снимка: www.jardindeurope.eu
ПРАЗНИТЕ ПОЛЕТА В ТАНЦА
Далия Ачин (Сърбия) в рамките на „Антистатик”.
„Ох, не!” I Концепция Далия Ачин I Хореография Далия Ачин и Recognize crew
Далия Ачин (р. 1974, Белград) има класическо балетно образование. От 1993 се изявава като танцьор, а от 1995 и като хореограф в областта на съвременния танц. Участва в най-големите фестивали и форуми за съвременен танц. Миналата година взе наградата за млади хореографи Prix Jardin d’Europe на фестивала ImpulsTanz, Виена за представлението си „Handle with great care“.
Какво ви накара да вземете брейк – танца от улицата и да го качите на сцената в „Ох, не!“ ?
Всъщност аз го въведах в различна знакова система. Извадих го от обичайния му код, който е кодът на улицата, на уличното представление. Исках да изследвам какво ще се случи, когато се настани в друга среда, контролирана и предсказуема. Преди да се захвана с тази идея, нямах никаква представа от лексиката на този танц, така че проектът ми предлагаше методологическо предизвикателство. Не бих казала, че имаше някаква идеологическа концепция, по-скоро ме занимаваше методологията на работа. Опитвах се да не проблематизирам нещата, както по принцип правя в работата си, да не ги манипулирам. Исках да подходя към тях с нужното уважение и дистанция, не да ги колонизирам. И да си поиграя с един различен език. В това парче има много повече движение и хореография и много по-малко идеология, отколкото в предишните ми представления. Дори нещата, които съм написала в програмата – че то се занимава с мъжествеността и т.н., се съдържат вътре в самия танца и аз не исках допълнително да ги проблематизирам и манипулирам. Имам много специална връзка с танцьорите и затова не исках да правя това. Мъжествеността се излъчва от всяко движение, от начина, по който контролират телата си, все пак break-ът е започнал като мъжки танц, впоследствие са се намесели и жени. И това се носи от танца, аз просто исках да го поставя в сценична ситуация и да го разтегля във времето.
Бихте ли използвали някои подходи към тялото и движението, които брейкът предлага, в своята работа като танцьор?
Бях възхитена от креативността на брейк-танцьорите. Тя е изцяло импровизаторска, за разлика от нашата, която е доста фиксирана. Много ме впечатли спецификата на техните движения и някои решения и постановки, до които аз сигурно бих стигнала след седем часа на пода. Много съм респектирана, но не мисля, че бих ги използвала, защото моята работа е много по-малко свързана с движение.
Вашите представления се случват винаги на ръба на неподвижността, полумрака, тишината. Какви идеи за време и пространство формулира това?
Полумракът, в който се случва и този пърформанс, за мен е интересен на ниво възприятие от страна на публиката и на ниво движение на самия танцьор, който го произвежда в полумрак – това определено повишава вниманието и концентрацията. По този начин аз установявам кода на комуникация с публиката. Разбира се, не е така във всичките ми неща. За мен е важна концентрацията и повишеното съзнание, които полумракът и неподвижността предизвикват както в изпълнителя, така и в зрителя. Когато не виждаш добре случващото се на сцената, сам си проектираш, неща. Тъмнината в това представление помага за постигане на прекъснатостта в сценичната ситуация, тъй като нямаме линеарно развитие на сюжет или движенчески материал.
Работейки на ръба на танца, сякаш в края на неговото развитие след преминаването му от красота и движение към неподвижност и нетанц до форма, която вече трудно се настанява в конвенционалните представи за танц, каква възможност виждате тук за себе си – като хореограф и танцьор?
Всъщност това е зоната на моя интерес, това е пространството, което стимулира работата ми. Липсата на движение ме интересува като празно поле, което подканя зрителя към съучастие за доизграждане, довъобразяване на идеи и смисли. Тази почти нулева степен на танца дава повече свобода за среща със зрителя, оставя много по-голямо пространство да бъдеш с някого. Зрителят е много по-активен в комуникацията, тъй като има много повече място за неговите проекции и интерпретации, отколкото в представление, в което се случват много неща, а в крайна сметка не получаваш нищо.
Разговор на Ангелина Георгиева и Мирослава Мариянова