АНКЕТА „Свободна сцена на фокус – 2012“

„Cadaver“, Мартин Пенев/ Станислав Генадиев, сн. М. Георгиев   

В края на 2012-та, в опит да осмислим реалностите, тенденциите и перспективите пред свободната сцена, зададохме няколко въпроса на артисти, наблюдатели и организатори, които работят в това поле. С пожелание за мъдри равносметки и щастливи нови хоризонти през 2013 г.

 

Виолета Витанова, танцьор и хореограф

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно в полето на свободната сцена за 2012 г. ?

Финансиращата сесия на Министерство на културата, предназначена специално за съвременен танц.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

Липсата на държавна политика, която целенасочено да спомага за развитието й.

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата през тази година?

След дълга борба на Живко Желязков, Вили Прагер, Ива Свещарова и мен е призната (от страна на всички председатели на гилдии към Съюза на артистите в България) необходимостта от учредяване на награда «Икар» в областта на съвременния танц и пърформанс.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание от Министерство на културата, какво би било то?

Желанието ми е да имат по-адекватна политика, с повече грижа и внимание към независимата сцена, както и да започнат да идват на всички постановки на свободните артисти.

Каква е според вас настоящата позиция на свободната сцена в контекста на изпълнителските изкуства в България?

Водеща.

  „2replicate“,  хор. Виолета Витанова/ Станислав Генадиев, сн. М. Колчева    „Zoom In“, Виолета Витанова/ Венелин Шурелов, сн. М. Георгиев

  

 

Асен Терзиев, критик / МТФ „Варненско лято“

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно в полето на свободната сцена за 2012 г. ?

Според мен главната задача на независимата сцена е да тласка правенето и мисленето за театър в нови посоки, които разчупват клишетата и инерцията на традицията (в организационен и в естетически смисъл). Силно се възхищавам на проекти, които демонстрират истинска независимост и се движат по свои собствени пътища. В този смисъл на първо място бих поставил „36 маймуни“ и Дерида Денс Център, заради качеството на работата им и постоянството, с което извоюват свои територии.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

Големият обективен проблем е отсъствието на добре обмислено и адекватно продължително финансиране на свободната сцена. За щастие вече се правят стъпки в тази посока, но не са докрай достатъчни. От видяното през тази година, обаче, вече мисля, че съществува още една вътрешна опасност, която надявам се, да бъде преодоляна – опасността от затваряне в тесни кръгове и превръщането в нещо като клуб за взаимно възхищение.

           „ARTeFACT“,хор. Живко Желязков, Дерида Денс Център                                       „medea“, хор. Мирослав Йорданов

                   

 

 Живко Желязков, хореограф & Атанас Маев, мениджър / Derida Dance Center

 Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно в полето на свободната сцена за 2012 г. ?

Наградата «Икар» в областта на съвременния танц и пърформанс. Сесията на Министерство на културата за субсидия на независими проекти в областта на танца и театъра. Създаването на още една възможност за представяне на продукции от независимия сектор в новото пространство на Derida Dance Center с капацитет 60 места. Устойчивото развитие на фестивала Sofia Dance Week”, който популяризира в мащаб съвременното изкуство и информираността на публиката и шоукейсът на МТФ „Варненско Лято“, който безспорно представя най- успешните продукции на независимите български артисти. Второто издание на АСТ- фестивал за свободен театър. Предложението от страна на IETM годишната среща през 2014 г. да се състои в София.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

Липсата на дългосрочна политика за създаване на благоприятна среда за развитие. Липсата на примери за реорганизиране на  вече съществуващата, но не функционираща инфраструктура и обособяването на сцена за независими проекти и лаборатории. Разединеността между представителите в сектора и групиране на малки ядра. Липсата на достатъчно примери за последователна политика, която да осигури устойчивост на независимите организации. Липсата на приемственост и достатъчно примери за адекватна експертна позиция относно съществуващия потенциал и оценка на значимите събития. Липсата на съ-финансиране от страна на държавата при усвояване на средства от Европейските фондове.

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата през тази година?

Предоставяне на пространство за реализиране на независими продукции чрез резидентската програма на Derida Dance Center. Участие в обсъждането и учредяването на награда „Икар“ за съвременен танц и пърформанс. Участие в обсъждането на културната стратегия на Министерство на културата. Реализиране на обучителна и тренинг програма „Dance Port Derida“за втора поредна година. Включване на активно работещите български танцьори в междукултурно взаимодействие с най-добрите участници от Korea Dance Festival 2012 в рамките на „ProtoCOOP“- съвместен проект на Derida Dance и Korea Dance Festival. Популяризиране на българското съвременно изкуство на международно ниво чрез участие в най-голямата европейска мрежа за съвременен танц- AEROWAVES, както и активно сътрудничество с културни организации като ЕЕPAP ( East European Performing Arts Platform), Bitef Festival, Tanec Prague, Korea Dance Festival. Ангажиране на външни професионалисти в обучителна и тренинг програма, насочена към подобряване качествата на българските артисти. Дългосрочно ангажиране на артисти от независимия сектор в проекти на танцовата компания Derida Dance.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание от Министерство на културата, какво би било то?

По-активен диалог с независимите организации и експерти в областта.

 ProtoCOOP“, хор. Живко Желязков, Derida DanceKorea Dance Festival

 

 Петър Мелтев, актьор

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно на полето на свободната сцена за 2012 г. ?

Повторното случване на АСТ Фестивал за свободен театър, както и повишеният интерес към него в сравнение с миналото издание. Личните въпроси, които ми бяха задавани след фестивала от познати и непознати, бяха „какво всъщност правите“, „защо го правите“, „как да направя еди-какво-си-представление“.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

Липсата на свободно пространство за работа на свободни артисти.

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата?

И аз бях там, бачках, пих и се веселих.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание към Министерство на културата, какво би било то?

Скъпо МК, желая ти много топлина, любов, честност и да решиш най-накрая какъв е смисълът на живота ти.

Как бихте дефинирали позицията на свободната сцена в контекста на изпълнителските изкуства в България?

Културата е процес, осъществяван от свободни, отговорни към труда и обществото си хора, т.е. културата сама по себе си не е институция, напротив – институционализирането и контролирането й водят до намаляване на растежа, разнообразието и качеството ѝ.

„Яце форкаш“, реж. Неда Соколовска, VOX POPULI                                                               

                                

 

Галина Борисова, хореограф 

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно в полето на
свободната сцена за 2012 г. ?

Фестивалът „Антистатик“ като селекция на представления и второто издание на ACT Фестивал за свободен театър като събитие със съпътстващи образователни програми.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

Невъзможността да се планират проекти за 23 години напред и несигурността дали последният ти проект ще бъде одобрен финансово.

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата през тази година?

Организирах за 6и пореден път танцови концерти заедно с фондация „Етюд“, където представихме нови кратки хореографии.  Създадох един танцов спектакъл Ако нямате шедъовър, заемете се с нещо друго и един театрален Три пиеси- четири действия- PLAY Чехов „. И в двата
проекта участваха артисти от независимата сцена. Участвах в
организирането на протестно писмо към Министерство на културата; ходих на лични срещи в Министерство на културата, за да изразя несъгласието си по много въпроси; наблюдавах танцови събития в Ню Йорк и Берлин, за да актуализирам информацията си.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание от Министерство на културата, какво би било то?

Танцът да стане приоритет за следващите 20 години.

Каква е според вас настоящата позиция на свободната сцена в контекста на изпълнителските изкуства в България?

По-ясна от миналата година, но все още доста нестабилна.

 Три пиеси- четири действия – PLAY Чехов“, реж. Галина Борисова                       „Ако нямате шедьовър…“, Галина Борисова/ Гараж Колектив

  

 

Вили Прагер, артист / Брейн Стор Проджект

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно в полето на свободната сцена за 2012 г. ?

Мисля,че има поредица от победи и постижения, както и неуспехи. Не мисля, че има доминантно събитие.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

Липсата на точно разбиране какво е свободна сцена. Липса на устойчивост. Липса на дългосрочна стратегия за развитието на свободната сцена. Липсата на място за репетиции и показване на продукциите. Липса на дългосрочно финансиране от страна на министерството и общината. Липса на достатъчно качествени продукции.

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата през тази година?

Фестивалът за съвременнен танц и пърформанс “Антистатик“, който се организаира в колоборация с партньори. Образователната програма към «Антистатик» в колаборация с партньорите. Организация на образователната програма «Включи се!», проведена от Номад България. Партньорство при организирането на срещата на регионалната мрежа Номад в Скопие. Организиране на програмата “To be continuedAntistatic“ в колаборация с партньорите. Участие в дискусии и изготвяне на писма и становища към Министерството на културата. Участие на фестивала за свободен театър и създаване на артистични проекти.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание от Министерство на културата, какво би било то?

Да създаде център за съвременен танц и пърформанс в София.

Каква е според вас настоящата позиция на свободната сцена в контекста на изпълнителските изкуства в България?

Свободната сцена е все още нестабилна, в процес на разпознаване, бедна, но шумна, бездомна, но гостуваща.

„Transformability“, Вили Прагер, Соня Преград, Тиан Ротевеел, Tanztage/ HZT Берлин

 

Огнян и Ирина Голеви, артисти / Сдружение „По действителен случай“

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно в полето на свободната сцена за 2012 г. ?

Представлението „Осталгия“

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

Разпознаваемостта в лицето на една единствена организация (АСТ). Затворена система (АСТ), която се превръща в институция и се разраства само като такава. Видимостта само в рамките на 5 дни по време на Фестивал за свободен театър в София.

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата през тази година?

8 представления на авторския мултижанров пърформанс „Емоционални“ в несценични пространства. 3 представления на танцов проект „Опит # 0.3“ в несценични пространства. 2 премиери и 1 представление на авторски театрален проект «Осталгия». Репетиции на новия независим проект „Тълковен речник“.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание от Министерство на културата, какво би било то?

Основното ни коледно желание е към Столична община: да се разделят сесиите, да има сесия за независим театър, обективна комисия, повече средства за независим театър и пространства за репетиции. Към МК: промяна на статута „безработен и неосигурен“ в длъжността „артист на свободна практика“

Каква е според вас настоящата позиция на свободната сцена в контекста на изпълнителските изкуства в България?

Опортюнистична.

„Осталгия“ от О. Голев, „По действиетелен случай“                                                „Въображението мъртво си представете“ от С.Бекет,

                                                                                                                                      представление на Я. Костов/ Я. Велков-Янец, ателие „Пластелин                        

  

Младен Алексиев, режисьор

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно в полето на свободната сцена за 2012 г. ?

Спектакълът на Вили Прагер „Transformability”.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

Разколебаването в самоопределянето и липсата на достатъчно ясни индикации за наличие на дългосрочна визия.

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата през тази година?

Преди всичко – личен.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание от Министерство на културата, какво би било то?

Национална културна стратегия за следващите 15 години.

Каква е според вас настоящата позиция на свободната сцена в контекста на изпълнителските изкуства в България?

Сравнително видима и интригуваща – отвън, и изложена на риска от собствената си инерция – отвътре.

 

„Времето на кварките“, реж. Г. Димитрова/ Протекст 5, „36 Маймуни“               „Праехидно“, реж. Г. Димитрова, „36 Маймуни“

                                       

Гергана Димитрова, режисьор / сдружение „36 маймуни“

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно в полето на свободната сцена за 2012 г.?

Спечелването на две награди Икар от свободното представление „Праехидно“.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

Липсата на съзнателна стратегия за развитието на сцената от страна на държавните и общински институции. Като най-сериозна пречка са липсата на редовно и адекватно финансиране за създаването и разпространението на свободни спектакли, както и липсата на инфраструктура (репетиционни, сцена за представяне). Вътрешен проблем на сцената – трудна самоорганизация за ясно и категорично дефиниране и отстояване на позиция, недостатъчна вътрешна комуникация и любопитство към работата на останалите.

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата през тази година?

Работа по Националната стратегия за развитие на културата, в която настоявам за адекватно място за свободната сцена; с Организация „36 маймуни“ и проекта ПроТекст 5: НАВРЕМЕ се опитахме да обърнем внимание на липсата на пространства за свободен театър в София и да активираме международното сътрудничество на българската свободна сцена.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание от Министерство на културата, какво би било то?

Център за развитие на свободния танц и театър с ясна визия, добро финансиране, мултифункционални „сцени“, репетиционни.

Каква е според вас настоящата позиция на свободната сцена в контекста на изпълнителските изкуства в България?

Ссвободната сцена в момента почти не присъства в контекста на изпълнителските изкуства в България, тя е маргинализирана до степен на неразпознаваемост. Бърка се постоянно с любителското творчество и частния комерсиален театър.

„Да изядеш ябълката“, реж. Ида Даниел, Сдр. „Нейно Величество…“ 

        

 

 

 Ида Даниел, режисьор / сдружение „Нейно Величество Тенджерата под налягане“

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно в полето на свободната сцена за 2012 г. ?

През последната година в мисленето ми за полето на свободната сцена са се настанили устойчиво две категории – «външно» и «вътрешно». Смятам и според тях да определя позитивните явления.

Вътрешното събитие тази година е възможно да остава незабележимо за външната среда, но за мен то е осъзнаването, самоопределянето и вземането на категорични позиции от повече нови или пък утвърдени действащи лица в независимата сцена. Така тя стана по-мащабна, по- разлята, и в същото време по-фрагментирана и по-активна. Много от наблюдателите поемат инициативи. Много от изчакващите провеждат собствени стратегии. Много от упорстващите създават все по-нецентрализирани събития. С други думи един първи етап от формирането на тази сцена като цялостен играч е преминал – не е нужно твърдо единство, за да може тя да съществува. Свободната сцена вече може да съществува и чрез своите различия.

Външното събитие е редовността на контактите между свободната сцена и Министерство на културата. Поводите са всякакви: срещите по групи за националната стратегия за култура ; становищата по повод неприложимостта на условията на делигираните бюджети в позитивен аспект върху копродукциите и другите видове съструдничества между държавната театрална инфраструктура и свободните проекти; финансовата подкрепа за АСТ Фестивал за свободен театър 2; обявяването на сесии за некомерсиални проекти; разминаването в разбиранията какво е експертиза в областта съвременен танц и какво не. Виждам тази нишка от срещи като позитивна, защото тя мого силно работи за преформулиране на отношенията между работещите в нашата сфера и държавната администрация. Преформулиране, което в добрия случай би довело до промяна на пропорциите от стагниращия тип «просител и власт-имащ» към по-продуктивния тип на професионалисти, които развиват своята професионална област чрез взаимно уважение, прозрачност на процесите и възможност за конструктивно отстояване на позиции.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

На този етап най-важната дума за свободната сцена е ПРОСТРАНСТВА – пространства за срещи, пространства за репетиции, пространства за среща с публиката, пространства за развиване на нови форми, пространства за обновяване на познати форми, пространства за генериране на следващи действия. Този въпрос все още няма своята развръзка. Важно е да се споменат Дерида Данс център и Хаспел/the fridge като успяващи да се развиват устойчиво. Важно е да се каже, че е необходимо да се предизвика преразглеждане на настоящата методика, която възпрепятства копродукциите и ползването на сцените на съществуващата театрална инфраструктура. Методиката не насърчава независимите пространства, които представят нашите продукти. Важно е  да се открие съответен механизъм, който да зачита приноса на свободно-практикуващите към новата българска култура. Важно е също да се каже, че е необходимо да се изгради пространство, което да дава възможност за случване на спектакли, пърформанси и други събития, които не могат да се случват пълноценно нито в галерийно, нито в класическо театрално пространство. Това, според мен, са задачи както от външно, така и от вътрешно естество.

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата през тази година?

Ако принос означава нещо извършено и завършено, тогава със сигурност интервютата с участниците в АСТ Фестивал за Свободен театър 2 за 16-те представления, които качихме като видео покани. Всичко останало, което съм вършила тази година за развитието на средата, в България и извън нея, е било продължение на ежедневната ми работа и анализ от предходните години, които ще продължа да върша и следващата година.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание от Министерство на културата, какво би било то?

Още!

Каква е според вас настоящата позиция на свободната сцена в контекста на изпълнителските изкуства в България?

Неясна поради неяснотата на контекста.

„Всичкоядецът“, реж. Ани Васева, Сдр.„Плюс”, METHEOR, the fridge             

            

Ангелина Георгиева, критик / платформа „Нови драматургии”

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно в полето на свободната сцена за 2012 г. ?

Мисля, че все още можем да говорим по-скоро за позитивни тенденции. Например, високо ценя все по-значимото натрупване на експертиза в определени кръгове в свободната сцена, благодарение на която те стават по-рефлективни по отношение на средата и на работата си. 

Позитивна тенденция е и нарояващото се количество от форми на неформално образование и видове събития.

Личното ми изключително обогатяващо с разбирания събитие беше възможността да участвам в срещата на международната мрежа Номадска танцова академия в Скопие. По много креативен начин тя показа как могат да се организират стимулиращи и резултатни срещи между  артисти, културни мениджъри и представители на държавните и общински институции в областта на културата и изкуството, както и да се формулират каузи и цели за застъпничество на независимото изкуство пред обществото и отговорните власти.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

От една страна ми се струва, че е нормално тя все повече да се разслоява на малки кръгове, но е съществен проблем, че когато трябва обединено да се самопредстави, липсва вътрешно разбирателство за това как и през какво самоопределяне и самоосмисляне да стане и често се тегли към конформистки и безлични решения. 

Разбира се, съществен проблем е и липсата на цялостна изградена система от подкрепа в смисъл на планирано и стратегическо положено финансиране, пространства и пр.

Проблем е и все още невъзможността, с единични, но значими изключения, да се произведат истински качествени събития – като съдържателни и организационни резултати.

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата през тази година?

От страна на „Нови драматургии”: Стимулиране, надявам се, на дискурса около свободната сцена:

          – чрез рубриката «Свободната сцена на фокус»  на настоящия уебсайт. С нея се опитахме да подложим свободната сцена на наблюдение, осмисляне и коментиране както от местни, така и от международни специалисти и творци, също и да представим международни събития и тенденции.

          – чрез провеждане на множество срещи-разговори на артисти от свободната сцена с публиките им, което, надявам се, да стимулира културата на дискутиране по естетически и съдържателни въпроси.

Беше удоволствие и ценен опит партньорството с Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик”, с който реализирахме един от най-богатите си като програма проекти за професионалисти – образователната платформа „Без дистанция”.

За мен лично беше много важна срещата с 5-6-имата участници в дискусионната група „Критическо писане за театър” в рамките на АСТ Фестивал за свободен театър 2, с които обсъждахме разбиранията си за съвременното изкуство и специфичното в продукциите на свободната сцена в момента.

Включих се и в дискусии и изготвяне на писма-становища към Министерството на културата по въпросите на съвременния танц и пърфорванс.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание от Министерство на културата, какво би било то?

Пожелание към МК: Непрекъснато да повишава вътрешния си капацитет и професионализъм в адекватни вече за 2013 г. понятия и да умее да поддържа активен и ефективен диалог с професионалния неправителствен сектор (а неговата задача е винаги да е с няколко крачки напред).

Коледно желание от МК: да съдейства за основаването на многофункционален продуцентски център с пространства за съвременен театър, танц и пърформанс. 

Каква е според вас настоящата позиция на свободната сцена в контекста на изпълнителските изкуства в България?

Все още неопределена.   

  „Метаморфоза“, Театър“Атом“                                                                                         „Без радио не мога“, Информбюро

                             

 

 

 

 Мира Тодорова, критик / платформа „Нови драматургии“

Кое е събитието, което бихте определили като най-позитивно на полето на свободната сцена за 2012?

Доказващият устойчивост и качество фестивал „Антистатик“. Организирането за първи път на отделна финансираща сесия за танц в Министерство на културата. Провеждането за втора година на фестивала за свободен театър – с акцент на факта на провеждане, който обаче съвсем скоро няма да е достатъчен. От това, което съпреживях като зрител, пърформансът на Вили Прагер „Transformability“ и „Времето на кварките“ на Гергана Димитрова.

Кои проблеми на свободната сцена бихте изтъкнали като най-сериозни?

Липсата на механизми за нейното устойчиво и дългосрочно развитие и естетическия недоимък на голяма част от проектите. Свободната сцена трябва да носи нещо ново и различно спрямо институционализираната,  както в организационен, така и в естетически смисъл. Попадането на проекти в лейбъла „свободен“ само по силата на невъзможността да се въдворят в институцията, по никакъв начин не добавя стойност на идеята за „свободна сцена“.  

Какъв беше личният ви принос за развитието на средата?

Съучаствах в отразяването на събитията в областта на свободната сцена чрез рубриката „Свободна сцена на фокус“ на сайта „Нови драматаргии“. Участвах в две комисии на Министресрвто на културата за финансиране на независими театрални и танцови проекти и се борих да възтържествува качеството, експертността и професионализма 🙂. Като продължение на тази борба е участието ми в работен процес, насочен към промяна на статукото в разпознаването и оценяването на жанра „съвременен танц“ от страна на държавните и общински институциите, които взимат решения.

Ако трябва да формулирате едно коледно желание към Министерство на културата, какво би било то?

Така: едно много реалистично, а именно да обособят сесия за съвременен (и модерен) танц, като го отграничат от фолклора и класическия балет, и да сформират комисии от хора, които имат доказани познания в съответните области. И едно чудо, ако мога да си пожелая – пространство за съвременни изпълнителски форми – да бъдат пробвани и показвани.

Как бихте дефинирали позицията на свободната сцена в контекста на изпълнителските изкуства в България?

Все още в неспособност да се заяви сериозно и естетически обосновано в пространството на изпълнителските изкуства.     

  декември, 2012

 

 Публикува се като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подрепата на Национален фонд „Култура“.