Свободна сцена на фокус

 

 

Между 30 октомври и 15 ноември Организация „36 Маймуни” настани в пространството на бившето кино „Македония” най-новия си проект „Времето на кварките” с режисьор Гергана Димитрова. Той доразвива миниатюрата със същото заглавие, която беше част от инициативата „Про Текст” 2012 в Софийската Централна баня. „Времето на кварките” може да се опише като театър-инсталация по следите на реалността на времето. Екипът се занимава с научни експерименти и противоречащи си съвременни теории за нея през различни арт форми. Като подход  избира опита за нагледното им представяне или пренасяне в театрализирани игрови структури, шеговито признавайки условността на срещата между науката и театъра в него. Албена Тагарева разказва за своя емпиричен опит с театър-инсталацията „Времето на кварките“.

          Клишетата за театъра и неговата актуалност обикновено започват с неизменното приближаване на теми от миналото до съвременността по нов начин и с нови средства, но всъщност става въпрос за нещо вечно. Вечни теми, вечни въпроси и вечно неизречени отговори, които неизбежно ще продължават да се показват зад овехтелите завеси на театралните сцени. Това твърдение може и да е клиширано само по себе си, но съвсем не означава, че не е вярно. Възможността да се говори от сцената през маската на някой друг за живота на някой друг е онзи коректив в ежедневието ни, който всеки търси. Формата, в която ни се представя историята, също е система сама по себе си, носеща ни вид послания и знания, които се трансформират в нас спрямо личните ни натрупвания. Това е и една от изходните точки на деконструирането на разказа.

         Новият проект „Времето на кварките” на Организация „36 маймуни” се стреми да говори за съвременните теми през театралната изразност. Неговата цялост е „разглобена” на отделни малки разкази, съставящи пъзел от отделни събития – всяко, представляващо отделен пърформанс.

         „Времето на кварките” е театрален експеримент, достигащ научни размери не само в тематиката, която проблематизира, но и в чисто театралната естетика и  театралността като специфична особеност на театъра. Тук театралност е придадена на научни експерименти, което ги изважда от тяхната извънестетическа битност и ги поставя в полето на изкуството.

„Маймуните” взимат за свой изходен материал квантовата физика, проблема за времето и неговото линейно случване, като се базират на съвременните теории и изследвания. Една от основните тези на физиците е, че времето представлява последователност от събития, случващи се винаги едно след друго и винаги в една посока. Не е нужно да се ровите из дебелите книги или из интернет пространството, за да научите това. Един истински физик ни разказва на живо тези любопитни факти от света на квантовата физика.

      Гергана Димитрова и екипът „завземат” сградата на бившето кино „Македония” и го превръщат в опитно поле за своите творчески търсения. В това доста голямо пространство са разположени изобретения, обособени са ъгълчета с концептуални инсталации. Науката и изкуството са се срещнали в на пръв поглед една доста хаотична театрална лаборатория.

 В изкорубената вътрешност на сградата се натъкваме и на две човешки същества, които се държат по изключително налудничев начин спрямо статичните изобретения, щурайки се напред-назад измежду хората, предметите и стените. Танцьорите Ангелина Гаврилова и Нейтън Купър олицетворяват елементарните частици наречени кварки, които иначе неосезаемо присъстват в нашето ежедневие. Тук те нагледно ни показват „хаоса”, който цари в невидимото за нас поле под микроскопа.

Именно за това невидимо и за вечно изплъзващото ни се понятие за време се опитва да говори спектакълът. Познатото ни протичане на едно събитие е изцяло преобърнато. Във всеки един момент от представлението зрителите могат да видят, пипнат и дори да си поиграят с инсталациите и предметите наоколо. Това поставя въпроса за начина, по който всеки от нас възприема и гледа спектакъла. Режисьорката ни е оставила право на избор и много различни възможности за сглобяването му. Посетителите имат възможността да подредят своя индивидуална история или преживяване, ако трябва да бъдем близки до концепията  на театралната инсталация. И докато се разхождаме с любопитство, сред публиката се блъскат елементарните частици, а двама актьори водят разговор в утрешното предаване за култура по радиото.

Радиопредаването всъщност е преразказ на случващото се в реално време, но като вече състояло се. Физикът Ивайло Миленков влиза в ролята на случайно попаднал на мястото на събитието зрител и по някаква, може би също случайна причина, озовал се в студиото на явно популярно предаване.  Воден от въпросите на водещия Петър Мелтев, Миленков прилежно обяснява какво всъщност искат да ни кажат всички тези странни джаджи около нас. А именно, че това са нагледни обяснения за понятието време – някои научни, някои артистични. Най-артистичното от всичко е фактът, че логиката по която те са свързани, не е задължителна за никого.

Всички тези елементи образуват „Времето на кварките”, но какво обаче то оставя като впечатления и като следа в един не особено просветлен в науката човек? Разбира се, никой не очаква след подобно преживяване да излезем от „големия взрив” образовани и ограмотени в областта на физиката. Това, което е обогатяващо в случая и, вярвам, стремеж на „Маймуните”, е ограмотяването ни в естетическо отношение. Организацията се стреми да работи с нетрадиционни форми,  които често се оказват извън всякаква категоризация. Формирайки и стремейки се към един такъв стил на работа, ясно се вижда липсата на натрупан предишен опит в него в нашата културна ситуация. В тази връзка е изключитително важна подкрепата, която се оказва на подобни проекти. Но също така би трябвало да е важна и оценката която им даваме – дали всъщност значимостта, която те имат, е разпознаваема или си остава апокрифна за голяма част от хора.

Проблемът, който до известна степен пречи за постигането на целта, която  „Времето на кварките” си поставя, е в една чисто театрална посока – драматургията и диалогичността на преживяването. С това не се има предвид толкова текстът, който изпълнителите разиграват, а чисто концептуалното му представяне пред публиката и ангажираността му с предметите в пространството, които също са негови съставни елементи. Водещият и Гостът импровизират в момента на случването по предварително зададени опорни точки, което допринася всяка една вечер да бъде уникална и единствена, съответно и изпълнението е само тук и сега. Но тази структура се повтаря три пъти (докато трае представлението). Повторението (което не означава буквално изиграване на един и същи епизод отново и отново) от една страна подсказва на зрителите какво още могат да видят в пространството около тях, те чуват неща, които може би са пропуснали в началото. От друга страна, обаче, радиопредаването остава като един равен звук сред многообразието на средата. Въпреки това спектакълът е провокативна акция спрямо клишираното разбиране за протичането на едно линейно събитие.

Албена Тагарева

 „Времето на кварките” беше част и от програмата на Месец на свободния театър.

Идея и режисура: Гергана Димитрова
Концепция: Гергана Димитрова и Ивайло Миленков
Текст – импровизация по структура: Ивайло Миленков, Петър Мелтев
Сценография, костюми, обекти: Елена Шопова
Видео: Никола Налбантов
Музика: Ивайло Миленков
Участват: Ангелина Гаврилова (танцьор), Нейтън Купър (танцьор), Петър Мелтев (актьор), Ивайло Миленков (физик)
Асистент продукция: Лора Каравелова
Озвучаване:Ясен Тошев MULTISOUND
Координация: Катрин Хрусанова
PR: Културна фондация А25

Снимки: Здравко Йончев

 Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подкрепата на Национален фонд „Култура“.