Марта Буджо за българската версия на проекта на известната германска хореографка.
Сред големите имена в програмата на настоящия сезон на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София е Саша Валц. Премиерата на българската версия на една от последните работи на компанията ѝ „Саша Валц и гости“ – „In C“, се състоя през м. май тази година с участието на местни танцови артисти, подбрани от германската хореографка, и заглавието вече е част от репертоара на Центъра.
Проектът „In C“ е разработен в самото начало на пандемията от КОВИД-19, а премиерата му (на живо) се състоя в Берлин през март 2021 г. Творческият процес до голяма степен е повлиян от пандемията, както от практическа, така и от интелектуална гледна точка: невъзможността на танцьорите от компанията на Саша Валц да се срещат физически или да се докосват провокира колективен размисъл за това „как да запазим индивидуалните си свободи, без да вредим на обществото“[1]. Хореографката заявява: „След повече от година на ограничения и мерки, реших да измисля хореографска система, която ни позволява да комуникираме опростено и която може да се преподава и учи дистанционно, чрез видео връзка.“[2] Тази система позволи на българските изпълнители да усвоят хореографията чрез онлайн сесии с Орландо Родригес – член на „Саша Валц & гости“ и един от авторите на сценичната творба, като танцьорите са преминали през индивидуална фаза на обучение чрез видеоуроци. След това са имали 10-дневен репетиционен период с Родригес преди премиерата през май.
Хореографията е вдъхновена от едноименната музикална композиция на Тери Райли от 1964 г., която се смята за една от забележителните творби в историята на музиката и основополагаща за минимализма. Тя е съставена от 53 музикални фрази, които могат да бъдат изпълнени неопределен брой пъти от произволен брой инструменти. По същия начин танцовият спектакъл е съставен от 53 хореографски фрази, които могат да се изпълняват неопределен брой пъти от произволен брой изпълнители. Това е структурирана импровизация с ясни правила и закони, като например необходимостта да се спазва хронологичният ред на фразите и да не се изоставя с повече от 4-5 фрази от партитурата.
След като вече знаех тази информация, посетих представлението на 10 октомври, очаквайки с нетърпение да видя как ще изглеждат тези правила. В началото силуетите на танцьорите се появиха на сцената, групирани на лилав фон. Когато музиката започна като ритмично повторение на една и съща нота, те започнаха да се движат, не всички заедно, не точно един по един, а постепенно. Изпълняваха първата фраза с повдигане на дясно рамо и рязко завъртане на глава. Докато изпълняваше тази последователност от движения, някой започна да преминава през пространството, друг просто смени посоката, трети запази същата позиция. Единството и синхронът, постигнати няколко секунди по-рано, се разпаднаха, а светлините се смениха, разкривайки пъстрите костюми на танцьорите и техните черти. Хореографията се разгръщаше в различни линии и посоки; появяваха се нови музикални фрази, а с тях и нови танцови фигури.
Фразите са съставени от различни видове движения: минималистични жестове на ръцете, съчетани с ходене, спирали и скокове, малки движения по пода и пози извън равновесие. Някои от движенията са по-лесни за изпълнение, докато други са много по-сложни от техническа гледна точка.
Любопитно беше как едни и същи фрази се изпълняват по съвсем различен начин от отделните изпълнители: краката не са вдигнати на една и съща височина, динамиката на дадена последователност може да бъде по-спокойна или по-бърза, определено движение може да бъде изчистено или подчертано, без да се нарушава ефектът на единство на фразата. Така се проявяват свободата и достъпността, за които говори Саша Валц; изборът, предоставен на личността. От танцьорите зависи кога и къде да изпълнят дадена фраза, а също и как – според желанието и възможностите си. Именно това отличава „In C“ от други минималистични танцови спектакли, като „Dance“ на Лусинда Чайлдс или „Fase“ на Анне Тереза де Кеерсмакер. В тях повторението, прецизността и синхронът са основополагащи за функционирането на хореографията, докато творбата на Валц, също поради импровизационния характер на музикалната партитура, е по-отворена и гъвкава, без да е хаотична.
Същата свобода е предоставена и на зрителите, които могат да се съсредоточат върху фразите, върху танцьорите, които предпочитат, или дори върху нещо друго. В един момент вниманието ми беше привлечено от сенките на трима танцьори върху лявата стена. Те ми напомниха на ловни сцени от пещерни рисунки, ритуални танци около огъня и средновековни структури с техните йерархични пропорции. Бяха като допълнителни изпълнители в едно друго, различно и двуизмерно ниво, но едновременно с това се сливаха с останалите.
Друг аспект, който се откроява, е взаимодействието между изпълнителите: липсата на фиксирана хореография, която да предопределя взаимодействието им на сцената, ги прави истински и спонтанни. Например, усмивките и съзаклятническите им погледи, решението на моменти да са един срещу друг и т.н., създаваха много топла и грижовна атмосфера, съвсем различна от тази в „Dance” на Лусинда Чайлдс например, което, макар и красиво представление, остава студено и дистанцирано. Струва ми се, че в спектакъла, който наблюдавах, можеше да има още повече такива ситуации. Усетих нуждата да се даде повече време за изпълнение на определени фрази. В близостта между някои от изпълнители, като че ли се случиха някои неочаквани сблъсъци или нежелани резки паузи, а възможности за по-нататъшни контакти и създаване на връзки бяха пропуснати или избегнати. Когато цялата група внезапно се обединяваше и изпълняваше една и съща фраза в унисон, се получаваше зашеметяващо красиво, силно и трогателно. Както пише Тери Райли: „Някои напълно удивителни форми ще възникнат и ще се разпаднат, докато групата се движи през творбата и когато тя се свири правилно“.[3]
Смятам, че желанието на Саша Валц „In C“ да може да се танцува от всеки – „професионалисти, аматьори, деца или възрастни хора“, е твърде амбициозно. Петдесет и три е голям брой фрази за заучаване и голяма част от тях изискват добра физическа подготовка, а музикалната партитура е много предизвикателна. За разлика от проектите „Re:Rosas!“ на Анне Тереза де Кеерсмакер и „The Nelken Line“ на фондация „Пина Бауш“, които са достъпни за любители, хореографията на „In C“ със сигурност е подходяща за хора, които имат известен танцов опит. Иначе представлението респектира и заслужава внимание. То определено успя да разпространи вируса на „положителната енергия и надеждата“, както е пожелала Валц, а българските изпълнители, които гледах, се справиха чудесно с участието си в това „приключение, което набляга на изграждането на доверие, внимателното слушане и постоянното мислене за музиката.“[4]
Превод от английски: Анита Ангелова
Марта Буджо завършва италианска филология в Болонския университет, където задълбочава интереса си към танца с курсове към Факултета за сценични изкуства. В момента работи в сферата на образованието в София и се изявява и като танцов критик.
IN C
Концепция, хореография: Саша Валц, Берлин
Музика: Тери Райли
Костюми: Мартина Варийска
Участват: Ана Петкова, Василия Дребова, Виолета Витанова, Емилия Тончева, Жана Пенчева, Зорница Стоянова, Ивайло Димитров, Искра Иванова, Карина Илиева, Филип Миланов, Яница Атанасова, Станислав Генадиев
Под ръководството на Орландо Родригес /Венецуела/ и Клаудия Катарци /Италия/, „Саша Валц & гости“
[1] Саша Валц. За “In C”. Прев. А. Благова – Списание за танц, 2022, бр. 4, с. 66.
[2] Пак там.
[3] Terry Riley. “In C” Performing Directions.
[4] Schenbeck, Lawrence. Terry Riley: In C (1964) by Paul Hillier. – Review by The Choral Journal, Vol. 48, No. 3 (SEPTEMBER 2007), p. 75.
