Дебютният спектакъл на Алек Чурчич е креативен синтез между обектен, физически и визуален театър. За Жаклин Добрева той предлага спокойно съзерцание на пораждането и непрестанното преобразяване на форми в стремеж към мигновено съвършенство.

Всеки рано или късно има нужда да си поеме дъх от работните ангажименти. Все по-често се улавям, че и аз съм от тази група – дори когато отвън работата ми в полето на театъра изглежда почти като удоволствие. Напоследък все по-рядко търся театър, който ми налага чужди възгледи и ми обяснява как да се живее. И все по-често имам нужда от друго: от театър, който носи утеха и сякаш за миг подрежда света – с една точка, една линия, едно тяло, което диша и се колебае. „Геометрия на душата“ започва почти като детска игра, с движещи се топки, търсене на баланс, дребни правила. После обаче играта се сгъстява и без много предупреждение се превръща в сериозен опит да се каже невъзможното: как се ражда форма, какво струва самото сътворяване, защо идеалът трае колкото миг и веднага се разпада, а ние упорито пак тичаме след него.

Спектакълът на Алек Чурчич има своя биография и тя е важна, защото ключът към него не е „какво се случва“, а „как е станало възможно“. По думите на самия Чурчич – соло изпълнител в него, идеята не тръгва от текст, а от завръщане след дълга актьорска пауза. Той намира вдъхновение и път към сцената в мазе, което се превръща в неговата собствена лаборатория при творческия процес. Прави упражнения, опити и инатливо, почти аскетично търси съвършеното – ако изобщо нашият свят допуска нещо подобно.

Режисьор на спектакъла е Олга Жечева, майка на Алек. На пръв поглед това звучи като биографична подробност, но всъщност подсказва нещо по-важно: доверие и общ език. Композиторът Хосе Рамон Фейто, хореографката Ана Серна и светлинният дизайн на Алберто Ортиз създават среда, в която тялото е едновременно инструмент и въпрос – линия, която мисли, и движение, което търси смисъл. Фактът, че спектакълът е създаден в Испания, където отбеляза и своята премиера, оставя отчетлив отпечатък: лекота и прецизност, характерни за европейската сцена на визуалния и физическия театър. Но под тази лекота има ясна концентрация – стремеж не просто да се „покаже“ форма, а да се достигне до нейния вътрешен импулс; до момента, в който тя се ражда пред очите ни. От този сезон „Геометрия на душата“ е част от репертоара на Театрална работилница „Сфумато“ и тази сцена му приляга естествено: тя е територия на търсенето, на процеса, на формата, която се появява от мъглата, без да бъде заключена в предварително зададена рамка.

Ако трябва да опиша случващото се на сцената с една дума, тя би била: сътворяване – действие, което протича пред очите ни, в реално време. В началото има точка. После линия. После измерения. Въпросът как се преминава от едноизмерното към двуизмерното и триизмерното и как сцената вписва четвърто измерение, превръща в телесна задача. Тялото на Чурчич е едновременно измервателен уред и материя: то очертава пространството, но и се подчинява на него; рисува линии, но и бива „рисувано“ от светлина, звук и предмет.

Сценичният разказ постепенно се разширява – от абсолютния мрак към импулса на „Големия взрив“, от космическата перспектива към еволюцията на човека и до фигурата на Витрувианския човек на Леонардо да Винчи. Със средствата на театъра на обекта, на физическия и визуалния театър спектакълът проследява връзката между геометричните и човешките форми, като сглобява единна образност, в която формата се ражда, разпада се и се появява отново – сценично доказателство за крехкия, но упорит ред на света. Спектакълът не просто показва идеала, а го преследва през фази – от простото към сложното, от играта към амбицията, от импровизацията към формата. И най-ценното: не ни лъже, че идеалът е достижим. Напротив – казва ни, че ако го има, той е миг. Веднага след това се разпада. И точно в тази болезнена истина се ражда човешкото: ние сме същества на стремежа, а не на завършеното съвършенство.

Хореографската работа е също особено важна, защото спектакълът не „танцува“ в традиционния смисъл. Чурчич в свое интервю споделя, че няма формална подготовка в танца, а движенията идват интуитивно. Резултатът от съвместната му работа с хореографа Ана Серна е сценична пластика, която изглежда едновременно прецизна и жива. Няма усещане за „отработена комбинация“, а за импровизационна свобода, която все пак има граници – както геометрията има правила, но може да роди безкрайни форми. Партньорството между музиката и светлината понякога отваря пространството, друг път го стягат до точка.

Това, което усетих в този спектакъл, е, че той действително „прехвърля“ зрителя в друга орбита на възприятието: в една автономна, почти самозатворена вселена, където гледането се превръща в мисловен опит. Докато следиш как формата се ражда от точката, как линията търси измерение, а пространството – закон, започваш да се приближаваш до въпроса дали изобщо съществува нещо като перфектност и ако да, къде се намира тя – в завършената фигура, в усилието, в процеса, в самото неизбежно разпадане?

И тук се проявява едно от най-съществените качества на „Геометрия на душата“: способността му да оставя зрителя сам. Да те „прати“ в собствената ти вселена на асоциации, съмнения, телесни реакции и мисловни построения. Това е рядка щедрост. Много спектакли настояват да „вземат“ зрителя – да го водят, да го ориентират, да му подскажат какво да преживява. Тук стратегията е обратна: спектакълът създава условия и отстъпва крачка назад, за да може преживяването да се случи отвътре. В тъмното има импулс като Голям взрив, но той не е илюстративен. По-скоро е вътрешен – онзи взрив на осъзнаването, че всяка форма струва усилие: всяка връзка, всяка дума, всяко „аз“.

Включването на „Геометрия на душата“ в програмата на Театрална работилница  „Сфумато“ е чудесен избор, който усилва смисъла на спектакъла. „Сфумато“ като традиционно пространство на театралната лаборатория – на търсенето, процеса и риска – среща представление, родено именно в подобна лабораторност. „Геометрия на душата“ съчетава, от една страна, традиционни като ценност качества – майсторство, труд, дисциплина и честност към материала, а от друга е радикално съвременен жест – отказ от готови разказвателни модели, доверие в тялото като мислещ инструмент и минимализъм, който не лишава, а отваря космос – стига да е извоюван.

Геометрия на душата

Автор: Алек Чурчич
Режисьор: Олга Жечева
Сценограф: Алек Чурчич
Композитор: Хосе Рамон Фейто
Хореограф: Ана Серна
Дизайн на осветление: Алберто Ортиз
Участва: Алек Чурчич

Театрална работилница „Сфумато“

Снимки: Теодора Тодорова

Жаклин Добрева завършва специалността „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Работи към различни театри и театрални организации в страната, публикува театрална критика в основни специализирани издания.

Публикацията е част от проекта „Съвременната изпълнителска сцена на фокус“, финансиран от Столична програма „Култура“.