За новите продукции на водещи артисти от съвременната танцова сцена.

В дните преди Коледа на софийската танцова сцена се появиха три премиери на вече утвърдени артисти: на Галина Борисова заедно с Теодора Попова, на Петя Стойкова и на  Станислав Генадиев заедно с Виолета Витанова. Това танцово съзвездие осветява различни аспекти на съвременния танц, който през последните години се радва на засилваща се активност, както и на интерес от страна на публиката. Ако можем да изразим с няколко думи основните характеристики на този жанр у нас, те биха били : космополитност, автентичност, духовна устременост. Ако първите две са характерни за съвременния танц навсякъде по света, третата е особено значима за българските  танцови артисти, които следват свои пътища и търсения, неразривно свързани с вътрешното им духовно израстване.

Трите премиери –  „Есмералда и Раймонда“ (Галина Борисова, Теодора Попова), „Небе Земя“ (Петя Стойкова) и „Saline Nebula“ (Станислав Генадиев, Виолета Витанова) – показват ясно заявен артистичен стил, изграден в годините с активна работа в полето на танца. Авторите са със солидно танцово образование – Галина Борисова, Теодора Попова, Станислав Генадиев и Виолета Витанова са възпитаници на Държавното хореографско училище, сега Национално училище за танцово изкуство, а Петя Стойкова завършва хореография в НБУ, като учи при Маргарита Арнаудова. Следват обичайните за всички съвременни български танцьори и хореографи курсове и специализации в чужбина, участия в международни проекти, сътрудничество с чуждестранни трупи и режисьори, които разширяват познанията и възгледите им за танца като изкуство и начин на приложение. Поемайки всеки своя път на развитие, те се превръщат в едни от най-разпознаваемите, интересни и търсени съвременни танцови артисти, отличаващи се с личен почерк, метод и изобщо подход към тази жанр. Всеки е толкова оригинален и несъпоставим с останалите, че е трудно да бъдат обобщени освен с определенията ТАЛАНТ и ПРОСВЕТИТЕЛСКА МИСИЯ.

ЕСМЕРАЛДА И РАЙМОНДА

Премиерата беше представена в Топлоцентрала на 16 декември. Идеята е на Галина Борисова, която поставя в основата на спектакъла две всеизвестни женски вариации от балетната класика. „Раймонда“ и „Есмералда“ са класически балетни образци с подчертано романтично-декоративен характер, които днес са знак за развитието на класическия балет през 19. век. „Раймонда“ е изпълнен за първи път в Мариинския театър в Санкт Петербург на 19 януари 1898 г., като музиката е на Александър Глазунов. Хореографията е създадена първоначално от Мариус Петипа за Руския имперски балет.  „Есмералда“ е с либрето, вдъхновено от романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“, а музиката е на Цезар Пуни. Балетът е поставен за пръв път на сцената на Театъра на Нейно Величество в Лондон на 9 март 1844 г.

Спектакълът на Галина Борисова в сътрудничество с Теодора Попова поднася с лекота и съвсем непретенциозно съвременна визия за класическото наследство, свързвайки го с душата и ежедневието на танца. Галина и Теодора са артисти с богата практика като  танцьори и хореографи. За тях няма тайни в областта на танца – той е преминал през телата и съзнанието им с всичките си особености. Различни, но хармонично съчетаващи се, тези две емблематични лица на българския съвременен танц се показват в нова, дискретно провокираща светлина. Отношението им към балетната класика не е иронично, нито анализаторско, а само повод да разкажат своите артистични състояния, колебания и преклонения. В началото на спектакъла прозвучава текст на френски език, в който виден танцов авторитет дава основните характеристики на танцьора – да е винаги във форма, никога да не изразява усилие, умора или друг вид страдание и тегоба. Текстът отваря възприятията за следващите сцени, в които двете интерпретаторки гравитират около собствените си телесни спомени и преживявания. Всяко движение е одухотворено от „паметта на тялото“, която го прави изискано, изразително и иносказателно. Спектакълът избягва всякакви злободневни, идейно-политически и социални клишета, не се заиграва с класиката по обичайния лековато-пародиен начин, но е изтъкан от танцова ерудиция, емоционална и физическа рафинираност. Две жени със своите тела-биографии споделят моментните си рефлексии към класиката, но всъщност към собственото си артистично битие. Много интимен, фин и с тъжно чувство за хумор и самоирония, спектакълът устоява на повърхностния дух на времето и отстоява танца като изкуство.

НЕБЕ ЗЕМЯ

Софийската премиера на спектакъла „НЕБЕ ЗЕМЯ“ премина с огромна еуфория на голямата сцена на Топлоцентрала на 18 декември. Салонът беше препълнен е ентусиазирани почитатели, които изразяваха шумно възторга си. Всичко това е съвсем закономерно, защото дейността на Петя Стойкова с нейната компания „Дюн“ през вече дългия период на нейната кариера е насочена основно към възпитаването и изграждането на танцьори, към създаване на отношение и разбиране на съвременното танцово изкуство. Дейността ѝ в Бургас е уникална за страната ни и се уповава на дълбоката ѝ убеденост в духовния смисъл на танца и способността му да разширява и извисява човешкото съзнание.

Петя Стойкова определя „НЕБЕ ЗЕМЯ“ като „хайку спектакъл“. Той наистина е такъв – силно поетичен, фрагментарен, организиран от една обща идея, свързваща небето и земята по вертикала на човешкото съществуване. Всяка сцена е динамичен образ, основан на вътрешно себеразкриване от страна на танцьорите. Петя Стойкова работи в сътрудничество със своите изпълнители, превръщайки ги в съавтори. Тя използва метода на „дълбокото дишане“ и импровизацията, които отварят съзнанието на танцьорите и ги свързват в една обща визуално-движенческа изповед. Участниците създават също текстове и музика, които органично се вплитат в текстурата на сценичното действие. Спектакълът наслагва кинетични образи и емоционално-чувствени усещания като една поетична разходка във вътрешните стремежи на колективното тяло. Лексиката е еклектична и комбинативна, действието е динамично и заредено с контрастни емоции. Всеотдайността на изпълнителите превръща спектакъла в празник – на сцената и в зрителната зала. „НЕБЕ ЗЕМЯ“ е пореден просветителски опус-акция на Петя Стойкова, даващ смисъл и вдъхновение на обожаващите я млади хора.

SALINE NEBULA

С премиера на 20 декември в ъндъргранд пространството DOM се представиха Станислав Генадиев и Виолета Витанова. В анотацията на спектакъла се цитира Юнг: „…Защото всеки хаос създава своя космос.“ Не познавам личния хаос на авторите, но те определено създават собствен космос, в който пребивават със своето въображение и на който ни правят удивени свидетели. Цитатът на Юнг е съвсем уместен, защото творческата интуиция на Виолета Витанова и Станислав Генадиев, или „Генда“, както го наричат в танцовите среди, се потапя дълбоко в несъзнаваното и поражда красиво стряскащи образи на изначалната самота с космически характер и измерение. Тя е едновременно човешка и извънземна и принадлежи на едно същество, което изглежда захвърлено във вселенска пустота и мрак.

Двамата хореографи нарича произведението си „антиутопия“ , но то може да се разгледа като проникване в общото несъзнавано, където човекът е обладан от несигурност, страх и самотно лутане в една плашеща с неизвестното вселена.

Авторите ни представят картината на вътрешното усещане за непреодолима изоставеност в един самотен и заплашителен свят. В чернотата на пространството се откроява едно дискретно осветено и скулптурно излято голо женско тяло, лежащо върху черна маса – тя, както и тялото, са покрити с блестящи кристали, които ги сливат в една обща повърхност. Тялото постепенно се раздвижва, движенията му са сковани от несигурност и атавистичен страх, то е изолирано в себе си и напълно беззащитно. Във втората част характерът на движенията се променя, те става по-спокойни и хармонични, докато на финала тялото внезапно изчезва в мрака.

Спектакълът, с характеристики на визуален пърформънс, е силно провокативен и остава отворен за интерпретации от страна на зрителя. Той е страшно красив или красиво страшен, и е перфектно изпълнен от Елена Китова, която държи вниманието на публиката в едно силно лимитирано като пространство и изразност представление. Станислав Генадиев и Виолета Витанова свеждат езика на тялото до пределен минималистичен израз. Движенията са еднотипни, но силно изразителни и магнетични. Тази чистота и лаконичност са заредени с висока доза искреност. Станислав Генадиев е автор и на звуковата среда, която изпълва пространството с трудно определими, но подчертано хладни и деструктивни като внушение звуци, които нагнетяват усещането за вселенска празнота. Дали „SALINE NEBULA“ е прогноза или диагноза на константната вътрешна несигурност, е въпрос на лична интерпретация. Във всички случаи произведението е цялостно, излято като форма и монолитно като внушение.

Трите предколедни премиери на софийската танцова сцена отбелязват не само творческата зрялост на своите създатели, но могат да се приемат като представителна извадка на българския съвременен танц, който навлиза в респектиращ етап на развитие. В премиерните спектакли зрителят може не само да „ намери нещо от/за себе си“ ( според известното клише), но и да види света през погледа на интелектуално просветени и духовно зрящи творци. Един великолепен коледен подарък за ценителите на съвременния танц!

 

ЕСМЕРАЛДА И РАЙМОНДА

Галина Борисова в партньорство с Теодора Попова

Звукова среда: Владимир Влаев

Костюми и осветление: Дарина Стоименова/Стодара

Сценография: липсва

С финансовата подкрепа на Министерство на културата и в партньорство с галерия „Етюд“.

 

НЕБЕ  ЗЕМЯ

Идея, хореография и режисура: Петя Стойкова

Музика: създадена специално за спектакъла, включва авторски песни на Теодора Станчева („Прегърнат облак“) и музикална среда от Цветан Момчилов, Иван Наньов и Мартина Стефанова

Костюми: Петя Петрова

Танцьори: Велизар Груев, Елена Маринова, Катина Дишков, Неделя Ганчева, Радослав Йорданов, Цветина Матова, Хелин Хасан

 С финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Бургас и Национален фонд „Култура“.

SALINE NEBULA

Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев, в партньорство с Елена Китова

Изпълнител: Елена Китова, Виолета Витанова

Звукова среда: Станислав Генадиев

Визуална среда: Илияна Кънчева

Осветление: Елина Иванов и Станислав Генадиев

Консултант концепция: Станислава Симеонова

Движенчески консултант: Галина Борисова

Оператор: Марин Кафеджийски

Фотограф: Мартин Атанасов

Продуцент: Сдружение „Ареалност“

С финансовата подкрепа на Министерството на културата, в партньорство с клуб DOM.