Интервю със Стефан Прохоров, председател на Асоциацията за свободен театър и директор на АСТ Фестивала за свободен театър, по повод тазгодишното му издание, което се провежда в София между 20 – 26 октомври.

В своите вече 13 издания АСТ Фестивалът премина през различни стратегии на изграждане на витрина на свободната изпълнителска сцена – от самоселекция с вътрешно обсъждане и гласуване на кандидат-участниците, през различи формули на съставяне на журита или комисии, до пренасяне фокуса сега върху съществуващите в София пространства, поканени да изберат представления от своята програма, които да бъдат представени под шапката на фестивала. Какво целите с това решение и как то променя фестивала?

Фестивалът действително често сменя тази ядка на своята идентичност – стратегията, по която се съставя неговата програма. Смея да твърдя, че не сме се справили все още с този въпрос. Моето лично разбиране е, че след като фестивалът идва от общността, той трябва да се опитва да ѝ даде глас, да я изрази и да я представи по възможно най-включващия начин. Тук има много поле за дебат. Кой е най добрият начин? Аз не мисля, че сме го постигнали все още. Ще видим тази година как ще мине.

Но функцията, с която този фестивал е създаден, е да обединява и да показва общността в нейното разнообразие. И нашето виждане е, че той трябва да продължава да прави именно това.

И сега делегирате избора на представленията, които да бъдат включени в програмата му, на пространствата в София, като по този начин обаче я ограничавате до софийската продукция.

Да, както споменах, в последните години експериментираме с различни стратегии да делегираме на общността властта да програмира фестивала. Това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото говорим реално не за една, а за много общности в рамките на свободната сцена. Тази година решихме да поканим част от софийските пространства сами да направят своя програма в рамките на фестивала. Не сме имали никакви намеси в техния избор и в реда на програмирането. Като резултат това дава една не съвсем равномерна програма, но това беше предвиден недостатък. Както и фактът, че се включва единствено софийска продукция. Но също така смятам, че сме осигурили представителност на немалка част от това, което може да бъде гледано в София. Ще видим колко успешен ще бъде този модел.

С това решение целим няколко неща. Първо, искаме да насочим вниманието върху това, че в София има повече от две пространства на свободната сцена и те имат много различни репертоарни политики, обединяват около себе си различен тип общности и ценности. И всички те трябва да бъдат показвани. В тези сложни времена е важно да си напомняме, че в крайна сметка ние сме в една лодка. Нашият общ интерес е свободната сцена да бъде по-добре структурно подкрепена, да бъде по-видима и също така да привлича повече публика. Заради това също така обединихме тазгодишното ни издание заедно с още два други международни фестивала, случващи се по същото време – за дигитални изкуства Da Fest и за съвременен танц Aerowaves in Sofia.

Действително ще е интересно да се проследи как ще сработи тази формула. Но сега бих искала да разкажеш повече за международната програма на АСТ Фестивала тази година. Тя представя три състава с мултинационални участници с емигрантски произход, като пресечната точка и на трите е Берлин. Какво ви насочи към този фокус?

Миналата година решихме да опитаме малко по-различен подход към съставянето и на международната ни програма. Днес в София все по-редовно се представят международни продукции както на фестивали, така и в „Топлоцентрала“. Преди това не беше така. Затова и ние трябваше добре да помислим какво по-различно можем да показваме, придържайки се към фокуса си върху свободната сцена. Така решихме да се насочим към по-скоро изгряващи и провокативни европейски артисти – такива, които предизвикат разговор относно езика, с който работят, или условията, в които работят. Тази година решихме да отидем една стъпка по-напред и да дадем на международната ни програма и тематична рамка, за каквато не сме работили преди.

Съвсем естествено АСТ Фестивалът и Асоциацията за свободен театър са част от едно доста прилично количество  мрежи и международни партньорства. Едно от най-интересните от последните години се казва Bridging the Scenes, или Мост между сцените. Вече от шест години този проект обединява АСТ Фестивала с берлинския фестивал на свободните изпълнителски изкуства PAF, Selected Works (Копенхаген и Орхус) и Mala Inventura (Прага). Тези фестивали имат сходна функция – те са витрина на местните сцени. Съвместно те спомагат да създаването на една неформална мрежа от професионалисти, в рамките на която, благодарение на случващия се обмен на артисти и срещи, започнаха да се създават и копродукции. Така че решихме тази година нашето международна програма да постави акцент върху това партньорство. Това е прагматичната рамка, която обединява трите спектакъла.

А по отношение на темата. Ние сме силно мигрантски народ. Днес говорим основно за трудовата миграция, социалната миграция, за миграцията на нашите родители, понякога и на техните родители и т.н. По-голямата част от последните поколения имат личен или косвен опит с нея. До момента тази тема като че ли се е разглеждала по-скоро в проблематичния ѝ план, а на нас ни се прииска да обърнем оптиката и да представим една по-друга гледна точка на съвременните артисти. Участниците в представленията, които показваме, са или деца на емигрирали родители, или те самите са емигрирали и по съвсем различен начин възприемат тази тема и я подлагат на артистично изследване, което винаги е обусловено от миграцията, но върви в различни посоки и с различни артистични стратегии.

Аз съм сигурен, че до една-две години ще намерим формула, в която ще можем едновременно да курираме част от програмата, да представяме сцената в нейното разнообразие и да показваме как тя се включва в европейските процеси, като каним и спектакли, които по различни начини са се развили в партньорски мрежи.

В рамките на фестивала се представи дигитален архив на свободната сцена. Би ли разказал повече за този проект?

Това е един дълъг и болезнен процес. Паметта на свободната сцена е най-вече в хората. Твърде малко тя е изследвана систематично. За разлика от институциите, тя постоянно трябва да се релегитимира, постоянно трябва да напомня за себе си. Когато на различни ръководни позиции се сменят хора, ние непрекъснато трябва да обясняваме наново кои сме.

С подкрепата на Национален фонд „Култура“ започнахме да събираме историята на съвременната свободна сцена в България, като на този етап провеждаме интервюта с артисти, които заснемане на видео. В рамките на фестивала представихме първи елементи от този архив.

Следователно сега сте се насочили към събиране на лични истории, а не на документи от продукции и събития?

На първо време архивираме личния разказ, защото той се оказва извор на потенциални документи, за които ние може и да не подозираме. Те ще дадат някаква основа, от която следващите, които ще продължат с този проект, могат да тръгнат. И другото много важно нещо. Голяма част от процесите в историята на свободната сцена не са били винаги прозрачни. Ако не знаеш за какво кого да попиташ, вероятно няма да стигнеш до обяснение за впоследствие изглеждащи очевидни заключения или факти.

Какви са най-важните задачи сега пред Асоциацията за свободен театър, върху какво сте съсредоточили усилия?

Догодина ще се навършат 15 години от основаването на Асоциацията, т.е. от момента, в който едни хора са решили да се обединят и да работят заедно. Този процес неминуемо е бил осеян с невероятни препятствия и за мен е едно малко чудо, че тази организация продължава да съществува. Също като фестивала, тя минава през най различни формати. Първоначално идеята е била тя да работи за по-добри условия на труд в свободната сцена и за нейното развитие. По някакъв начин тя прави това през всичките тези години, с променлив успех.

Но също така АСТ е доброволческа организация. Нито един от хората, които работят в нея целогодишно, не получават възнаграждение за това. Това е много ключово. Като изключим фестивала, много малко от останалите дейности на ACT са подкрепени по проекти. Не казвам това като оплакване. Голяма част от общността, особено от по-младите колеги, изобщо не знаят как функционира АСТ, смятат, че тук сме на заплата и т.н. А това не е така.

Така че към този момент най-важната задача пред Асоциацията е как тя може устойчиво да осъществява своята мисия. Как да работи ритмично. АСТ се изправя пред всяко едно от предизвикателствата, пред които се изправят и останалите културни организации в България – ограничен брой подготвени кадри, липса на организационен капацитет, средно нетно възнаграждение в сектора, финансова несигурност, необходимост от съчетаване на различни видове труд… Абсолютно всички имаме тези проблеми.

Към този момент ние действаме на вълни. Засега успяваме покрай фестивала да завъртим повечето си дейности, тъй като основно за него има подкрепа, а е редно хората да получават възнаграждение за труда си.

Мисля, че това, което АСТ добавя като стойност за своето съществуване, е, че в нея от близо 15 години има набор от хора – между четирима и осмина, които редовно се срещат, говорят и предприемат действия в полза на общото благо, а не само на своето. В този смисъл засега АСТ функционира основно като „think tank”. Важно е Асоциацията не само да се съхрани, а да намери начин, по който да работи регулярно и предвидимо.

Другата ключова задача пред нея е да си възвърне ролята на „общностен лакмус“, т.е. общността да се припознава в тази организация и да я възприема като приятел, който винаги би подкрепил всеки, който се обърне към него.

И разбира се, основна задача пред АСТ е да продължим да правим фестивала и чрез него да помагаме на сцената да расте. Най-важното е да успеем да намерим начин да задействаме синергията между организациите и професионалистите в нашия сектор и да я подпомагаме.

Скоро предстои избор на нов Управителен съвет, който ще трябва да дефинира новата посока и с по-свежи сили да продължи напред.