„Кралят Елен” – трaгикомична театрална приказка в три действия по Карло Гоци

В изминаващата театрална година се заявиха няколко млади имена, които внесоха нова енергия в независимата сцена. Сред тях е целият творчески екип на „Кралят Елен“ с режисьор Анастасия Събева – представление, създадено с изключителен ентусиазъм и същевременно прецизност, витална креативност и разностранни изпълнителски умения на младите актьори, които сякаш отдавна не бяхме виждали. Резултатът е вълнуваща, забавна и неподправена романтична театрална приказка в добрите традиции на игровия театър. Повече – от Зорница Каменова.    

Сред представленията през изминалата календарна година, които заслужават вниманието на публиката и които се доближават до моето лично усещане за „истински жив автентичен театър“, е „Кралят Елен“ по пиесата на венецианския драматург Карло Гоци, написана в традициите на комедия дел арте. Спектакълът е създаден под режисурата на наскоро завършилата НАТФИЗ студентка на проф. Здравко Митков – Анастасия Събева, която вече има впечатляваща театрална биография и в момента в столицата се играят представленията й „Алиса“ по Луис Карол в Младежкия театър, и „Мери Попинз“ по Памела Травърс в Театър София, както и „Снежната кралица“ на камерната сцена на Сатиричния театър. С „Кралят Елен“ тя безспорно се подрежда сред най-обещаващите имена на българската театрална сцена. Игран няколко пъти в камерното пространство „Криейтив Хъб“ на Театър „Атом“, съвсем предколедно спектакълът гостува на сцената на Театър Азарян в Националния дворец на културата.

 

Очевиден е паралелът, който се търси между съвременната реална ситуация на независимите актьори (млади, току-що завършили НАТФИЗ), обединени в реализацията на театралния проект „Кралят Елен“, с театралната ситуация, в която се разгръща действието на пиесата. Това е подсказано с въведението, когато от дъното на сцената към публиката фронтално се приближава колоритна и шумна тълпа – пътуваща трупа актьори, които под музикален струнен съпровод заявяват своето намерение да представят пред публиката пиеса, разтварят куфарите и вадят всевъзможни атрибути, реквизити, костюми и музикални инструменти. Подобно на пътуващите актьорски трупи, всичко това е събрано в няколко куфара и една кола. Още с началните импровизирани реплики на разказвача става ясно, че в този спектакъл класическият сюжет търси подстъп към съвременното светоусещане и някак неусетно в тези два часа публиката доверчиво се потапя в театралното преживяване.

 

Спектакълът „Кралят Елен“ печели със своя непринуден, смел и искрен като детска игра прочит на известната класическа пиеса. Игровият принцип присъства на различни нива в разгръщането на сценичния й потенциал и най-вече в яркото актьорско присъствие, което разчита на фантазията и импровизационната артистична природа, каквато предполагат структурата и персонажите на комедия дел арте. Всеки един елемент от сценичния живот изразява чрез карнавално тържество любовта в нейното духовно разгръщане и плътско пиршество, радостта от живота и земното, примиряването на противоречивата човешка природа. Любовното чувство е разтроено като преживяване на душата, сърцето и тялото и е представено в своите три различни измерения – възвишена любов; безразсъдно, „сляпо“ привличане и земна стихийна страст.

 

 

Историята започва в град Серендипо  (градът е символ на подредената и йерархизирана общност) с честния и справедлив избор на краля Дерамо да се ожени за най-достойната от всички девойки – Анджела, която единствена не преиграва в своите чувства към краля. Като контраст на тази любов е представена и плътската земна страст на Смералдина и Труфалдино и сякаш комичното и абсурдно привличане между Клариче и Леандро. Създадена в жанра фиаба, трагикомичната приказка смесва в съвършена амалгама реално и фантастично, преплитайки в изобразителното ниво фолклорни мотиви с прийоми на комедия дел арте, карнавалност и пищност с възвишеност и трагедийна нотка в сюжета и представянето му. Затова и акцентът пада върху сюжетния обрат, при който първата лека и весела, преобладаващо буфонадна линия в развитието на историята рязко променя настроението и се трансформира в драматична посока. Извисената, чиста любов е подложена на изпитание от користната злонамереност на несподелено влюбения в Анджела Тарталия – съветник, министър и приятел на краля. Той отива на лов в гората (символ на хаотичното, подсъзнателеното, сюрреалистичното) и чрез измама и заклинание обсебва тялото на Дерамо и се опитва да прелъсти любимата му. Изпитанието е преодоляно, възмездието застига злодея и в крайна сметка побеждава идеята, че възвишената вечна идеална любов стои по-високо в ценностната система на ренесансовия хуманизъм от ефимерността и лъжовността на материалното, каквото се явяват тялото и неговата земна обвивка.

Действието се развива на класическата сцена тип „арена“, но тя не е „свещено място“ за представяне на действие, а е игрово условно пространство, на което се случват видимо всички промени, преобличания, също е и място, от което се озвучават сцените и което с въображение и произнесени ремарки се превръща от път в площад, в царски покои, дворцова зала или гора.

Умелото използване на разнообразни театрални средства, както и на  осветлението и озвучаването подпомагат напрегнатият драматизъм да се концентрира в контраста между логичното, познатото и обозримото, и необяснимото, далечното, магичното. Адмирации заслужават актьорите, които през цялото време на протичане на действието са пред очите на публиката и дори когато не участват като конкретни персонажи в главното действие, те изпълняват редица функции, без да напускат сцената – от разместване на декори до озвучаване и музикален акомпанимент на протичащите събития. Пластични, изразителни и точни, те играят блестящо в стилистиката на игровия театър и комедия дел арте, разигравайки по интересен начин външната типизация в изграждането на персонажите. Там, където приказното надделява, се намесват допълнителни елементи като маски, светлосенки и т.н. И наистина цялата тази карнавална пищност не би била толкова забележителна, дори би рискувала да се доближи до кича, ако не беше интелигентният, балансиран и изключително прецизен режисьорски прочит, високият естетически вкус на целия екип, интересните и смели решения в образите и ситуациите и най-вече усета да намериш верен тон на комуникация с публиката.

 

КРАЛЯТ ЕЛЕН от Карло Гоци

Сценична версия и постановка: Анастасия Събева
Музикални интерпретации и композиции: Стелиан Радев
Изработка на маски и визуална среда: Елена Нацариду, Августина-Калина Петкова и Ада Паунова
Пластика: Калина Георгиева
Участват: Августина-Калина Петкова, Борис Кашев, Боян Арсов, Веселин Петров, Елена Нацариду, Калина Георгиева, Ненчо Костов и Стелиан Радев
Снимки: Иво Чифлички, Орлин Огнянов

 

Материалът е част от рубриката „Свободната сцена на фокус“ и е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“