MOVING BODY 2017, или за предизвикателствата и хоризонта в сферата на съвременните форми на изпълнителски изкуства във Варна
Moving Body, или„Движещото се тяло“, е образователна платформа в сферата на съвременния танц във Варна. Нейното второ издание това лято включи преподаватели от България, Израел, Испания и Русия, както и участници от различни възрасти и краища на България. Но Moving Body е и нещо повече. Платформата веднага ни привлече интереса като една от силните независими инициативи извън София, която насочва усилия за създаване на контекст за съвременния танц във Варна. И най-вече с подхода на нейните организатори – танцьора и хореограф Искра Проданова и културния специалист Светлозара Христова, която стои и зад фестивала „РАДАР Отвъд музиката“. Помолихме Светлозара да разкаже повече.
Дълго и надълбоко обмислях как е сравнително най-достоверно да се разкаже историята за раждането и развитието на един културен проект от позицията на човек, пряко въвлечен в неговата организация, и сега вие ще бъдете свидетели / читатели на този мой опит да конструирам прочит на инициатива, в която дълбоко вярвам, позиционирайки я сред географски и исторически факти и автобиографични напластявания.
Варна е моят роден град. Тя е онова пространство, което асоциираш със свой дом, което свободно наричаш „моята родина“, тя е онази територия, която винаги те захранва и те окуражава да мечтаеш, както когато си дете и си безкрайно любопитен да изследваш света, или както когато си младеж и искаш да разрушиш статуквото и да участваш в следващата велика революция. Варна е и онзи град, в който се е родил един от първите в Европа Международни музикални фестивали– „Варненско лято“(1926) и също така е дал начало на първия в света Международен балетен конкурс (1964).
Варна е градът, който преди около десет години разочарова голяма част от най-близките ми приятели с невъзможността си да предложи висше образование в сферата на хуманитарните науки и изкуства, както и последващо развитие и благоприятен климат за реализация на техните творчески и културно-предприемачески идеи. Същата тази Варна днес е носител на отговорната титла Европейска младежка столица 2017.
Варна е срещата ми през годините с творбите на творци като Питър Брук, Еуженио Барба, Ромео Кастелучи, Йерней Лоренции също на компании като Hotel Pro Forma или Forced Entertainment в рамките на Международен театрален фестивал „Варненско лято“. И същата тази Варна носи спомена за несъществуващия вече Комикс клуб, който уверено можем да кажем, че създаде електронната музикална култура в България.
Варна е град, приветлив през лятото и суров през зимата. Варна е морето. И може би именно затова най-точното, красиво, вярно обобщение за Варна бе формулирано от колеги от катедра История и теория на културата по време на престоя им в града в рамките на Международното лятно училище по културна антропология по следния начин – „Щастливка си, че живееш в град, чиято граница е хоризонтът“.
Тук е моментът да напомня на читателите, че разказът се движи по тази ос на личното, интимното, на вътрешните процеси и пречупените през тях външни факти от реалността, тъй като напълно дистанциран поглед, поглед из-отвън към проект-в-процес на развитие, какъвто е MOVING BODY, трудно може да бъде направен, а и в някаква степен дори такъв един опит би изглеждал неуместен, направен от човек, който участва пряко в неговата реализация.
И така, продължавам с мотивациите и интуициите, които ни доведоха до прага на подготовката на петото издание на RADAR Festival Beyond Music и третото издание на MOVING BODY, които ще се състоят през август 2018. Все още ще говоря паралелно и за двете инициативи, тъй като смятам, че появата на втората е пряко обусловена от извървения път с изданията на първата и също така поради факта, че движещата сила зад двата проекта е почти един и същи екип, обединен от общи идеали и желание да преодолява предизвикателствата в средата.
Три са думите-асоциации, които изникват в съзнанието ми, когато трябва да отговоря на въпроса защо се заехме с фестивалната платформа RADAR и образователната инициатива MOVING BODY, а именно – нужда, спешност, отговорност. Нужда от формати за представяне на съвременно културно съдържание в областта на изпълнителските изкуства извън столицата и съществуващи редом до класическите форми, които са добре представени в нашия град; спешност от въвеждане на нови стандарти и професионална етика в сектора – хоризонтални модели на управление, доброволчески кампании, стажантски програми, работа с местната общност и т.н.; отговорност към среда и времена, които са ни възпитали да действаме локално и да мислим глобално, да бъдем експериментатори и да не се страхуваме да поемаме рискове.
Редом до тези локални и национални специфики, съществуват също така и два други пласта, на които се опитваме да реагираме в рамките на посочените инициативи и по-точно чрез проектите, които представяме в тях. Първият е свързан с феномена „цивилизация на зрелището“, използвайки термина на проникновения мислител Мариос Варгас Льоса, в която системно бива изместен фокуса на внимание на човека от големите въпроси за „живота“, „смъртта“, „любовта“, „красивото“ и бива насочен към развиване на страст към продажби, покупки, лукс и трупане на капитали. По всичко случващо се около нас личи, че обитаваме свят, който преживява крах на съществуващите системи и се нуждае от преосмисляне на начина, по който се устройват връзките в социалното поле.
Вторият пласт е свързан със задаващата се индустрия 4.0., светът се намира на прага на нова технологична революция, предстои поредната голяма трансформация, която ще бъде съпътствана от нови предизвикателства и нови рискове. Технологичното знание минава на следващо ниво и изисква рефлексияи отговорни решения.
Как се съотнасят културните инициативи с тези процеси?! С какво могат да допринесат за разгръщането на философския дискурс около триадата технологии – изкуство – култура?! Кой е продуктивният начин да се води този разговор?! Искрено вярвам, че в диренето на отговори на тези въпроси се състои ролята на фестивалите и на образователните платформи днес; особено важно ми се струва те да бъдат мислени не като територия на репрезентация на знание, на „витрина“ на света, на „вход“ и „изход“ към определени жанрове и течения, а като пространство на среща, на активен обмен, на сътрудничество между широк кръг заинтересовани лица. Това са и големите цели, за които работим във Варна днес чрез посочените формати. Опитваме се да имаме своя скромен принос във въвеждането на тези нови модели на мислене при създаването и управлението на една инициатива, както и при самото програмиране на културно съдържание.
И ако в полето на RADAR музиката е изкуството, около което подреждаме и мислим света, то в MOVING BODY – това е танцът. Осъзнато „бягаме“ обаче от понятието „танц“ в заглавието на платформата, за да зададем, макар и интуитивно, още на това ниво една по-всеобхватна перспектива към възприемането на това какво може да бъде наречено „танц“. Най-близо до нашата представа за територия, от/в която можем да мислим, разговаряме и обменяме опит по темата, стои лексемата „движение“. Какво ни кара да се „движим“? Как се „движим“? И също – Накъде се „движим“? В този смисъл за нас Движещо се тяло притежава менталната конструкция на „детска площадка“, в която чрез механизмите на „играта“ и срещата ни едни с други, ние събуждаме въображението, любопитството и отвореността си към света.
Това концептуално ниво се материализира в платформа за развитие и обмен на знание в областта на съвременните изпълнителски изкуства, която дава шанс на деца, младежи, професионални танцьори, артисти от различни области и любители да се срещнат с активни танцьори и хореографи, утвърдени и прохождащи имена от българската и световна сцена, които споделят с тях своя опит, арсенал от техники и философски виждания. Дизайнът на програмата, както и селекцията на проектите се извършва от танцьора и хореограф Искра Иванова.
Конкретно тазгодишното второ издание на MOVING BODY се проведе в рамките на две седмици от 21 август до 03 септември като освен ателиета за най-малките, творчески лаборатории за възраст 16+ и мастър класове, платформата отвори своята програма и за широката аудитория чрез формати като прожекции на открито, представления и танцов джем сешън. Изборите на самите класове и логиките, които сме следвали при поканата на преподавателите и конкретните проекти, са комплексна система, свързана, от една страна, с това да предложим съдържание и формати, които са по една или друга причина недостъпни за средата тук, и от друга –да разширим хоризонтите на участниците към нови посоки на мислене и развитие на тяхната артистична практика. В следващите редове ще направя съвсем кратък преглед на програмата на изданието.
Платформата открихме със седемдневната лаборатория Солипсис, водена от Александър Омнишченко, познат като Саша Додо, в рамките на която чрез инструментите на контактна импровизация, буто техника и поезия, участниците имаха възможността да се занимават с темата за мистичното и да изследват онази артистична посока, която им доставя най-голямо удоволствие и отключва в най-голяма степен тяхното любопитство. Публичното представяне на резултата от лабораторията умело смеси форми на поезия, музикални композиции и пeрформативни акции.
Програмата продължи с ателиета за деца и младежи Нека моят танц… с водещ Петя Стойкова и Движение в сегашно време с водещ Виолета Витанова. Целта и на двата класа беше да запознае най-малките ни участници с основни движения от съвременния танц, да отключи тяхната сетивност чрез импровизационни занимания и да провокира желанието им за експеримент.
Следващата лаборатория – Какво говори тялото за себе си с водещ Атила Бордаш, работи също с младежка аудитория и имаше за цел освен с различни техники от съвременния танц, да запознае тази възрастова група и с изграждането на хореографска композиция. Резултатът от лабораторията се конструира като поетично солово откровение на всеки един от участниците за разбирането му какво е „танц“, съпътствано от няколко групови партитури.
Програмата на изданието включи и два мастър класа – първият, от които Тяло и събитие с водещ философа и теоретик Диего Агульо .В този уъркшоп участниците се превърнаха в колективно тяло от зрители, пътуващи през различни градски пространства и използващи хореографското упражнение Игра със столове, за да изследват въпроси като Kакво трябва да се случи, за да се каже, че нещо се е случило?, Какво е родството между тялото и събитието?, Какво е теорията? Как да практикуваме теория? А философия?…
Вторият клас, предвиден за професионалисти – Гага танцьори с водещ сертифицирания преподавател Ади Вайнберг, запозна участниците със специфичния език на движение – гага, развит от прочутия хореограф Охад Нахарин. Класовете позволиха на танцьорите да задълбочат осъзнатостта за физическите си усещания, да развият възможностите си да модулират енергията си и да подобрят качеството на движението си.
Програмата за любители тази година също бе свързана с уникалния гага език, класовете Гага хо̀ра, отново бяха водени от Ади Вайнберг. Като тук запознаването с техниката стана чрез превеждане на участниците през серия от емоционално-ангажиращи инструкции; като по този начин вместо да копира дадено движение, всеки участник имаше възможността активно да изследва тези инструкции, откривайки своята собствена интерпретация и истинен жест. По този начин форматът Гага хо̀ра предложи уникална възможност участниците да преживеят удоволствието от движението в една свободна и приемаща атмосфера.
Отвъд така обрисуваната палитра класове, предвидена да покрие интересите на максимално широк кръг заинтересовани лица, можем да кажем, че може би най-любопитното в съпътстващата ни програма бяха прожекциите на късометражни филми, които се намират на границата на видео арт и танц. Селекцията на 30те филма беше осъществена след отворена покана и получени 123 филма от цял свят. В рамките на две поредни вечери видяхме – танцови филми със силна политическа ангажираност, танцови филми, засягащи екзистенциалните въпроси на съществуването и танцови филми, които можем да определим като „поетични“ ескизи от реалността.
И като заключение на този обзор, съвсем естествено се появява въпросът за бъдещето и какво ни предстои. Дълбоко вярвам, че за да расте и да се развива правилно, една инициатива трябва да има здрави корени, което ще рече да познава добре контекста, в който се е зародила, и също да полага системни грижи, за да захранва мотивациите, вдъхновили и събрали нейния екип. Другото важно условие, за да има дълъг живот, е да бъде отворена към света и непрекъснато да се подобрява и разгръща своя потенциал. Живеем в свят на свободен достъп до огромно информационно поле; в свят, в който все по-тесен става пътят, очертан на принципа на конкурентното начало, и все по-широк този на изграждането на мрежи и платформи за сътрудничество. В този смисъл бъдещето на MOVING BODY виждам в изграждането на активни партньорства, в създаването на дискусионни модули и презентации на ключови трудове, в разработване на формати за резиденция на местни и международни артисти. А в малко по-смелите си мечти, свързвам платформата и с появата на физическо пространство във Варна, което да има целогодишна програма в областта на съвременните изпълнителски изкуства.
Фотографи: Гергана Енчева
MOVING BODY 2017 се реализира с финансовата подкрепа на Община Варна, Варна-Европейска младежка столица 2017, Фондация „Америка за България“ чрез програма „Изкуство в движение“, администрирана от Фондация „Арт офис“.
Материалът е част от рубриката „Свободната сцена на фокус“ и е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“