свободната сцена на фокус
Шестото издание на Фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ (15 – 21 април 2013, София) се откри със солото „Танц за нищото“ на едно от водещите имена в европейския нов танц – Естер Саламон. Отзив на Елена Ангелова.
„Думи за нищото” е споделяне на мисли и впечатления, породени от „Танц за нищото” – пърформанс на Естер Саламон. А той, от своя страна, използва за инспирация и отправна точка „Лекция върху нищото” от Джон Кейдж. Чрез слушалки Естер слуша композицията и изговаряйки фрагменти от текста, разработва кратки движенчески фрази. През тяхното повторение, градация и хиперболизация тя изгражда ритъма на пърформанса. Думи и движения се сливат в една своеобразна драматургия на цялостното произведение. И цялата тази структура – подчинена на „нищото”.
Третирането на „нищото” като цел, посока, вдъхновение и намерение безспорно е двигател на интересни процеси. Координирането на едновременно извършвани действия извиква една специфична концентрация. Естер Саламон усложнява своето сценично поведение като раздвоява действието и присъства едновременно през говор и танц. Това отключва нови процеси, изчиства навика и най-вече – премахва преднамереността. А нейната липса е предполагаемият ключ към нищото, база за истинското, реално действие (което обуславя пърформанса като самостоятелен жанр).
Мелодичният, спокоен глас на Естер Саламон говори „Лекция върху нищото”, а тялото й рисува движения, които играят със значението и смисъла, асоциацията и илюстрацията. Без да представлява коментар на текста, танцът й се намира в тясна връзка с него. В един момент зрителят придобива впечатлението, че думите са лишени от значение, а движенията – от действие. Като че ли конвенционалното предназначение за говор и движение е взривено от тяхна нова цел. Те представляват поток на съзнанието, чиято форма е непозната за всеки съзнателен процес. Не е необходимо движенията да са разпознаваеми танцови елементи, няма нужда зрителят да чува отчетливо всяка една дума от Лекцията – заедно те представляват един вече нов език.
Невероятна концентрация на изпълнителката намира израз в абсолютното й присъствие – чрез него тя доминира над зрителското внимание и го насочва в най-причудливи посоки. Естер Саламон използва движенчески фрази, които не водят до някакъв драматичен финал или уникален връх на оригиналността, но гледащият долавя, че в тях живее процес. Движението е живо, то се допълва и се развива според себе си в един своеобразен израз на самодостатъчност. Движението не е там, за да каже нещо. То просто е там. Не знам защо, но именно това ми се стори невероятно красиво и смислено. Внезапно почувствах свободата или по-точно – освободеността от всичко. Навярно в това се и крие „нищото”.
Елена Ангелова
Елена Ангелова дълго време се занимава с балет, модерни и съвременни танцови техники и в момента следва „Театрознание” в НАТФИЗ. Разработва статията в рамките на консултации по танцова критика, част от платформа за танцови практики и теории „Без дистанция”, реализирана с подкрепата на Столична програма „Култура”.
Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подрепата на Национален фонд „Култура“.
.