Свободната сцена на фокус

 

„Искаме да изградим нови отношения”

 

„Генератор“ на пл.“Волнощи“, Познан, макет

Фестивалите днес трябва да умеят да говорят на много езици – на изкуството, което представят, но също и на хората и мястото, където се случват, и то в цялата им разнообразие. Един от мащабните фестивали за изпълнителски изкуства в Полша – Фестивал Малта в Познан, успоредно с артистичната програма, съставена тази година от световноизвестния италиански режисьор-новатор Ромео Кастелучи под идиома „О, човек-машина” “(„Oh man, oh machine”), стартира и социално-артистичната платформа  „Генератор”. Една дългосрочна инициатива, в която  креативността  на социалните практики и качественото изкуство създават нови контексти на сплотено съпреживяване на обществото и възвръщат  мястото на изкуството в него. За философията на „Генератор” и процесите, които проектът  генерира,  разказва неговият куратор Катаржина Мазуркиевич в разговор с Ангелина Георгиева.  

За първи път организирате платформата  „Генератор” рамките на Фестивал Малта в Познан. Кое ви накара да се решите точно сега, в рамките на тазгодишното му издание?

 

На първо място заради идиома на Фестивал Малта тази година „О, човек-машина” “(„Oh man, oh machine”). Не можем да не обръщаме внимание колко далече е стигнало развитието на технологиите днес. Без машини не бихме могли вече да съществуваме. И се питаме каква е все още ролята на човешките същества. Като че ли се усъмняваме в средствата  и възможностите, с които те разполагат. През последните десетилетия наблюдаваме прелома от ерата на индустриализацията, когато много хора работеха във фабрики, към ерата на информацията и комуникациите, а с нея се налага и различна представа за труд – масата от работници бива „освободена”. Около нас има още много хора, които се питат да не би са безполезни вече.  Започваме да си задаваме въпроса коя е следващата стъпка пред нас във времето на новите технологии.Това беше една посока на разсъжденията ни.

Следващата е свързана отново с въпроса за измеренията на кризата от последните години. За каква криза всъщност говорим? За финансова,  за етична, или…?

От друга страна, дискусиите ни се занимаваха и със загрижеността ни за фестивала, с търсене на начини как да го свържем с реалния живот на града. Наблюдавам Фестивал Малта от самото му начало и тогава, точно след 1989 г., той се основаваше на потребността на хората да бъдат заедно в публичното пространство. И, разбира се, по тази причина той доведе уличен театър в града. Уличният театър се преживяваше като символ на свобода.

През последните десет години фестивалът напълно промени формата си и фокусът му се измести най-вече върху новите явления в изкуството. Но по този начин той загуби връзка с гражданите на Познан. Те загубиха интерес към това, което правим. Дори не си даваха сметка, че в града тече фестивал. Така че и това беше друг важен въпрос за нас – какво всъщност искаме да правим и да постигнем като организатори на фестивала.

В продължение на две години проведох проучване на нашата публика и на общественото мнение и резултатите се оказаха наистина стряскащи. Според тях хората не се интересуват повече от изкуство, не виждат разлика между висока култура, или да не използваме вече тази дума, да кажем между изкуство и забавление. Мислят, че това е едно и също. Затова основната ми цел беше да изградя програма, основаваща се на потребностите на хората, като същевременно запазя качеството. Каузата ни не е висока култура на всяка цена и сама за себе си, не е кой в момента е най-важният артист на света, не става въпрос за имена. Това не е толкова съществено. Важното е качеството и да разрушим бариерата между работата на артистите и хората, които не искат и да знаят за тях най-вече защото се страхуват да не би да не я разберат, защото може би не знаят нещо.  В резултат те не се чувстват свързани с изкуството и дори по някакъв начин се страхуват от него.

Така че проектът се състои в това да фестивалът да изгради платформа, която наистина да дава на хората онова, от което имат нужда. Но, разбира се, не като ги интервюираме или нещо подобно, а просто като сме истински близо до тях.  Искаме да изградим нови отношения.

И какви бяха първите ви стъпки в тази посока?

Разбира се, това беше много труден процес. Стартирахме с идеята да направим заедно с местни общности градски градини. За нас беше това беше доста неочаквано, но в крайна сметка си казахме, че е един експеримент. Започнахме да се срещаме с различни хора. Те ни питаха за какво им е да се включват, какво ще получат в замяна, дали ще вземат пари, дали ще ги караме да гледат налудничави неща в театъра…  Разговорът ни с тях беше наистина дълъг. Проблемът е, че всеки иска да има хубаво местенце и да го пази само за себе си. Нашата идея беше не да поддържаме затворени пространства за малки общности, а да отворим тези малки групи за останалите. В тях вече съществува креативен устрем и потребността да създават наоколо красиви неща, но единствено за себе си.

 

И така, градските градини бяха нашата стартова точка. В началото местните жители ни казваха: „Вие не сте като истинските хора, вие не ходите по земята!”. И като ги питах защо мислят така, ми казваха: „Вие сте онези от телевизията! Истинският живот е тук.” Да, ние не можем да правим всичко за градините, не можем всеки ден да ходим там да копаем и садим растения. Но това би означавало,  че един ден ако не отидем, мястото ще престане да съществува. И всъщност така и стана в началото. Местните хора все още не ни вярваха. Затова поканихме няколко артисти да помислят за градините и да направят нещо за тях. Така всяка градина доби собствен характер. Постепенно ние истински се отворихме към хората там, те към нас, започнаха заедно да се грижат за градините и накрая ни благодаряха, като казваха: „Това местенце наистина промени нещо!”. Знам, че може да звучи наивно, но действително вече се случват промени. 

Следователно „Генератор” е дългосрочен проект, започнал преди време и това, което се случва в рамките на Фестивала Малта на площад „Волнощи” е една от неговите фази, така ли?

Да. Самият проект не е насочен само към този площад. Той е особено емблематичен. Името му означава „Площад на Свободата”. Той е изключително символно място за града и през годините много се е променял. В самото начало е бил истински площад за гражданите. В края на седмицата те са идвали тук, сядали са по пейките и са се срещали. Било е като парк. В Познан това е било мястото! Но го реконструираха и сега се е превърнал в празно пространство, напълно оголено – без дървета и пейки, на които можеш да седнеш. Когато започнахме да разказваме, че искаме да направим на него цялостна програма, всички ми казваха: „Това е невъзможно! Тук никога не се е получавало и този път нищо няма да излезе!”  И наистина, преди който е искал да прави нещо на площада, то се е проваляло.

Защо така? След реконструкцията хората са се отдръпнали от мястото и вече не са го разпознавали като свое ли?

Да. Казваха, че това място вече не е тяхно, че те вече не се чувстват свързани с него. Направо е изумително как на площада са се провеждали много интересни и добри артистични проекти, но те нямаха никаква публика. Така че бяхме много притеснени как ще се получи с нашата инициатива.

част от площад „Волнощи, проектиран за „Генератор“

Струва ми се особено интересно, че очевидно сте подходили с много конкретна визия за вида градско пространство, което сте искали да създадете. Доколкото разбирам, за тази цел сте си сътрудничели с дизайнери и архитекти от града. На какво се основаваше подходът ви към градската среда?

Тази година бяхме твърдо решени да направим нещо ново и обсъждахме, че като говорим за нова платформа и за нов начин на комуникация, не можем да си представяме само традиционната публика на Фестивала Малта, тъй като тя представлява ограничена група хора. Но къде тогава са децата? Къде остават по-възрастните хора? Ако искаме да сме част от града, не трябва да забравяме, че той е много разнообразен в себе си. Така че още от самото начало си казахме, че бихме искали да имаме на площада нещо като един малък град. И той трябва да е за всички, както е самият град. Същевременно в нито един момент не биваше да се пренебрегва  качеството. Един от членовете на Фондация „Малта” – организатор на фестивала, основа преди няколко години в Познан училище за дизайн. То вече беше работило по социални проекти с местни групи от хора. Щом вече такъв капитал и подобни енергии са натрупани в града, за нас беше логично да се свържем с тях и да споделим опит. Докато работех върху концепцията на „Генератор”, им казах: „Пространството, което искаме да създадем, трябва да е фестивален клуб, но не само. Мислете за хората, които биха искали да са тук от сутрин до късно вечер.” И действително, ако площад „Волнощи” преди беше празно място в сърцето на града, сега, както се вижда, той изглежда по доста по-различен начин. Вчера архитектът ни сподели, че тук всички изглеждат така радостни и доволни, защото площадът се е превърнал в живо и енергично пространство. Усеща се атмосферата му, непрекъснато идват хора, наоколо има толкова много емоция и ние се опитваме да я усетим.

Също и за градините поканихме група студенти по дизайн да помислят за тях и за мястото, където се намират. Извикахме и студенти от Ботаническия университет и от Техническия университет да направят изследвания и т.н. Като за нас беше много важно проектът да не включва обръщение на пари.

В тази посока беше и следващият ми въпрос, който естествено изникна – как е финансиран проектът? Знам, че Фестивал Малта е подкрепен от Града и от Министерството на културата…

Точно така, също и от регионалното министерство и от малко частни източници, но наистина не много. Но сам по себе си „Генератор” е много нискобюджетен проект. Сравнително лесно е да имаш пари и талантливи хора наоколо, за да направиш нещо хубаво. Но ние се обръщахме към хората с призива самите те да участват с някакъв собствен принос. Казвахме им, че правим градини с тази и тази цел, ако искат да ни помогнат, да ни дадат семена, растения, каквото могат. Или пък да почистят някои от местата, които бяха в много лошо състояние. Така че питахме хората с какво могат да участват в проекта, но без това да включва пари.

Да, ако вложиш собствени усилия в нещо, след това се чувстваш много по-ангажиран към него…

Именно! Разбира се, не би било честно, ако кажа, че не вложихме никакви пари. Но идеята беше да се види накрая колко интересно е обществото, как хората живеят със своите страсти за различни неща. Като част от „Генератор” инициирахме и проекта „Страстни колекции”, където хора, които събират най-различни неща, могат да ги покажат, като зад всяка колекция се крие история. История за конкретния човек, за обществото и за неговата култура.

Опитваме се да възобновим и разни стари традиции в града, като например „Танци в 5 часа”. В миналото хората са се събирали привечер по кафенетата и от 5 часа е имало танци.  Сега ние пренесохме тази традиция на площада. За DJ поканихме 74-годишна дама. Тя от години се занимава с това, но я поканихме не защото е на 74, а защото не се страхува да бъде това, което иска. Тя има страхотна енергия и с присъствието си дава кураж и на другите. В последно време не й беше лесно, странеше от останалите в сцената. Това е още един важен аспект на проекта. Много хора предпочитат да останат в сянка, защото се страхуват какво другите ще си помислят за тях. Тук се опитваме да нарушим конвенциите и да преодолеем предубежденията. Това е начин хората да се събират заедно.

Magnificat.Chór Kobiet, реж. Марта Горничка, сн. Krzysiek Krzysztofiak

„Генератор” включва и доста силна артистична програма – от театрални представления на различни социални групи до такива на изгряващи полски компании, топ музиканти и артисти… Какво е нейното място в целия проект?

Разбира се, Фестивал Малта е фестивал за изкуства, а и самата аз цял живот се занимавам с артистични проекти- Но както казах в началото, бяхме достигнали до точка, в която трябваше да предприемем нещо ново, да не оставаме в една и съща малка група от зрители на изкуство, а отново да изградим връзка с останалите хора. Първата стъпка беше да се отворим и да направим нещо заедно с местните общности, а следващата – да поканим местни артисти да покажат какво правят.

Специално за театралната програма на „Генератор” поканихме като куратор Мачей Новак, директор на Театралния институт. В последно време той се занимаваше със социално ориентирани проекти. Имахме дълги разговори и искахме да не се страхуваме да покажем различни видове театър, да сме последователни в това желания и да имаме доверие на другите. Успя ли да гледаш  „Хор” на Марта Горницка на откритата сцена на площада?

Да, част от него.

Много харесвам това представление, мощно е, силен хор от гласове на жени. Марта го показваше преди в малки пространства, пред малък кръг от хора. Когато я поканих, тя първо ми отказа. Трябваше да я убеждаваме, че трябва да излезе от малките контексти и да започне да говори на останалите хора, да им даде шанс да видят, че имат нещо общо с изкуството, което прави. След първото представление видяхме, че сме били прави. Въпреки че валеше, се събраха много хора, които след това останаха да си говорят, развълнувани от изпълнението на актрисити. Някои казваха, че за първи път им се случва да видят как положението на жената може да се обсъжда на обществено място. За нас това беше много важно, има символно значение.

Сред компаниите, които поканихме, беше и една театрална група на младежи със синдрома на Даун и аутисти. Режисьорът й и за миг не се поколеба, че трябва да участват. За мен това беше голям опит! Тези хора бяха напълно убедени в това, което правят. И не се страхуваха! Защото ние често се страхуваме. С това откритата сцена ме промени. Показа ми, че ако си смел и знаеш какво правиш, всички ще те чуят и след това ще дойдат при теб и ще ти кажат: „Благодаря, ти промени нещо в мен!”. Това е моят опит тук. Това не е уличен театър, не става въпрос  дали можеш или не да разчетеш послания, ясно е за какво говорим. Като представяме младежи-аутисти, очевидно е какви са те. Не можем да сме сигурно дали някой няма да се присмее или да се шегува с тях. Видяхме обаче, че тук всичко това просто изчезва.

Ако би могла да обобщиш… Какво искате „Генератор” да генерира?

Това е платформа за среща на хора. И тя се случа, не е нужно да правиш нищо повече.

30 юни 2013, Познан

 Разговор на Ангелина Георгиева

над публикацията работи и Елена Ангелова

Гостуването на авторката на интервюто на Фестивал Малта в Познан, Полша, бе осъществено с подкрепата на Полския институт в София.

 

 Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подрепата на Национален фонд „Култура“.