КОЛАБОРАТИВНИЯТ ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС В ТЕАТЪРА
Дивайзинг или колаборативното творчество (КТ) е начин на създаване на представле-ние, използван от много съвременни театрални компании и активно преподаван в училища и университети в Европа, Америка и Австралия. Извън театъра, думата DEVISE – означава измислям, създавам, изобретявам, съчинявам, сътворявам, планирам. Терминът ДИВАЙЗИНГ описва начин на работа, при който в началото на творческия процес отсъства драматургичен текст. Понятието се използва по-често от британски и австралийски компа-нии, в САЩ аналогичната дейност по-често се среща като „колаборативно творчество”.
Театрални компании, които създават представленията си чрез колаборативен творчески про-цес са: Forced Entertainment, Brith Gof, Station House Opera, Frantic Assembly, Complicite Quarantine, Cardboard Citizens The People Show, Shunt, The Red Room, Faulty Optic Theatre of Animation, theatre O, Gecko, Third Angel – Обединено кралство, Goat Island, Wooster Group – САЩ, Legs on the Wall – Австралия, Hotel Pro Forma – Дания и мн. др..
Целта на настоящата статия е да анализира дивайзинга или колаборативното творчество като комплекс от групови методи за създаване на оригинална (авторска) театрална поста-новка, доколкото той е успешна практика за създаване на актуални театрални представления, отговарящи на изискванията и чувствителността на съвременната публика. За целта се осно-вавам върху основната теоретична литература по темата , като водещи тези са поставени в сравнителна перспектива.
Задачите на настоящото изследване са:
– да дефинира понятието дивайзинг / колаборативно творчество;
– да представи контекста на възникването на дивайзинга / КТ;
– да посочи характеристиките на различни дивайзинг практики;
– да проследи етапите на работния процес при дивайзинг (КТ);
– да докаже резултатността на посочената практика по отношение на актуалността на театралния спектакъл.
ДИВАЙЗИНГ: АСПЕКТИ НА ДЕФИНИЦИЯТА
Дивайзинг е множествено понятие с почти митичен статут. В изследваната литература е интерпретирано като социален израз на не-йерархични възможности; модел за съвместно и не-йерархично сътрудничество; практически израз на политическа и идеологическа отдаде-ност; средство за поемане на контрол над работата и автономно функциониране, декомерси-ализиране на изкуството, отдаденост на тоталната общност, на тоталното изкуство; отхвър-ляне на разликата между изкуството и живота, на границата между зрителя и изпълнителя; недоверие в думите; въплъщение на смъртта на автора; средство за отразяване на съвремен-ната социална действителност и провокиране на социална промяна; бягство от конвенцио-налния театър, предизвикателство за правещите театър и за зрителите; изразителен, творчес-ки език; иновативно, рисковано, експериментално, колективно, ансамблово не-литературно творчество.
За да обхване основните му компоненти, дефиницията на театъра на колаборативното творчество трябва да включва процес (или намирането на начини и средства за споделяне на артистичното пътешествие), колаборативност (работа с другите), множественост на гледните точки (интегриране на различни възгледи, вярвания, жизнен опит и отношение към проме-нящия се свят) и създаване на художествено произведение. На тази база, възможна дефини-ция е: процес на групово създаване на представление от нищото.
Void Story, Forced Entertainment, photo: Hugo Glendinning
Театърът на колаборативното творчество може да започне от всичко. Той се определя и дефинира от група от хора, които изграждат първоначална рамка или структура, за да изс-ледват и експериментират с идеи, образи, концепции, теми или специфични стимули, които биха могли да включват музика, текст, предмети, картини или движение. При него има сво-бода на възможностите за откривателство на всички ангажирани в процеса и акцент върху начин на работа, при който се поощряват спонтанността, интуицията и генерирането на идеи. Той отразява множествената представа за света, съставена от индивидуалните възприятия на всеки член на групата. Работният процес при дивайзинга е свързан с нашия личен опит да разберем себе си, културата си и света, в който живеем. Качеството, което го прави така по-пулярен е неговата „игрива отвореност: към определени стимули, към творческия риск и ек-сперимент, към възгледите и приноса на множество артисти, към промяна и развитие по време на процеса, дори и след премиерата.”
Предвид изложеното, работната дефиниция на дивайзинг е: артистичен процес за съз-даване на театрално представление, който дава възможност на група от изпълнители да бъдат физически и практически креативни при споделянето и оформянето на едно ориги-нално произведение, изграждано директно от събирането, редактирането и преобразува-нето на противоречивите опитности за света на отделните участници.
КОНТЕКСТ НА ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ
Историческият контекст на дивайзинга са международните политически движения от 60 – 70-те години на ХХ в., свързани със Студената война и войната във Виетнам. Множество ключови понятия и идеи, принадлежащи на политическата реторика от този период имат влияние върху концепциите и практиките на КТ – например „индивидуални и колективни права”, „самоопределение”, „общност”, „участие”, „разделяне на обществото от държавата”, „бунт срещу всяка форма на власт” „равенство”. През 70-те г. трупи, работещи по този начин избират артистичната демокрация пред йерархичните структури на властта, свързани с лите-ратурния театър. В културния климат на 90-те колаборативното творчество не е така ради-кално – акцентът е върху споделянето на уменията, специализацията, специфичните роли, нарастващото разделение на отговорностите, като ролята на режисьора или администратора и по-йерархичните структури в театралните компании. Театърът на колаборативното твор-чество (ТКТ) е алтернатива на доминиращата традиция на литературния театър, при който драматургът и режисьорът са в патриархална и йерархична позиция спрямо останалите чле-нове на екипа. Възникването на ТКТ е отговор и реакция по отношение на преобладаващо господстващата роля на текста на един човек (драматурга) и режисурата на друг над всички останали. При ТКТ акцентът е отместен от писателя към креативния артист. Новите практи-ки възникват от комбинация от творчески дискусии и неудовлетворението от начина, по кой-то настоящите практики отразяват съвременната ситуация.
Това, което разграничава и определя колаборативното творчество като отделна форма за правене на театър е уникалността на процеса и продукта за всяка една театрална трупа. Характерна особеност на дивайзинга е потенциалната свобода или възможност да се движи в множество различни посоки при колективното създаване на оригинално произведение на из-куството. То би могло да даде повече творчески решения, въпреки че това базисно се опре-деля от динамика и взаимодействието на всяка конкретна трупа. Така, КТ е комплекс от стратегии, възникнали от множество театрални и културни области като общностните изкус-тва, пърформанса, живото изкуство или политическия театър.
Някои от известните дивайзинг представления са „Изчезващото число” и „Мнемоник” на Complicite, „Грация”, „На ужким”, „Стари хора, деца и животни” и „Сюзан и Дарън” на Quarantine и „Басейн (без вода)”, „Стокхолм”, „Пийпшоу” и „Химни” на Frantic Assembly.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РАЗЛИЧНИ ДИВАЙЗИНГ ПРАКТИКИ
Подходи при намиране на отправната точка
Типичният процес при дивайзинга започва с намиране на начин за генериране на мате-риал – всяко нещо може да бъде фокус или начална точка: тема, група, място, култура, риту-ал, снимка, статия, радио/телевизионна програми, институция, биографии и т.н. Професио-налните дивайзъри произвеждат своя материал като част от зададените обстоятелства, при които работят. Много дивайзинг представления използват човешкото тяло като централен елемент. Всеки елемент или материал може да придобие същото значение при крайния ре-зултат. Началната точка на артистична група, занимаваща се с дивайзинг, може да бъде лич-ният опит на участниците и/или поставена задача. Съществуват множество подходи за за-почване, но общото за всички тях е, че се стремят да избегнат неща, които са добре познати и формулирани за участниците. Някои практици прекарват известно време с групата, за да от-крият въпроси, които интересуват/вълнуват участниците, като по този начин те имат въз-можността да се свържат с проекта посредством личната си (емоционална) инвестиция. Дру-ги подходи са по-резки – като предлагане на тема, обект или предмет, на които участниците трябва да отговорят. Работата в областта на изкуствата означава да разбираш какво е важно или какво може да бъде интересно и да инвестираш в него. В този смисъл реакциите на тяло-то, експерименти с гласа, писане на стихове, рисуване и други видове експресивни упражне-ния биха могли да отворят непознати полета за експериментиране.
Генериране на материал
Има много начини за генериране на материал и също толкова начини за използването му, когато бъде създаден. Създадените сцена, текст, физически образ, звук, танц, серия съби-тия, място, част от пиеса, светлинен ефект, предмет, реквизит, костюм и т.н. са считани за потенциални бъдещи елементи на спектакъла. Много дивайзъри смятат за особено важно да структурират процеса така, че участниците да могат да се изненадват от самите себе си, да правят, строят, виждат неща по начини, които ги откъсват от старите им навици на правене, мислене, виждане.
Човешкото тяло/човешките отношения като материал за дивайзинг
Значителна част от дивайзинг практиките обръщат голямо внимание на човешкото съ-щество като художествен материал. В тази връзка експериментите с гласа, тялото и съзнани-ето, както и множеството обучителни системи и упражнения за постигане на подходящо състояние на съзнанието, по-гъвкаво тяло и по-силен глас са естествена част от дивайзинга. В съвременните театрални практики се поставя под въпрос йерархията на театралните компоненти, наследена от класическия театър, където водещ е текстът. В експерименталния театър и танца тялото на актьора/танцьора се превръща в център, в представленията спрямо мястото, това са съответните места. Много дивайзинг практики изследват изграждането и разрушаването на различни съотношения и йерархии от театрални феномени или умения. Отличителна черта на КТ са груповата динамика, отношенията и взаимодействията между хората. Дивайзингът изисква хора, които притежават разностранни таланти. Една от важните причини за популярността на този начин на създаване на представление е възможността, ко-ято дава на трупите да изразяват отношение, грижа, интерес към своята ситуация и позиция в света. Или с други думи потенциала за актуалност на тази артистична практика. ТКТ показва предпочитанието на практиците към изследване на физическите пред текстовите аспекти на спектакъла и интереса им към експерименталните начини на работа при които се акцентира върху творческата свобода и спонтанност както на изпълнителите, така и на зрителите. Този подход насочва вниманието към реалното преживяване на изпълнителите и зрителите в момента на спектакъла, когато конвенционалните бариери са преодолени.
Сътрудничество и среща на компетентности
Дивайзигът често бива асоцииран с не-йерархичните отношения в творческия процес, но опитът показва, че демокрацията при създаване на едно представление е много проблема-тична. Демокрацията означава, че всеки член на екипа има равни права да изразява мнението си, всеки член има представителство и мнозинството има решаваща власт. Тази идея за де-мокрацията може много силно да затрудни създаването на интересно в художествено отно-шение произведение.
Дивайзингът не изключва идеята, че при създаването на едно представление участни-ците трябва да поемат различни функции или отговорности като режисьор, сценограф, ак-тьор и т.н. Но се допуска гъвкавост при поемането на тези роли – например режисьорът може да пожелае да погледне процеса от различни позиции – на актьор, композитор, драматург и т.н, възможно е функцията на режисьора да се изпълнява на ротационен принцип от екипа или въобще да не бъде поемана от никого. Същото се касае за всички останали професии – драматург, актьор, сценограф. Особено важно при дивайзинга е убеждението на участниците в творческия екип, че колективното творчество дава по-добри резултати от работата на всеки индивид поотделно.
A Disappearing Number, Complicite, Photo: Tristram Kenton
Изследване природата на представлението
Базисна мотивация за създаване на ТКТ е нуждата от екпериментиране с формата или природата на представлението. Често ТКТ се случва извън театралните сгради, което поставя пред изпълнителите задачата да изберат, използват и организират пространството. Представленията на ТКТ са свързвани с иновацията и експеримента. Те разкриват както ограниченията, така и възможностите на театъра. Практиките на ТКТ са особено полезни и ефикасни за правещите театър, тъй като им дават възможност да развият удовлетворителни артистични методи на работа чрез разширяване на границите на установените практики и чрез преформулиране на творческите процеси. Представлението на ТКТ поставя нови пре-дизвикателства пред публиката и изпълнителите и в този смисъл има значителен и траен принос към съвременния театрален пейзаж.
Визуалната страна на спектакъла често е начална точка за създаване на спектакъл. Връзката между изпълнителите и въображаемото пространство е толкова важна, че театрал-ната компания “Forced Entertainment” винаги работи или при готов декор или в макет в ес-тествен размер, като го построява физически от самото начало. В тази връзка техническата страна при ТКТ е съществена от самото начало. Природата на ТКТ е различна от конвенцио-налния театър и по отношение на публиката, тъй като особено в театъра спрямо мястото из-пълнителите изследват отношенията изпълнител – зрител в избраното пространство. ТКТ се отличава с изобретателно използване на пространството и мястото, предизвикателност във връзка с отношението публика/изпълнители, повишаване на ролята и физикалността на творческия изпълнител.
Интердисциплинарност на дивайзинга
Една от притегателните сили на ТКТ е във възможността за работа с професионалисти от други изкуства в интердисциплинарни артистични форми. ТКТ често използва музика, танц или визуални изкуства в интегрирана форма или в различно отношение, като по този начин изпълнителите имат възможността да създадат различен визуален или физически език. При този метод на работа се създава театрален език, който е органически свързан с индиви-дуалните особености, преимущества и умения на конкретните изпълнители. В този смисъл това е практика, при която се почита уникалността на актьора.
ТКТ често се занимава с различни комбинации на смесени артистични форми. Една от причините за формирането на множество компании в кр. на 60-те и нач. на 70- те е иниции-рането на съвместни работни процеси между артисти, интересуващи се от музика, танц, ви-зуални изкуства. Интегрирането и използването на видео, кино, скулптура, музика, визуални изкуства оживява и обновя както работния процес, така и самите спектакли като това е осо-бено валидно за театъра спрямо мястото. Интегрирането на звуковата, физическата и визуал-ната образност като единен текст на представлението поражда множественост на гледните точки, а публиката има възможност да избере как да възприеме творбата, което е пресечена точка с концепцията на постдраматичния театър за равнопоставеността на компонентите на спектакъла. Представлението може да бъде създадено като спонтанна импровизация и работ-ни процеси, включващи еклектичен и експериментален микс от игра, редакция, репетиция, изследване, дизайн, писане, хореография, композиране, дискусия и дебат.
ЕТАПИ НА РАБОТНИЯ ПРОЦЕС
ОБОБЩЕНИЕ
Предвид всичко гореизложено заключението, до което достига настоящата статия е, че съвременното представление, което се реализира с „хибридна изразност, формирана от цита-ти и заемки от театралното наследство, другите изкуства и дисциплини и различните нацио-нални и общностни култури” постига своята оптимална актуалност, когато процесът на създаването му е фокусиран върху еклектиката, иновативността, изобретателността, въобра-жението, риска и ангажимента на цялата трупа към творческия процес или с други думи върху дивайзинга.
Статията е публикувана за първи път в научния сборник „Млада наука за изкуствата”, изд. М-8-М, София 2011.