Лиеж, Белгия.

Съвсем наскоро ETC влезе в сътрудничество със световноизвестните артисти Мило Рау и Артемис Вакианис (директори на Виенския фестивал – Wiener Festwochen и на Свободна република Виена). Заедно още с освободения от поста си директор на Националния театър на Словакия, Матей Дърличка, с директора на Народния театър „Иван Вазов“, Васил Василев, с изпълнителния директор на Театъра на Лиеж, Серж Рангони, и с Карен Стоун, изпълнителен директор на Опера Европа (най-мащабната мрежа на оперни театри и фестивали в Европа – бел.а), стартирахме общоевропейската кампания за защита на артистичната свобода “RESISTANCE NOW: FREE CULTURE” (Съпротива сега: свобода за културата). Тя получи огромен отзвук – чрез отразявания в национални радиа, телевизии и вестници в 25 държави кампанията вече е достигнала до над 25 милиона читатели. Тя доведе и до среща с кабинета на председателя на Европейския парламент, а следващата цел е въвеждането на Европейски акт за свободата на културата (European Culture Freedom Act) на законодателно ниво, защитаващ свободата на изкуството на европейско равнище.

През 2024 г. мрежата Culture Action Europe (САЕ) публикува изследване за състоянието на културния сектор, в което се подчертава все по-силната тенденция към инструментализацията на културата за различни цели, както и се обръща изрично внимание на нарастващото разминаване между това как културния сектор вижда стойността си и ролята си в обществото и как политиците мислят за нея. Има ли как това разминаване да се преодолее и смятате ли, че театралните институции също понякога са склони да изпадат в заблуди или да имат слепи петна относно ролята и отговорността си в настоящите глобални процеси? 
Това изследване на CAE добре обяснява защо културният сектор и политиците имат различно разбиране за стойността на културата: политиците искат краткосрочни, конкретни резултати срещу дадените пари, докато културата има много по-дълбоко, по-широко и по-трудноизмеримо въздействие. И във времена на засилен обществен интерес и намаляващи ресурси културните организации се адаптират колкото могат към това инструментално разбиране. Като мрежа ние не смятаме, че тези две перспективи са толкова раздалечени. Напълно сме уверени, че театърът може да играе водеща роля в демокрацията и социалния прогрес. Също така вярваме, че един задълбочен и пълноценен диалог с театрални сектор може да помогне за развитието на полезни и ефективни политики, които подкрепят по-мащабните цели като икономическо развитие и културна кохезия.

За нас в ЕТС е все по-очевидно, че неспиращите трансформации в нашия глобализиран свят се отразяват на съществуващите структури в културата, включително на финансирането и управлението. Важно е да си дадем сметка, че е необходимо да мислим как нашият сектор може най-добре да върви редом с тези промени, докато същевременно гарантира собствената си устойчивост. Нужно е да мислим също така как възникващите промени могат да се осъществят по най-добрия начин, така че артистичните визии за обществото да продължат идват от сърцевината на нашия уникален публично финансиран сектор. Смятаме, че за да се осъществи това, са необходими дълготрайни връзки и ангажираност, които европейското измерение може да добави към националните контексти, а често те се променят по-бързо. Мисля, че основната роля на театъра  трябва да бъде да създава великолепно изкуство в диалог с местните общности и може би именно съвкупността от всички тези действия могат най-добре да изпълнят целите на политиците.

Водеща черта на съвременното общество е разделението между твърди, категорични позиция „за“ и „против“ и всички си даваме сметка, че диалогът между „балоните“, в които неизбежно попадаме, е необходим час по-скоро. А именно диалогът е ключов елемент и сила на театъра. Как европейските публични театри могат да допринесат за възстановяването на диалога в обществото, дори и с онези негови членове, с които ръководството и екипите им може би са напълно несъгласни, но чието право да имат различно мнение все пак е от съществено значение за демократичната култура?
Ние гледаме на Европа като на една е красива бъркотия. Това са 50 държави, 220 автентични езика и 750 милиона души. Въпреки че неравенството в доходите, цензурата, възраждащото се крайно дясно и токсичните обществени дебати накараха много хора да вярват, че могат да живеят добре само за сметка на другите, ние пък вярваме, че театрите са идеалното място за продуктивно и мирно събиране на хора от различни среди. Те са места, където можем да бъдем провокирани, обидени, разбрани и овластени, докато осмисляме факторите, които биха ни обърнали едни срещу други в яростна конфронтация. Тяхната способност за хумор, учудване и въображение ни свързва на емоционално ниво – това е антидотът на новинарските емисии и демагогията, която разединява обществото. Театрите са опитни в провеждането на събития в дискусионен формат и правят това по теми, които някои зрители биха отхвърлили с лека ръка. В нашия сектор тази експертиза вече я има, така че може би не е необходимо да търсим отговорите толкова далеч.

Какво престои на ETC?
Ще продължим да настояваме за приемането на Европейски акт за свободата на културата, като работим с членовете на Европейския парламент (Европейските депутати) и европейските политици. И ще продължим да работим по наши нови, вълнуващи стратегически предложения, като например Европейската награда за театър, чрез която ще повишим статуса на произведенията на изкуството и колегите в нашия сектор. „Препоръките от Ополе“ дават  солидна основа на театъра да лобира за мястото на европейската културна на маса и искаме да сме сигурни, че това ще се продължи да съществува.

Не на последно място, много сме благодарни на Европейския съюз, че съфинансира най-новата ни програма от дейности – „Европейски театър: РАЗЧУПИ РАМКАТА“. Това ще позволи на ETC да предложи на театрите в Европа ресурси да експериментират, да си сътрудничат и да създават трайни отношения във важни области като устойчив театър, дигитален театър, многообразие в театъра, в изграждането на следващото театрално поколение или просто на европейския театър. За нас е от съществено значение да запазим Европа свързана, видима и адекватна. В света на поликризите ние ще продължим да настояваме за полирешения.

Декември 2024 г.

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма "Критика" ’23