Бактерия в класицистичното тяло

Класицизмът според мен е едно гигантско начинание, целящо да заяви властта на мисълта върху хаоса и така да направи живота и природата по-поносими. Правилото за трите единства и стихотворната форма са все средства, чрез които мистерията и ужасът на съществуването се превръщат в нещо видимо и управляемо. В “Комическа илюзия”, младият тогава Корней следва този канон, но много бързо материята на неговия текст избухва и става неуправляема. Това е и една от причините, заради които авторът нарича пиесата си „чудновато изчадие“. Но днес именно тези грешки и отклонения от канона я правят така интересна. Те приличат на интелигентна бактерия, инжектирана в тялото на раждащия се класицизъм, като едно непрекъснато напомняне, че неговите амбиции за пълен контрол могат да претърпят и провал. А това от своя страна създава постоянно напрежение, което на свой ред захранва желанието да овладееш всичко.

Чудовищната машина на погледа

В „Комическа илюзия“ всъщност няма нищо мистериозно или паранормално. Тя ни предлага едно просто пренареждане на различни реалности чрез околните пътища на репрезентацията. Едва когато актьорите започнат да населяват текста, се заражда и тайната. Основното предназначение на този текст е да бъде гледан, а не четен. Текстът е посветен на погледа. Същият този поглед, който поглъща тялото и материята на актьора. В това се крие и неговата чудовищност – то е едно ненаситно чудновато изчадие. Корней измисля машина: в мига, в който вече не гледаш определено тяло или материя, те престават да съществуват, а ти преместваш погледа си върху друго тяло и друг обект. Така материята се трансформира в илюзия. Определена сцена е видима дотолкова, доколкото  тялото на актьора става продължение на погледа на зрителя, или сянката на неговия поглед. Това е специфичен начин да третираш материята, а също и процеса й на изчезване.

Тетърът – сигурното място

В живота ни, обективно погледнато, няма  минало, нито бъдеще, а само едно настояще, което концентрира в себе си всичката информация за миналото и бъдещето. Корней ни показва как животът минава капка по капка пред очите ни и ни оставя да се потопим в радостта и в дълбоката тъга от процеса на това изчезване. Но той също така ни напомня, че всичко това е само театър. Театърът е сигурното място, където можеш да си позволиш всичко. Място, където даже смъртта не е истинска. Илюзията е основното оръжие на Корней. Чрез нея можем да усетим колко истинско е нетрайното и колко нетрайно е истинското. Илюзията никога не бива опитомена до край. Тя се мултиплицира пред очите ни, създавайки структури, които атакуват нашата интимност. Въпросът е как да разкажем нашата собствена история, тази на съвременния индивид, в рамка, наследена от 17. век. Да покажеш „Комическа илюзия“ днес е като да създадеш парадокс, чрез който си едновременно почтителен и нагъл.

Единица пространство-време в постоянна мутация

За целта ни трябваше единна среда, в която всички елементи на историята биха могли да съжителстват с телата на актьорите. Искахме да създадем  пространство, напомнящо това, което често виждаме насън. Там могат да се формират неочаквани констелации, пространствено-времевият поток е в непрекъсната реорганизация – коридори, подвижни стени които разсичат игралната площадка, огледални повърхности… А също и една бяла стая, изискваща по-скоро емоционална реакция, отколкото рационално обяснение… Всички принципи са с разтегливи граници, предлагайки на всеки зрител персонална гледна точка спрямо случващото се, в зависимост от мястото, което заема в залата. Този декор дестабилизира визуалните възприятия, а Корней със своята „Комическа илюзия“ е целял именно това.

Галин Стоев