Антон Младенов и Елена Маринова са млади хореографи, които в последно време впечатляват със сценичните си изяви. Те имат различно образование и развитие като автори, но и двамата заявяват собствен изразен стил и посока на търсения, пише Мила Искренова.

В средата на март в рамките на фестивала Dance Frame Fest ’26, организиран от Dance Frame Collective в Сцена Дерида, Антон Младенов и Елена Маринова представиха своите продукции – съответно „AMALGAMATE“ и „Стаи на съзнанието“. И двете пиеси са силно социално обусловени, интелектуализирани и боравещи с ясно изразен собствен език. Те отразяват усещането на авторите за социума и връзката между индивида и обществото през личната перспектива. Това ги прави особено вътрешно напрегнати и външно експресивни по съвършено различен начин.

Антон Младенов е завършил Балетното училище към Театър Базел, Швейцария, след което два сезона танцува в балета към Opera na Zamku в Шчечин, Полша, и от два сезона е в балет „Арабеск“ в София. Той се изявява като танцьор и хореограф с висока интелигентност и чувствителност към реалността.

В „AMALGAMATE“ Антон Младенов заявява, че „изследва силата и напрежението на принадлежността“. Пиесата е силно изчистена като форма, но независимо от подчертано минималистичния си изказ, успява да предаде сложните извивки на взаимодействията в групата. Петимата танцьори – Яна Николова, Емилия Радичева, Богдан Хараламбов, Бенедета Граси и Марина Хараламбова, се движат в група през цялото време, с едва загатнати различия в жестовете и поведението на телата. Пиесата започва с декларативна сцена, в която един от групата се отличава с това, че е облечен в черна рокля (Бенедета Граси). Неговото различие предизвиква у останалите  агресивни и насилствени импулси, които продължават докато „различният“ елемент не свали роклята и се превърне в съвършено подобен на другите индивид – светло сребристите костюми спомагат за стилизираното уеднаквяване на телата. Изобщо цялостното внушение на пиесата е за потиснати до стерилност вътрешни импулси, които се свеждат до опростени движения в безкрайна повторяемост. Хореографията е интензивна и изпълнена по смайващо енергичен и прецизен начин. Хореографът и танцьорите са работили в пълна симбиоза, за да постигнат силата на внушението на хореографския език – лаконичен, категоричен, интензивно отразяващ индиректната свързаност на индивидите. „Хореографията се разгръща като преговор между единството и индивидуалността, задавайки въпроса дали идентичността може да остане цялостна в рамките на силна идеологическа структура или неизбежно се разтваря в общото“, казва авторът в програмата на пиесата. Доколко сме зависими едни от други, доколко сме взаимно свързани и как тези връзки ни влияят и определят поведението ни, са въпроси, които напълно естествено вълнуват творческото съзнание на младия хореограф. Те не намират отговор в пиесата, но намират своя ясен и завидно зрял израз в една безупречно изградена танцова форма.

Елена Маринова е свръх активен артист – хореограф, танцьор, преподавател и организатор на фестивали, конкурси и учебни програми. Тя специализира в многобройни курсове и интензивни обучения у нас и в Европа при водещи имена в съвременния танц в рамките на Share Intensive (Берлин и Амстердам), Хореографските серии на ATOM, София, на Международна балетна академия във Варна, B12 – Research or Die, класове в Conny Janssen Dance Company, Ротердам. Била е резидент в Studio Wayne McGregor (2020 – 2023, Великобритания). Завършва бакалавърската програма по съвременен танц във висшето лондонско училище Trinity Laban (2020 – 2023). Основател и артистичен директор на Dance Frame Collective и Head Under Water Dance Company в София, основател е на обучителната програма Dance Frame University. Присъствието ѝ на танцовата сцена у нас става все по осезателно през последните години с търсения, които имат ясна посока на развитие.

„Чувствам се като жица. Сякаш фрагменти от ума ми са заседнали. Желая тих момент под вода. Изгарям от това, което е необходимо. Толкова много мисли. Толкова много място в тялото ми да се усуче на възли. Преминавам през стаи на съзнанието. Всяка от тях отразява различна версия на мен.“ Това е част от текста, включен като запис на английски в творбата на Елена Маринова „Стаи на съзнанието“, осъществена с нейната компания Head Under Water преди една година. Текстът е заимстван от книгата с есета „On Connection“ на британския пърформанс артист Кей Темпест. Като динамично търсещ артист, Елена продължава да работи върху пиесата и я развива като израз и съдържание. В последния представен вариант виждаме динамичен стил, включващ сложни хореографски решения, акробатични поддръжки и изобретателни телесни композиции. Те представят отделните „стаи на съзнанието“, които фрустрират вътрешния свят. Подходът на Елена Маринова към темата е подчертано външно атрактивен и атлетичен, избягващ всякакви лирични нюанси и затрогващи съкровености. В първата сцена темата на пиесата е представена почти плакатно от женска фигура, облечена в черно, с черна маска на главата, от която излизат дълги черни въжета във всички посоки, като антени, които я свързват с външния свят, но същевременно я придържат към него. По нататък разказът става по-абстрактно метафоричен и преминава през отделните „стаи“, които са запълнени с индивидуални или групови изпълнения в клаустрофобична атмосфера. Независимо от изповедния характер на отделните движенчески „монолози“, отношението на автора остава силно интелектуално дистанцирано и неподдаващо се на дълбоки емоции. Танцьорите Велизар Груев, Елеонора Митева, Михаил Бонев, Неделя Ганчева, Ралица Николова и Яница Сърбинова изпълняват с фанатизирана точност сложните хореографски решения, придавайки на творбата особено болезнена чувствителност.

Елена Маринова казва за спектакъла си: „Стаи на съзнанието“ е моята гледна точка над проблем, който почти всеки съвременен човек изпитва – непрестанния шум. Днес всички трябва да бъдем мултидисциплинарни, за да успеем да се впишем в стандарта за добре справящ се човек. Мисля, че все повече от нас страдат от неспирния океан от задачи, емоции, чувства, проблеми, които чакат решение“. Затова и създадената от нея танцова компания се нарича Head Under Water –  „глава над водата“. С нея тя иска да създаде хореографии, които са „интуитивни, чисти, истински за мен, а не са продиктувани от вътрешния ми шум“.

И в двете танцови пиеси, „AMALGAMATE“ и „Стаи на съзнанието“, авторите демонстрират силен социален рефлекс и висока степен на познаване на съвременната танцова изразност. Същевременно те са силно индивидуализирани и изградени с прогресивно развиващ се собствен почерк. Дали обществото ни заслужава подобен вид артисти, които насочват погледа си към него с разбиране и безпокойство? Отговорът дават самите автори със своите респектиращи творчески прозрения.

AMALGAMATE

Хореография Антон Младенов

Изпълнители Яна Николова, Емилия Радичева, Богдан Хараламбов, Бенедета Граси, Марина Хараламбова

Музика Byetone

Head Under Water Dance Company

СТАИ НА СЪЗНАНИЕТО

Хореография Елена Маринова

Музика Мартина Стефанова

Изпълнители Велизар Груев, Елеонора Митева, Михаил Бонев, Неделя Ганчева, Ралица Николова, Яница Сърбинова

Сценография Александра Витанова, Летослава Караколева, Петя Иванова

Костюми Албена Рускова, Александра Витанова

Текст Елена Маринова и откъси от On Connection от Kae Tempest