Рио Рютцингер, директор на DanceWeb

Интервю с директора на една от най-големите мрежи за съврeмeнен танц в света – DanceWeb, ръководител на проекта Jardin d’Europe. Среща на неговата работна група се състоя в София между 3-5 април, паралелно на фестивала „Антистатик“. 

 

Jardin d’Europe цели да подпомага развитието на устойчива сцена на съвременния танц, като приоритет е поставен върху страни от Централна и Източна Европа. Какъв тип взаимодействие се търси между тези държави и така наречените западни страни?

 

 Целта на Jardin d’Europe е да подкрепя младия, изгряващ танц на всички нива – обучение, продукция, администрация, писане за танц. Десетте партньори са много колаборативни, но проблемът е с финансовите параметри, които тук са много по-различни и е почти невъзможно да се участва в истинско съ-организаторство, заради процента финансово съ-участие, който се изискваше от Европейския съюз. Вече той е намален на 5% и участието в партньорство като съ-организатор е по-възможно. DanceWeb стартира през 1996 и оттогава непрекъснато работим със страни от Източна Европа, работихме с „Отворено общество” като партньор. Така че този тип сътрудничество не е ново, просто въпрос на акцентиране във формулировката.

 

В срещата на  Jardin d’Europe обсъждате ли конкретни политики, които трябва да бъдат приложени в Балканските страни за изграждането на устойчива сцена за съвременен танц?  

 

Имаме двама члена в работната група от тези страни – представителите на „Локомотива – център за нови инициативи в изкуството и културата”, Скопие и „Станица“ от Белград. на проекта Те се занимават с перспективите за развитието на образованието, продукцията, промотирането в областта на съвременния танц, работят за организирането на фестивали, имат грижата да разговарят с отговорните за правенето на културни политики в страните им и да повишат съзнанието за нуждите от и на съвременния танц. При положение, че няма подобно образование, няма контекст, занимаващите се с танц не могат да се чувстват принадлежни на дадена среда, да се развиват и да изграждат своя публика. Съвременният танц е елитарна форма на култура и има нужда от предварителна подготовка и възпитание за неговото разбиране. То не е забавление и има своето влияние върху изграждането на културната карта на един град. Затова е от изключително значение да бъде подкрепяно от институциите и държавата.     

 

Като мениджър и като зрител как възприемате една от тенденциите на съвременния танц да се капсулира – в своята статичност, фрагментарност, умозрителност – до една затворена и некомуникативна форма на изкуство?

 

Разбира се, понякога това прилича на самозадоволяване – изпълнителите на подобни неща са обикновено и техните зрители. Но това, което е специално в съвременния танц е, че той е истинско предизвикателство за публиката. Винаги ще има хора, които ще се заинтригуват и ще те последват в изследването ти. С визуалните изкуства в началото нещата стояха по подобен начин – без достатъчно публика и медийно внимание, но след това положението коренно се промени и сега визуалните изкуства се радват на огромна популярност. Когато Марсел Дюшамп за първи път прави своите неща, той е тотално отхвърлен, но днес вече е класика и се изучава във всички училища. Нормално е съвременният танц да има сложни взаимоотношения с публиката. Тъй като той предлага нови перспективи към обществото и изкуството, нови начини за тяхното осмисляне, разбира се, че не може да се очаква, че ще привлече тълпата. А и не е лесно за танца да достига до публиката. Аз се занимавам с администрирането на огромен форум за съвременен танц вече 18 години и съм гледал хиляди работи, но все още след много представления се чувствам объркан и разбирам за какво е било едва след като прочета някоя рецензия. Всъщност това най-много ми харесва в танца – че нещата не са еднозначни и че почти винаги си тръгваш с повече въпроси и колебания от момента на влизането.

 

В каква посока искате да насърчите развитието на танца? Какви са най-големите предизвикателства в комуникацията между представителите на различните държави – от Балканите и от Запада?

 

Идеята на срещата е да се види какво се случва в различните държави, а не да се излиза с нови културни политики. За да се променят структурите, са необходими години. Ние сме прагматични. За нас новите партньори от страни като Балканските са необходими, защото те раздвижват статуквото, поставят предизвикателства пред нашите установени схеми и процедури, задават нови въпроси, правят различни предложения. Но едно трябва да разберем и от двете страни и то е, че играем по пазарните правила на капитализма и трябва да сме реалисти.

 

Защо все още се занимавате със съвременен танц?        

 

Започнах заради социалното общуване. Нямах никакво отношение към изкуството. Работех като куриер, когато Карл (Регенсбургер – директор на ImPulsTanz) ме покани да работя за фестивала. Хората много ми допаднаха и животът ми стана много по-богат, затова съм там. В началото не разбирах езика на танца с всичките му специфики и особености, но след много разговори нещата постепенно ми се изясняваха и ми ставаше все по-интересно. В началото на ImPulsTanz и DanceWeb бяха няколко луди мъже, които бяха рискували собствените си пари, за да станат супер лъвовете на съвременния танц и театър. И успяха.

 

Вие добре познавате ситуацията на съвременния танц в региона. Какво бихте препоръчали на младите хора, които искат да се занимават с танц – изпълнители, критици, мениджъри – за да се случи позитивната промяна?

 

Зависи каква промяна искате да постигнете. Действително повечето европейски държави имат много силни традиции в театралното изкуство. В Румъния например има много по-добри условия за съвременен танц. Той има вече свое място, своя сцена (в техния Народен театър) за репетиции и представления. Но хората положиха огромни усилия, пътуваха и убеждаваха чужденците да им помогнат и да ги подкрепят в техните искания. И в крайна сметка се пребориха.

 

Миналата година на фестивала ImPulsTanz за първи път бе проведен модулът за млади критици и журналисти Critical Endeavour, които дори връчиха своя награда Prix Jardin d’Europe за млади хореографи.

 

Да, аз смятам развиването на критическото и журналистическо писане за танц за изключително важно и неминуемо съпътстващо развитието на самия танц. Без адекватно публично представяне в медийното пространство съвременният танц не може да изгради своя устойчива среда на правене и гледане. Освен това в последно време забелязваме лошата тенденция, че колкото повече представления има, толкова по-малко е тяхното медийно отразяване, особено сега по време на тази криза, когато първите съкратени страници на вестниците са културните. Затова искаме да подпомогнем и да популяризираме писането за танц.

 

Достигнахте ли до някакви изненадващи заключения след срещата на Jardin d’Europe в София?    

 

Това, което установихме е, че понятието „изгряващ артист” има много различен смисъл за различните държави. Особено се различава то в Западна и Източна Европа. Във вашите страни хора на по 20 години и малко ръководят структури, подобно нещо изобщо няма при нас. Никой артист не би избрал за себе си да се занимава с административната работа, вместо с творческата. Но тук ако не си движиш и административната страна, просто няма да просъществуваш. При условие, че тук цялата танцова сцена и изгряваща, някакви хора с малко повече опит и натрупана биография се смятат за доказани имена. Разбира се, те са натрупали някаква репутация, но не биха могли да се осланят на нея, защото ако спрат да работят, всичко приключва. Но ако има място, сграда, тогава нещата биха стояли по много по-различен начин. Вече едни от най-големите немскоезични театри канят хореографи да работят и това е един бавен процес на признаване на танца като високо изкуство, което вече се възприема много по-сериозно от публика и критика. И това зависи от няколко човека, които имат властта да решават. Дори си мисля, че тук е много по-възможно да се повлияе на политическите структури, защото те са все още млади. На запад трябва да пребориш цялата вековна система.

 

Какво имате предвид под „успешната история на DanceWeb”?

 

Идеята за DanceWeb се роди от факта, че имахме нужда от повече професионални танцьори. Имахме визията за една транснационална Европейска мрежа в областта на съвременния танц и DanceWeb я удовлетвори. В началото не получихме финансиране и потънахме в дългове, но впоследствие го спечелихме. DanceWeb представлява непрекъсната конфронтация с планетата Танц. Всички си тръгват обогатени и щастливи от срещите и преживяванията по време на фестивала и уъркшопите. Не сме специалисти в огранизирането на сериозни конференции, а в неформалните разговори, които се случват непрекъснато и са много ценни. Целта ни е да достигаме по-лесно до хората.       

 

Разговор на Ангелина Георгиева и Мира Мариянова