снимка: http://www.jardindeurope.eu/index.php?id=5

Грегор Лустек: Настоящето на тялото

 Грегор Лустек (р. 1973 ) е изпълнител и хореограф от Любляна, Словения. Работил е с редица съвременни хореографи, поставя и собствени парчета. Води уъркшопи по контакт импровизация и release-техника. Той беше и първият водещ уъркшопа от софийската серия на Номадска танцова академия, която течеше успоредно с „Антистатик”.

 

Доволен ли си от работата си с участниците в уъркшопа?

Разбира се! Бях много концентриран за краткото време, което имахме. Работихме в посока на фокусиране върху физикалността и какъв движенчески материал ще произлезе от нея. Всеки ден хореографирахме нещо, но го оставяхме отворено. В последните два дни работихме върху това да концентрираме вниманието си на едно място, след което да се разфокусираме и да въведем някой друг в конфигурацията. Упражнявахме се как тялото да събере всичко това като собствен опит и пълноценно да ползва хореографиите, които правехме. Опитвахме се да свържем нещата, които сме научили, със свободни импровизации.   

 

Работиш най-вече с release техника и body-mind centering. Защо?

Това са системи, начини за ползване на тялото и аз използвам всички, които някога съм научил, без да давам приоритет на някоя. От тях съм развил някаква своя движенческа система.

 

Какво те води в работата ти?

Когато започна работа с танцьорите, аз виждам първо тяхната „телесна история”, тялото носи всичко. От движението се ражда различен материал, който впоследствие се формулира като смисли. Не започваме работа с намерението да правим нещо конкретно, а докато изпробваме възможностите на тялото, някакъв материал се оформя в различни ситуации, които се изграждат от само себе си. Обичам да изследвам тези ситуации. Не избирам предварително тема или концепция, те се появяват в процеса на работа и произлизат от самата физикалност.

 

Има ли значение дали телата са тренирани или не?

За мен е от огромно значение тялото като техническа база за случването на движението. За мен е важно да изградя у танцьорите съзнание за техните тела и да им дам инструменти да ползват телата си пълноценно, да могат да мобилизарат цялата си телесна сила и мощ. След това идва ред на емоцията, тя се намесва впоследствие.

 

Интересуваш се от тялото като физикалност, като потенциал, като възможности, а не от тялото като символ на нещо друго?

Да. Когато някой си кръстоса краката и разпери ръце, ти можеш да се сетиш, че представя разпъването на Исус на кръста. Но аз мисля, че с този образ в главата  можеш чрез своето уникално тяло да направиш много по-интересни неща и пак да наведеш зрителя към идеята за Разпятието. Не е нужно да играеш Исус, защото не си и не можеш да бъдеш. По-важно е да се концентрираш в настоящето на тялото си, в неговата траектория и интеракции. Аз обичам да работя чрез физиката и да изследвам какво се случва с тялото и какви смисли този процес може да зароди.  

 

Разговор на Мира Мариянова и Ангелина Георгиева