Театър „Реплика“ вече от няколко години се стреми да отправя реплики към травматични обществени явления през средствата на документалния театър. „Лоши деца“ с режисьор Благой Бойчев е от най-новите им представления и то взима на прицел нарастващата агресия в училище. През силните истории и превъплъщения на актрисата Боряна Пенева спектакълът активно въвлича зрителите и от наблюдатели ги превръща в разсъждаващи и съпреживяващи съучастници. За „Лоши деца“ пише Илко Ганев.

Има една ужасяваща статистика, в която България попада сред първите десет страни с най-висок коефициент на насилие в училище. Всеки би могъл да направи свое проучване в интернет и да установи, че зад това изследване застават Световната здравна организация, УНИЦЕФ, както и Държавна агенция „Закрила на детето“. Театърът и съвременните театрали, работещи в естетиката на документалното, все по-често започват да реагират на насилието като сериозен проблем на времето.

Някъде в средата на миналия сезон Театър „Реплика“ представи за пръв път пред зрители спектакъла „Лоши деца“ по едноименната пиеса на румънската драматуржка Михаела Михайлова, която се занимава с насилието в училище. Би било уместно да твърдим, че в този театрален акт има нещо много важно, че той демонстрира социална ангажираност. Въздействието от всички послания в представлението е зловещо, крайно и ни дава сигнал за огромен, разрастващ се покрай нас проблем – психическия и физически тормоз сред децата.

Режисьорът Благой Бойчев, който е и сред основателите на Театър „Реплика“ – трупа с некомерсиална насоченост и една от първите, които се занимават с документален театър, както самият той твърди – успява да постигне силно съчетание от текстове. Той изгражда композиция между румънската пиеса и .документални интервюта, които екипът е събирал от учители, ученици и родители от няколко столични училища. За да се доближи до българската действителност и в търсене на актуалност, екипът на спектакъла добавя и свои истории, както и един публицистичен текст на журналистката Мария Касимова.

© Ruzhin | ACT Independent Theatre Festival 2017

Авторката на „Лоши деца“ Михаела Михайлова е също театрален критик и изследовател, а пиесите ѝ най-често се занимават с политически теми за социалните неравенства, въпроси за дискриминацията, държавните злоупотреби спрямо непредставени групи, агресивните трансформации в постсоциалистическо време и др. Работата ѝ в сферата на театъра е много активна по теми, свързани с образователната система: насилието в училище, правата на децата, отношението между учители, ученици и родители.      

Текстът „Лоши деца“ се появява в публичното пространство още през 2011 г. Написан е като моноспектакъл за една актриса, която трябва да изиграе 9 различни персонажа. Авторката е провокирана от действителен случай за 11-годишна ученичка, която бива драстично наказана по време на учебен час. По примера на учителката към наказанието се включват и съучениците на момичето, които копират поведението на своята преподавателка.

Атмосферата на спектакъла подхваща публиката още с влизането в тъмния безистен на ул. „Раковски“ 149, където в едно бивше фотографско студио, приютило в последните години голям брой проекти от независимата театрална сцена, основно се случват спектаклите на „Реплика“. Там вътре, някъде между столовете за публиката и между сцената, спектакълът вече е започнал. С влизането си в пространството ставаме свидетели на лежащо върху барбарон момиче, потънало в собствени мисли, изолирано и свито на земята като в някакъв ъгъл на стая. Върху екрана на телевизора зад гърба ѝ са се заредили автентични любителски кадри и звуци, в които можем да различим случки с деца, упражняващи агресия и крайна жестокост помежду си.

Проучвайки и анализирайки повечето подобни случаи можем съвсем ясно да отчетем, че децата-агресори сами снимат побоищата и насилието, което упражняват върху другите, а разпространяването на клипчетата в интернет извършват като някаква задължителна част от наказателната акция към жертвите си.

Спектакълът успява да разкаже всички гледни точки към инцидента, без да съди и без да посочва даден виновник за създалата се ситуация. Сценичният разказ се движи между импровизирано телевизионно студио на сцената, в което разследващата журналистка и водеща (Ваня Богданова) се опитва да достигне до истината в случая с нападнато в училище момиче, водейки интервюта с учителката, директорката на училището, майката, а на финала в разговор с публиката се включва и самата жертва, споделяйки части от своя дневник, разкривайки много явно причинената психическа травма и поставяйки директни въпроси.  В ролите на всички се превъплъщава Боряна Пенева.

Актрисата има натрупан опит в документалния театър с проектите на „Реплика“ – „Животът се получи“, „Хубава си, миля моя“, „Ние сме боклуците от Източна Европа“, както и в „Двама бедни румънци, които говорят полски“, „Заполярная Правда или Истина…отвъд Полярния кръг“, „Протест.mp3“ на студиото за документален театър „Vox Populi“ и др.

© Ruzhin | ACT Independent Theatre Festival 2017

Боряна Пенева демонстрира забележителна ловкост и силно усещане за автентично присъствие на образите в серията от своите изпълнения. Тя успява едновременно да изживее болката и проблемите персонажите си, но и да седи достатъчно отстранено от тях, да бъде своеобразен защитник и обективен наблюдател на проблема. Уловила е много точно и пресъздава на сцената характерното невежество, агресията и необективността на родителите, неадекватното поведение и отклоненията от нормите при учителите, както и рефлексията към всичко това у децата. Единственият ѝ партньор на сцената е Ваня Богданова, която е реален журналист в живота. Макар и без професионален опит в театъра, тя успява да постигне типичното поведение на онези журналисти, които умишлено и на всяка цена търсят сензацията в подобни болезнени теми.

„Лоши деца“ е сериозен и необходим спектакъл-манифест, който се явява като остро предупреждение спрямо “copy–paste” поколението. По всяка вероятност тревогата, която би следвало да събуди този спектакъл у всички нас, е свързана с образователната система в училище, с възпитанието и отношенията във всяко едно семейство, а в най-добрия случай той се стреми да предизвика обществена реакция и да подтикне носещите отговорност към конкретни действия и вземането на навременни мерки.

Ценността на спектакъла се крие не толкова в неговата социална тематика, а най-вече в непосредственото представяне пред зрителите. Без претенция. Без внушителна режисьорска концепция. Без трикове и ефекти. „Лоши деца“ е от онези спектакли, които оставят горчив вкус, хващат за гърлото и заслужават общественото внимание.

Театър „Реплика“

ЛОШИ ДЕЦА

по едноименната пиеса на Михаела Михайлов в превод на Лора Ненковска.

Режисьор: Благой Бойчев
Участват: Боряна Пенева, Ваня Богданова
Сценограф: Маргарита Данчева
Музика: Ованес Торосян

 

Материалът е част от рубриката „Свободната сцена на фокус“ и е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“