Сепаре в заведението на Лора. Пиано. Снимки по стените.Оскар. Това място е забранено за случайни посетители. То се ползва само от специални гости.
Жана танцува сама. Влиза Филип. Наблюдава Жана, която не го вижда.
Филип: Жана, какво правиш бе, моето момиче?
Жана: Ох, че ме стресна! Откъде се появи?
Филип: Да не ти е лошо?
Жана: Не, добре съм!
Филип: Лора тук ли е?
Жана: Да, отиде да донесе чашите. Тя винаги е тук, ако не си забелязал! Тя тук работи! Додо с теб ли е?
Филип: Не, трябва да дойде всеки момент.
Влиза Лора.
Лора: Пипи, здравей! Радвам се да те видя! Винаги си толкова усмихнат и ухаеш страхотно!
Филип: А ти – красива и изящна, прекрасна малка фея!
Жана: Защо и на мен не каза такова нещо като ме видя?
Филип: Ти беше потънала в смразяващ погледа транс и не исках да те прекъсвам.
Жана: Танцувах!
Филип: О! Но, ето, сега на спокойствие мога да ти кажа, че си все така ослепителна, както на млади години.
Жана: Да не те бях питала изобщо!
Филип: Какво да помогна?
Лора: Не пипай нищо!
Жана: Костюм носиш ли?
Филип: Е, как? До два часа стоях снощи да го шия!
Лора: Дано Додо да не забрави апарата.
Жана: Няма чаши за мартини!
Лора: Има! Взех ги!
Жана: Няма! От къде да донеса?
Филип (към Лора): Намери й чаша, че ще ни побърка!
Жана: Чух те! А! Имало!
Влиза Додо.
Додо: Здравейте. (прегръща и целува Лора и Жана) О, актьора! (прегръща Филип)
Лора: Взе ли апарата?
Додо: Взех го! Да!
Додо (към Филип, тайно): Справи ли се с костюма?
Филип му прави знак, че всичко е наред.
Додо: Идеално! Току-що навън ме спря един човек с микрофон и ме попита какво най-много обичам на света.
Жана: Глупости!
Лора: Журналист ли?
Додо: Мисля, че да - питаше всеки по улицата.
Жана: Те пък тези не се успокоиха! Все обикалят и питат някакви неща! И що за въпрос?
Филип: Защо, хубав е въпросът – не кого, а какво! (към Жана) Теб, ако те попитат такова нещо, какво ще им отговориш?
Жана: Че ми е лошо, да ме оставят на мира!
Додо: Не, бе, наистина – какво ще им отговориш?
Лора(към Додо):Tи какво отговори?
Додо: Ами някакъв абсурд! Бързах да не закъснея, мислех за друго и казах: препечени филийки с масло.
Жана: Стига, бе?
Додо: Да! Aми, не бях подготвен и го изстрелях.
Филип: За мен това е един хубав и изчерпателен отговор. Аз бих казал: минутите след представление.
Жана: Теб никой не те пита, но ти си ходиш по улицата подготвен с намислени отговори. Паун такъв!
Филип(към Жана): Добре, кажи ти! Кажи нещо, което обичаш!
Жана: Обичам да правя жабки с камък.
Лора: Можеш ли?!
Жана: Научих се скоро. Ти, Лора?
Лора: Обичам да се къпя с вряла вода.
Филип: Обичам големи хартиени пликове и….Играта!
Жана: Играта.
Додо: Естествено Играта.
Филип: Пингвини.
Лора: Торти… и бухали.
Филип: Коледни елхи.
Додо: Аз обичам да надувам гумена ръкавица като балон.
Жана: Аз обичам балони.
Лора: Невъзможно е да се отговори с една дума. Или трябва да се изброява, или да избереш едно. Мисля, че препечените филийки с масло са най-вкусното нещо на света. Съгласни ли сме всички?
Жана: Освен кафето, да!
Додо: Кафето не е храна!
Жана: Тя не е казала храна, а да е вкусно!
Додо(с досада): Ох, боже! Раздавай!
Оскар поднася питиета на всички.
Филип: За мен засега нищо. Днес ще бъда концентриран в играта. Да не стане като миналия път.
Додо: Защо?
Лора: Какво стана миналия път, бе, Пипи?
Додо: Какво стана миналия път, бе, Пипи?
Жана: Какво стана миналия път, бе, Пипи?
Филип: Станах жертва на саботаж, целящ да ме отстрани като играч!
Жана: Загуби, защото се напи!
Филип: Бях упоен, напит и отровен от вас, след като стана ясно, че ще спечеля за трети път. Но това няма да се повтори! Няма го вече глупавият Филип!
Лора: Защо, тук си е, бе!
Додо: Просто се понапи. Никой не ти е виновен! Лора си спечели
съвсем по правилата. Виж на Жана как не й пречи алкохола?
Пие си и си играе. Ти прекали от радост.
Лора: (кък Филип) Според мен, трябва да ядеш. Ако искаш, има сандвичи? За да не стават такива неща…
Жана (към Додо): Жана знае как да пие. Всеки, който пише, знае как се пие. Не ме сравнявай, ако обичаш, с актьори, които не могат да понесат успеха! … И после ги носим по къщите.
Лора: (към Жана) Някои носим, други отказват да носят.
Филип:(към Жана) Ти ми наливаше непрекъснато, защото те доядя, че печеля. (към Лора) И ти също!
Лора: Не е вярно! Додо беше барман миналия път.
Филип(към Додо): А, ти си бил, значи? Работата ти е да защитаваш, а не да тровиш! Барман бил!
Додо: Я спри да обиждаш невинни хора! Играя! Пък и защо мен подозираш! Помисли кой спечели в края на краищата?(сочи Лора)
Лора: А? Хубава работа!
Филип: Дрън-дрън! Вече подозирам всички и ще съм нащрек!
Жана: Пипи, дай си ми червената.! Какво я грабна? Моя си е!
Играят концентрирано и мълчаливо.
Додо: Реших да се оженя за Сара.
Всички спират да играят.
Лора: Наистина ли?
Додо: Да.
Жана: Ужас!
Лора: Жанааа!
Жана: Ох, ще трябва пак да си сипя. Някой иска ли?
Додо: Не ви ли е малко неудобно, че реагирате така?! Все пак ви съобщавам нещо важно! За мен е важно!
Жана: Не се притеснявай! И за нас е важно! Просто ни трябва малко време да го осмислим. Поне на мен.
Лора (към Додо): Ами, честито! Най-после се реши! Шампанско?
Филип (към Додо): Каза ли й вече?
Додо: Да, предложих й снощи и тя се съгласи.
Жана: Разбира се, че ще се съгласи! Какво друго да направи! Тя чака вече две години. Чака и дебне.
Филип (към Жана): Ще трябва да се научиш да я харесваш. Това е неговият избор. Какво ни остава, освен да го приемем?
Лора: А бе я и на мен ми сипи, Жана! Като че и аз имам нужда да си пийна.
Жана: Точно за теб си мислех в момента, кога ще започнеш да разбираш какво точно ни казва той!
Филип: Додо, аз знаеш, че не съм голям привърженик на брака и всичко около него, но щом така си решил и си щастлив, кои сме ние, че да те съдим?
Жана: Как така кои сме! Как кои сме! Ние сме си ние и това е от толкова години! Много преди Сара да се появи и да ни размъти водата!
Лора: Жана?!
Жана: Какво?
Додо: Знам, че не я одобрявате, но аз я харесвам и ще се оженя за нея. Аз го искам. Тя го иска. Така че спрете да го коментирате като решение, което стои още под въпрос.
Жана: А защо не ни го каза, докато стоеше още под въпрос? Тогава можеше със сигурност нещо да се направи, та да го избегнем.
Лора: Ама той не ни пита, той ни информира!
Додо: Аз така ли реагирах, когато вие с Лора ни казвахте, ще ще се омъжвате? Независимо какво мислех.
Лора: Това беше толкова отдавна!
Жана: Ами да беше казал! Аз разчитах да кажеш! И за Лора, и за мен! Понеже си замълча, видя какъв беше резултата – пълен провал!
Филип: Не е виновен никой, момичета. Така просто се е случило. Тогава всички бяхме млади и глупави!
Жана: Е, сега сме само глупави.
Лора: Глупави и категорични, значи сме си млади.
Додо: Ох, приятели, добре, че съм уморен и ви познавам, иначе досега да сме се скарали и да съм тръгнал. Червено.
Лора: Два пъти червено. Не можеш да тръгнеш – играем.
Филип: Аз веднъж как тръгнах?
Жана: Помним как си тръгна. Веднъж за толкова години може.
Лора: Кога е било?
Додо: Пипи тръгна в средата на играта, защото аз му казах, че е малоумен. Не помня защо, но сигурно е било заслужено.
Филип:(поправя го) Сла-бо-у-мен! Има разлика, както между „ненормален” и „не си нормален” – второто е по-обидно!
Лора: Няма спор, по-обидно е!
Филип: Каза ми го, защото твърдеше, че не пея вярно първия глас на „Хумореската” и съм обърквал и теб.
Лора: Боже, сетих се!
Филип ( запява): Там където, там където
Пее весело сърцето,
Там където, то сърцето
Пее весело.
Весело сърцето пее,
Там където, там къде е,
То сърцето пее весело.
Песента е по музиката на „Хумореска” от Дворжак
Приключват с песента, сядат и продължават да играят сякаш нищо не е било.
Додо: Прав съм бил.
Филип: Ей!
Лора: Няма скоро да го изчистим този въпрос, явно. Играем.
Додо: Сара все ме пита за правилата на Играта. (към Жана) Не ми пипай картите!
Жана: А бе стига с тази Сара, бе!
Лора:(към Жана) Играй сега и не се разсейвай!
Жана: Питала била!
Филип: Какво за правилата? Ясни и лесни.
Додо: Ами не ги разбира. Толкова пъти й ги обяснявам. А тя все търси логика и последователност.
Филип: Принципът е, че няма логика и последователност. Това й обясни. Ако го разбере, разбере.
Жана: И ти ще се ожениш за жена, която две години не може да разбере правилата на игра, измислена от деца?
Лора: То, честно казано, е трудно за обяснение. На мен, ако сега някой беше тръгнал да ми ги обяснява, сигурно нищо нямаше да разбера.
Жана: Да-а. Но все за две години щеше. А и какво я интересува нея? Няма да й се налага да играе! Какво пита и се вре!
Додо: Стига, Жана!
Филип (към Жана): Прекаляваш! Играй!
Лора: И кога ще е сватбата?
Жана: Айде пак за нея!
Додо: Мисля да е през април. Дотогава ще можем всичко да подготвим.
Жана: Аха.
Лора: Април е дъхав, чуден, цветен месец. И аз се ожених през април.
Жана: И какво хубаво пък ти донесе на теб априлската ти сватба? До август вече всичко беше загубено. През пролетта човек не е на себе си и прави глупости. Отложи я, Додо!
Додо: Добре!
Филип: Ти така говориш сякаш ти си се женила тогава.
Жана: Не, аз се ожених през юли. И се разведох през юли. Този месец също отпада.
Лора: Явно е неподходящ!
Додо: То няма подходящ. Нали, Жана?
Лора: За мен поне имаше и хубава страна след брака: купих заведението. Иначе никога нямаше да се реша.
Жана: Хубавата страна на брака, Додо, идва след него. Човек става решителен.
Лора: Това исках да кажа, всъщност.
Филип: Заслужени аплодисменти за Лора, че купи бара и си имаме свое място. Браво!
Всички ръкопляскат и викат „браво”. Явно това се случва всеки път приспоменаването на тази тема.
Жана(към Лора): Да не говорим, че и съпругът ти беше против Играта. И моят също!
Лора: Глупаци!
Филип: Ох, това наистина не го разбирах. Какво им пречеше на тези хора?
Лора: Умираха от любопитство.
Жана: Ревнуваха.
Додо: И Сара, като че ли ревнува? Мисля, че не й е приятно, че идвам тук без нея.
Жана: Е, дойдохме си на думата! Чудех се кога ще почне да се меси. Кажи й, че едно от правилата е – че е без нея!
Филип: Две жълти, три напред! Стига, бе, Додо! Наистина ли го е казала?! Това не е сериозно.
Додо: И за мен не е. Ще се разберем някак.
Лора: Може би й се струва, че си губиш времето с глупости, понеже не знае какво е и се дразни. Ако й обясниш …?
Додо: Да, бе!
Филип: Ама какво има да й обяснява? Всеки си прави каквото си иска! Нали така?
Жана: Ето, на нея й се организират сватби, например. Ние тук си се събираме още от училище и се занимаваме с тихи игри, всеки с хобито си.
Лора: Пък и е един път в месеца само!
Жана: Толкова ли е страшно да те остави няколко часа без наблюдение?
Додо: Престанете! Ама наистина прекалихте! Обсъждате я сякаш мен ме няма в стаята! А току-що ви казах, че ще се женя за тази жена! А ти, Жана, с твоите коментари, си като някаква ламя! Какво ти е направила? Тя е чудесна, мила, умна и трябва да ви е напълно достатъчно това, че аз съм я харесал.
Лора: Спокойно бе, Додо! Ние просто така си обсъждаме всичко, нали знаеш?
Всички мълчат.
Жана: Умна, викаш?! А Играта не разбира?!
Додо започва да се смее.
Додо: (към Жана) Чудовище!
Продължават играта.
Филип: Помните ли, веднъж в училище Додо пак така се разкрещя?
Жана: Истерик!
Лора: Аз бях до него. Изтръпнах да не я удари!
Жана: На госпожа Саркисян, нали?
Филип: Щеше да се взриви тази жена! (към Додо) Ти даваше ли си сметка какво правиш или така, без мисъл, смело …. за правдата?
Додо: Страшно ме вбеси!
Лора: На нея това й беше работата.
Жана: Аз мисля, че той си е истерик от малък.
Додо(към Жана): Ако пропуснем това, побърквам се, когато някой срещу мен говори безсмислици и аз трябва да го търпя. Особено учителите смятат, че им е разрешено и срещу тях седят идиоти. Тогава просто се заслушах и не издържах. Глупава история. А и нищо не постигнах.
Лора: Изхвърли те от час.
Додо: Да, де!
Жана: Всички ни изхвърли, защото скочихме да го защитаваме. Май тогава измислихме Играта.
Додо: Точно така.
Лора: Тогава я започнахме. Положихме основите.
Додо: Аз едно изгонване имам за цялото училище и няма как да го забравя.
Филип: Две са! Второто беше с мен – по балет.
Додо: Не помня. Но е много вероятно.
Жана: Това че учехме балет, аз го крия. Нелепо е! Никой нормален не учи балет като основен предмет, с оценки. Само ние… Защо? Споменеш ли някъде, всички започват да питат: ама как балет, защо балет? А то няма обяснение. Физика, химия, математика … и балет!
Додо: Вие поне сте момичета, ами ние! А, Пипи?!
Филип: Честно да си призная, обожавах балета, но ме беше срам да кажа. Това ми бяха най-приятните часове. Пък и, каквото и да си говорим, се научих да танцувам. Нищо че тя ме гонеше непрекъснато, защото съм пречел.
Лора: След двайсет години най-после си призна.
Жана: Аз танцувам добре, когато съм сама.
Додо: Е, това е много хубаво.
Жана: Особено напоследък. Изпитвам нужда … и така от душа … някакъв световен танц… Мой си, великолепен! Много е приятно!
Филип: А, това ли било?
Додо: Пари бих дал да го видя този твой танц. Ти защо чак сега ни го съобщаваш?
Жана: Нали веднъж споменах и на луда ме направихте. От тогава се крия.
Лора: Криеш се, глупости!
Филип: Аз мисля, че го видях танца на влизане. Страшно нещо е!
Жана: Нищо не си видял! Защото той се случва в паралелно на твоето пространство. Невидим е за теб!
Лора: Те и танците ни – танци! Додо, Сара добре ли танцува?
Жана: Ох, тъкмо я бях забравила.(силно) Вълна!
Всички правят вълна с ръце и си сменят местата. Това е част от играта. Правят го механично, като нещо съвсем естествено.
Додо: Да. Обича да танцува. И аз обичам, знаете. Но не изглежда по същия начин. От да правя напук в училище, танцувах наопаки и то така си остана. Но на сватбата ще се наложи и Сара предложи да вземем няколко урока заедно.
Филип: Какво каза?
Додо: Защо? Нали ще трябва там да го правим пред хора?
Лора: Ти ще ни побъркаш тази вечер от новини.
Филип: Додо, ти луд ли си? Какви ги говориш? Идеално си танцуваш, нали съм те виждал! Как й е хрумнало за уроци? Това е посегателство върху природата ти.
Жана: Ще ни отиде цялата сватба!
Додо: Трябва да влезна в човешки образ все някога, нали? На мен не ми се струва смешно!
Жана: Смешно е!
Филип: Ти беше този, който се подиграваше на Жана, че иска да се запише на стандартни танци!
Жана: Така е.
Додо: Ама то е друго. Аз не се подигравах на танците, а на „стандартните”. За мен Жана е олицетворение на всичко нестандартно. Защо й трябваше да се мъчи? А да не говорим за
горкия й партньор! Нямаше нужда! Как ще я накараш да спазва стъпки? Нали я чухте: тя танцува като луда, защото е луда! (целува й ръка)
Лора: Аз мога да танцувам.
Додо: Нормално ли?
Филип: Ти ли, бе?!
Жана: Тя и в училище беше най-добра. Сигурно може.
Лора: Искаш ли да те науча, Додо? Няма нужда да ходиш на уроци.
Жана (към Додо): Ако навремето ме беше оставил, можех и аз сега да помогна. Нека Лора те научи, Додо! Така ще си спестиш унижението да посещаваш уроци по танци за годеници. Това е ненормално!
Филип: Не си нормален!
Додо: Нямам нищо против, стига да убедя Сара. Тя искаше да ходим заедно.
Жана: Ами ще си репетирате вкъщи двамата. Като мен!
Додо: Вие двама ли сте, когато си танцуваш сама?
Жана: Трима сме.
Филип: Хайде, Лора, покажи ни – много съм запален!
Додо (към Филип): Тя мен трябва да учи, не теб!
Лора: Сега ли?
Филип: Сега, естествено! Все някога трябва да се започне. Зазвучава музика. Осветлението постепенно изгасва.
Лора седи сама в сепарето.
Лора: Първата торта в живота си направих в училище, на един конкурс за произведения на изкуството. Не помня повода, но ние
много често си измисляхме конкурси за разни неща. Условието беше да е ръчно направено. Жана беше написала текст за песен, под формата на дванадесет писма. Филип донесе театрален костюм, ушит от него, а Додо подреди светещи бутилки, на които изсвири оперета. Аз се появих с моята Сузана! За тортата „Сузана” ви е нужен не много сух блат. Ако ще го правите сами, са ви необходими: брашно, бакпулвер, прясно мляко, масло, захар и яйца. Разбърквате тази смес до получаването на гъста боза. Много е приятно да бъркате бозата с перката на миксера, защото се образуват красиви концентрични кръгове и осморки. А когато я излеете в намазана с масло тавичка, трябва да напишете името на този в когото сте влюбен или едно желание. Тавичката трябва да е кръгла. Името можете да напишете и със стафиди, те потъват при печенето, и така тайната ви няма да бъде разкрита. В предварително загрята фурна печете блата, а в това време скришно можете да оближете с пръст остатъка от сместа, понеже тя е много вкусна, а е забранена за ядене. След двайсетина минути от печката започва да се носи разкошно ухание, което напълва къщата с приятни усещания и фантазии. След като извадите тавичката от фурната, я оставете да изстине. В никакъв случай блатът не бива да бъде горещ, когато започнете тортата. Следва приготвянето на ваниловия крем. Ваниловият крем е едно от чудесата на света. Предполагам осмото. Той се прави от нишесте, прясно мляко, яйце, захар и ванилия. Ванилия, Канела и Сметана са три сестри – вълшебници, но за това…. друг път. Разтваряте нишестето и захарта в студена вода. Отделно кипвате млякото и бавно бъркайки, наливате сместа във врящото мляко. И бъркате ли, бъркате. Мисля, че ароматът на ванилията ще спаси света. Докато бъркате крема се опитвате да рисувате животни: различни, измислени, с много крака, с криле, с големи очи, с малки очи, с люспи, с антени. И внимавате всяко следващо да поглъща предишното. Това става само с дървена лъжица. Другото хубаво на ваниловия крем е, че може да е във всякакъв цвят. В началото го оставях да е бледо жълт – така ми харесваше. Но по-късно открих лилавото, оранжевото, синьото и сега всеки път го правя различен, според това за какво си мисля в момента. Когато оцветителят се сложи накрая и не се разбърква много, става на райета. Ако блатът вече е изстинал, го разрязвате на две, взимате едната половина и я поръсвате леко със сиропа на вишнев компот. Хубаво е да е домашен, защото всеки, който прави компот от вишни или ягоди, е добър човек. Добре е в тортата да има и малко от това. А когато попие, нареждате самите вишни – може в кръгове, може без форма , гъсто, една до друга. Най-важното е, докато редите, да броите: ще се сбъдне, няма да се сбъдне. И винаги е задължително да имате повече вишни, за да „се сбъдне” със сигурност. Виждали ли сте нещо покрито цялото с вишни? Невероятна красота! Отгоре внимателно, със шпакличка или широк нож, намазвате ваниловия крем и отстрани, по ръба – също. След това поставяте другата половина от блата. Като втори етаж на сладък дворец.
Него пък поръсвате със сока на компот от ананас. И сега идва друга важна част от приготовлението: плодовете на ананаса трябва да бъдат във формата на луни или звезди. По-бавно е, но си заслужава. Така втората основа се превръща в небе със съзвездия от ананас. Не опитвайте с друг плод – няма смисъл! Тук идва ред на сметаната. Тя дълго се разбива, като по малко прибавяте пудра захар и сок от лимон. От нея се правят снежните облаци – пухкави и перести. Никога не съм знаела какво значи перести, докато не разбърках сметана. Планини от сняг и облаци. Помислете си кога забелязвате облаците и снега? Само тогава, когато ви е добре. Винаги правете повече бита сметана, понеже половината се изяжда докато се приготвя. И то по един единствен начин, бъркайки с пръст в купата. Върху ананасовото небе намазвате пухкавата сметана, по цялата торта също, докато заприлича на бяла планета. Отгоре, по ръба й, започвате да редите пресни ягоди, които се слагат в такта на любима песен. Ако кръгът свърши на средата на песента – редите втори, трети, докато ви се получи. Накрая поръсвате цялата торта със запечени орехи и когато и последният орех падне, извиквате високо: „Добре дошла, Сузана!”. И тогава всичко е наред, като на детски рожден ден.
Играта продължава.
Филип: Знаете ли как ни наричат хората, които работят тук, в заведението?
Лора: За моето заведение ли става дума?
Жана: Откачалки?
Филип: Не.
Додо: На мен си ми казват „господине”.
Жана: Така ти казват, защото ти се подмазват.
Додо: Понеже ме уважават. А ме уважават, защото им оставям огромни бакшиши.
Лора: Уважават ви, защото барът е мой и никой не смее да се обажда. Не си ли ни казват по имена?
Жана: Аз съм сигурна, че им се струваме странни.
Филип: Ами ние сме си странни. (към Жана) Особено ти.
Додо:(към Филип)А ти пък – не?!
Жана: И слава богу! Иначе щях да се окажа съвсем обикновена. На мен ми харесва, че не ме харесват всички. Така и трябва да бъде. Лора, как вървят тортите ти? Има ли допълнително? Взимам с червено.
Лора: Синя колона! Не знам, трябва да проверя. Всъщност мисля, че всички идват тук само заради тортите. Странен бар стана, но на мен си ми харесва. Аз толкова обичам да ги правя, че сигурно ги заразявам и на хората са им вкусни.
Филип: Ами те са фантастични, наистина! Дори са гениални! Аз мога само да мечтая да бъда толкова добър в нещо. Но да се върнем към това, което чух. Наричат ни масоните.
Додо: Защо масоните?
Лора: Кой това?
Филип: Подчинените ти.
Лора: Нас?
Жана: На мен ми допада, макар че хората употребяват изрази, чието значение не им е ясно. Не е обидно, напротив.
Филип: Те може би влагат нещо обидно. Знаем ли?!
Лора: Така ли ни казват? За първи път чувам.
Филип: Да, да. Чух барманите да си говорят и ми стана много смешно.
Лора: Смешно ти е на теб! Масони, викаш!
Жана: То не е смешно, ами е чудно.
Филип: Смешно е, защото масоните са само мъже.
Жана: Лора, те не са забелязали, че сме жени.
Лора: Ужас!
Филип: Явно е трябвало да си имаме име и са ни избрали това. Благодарете се!
Лора:Винаги последна научавам за всичко в това заведение! Чудесно!
Жана: Много приятно съм изненадана от персонала. Браво, Лора! Ако пропуснем, че не са знаели това „за мъжете”, проявили са фантазия, а това носи надежда. На излизане ще си поговоря с тях.
Лора: Може би е, защото наричат това сепаре „ложата”.
Жана: Така ли? Вече стана скучно.
Лора: Да, това е още отпреди аз да дойда тук. Казват „там, горе в ложата”.
Филип: Масоните са тайна организация. Дали мислят, че се крием от някого, заговорничим и кроим?!
Додо: Масоните не са тайна организация, а организация с тайни. Пазители на тайни.
Лора: Ние пък какви тайни крием!
Филип: Ти например криеш рецептите на тортите си, а Жана на колко е години.
Лора: Да крия рецептата е част от тортата. Иначе – няма да стане!
Жана: Наистина, това е моята тайна. Особено за хора, с които съм от един клас.
Филип: Но извън „ложата” това не бива да излиза, нали?
Додо: Пазим и тези снимки. Те не са и за показване.(заглежда се в снимките)
Лора: Хубави снимки.
Жана: Детски снимки.
Филип: Пазим си историите и играчките.
Додо: Ами истинските? И те са си измислили Игра. Част от условието е да е тайна, но тяхната е в по-голям мащаб и за повече хора.
Жана: Боже, Додо, не ти ли омръзна да си толкова умен непрекъснато? Взимам сините.
Лора: Отивам да видя за торта. Изчакайте ме!
Филип: Масонка – сладкарка!
Лора излиза. Спират играта.
Додо: Не съм умен, просто съм информиран, защото чета. Затова разсъждавам правилно и разгадавам странния език на човеците. Жана, доста пиеш тази вечер, да не ти стане лошо?
Жана: Няма нищо да ми стане, не се притеснявай! Гледай си масоните. Някои четат, други пият – еднакво приятно е.
Лора се връща.
Лора: Свършила е, съжалявам. Другия път ще направя специално. Еклерова или Сузана?
Филип:И двете.
Жана: Сузана! Разкошна е!
Лора: Какво помете марципана?
Всички: Сузана тутта панна!
Додо: Аз не съм сигурен за другия път, дали ще мога. Със Сара имаме доста задачи.
Жана: Е, след един месец в петък вечерта ли ще ги вършите?
Филип: Додо, какво става, бе!
Додо: Ще видим, сигурно ще успея. Играем.
Лора: Но ние винаги играем в петъците. Всеки си прави плановете така. Иначе ще пропуснем игра, нали помниш, че това е забранено?
Жана: Харесва ми, че е забранено, тази дума ме дисциплинира. Ако не присъства в условията, аз първа щях да се възползвам. Поне при мен върши работа. Това е единствения случай, в който спазвам забраната с удоволствие.
Лора: За всички се отнася.
Додо: Говорих само за един петък, не по принцип. Какво би станало, ако пропуснем веднъж?
Лора: Ами не знаем. Затова не пропускаме.
Филип: Не ни се рискува.
Додо: Като че ли някой ще ни ограби в това време.
Филип: Не ни е страх, че ще ни ограбят. Страх ни е, че винаги има един първи петък, след който вече няма да бъде забранено. Избягваме го вече толкова години!
Лора: Или поне го отлагаме.
Додо: Наздраве тогава! Говоря глупости.
Жана: Говориш неща, които стряскат! Особено нощем. Тогава всичко изглежда драматично.
Филип: Не му обръщайте внимание. Той е в ужас от предстоящата женитба и си го изкарва на най-близките. Типичен синдром на младоженеца, нали, Додо?
Лора(към Додо): Страх ли те е, ама честно?
Додо: Какво?
Жана: Кажи, спокойно. Ние с Лора сме го минали вече този период. Аз с удоволствие ще ти обясня безсмислието на всичко по време на брака, а тя за радостта след него. Комбинирай двете гледни точки и се опитай ти поне да пропуснеш излишното.
Лора: Така съвсем ще го изплашиш!
Додо: Не ме страх. Откъде ви хрумна! Червена колона.
Филип: Държиш се като да те е страх и говориш светотатства. Опитваш се да саботираш Играта, която е едно приятно задължение и това, че е „със сигурност”, я прави с огромна стойност. Поне за мен.
Жана(към Филип): И ти говориш драматично.
Додо: А на мен не ми харесва Тя да е единственото ми сигурно нещо и единствената ми стойност.
Филип: Затова се опитваш да създадеш други, но то на сила не става, човече. Ако ставаше, моята кошница отдавна да е пълна! Тегля!
Додо(спира да играе): Аз толкова съм свикнал да я карам така, че когато се появи Сара с въпросите си, ми стана неудобно, че ме подлага на тях. След време обаче, те почнаха да ми се струват смислени и аз също започнах да си ги задавам. Тогава се изплаших, че това, в което съм се вкопчил, крещейки „мое си е, не си го давам”, най-много ми пречи. Сигурно трябва нещо да се промени?
Жана: Защо да трябва! Какво й има на класиката? И защо изобщо си се захванал да ровиш в дълбокото?Там е пълно с кал и глигани. Аз не искам да се променям, пък и кой знае в какво ще се превърна!
Додо: Може би Сара е тази, която ще успее да го направи. Може би трябва да й се оставя.
Осветлението бавно изгасва, сепарето изчезва.
Филип е сам.
Филип: Преди време се запознах с едно момиче. Изключително момиче. Не го разбрах веднага, за съжаление, много по-късно! Запознахме се след едно мое представление. Някакъв познат я беше довел да гледа, и след като аз приключих, отидохме заедно на вечеря – той, тя, аз и други хора. Шумни хора. Аз естествено бях най-шумния, защото исках овации и си ги получавах, продължавайки да играя и след края на пиесата. Момичето стоеше мълчаливо сред цялата тази глъчка и наблюдаваше. Ако не се бях замислил, щях да кажа, че е скучна, или че й е скучно, че е притеснителна, затворена. Най-вече, че не ми беше интересна, понеже не обслужваше моята слава в момента. Но се загледах в нея и изпитах притеснение. Не мога да го опиша по друг начин, освен силно притеснение. Стори ми се, че когато ме погледне аз се превръщах в рентгенова снимка. В рамките на този поглед всичко, което криех, ставаше нейно достояние. Усещах, че ме е разкрила и това ме накара да се чувствам неудобно. Без да се замислям, започнах да й се подмазвам, да флиртувам и да я печеля с евтините си номера. Тя нямаше нищо против и с удоволствие се включи, но на лицето й остана една притеснителна полуусмивка, която показваше, че опитът ми е провален. След няколко дена й се обадих. Оттогава започнахме да се срещаме и да говорим. Само да говорим. За неща, които аз за първи път чувах, че съществуват. Тя владееше „мъртъв” език, уникален и непознат за другите хора. Чрез него отговаряше на въпроси на които мислех, че няма отговори. Дали беше красива? По-скоро – не! На вид беше несъвършена, което правеше останалото да изглежда още по-значително. Плувах в странно състояние между срещите ни. Без да си давам сметка, станах зависим до степен, че изпитвах болезнено чувство, ако не се видех или чуех с нея. Сега си мисля, че тя направи опит да ме промени. Започна да ме пренарежда внимателно, бавно, с ювелирна маниакалност, с опитна ръка, която оставих да ме води и някак обезцени всичко от мен до срещата ми с нея. Не се съпротивлявах. Беше нещо ново, нещо което знаех, че трябва да се случи, но не знаех как. Най-важното, което ми даде, беше съзнанието, че у мен има потенциал, има място, където аз сам мога да генерирам звук, който да заглуши съмненията. Странно време – неспокойно, но приятно. Театърът стана рог на изобилието, в който се гмурнах, убеден, че мога да плувам превъзходно. И всичко свърши в един миг! Бързо и жестоко! Изненадващо и страшно отегчително. Тя се влюби в мен. И ми го каза. Тогава изпаднах в абсурдната ситуация да бягам като луд от мястото, от което не трябваше да мърдам. Защо? Защото се изплаших. Защото за мен беше важно това да е неприкосновена зона за човешки чувства. Защото бях егоист и исках само да получавам. Защото смятах, че вече съм силен и можех да се лиша от енергийния си източник. Защото след като тя се оказа най-обикновено момиче, аз вече нямах нужда от нея. Защото това беше преди години. Защото тя никога повече не ми се обади. Защото аз вече толкова години не смея. Защото така! Защото ако искаш да се промениш, трябва първо да се самоубиеш. Толкова за промяната. Аз не я издържах.
Всички в сепарето. Играят. Правят вълна и си сменят местата.
Жана: Той Филип е специалист по страховете. Нали, Пипи?
Филип: За какво говориш?
Жана: Ами колко приятелки си имал досега! Десет? Дори не им помниш имената. Не ги ли зарязваше от страх?
Филип: От страх – не. Просто умирах от скука.
Жана: Че ти какво си очаквал? То винаги е скучно.
Лора: Чудесна, оптимистична мисъл!
Филип: Навремето очаквах, сега вече съм напълно примирен. Скуката е навсякъде и не можем да я избегнем. затова да спрем да се опитваме.
Додо: Не е вярно! Със Сара не е скучно!
Лора: А какво е?
Додо: Ами много неща. Всичко друго, само не и скучно. Любов?
Филип: Още си в началото, приятелю. Чакай да минат още няколко години, да видиш в какво ще потънеш. Но когато го осъзнаеш, ще бъде вече твърде късно.
Лора: Дъжд от оптимистични мисли. Така трябва преди сватба, давайте!
Додо (към Филип): Може би не всички вървим по твоята патентована формула. Хората са различни.
Филип: Прав си. Хората са различни, но любовта винаги свършва по един или друг начин. И не начинът е важен, а това, че свършва. Приключва. Изчерпва се. Изпарява се. Защо тогава да си губим времето?
Лора: Аз не мисля така.
Жана (към Лора): Ти си романтичка. За теб любовта е лекарство, от което имаш нужда, за да не избие латентната ти лудост. Да пием за любовта.
Додо: Наздраве! Макар и да не съм съгласен с вас. Радвам се, че поне Лора вярва в любовта. (към Лора) С теб останахме последните й защитници, нали Тортичке?
Жана: Боже, че нелепост!
Лора: Аз толкова много време съм посветила на любовта, мислила съм, сънувала съм, питала съм, изследвала съм я, че накрая онемях! Нямам как да я защитя, но вярвам, че независимо в какво се превъща, не изчезва. Може да приеме друга форма, но не изчезва.
Филип: Дрън-дрън!
Лора: Това е нещо, което усещам, но не мога да обясня. Не съм и предполагала, че съществува, преди да стигна до него. То е като място, където всичко задължително е отпаднало, всички условности и имена. И там се разхождаш свободно, без да поставяш условия, без да очакваш. Някакво спокойствие, превърнало се в пространство, което имаш право да обитаваш.
Жана: Лора, скъпа, понякога успяваш да захаросаш така целия разговор, че всичко заприличва на розова торта. Дори и тази стая.
Додо: Мисля, че е права, а и ми харесва да е така. Любовта да е хамелеон и да променя цвета си.
Жана: Хамелеонът приема цвета на обстановката и се слива с нея. Така не се забелязва. Какво общо има с това, което тя говори?
Лора: Има общо! Може и така.
Жана: И аз го разбрах, но не ми харесва. Така любовта не приема друга форма, а просто се крие. Романтични бръщолевения.
Филип: Няма нищо лошо да си романтичен. Да живеят романтиците! Ако не бяха те, нямаше да я има любовта, защото те са я измислили. Измислили са тази дума и непрекъснато допълват значението й. За тях е по-трудно, понеже никога не им стига. Останалите хора, (към Жана) просто ползваме готовия материал.(рецитира)
Нюансите на сивото помни
преди да почнеш цветно да сънуваш,
цветът във твоите очи,
без моите очи не съществува.
(ръкопляскат)
Жана: И с това искаш да кажеш, че не си влюбен в мен?
Филип: Да, Жана, мила. Но те боготворя! (целува я)
Жана: Ти ми беше последната надежда.
Филип: Някога сигурно съм бил влюбен, щом съм ти приятел толкова години.
Лора: Какво каза?
Додо: Това е хубаво.
Филип: Не мога да ви се насладя, прекрасни момичета, вече толкова години. За мен все още сте тайствени загадки, сирени и магьосници. Когато съм се влюбвал във всяка една от вас, съм разбирал, че сте ми толкова скъпи, че веднага съм ви разлюбвал. Това е бил единственият шанс да останете при мен завинаги.
Лора: Какво говориш, Пипи, наистина ли го мислиш?
Филип: Не знам. Сега ми хрумна.
Додо: Направи обяснение в любов, по неговия си странен начин и на двете ви едновременно. Което си го бива! С това, обаче, доказа тезата, която преди малко обори. Ето ти различна форма на любов, Пипи. Ти сам го каза – ти си влюбен хамелеон, който се прави на приятел.
Филип: Не се правя, аз съм! И ако това доказва думите на Лора, добре предавам се. Аз момичета съм влюбен единствено и само във вас и това ми е достатъчно! (към Додо) И в теб също!
Лора: Е, глупости!
Додо: Ти си идиот!
Жана: Обезсмисли всичко.
Филип(към Додо):Tiamo.
Додо: Точно от това имах нужда тази вечер.
Филип(рецитира):
Любими мой, за мой ужасен срам,
реших да съм единствен аз изпатил,
понеже в любовта съм неразбран,
избрах да бъда просто твой приятел.
Лора: Който си може – може!
Жана: Е, обича те! Теб със сигурност. За на с Лора не беше убедителен.
Лора:Той владее думите, така може да подхлъзне всеки.
Додо: И аз те обичам, приятелю, но съм влюбен в друга.
Жана: Да, за съжаление.
Додо: Е, нямаше как, Жана, да се изпоженим помежду си. Филип току-що обясни неговите причини. Моите са малко по-различни, но така или иначе, тя просто се появи. Не съм я търсил. Срещнах я!
Лора: Щом си се спрял, когато си я срещнал, явно си търсил…. според мен.
Филип: И как я позна, че е тя?
Жана: Да, Додо – какво е толкова специалното у Сара?
Додо: Не е там въпросът, мила, странното е защо вие толкова не я харесвате?
Жана: Че защо да я харесваме?
Лора: Защо да не я харесваме?
Филип: Аз не я познавам.
Додо: Не, наистина.(към Жана) Ето, обясни ми, ти, например, защо се дразниш от възможността да бъда щастлив с някой друг? Можеш ли?
Филип: Ревнува.
Жана: Естествено, че ревнувам, щом го водим този разговор. Аз лично имам достатъчно причини да се съмнявам, че можеш да бъдеш щастлив точно с нея. А не с някого по принцип.
Додо: Защото имаш повече сензори от мен ли?
Жана: Защото и аз съм се обърквала навремето, но тогава никой от вас, приятели, не ми каза и не ме спря!
Лора: Както казах и преди, бяхме млади и страшно глупави.
Филип(към Жана): Ти като си решиш нещо, можем ли да те спрем?
Жана: Не, но би било добре, ако бяхте опитали. Да не мислиш, че сега ще успея да спра Додо!
Додо: Права си, няма! Но, добре, ето, слушам те! Кажи ми всичко, което мислиш за Сара. Да видим от какво се опитваш да ме предпазиш?
Жана: Сара е амбициозна, красива и предвидима. Тя е като всички останали. Когато пораснат, момичетата като нея, се превръщат в красиви чудовища. Смятат, че трябва да подредят живота си като в списание. И решат ли, го правят. При нея нещата не се случват, тя ги подрежда. Не те познава достатъчно, за да се влюби в теб. Избрала те е заради неща, които те правят толкова обикновен, че, повярвай ми, не е никакъв комплимент, че те е харесала.Дори мисля, че си й длъжник, защото в момента я лъжеш. Лъжеш я, че отговаряш на всичките й изисквания за съвършен съпруг, но не знам колко дълго ще издържиш. Решил си, че си влюбен, харесала ти се е тази идея и си се заиграл. Може наистина да си?! Но си се влюбил в жена, която не харесваш. Оказа се, че е възможно! А Сара няма да се успокои, докато не те запечата в изряден семеен портрет. Тя наистина не те познава. Тя и нас не познава, а вече ни мрази. Защото се чувства застрашена. Ние объркваме идеята й да има пълна видимост върху живота ти. Нямаш право на тайни или на нещо, което не е измислила тя самата. Не ми е ясно ти какво правиш там тогава! Не те познава! Няма как да е влюбена в теб! Защото, Додо, ти без всичко това (показва наоколо.), без нас …без цигулката, без тези снимки си просто един преуспял адвокат – нищо повече. Тя това е видяла.
Лора: Ужас!
Филип: Ох!
Жана става и излиза ядосана.
Додо: Скоро четох накъде, че срещу известна сума, може да кръстят предстоящ ураган, или някаква стихия, на избрано от теб име. Така преди време деца направили подарък на баща си и кръстили природно бедствие, което унищожи два – три града, на негово име – Кирил. Дали се е зарадвал бащата? Мисля да подаря на Жана за следващия й рожден ден същия подарък. Ураганът Жана! Тя със сигурност ще се зарадва.
Всички мълчат.
Додо: Сега сериозно. Трябва все пак да я защитя тази моя годеница. Не искам в историята да останат само клетвите на лошата магьосница.(гледа в посоката в която Жана е излязла) Не мислете, че и на мен подобни неща не ми минават през ума. Всъщност, са доста по-различни от това, за което говореше Жана. Сара наистина не прилича на нас, на мен. И слава богу! Това, обаче, не я превъща в чудовище. Изобщо аз много отдавна защитавам тезата, че светът извън това тук, не е толкова зловещ, колкото ние се опитваме да го изкараме. Сара е нормална, земна и благодарение на това много стабилна. Така, най-после, и аз имам опорна точка и мога да пазя равновесие. Това ми харесва. Другото е много изморително.
Лора: Отивам да донеса сандвичите.
Лора излиза. В сепарето остават Филип и Додо.
Филип: В странен период си.
Додо: В объркан период съм. Докато не вляза тук, всичко навън ми се струва съвсем наред. Почнем ли да играем, останалото започва да изглежда ненужно.
Филип: Говориш объркано, объркваш и нас, защото ти си объркан. (пауза) Кога ще го кажеш?
Додо: Какво?
Филип: Това, което се опитваш да кажеш от самото начало.
Додо: Трудно съчетавам нещата, които ми се искат, с тези които си мисля, че ми се искат. Все по-трудно тръгвам насам, по пътя тичам, за да дойда по-бързо. Не знам какво искам.
Филип: Тогава нищо не казвай.
Додо: Няма да казвам нищо.
Сцената се затъмнява.
Филип е сам.
Филип: Преди няколко години, Нова Година се падаше последния петък от месец Декември. Уговорихме се да преместим Играта на следващия ден, за да може всеки да празнува там, където беше решил. Аз бях канен на голямо парти в един нощен клуб. Додо щеше да е с колеги на адвокатския бал, Жана се беше забъркала с някакъв журналист, който искаше да я води извън града, а Лора каза, че ще остане в заведението си, за да следи дали всичко е наред. Отидох на моето парти, облечен официално, в чудесно настроение. Музиката беше силна, хората бяха превъзбудени, имаше от всичко! Едно момиче, което ми се усмихваше, много ми заприлича на Лора. И си спомних за Лора. Замислих се какво ли прави в момента, щастлива ли е, как ли е облечена. Тогава се сетих, че тя е сама. Сама щеше да посрещне Новата Година. И се паникьосах. До тогава ми се струваше съвсем естествено да е там, но сега разбирах, че тя нямаше с кого и къде да отиде. Взех палтото си и хукнах. Навън беше адски студ. Валеше сняг, но тичах и се смеех и бях щастлив. Влетях в бара, като луд. Заварих я да седи сама, да си пее и да реди Играта. Не знаех какво да кажа, само я гледах. Тя се стресна, погледна ме, позна ме и стана. Без да се усмихва дойде при мен и ме целуна. Целуна ме така, както никой до този момент не ме е целувал. С такава любов, че на света остана само тази целувка и нищо друго нямаше значение. След това тя се засмя и каза „отивам да ти донеса питието”. Аз останах, задъхан. След малко влезе и Додо. Целият беше в сняг и конфети. Завари ме да свиря, умилен и целунат. Какво си е помислил – не знам, защото изпаднахме в такъв истеричен смях, че нямаше време за думи. После тримата свирихме, пяхме, замеряхме се с торта, играхме пияни, и така до сутринта. Такова едно прекарване беше. Най-хубавата Нова Година в живота ми!
Осветлението изгасва.
Всички са отново в сепарето. Играта продължава.
Филип (кък Додо): Ти кога реши, че ще се ожениш за нея? Снощи ли?
Додо: Не, естествено! По-отдавна.
Жана: Колко отдавна? Защо сега ни казваш?
Додо: От месеци ми се върти в главата, като идея, която ми се струваше все по-добра. Щях да ви кажа, когато съм сигурен.
Жана: Ти първо й предложи, а после се оказа, че си сигурен.
Лора: А пръстен?
Жана: Боже, дал е пръстен! Няма връщане назад!
Лора: Бързал е преди да ни съобщи. Добре си направил.
Додо: Преди време тя подхвърли нещо на тази тема и тогава разбрах, че очаква.
Жана: Какво ви казах?
Додо: Не, то не беше нещо страшно или задължително, по-скоро естествено да го очаква. Реших, че аз не съм наред, понеже на мен не ми беше хрумнало, и така….
Филип: Значи оттогава му мислиш и снощи атакува? Доста време ти е трябвало май! Две сини!
Додо: Честно казано, опитах веднага. Всъщност й предлагам за втори път.
Лора: Как за втори?
Додо: Първия път пуснах обява във вестника и си казах: ако я прочете, значи сега е моментът!
Жана: И тя не я прочете, естествено.
Додо: По-скоро не разбра, че е за нея.
Лора: Какво пишеше в обявата?
Филип: Ама защо не си ни казал? Това е страшно интересно! Знаеш колко години играхме на обяви. Чувствам се леко ограбен.
Жана: Крадец!
Лора: Играл си е без нас.
Додо: Просто така ми хрумна. Не казах, защото не се получи.
Лора: Какво пишеше в обявата?
Додо: Няма значение какво пишеше, явно идеята не беше добра. Хората не са длъжни да участват в игри, които само на мен са ми интересни.
Филип: Жана, помниш ли как те поканих на бала?
Жана: „Короните да сложим,
Отиваме на бал!
Ще дойдеш ли Моро?
Какво е без кралица крал!”
Естествено, пазя си обявата.
Филип: Ама и ти добре ми отговори!
Лора: Сложна работа беше. Какво търсене беше, да не изтървеш нещо, че и в стих!
Филип: Така да го измислиш, че хем да е кодирано, хем да е ясно на този, за когото е.
Лора: Чудесен начин да се съобщават важните неща, но трябва да се внимава, за да четеш правилно.
Жана: Беше преди толкова години. Как се сети, Додо, да използваш номера с обявите? Съвсем ги бях забравила!
Додо: Сетих се и ми се стори подходящо и оригинално, но се бях объркал.
Лора: На мен ми харесва да направиш предложение по този начин. Какво като не е разбрала? Идеята е добра.
Додо: Явно не е универсална.
Жана: Ами не е! За специални хора е!
Филип (към Лора): Ти би ли разбрала, че съобщението е за теб, ако прочетеш нещо такова сега?
Додо: Да, тя би разбрала, според мен.
Жана(към Додо): Не ти ли беше достатъчно, та продължи да опитваш?
Додо: Реших, че съм объркал начина, а не човека, Жана! И съм убеден в това!
Жана: Дрън-дрън! Не си убеден, сигурна съм!
Лора: Явно е убеден, щом е толкова упорит и потаен.
Додо: За момент си помислих, че щом опитът ми се е провалил, значи не трябва да го правя.
Жана: Така е. Защо не обърна повече внимание на тази своя мисъл? Тя е била вярната!
Додо: Но след това, оставих нещата да се случват естествено. Реших да изчакам спокойно, и така – до снощи.
Филип: И какво се случи снощи?
Додо: Нищо. Усетих момента и я попитах. Без експерименти, така направо.
Лора: И това не е лошо.
Филип: Скучно е малко.
Додо: Не е скучно! Беше тържествено и класическо.
Жана: А кой дрънкаше за стандартните танци? Кой? Ти по-стандартно от това, здраве му кажи, объркана, адвокатска главо! Три напред!
Додо: На нея й беше приятно и на мен ми беше приятно, че бях разбран и че тя прие. Точка. Аз съм доволен.
Жана: Ако бях на твое място, щях да си държа на първоначалната идея. Не си объркал ти, просто Сара е неподходяща! Станало е като в приказката за Пепеляшка, там, ситуацията с обувката.
Додо: Мислиш, че ще се превърне в тиква ли?
Жана: Не. Мисля, че от бързане, ще се ожениш за една от сестрите й.
Додо: Според мен, Жана ми завижда!
Жана: За какво да ти завиждам?
Додо: Защото не съм сам!
Филип: То по тази логика всички трябва да ти завиждаме!
Додо: Ами явно е така! Иначе нямаше да ме нападате толкова настървено.
Жана: Аз не ти завиждам, просто гледам в бъдещето. Там виждам двама души, които говорят на различни езици и се мъчат да се разберат. В момента се правят, че всичко е наред, но след време ще започнат да се мъчат.
Додо: Пипи, и ти ли така мислиш?
Филип: Да. Не. (оставя картите) Обърках се и не знам какво мисля. От една страна се радвам, че поне ти ще имаш семейство и ще докажеш на себе си, че си способен това да се случи. От друга страна, не съм сигурен, че си даваш сметка защо го правиш. Казваш, че причините са едни, а аз мисля, че са други. Смятам, че си си измислил условия, които си решил да спазиш, а Сара е само повод да провериш дали ще успееш. А може изобщо да не е така. Не знам!
Додо: Всички ли мислите така? Лора?
Пауза.
Лора: От всички тук аз съм най-обърканата, така че не ме питай мен. Има нещо в това, което Пипи каза, но и то не е съвсем… Може би искаш да имаш деца?
Жана: Да, Додо, кажи за децата. Това е моята любима тема. Ние всички нямаме, но пък и не искаме.
Филип: Говори само за себе си.
Жана: За първи път чувам, че ти пък искаш да имаш дете.
Филип: Аз не искам, защото още съм малък, но другите може и да не мислят така.
Лора: Аз не мисля така. Черна колона! Тегля!
Додо: Сара иска деца.
Жана: Някой да те е питал Сара какво иска? Кажи ми ти дали искаш?
Додо: Няма значение.
Филип: Ооо, приятелю, точно това не трябваше да отговаряш. Лора: Има значение, Додо! Това е причина, която никой няма да ти оспори. Така ще ни накараш да млъкнем.
Додо: Непрекъснато се налага да се оправдавам. Защо просто не приемете, че съм влюбен и искам да се оженя? Това се иска от вас: да се радвате и да ме подкрепяте.
Лора: Ами ние това правим!
Жана: Защото ни дължиш обяснение.
Додо: Не ви дължа нищо, ако не искам сам да го направя. А по
въпроса с децата, не съм сигурен дали това, което ще кажа сега е вярно и дали утре няма да мисля по друг начин.
Филип: Кажи сега, ние сега те питаме!
Додо: Добре. Не съм готов за деца. Доволни ли сте?
Лора: Защо?
Додо: Ето, видяхте ли? Все едно беше, каквото и да бях казал. Затова се опитах да пропусна отговора.
Филип: На мен ми е напълно достатъчно. По-ясен не би могъл да бъдеш.
Лора: Сара знае ли?
Додо: Не. Страхувам се, че ако съм толкова откровен, ще я изплаша.
Лора: Трябва да й кажеш. Ако за нея е важно, това може да промени коренно нещата.
Додо: Точно затова не искам да й казвам. Аз не искам да променям нещата. По-скоро ше променя собствената си гледна точка. А и в момента страшно се обърках.
Жана: И до къде си стигнал с гледната точка?
Додо: До никъде, нали чу.
Филип: Говориш безумия! Не може, ако те е страх от високото, и винаги си го знаел, да се засилиш и да скочиш със затворени очи. Така нищо не доказваш.
Додо: Можеш! Защо да не можеш?
Филип: Защото ако ще скачаш, трябва да гледаш! Тогава има смисъл!
Сцената постепенно се затъмнява. Сепарето изчезва.
Излиза Жана. Тя е сериозна и концентрирана. Облечена е в бална рокля Зазвучава музика. Жана изчаква своя партньор, прегръщат се и започват бавно да танцуват. На нея й доставя огромно удоволствие. Тя е усмихната, красива и щастлива. Това е нейният свят, тя там е богиня и лети.
Музиката свършва. Оскар излиза. Жана дълго се покланя. Осветлението бавно изгасва.
Додо седи сам в сепарето.
Додо: Веднъж отидох на едно откриване. Имаше страшно много хора, журналисти, светлини, шампанско. Тръгнах да се разхождам, опитвайки се да разгледам изложбата и попаднах на странна гледка. Жана стоеше пред една картина и водеше сериозен разговор с някого. Ръкомахаше, спореше, смееше се. Особеното беше, че около нея нямаше никой, тя беше сама пред картината. Наблюдавах я дълго време и нещо много познато ме заля и развълнува. Не исках да я прекъсвам. Тя явно имаше нужда да проведе този разговор. Остатъка от времето си прекарах да обикалям наоколо и да я пазя, да не би някой да я види или стресне. Изобщо не й казах, че съм бил там. След тази вечер си купих цигулка. Имах нужда от цигулка. Макар че не можех да свиря, усещах, че трябва. Така и стана. Когато споменах пред другите за това, Жана ми каза, че мислела, че отдавна го правя. Свиренето е магия, която трудно се обяснява. То е тайно и много интимно място, където отиваш заедно с музиката. Хората, които свирят, са като наркоманите. Щом се спогледат разбират, че са жертви на една и съща страст. Имам един приятел, който учи дванайсет години чело. Първо в училище, а после завърши консерватория. Поканиха го в голям оркестър и точно преди да започне, той се отказа. Стана финансов брокер. Между другото, много добър финансов брокер. След време го попитах какво се случи тогава? Какво го накара да постъпи така категорично? Той ми отговори така : „Обожавам да свиря, но, няма какво да се лъжем, аз съм един посредствен челист. Смених професията в момента в който го осъзнах. Сега вече мога да продължа, заради удоволствието”. Понякога се събираме и свирим заедно. Така си говорим ние с него. Иначе няма много какво да си кажем. Дали Сара ще ме остави да свиря, когато ми се прииска? Тя изобщо не знае за цигулката. По-добре и да не знае. Може би вместо пръстен трябваше да й подаря чело, или друг инструмент и да се моля да стане магията.
Отново всички са около масата, продължават да играят, правят вълна и си сменят местата.
Филип: Хоп, хоп и съм „синьо” тук!
Додо: Хоп, ама не си. Аз съм си тук, не ме ли виждаш?
Жана: Хо – хо – хо.
Филип: Какво се смееш? И ти не можеш да мръднеш!
Жана: Викаш?
Лора: Аз……..ъм? Къде ми е колоната?
Додо: Къде отиде, бе? Дай да го завъртим.
Жана: Тука е заето!
Лора: Какво направи бе, Додо? Не можеш така!
Жана: Стига въртя! Филип: И насам не става! Ох, обърках се!
Додо: Закучи се нещо.
Лора: Глупости! Чакай да помисля. Ето…
Жана: Абе как „ето”? Аз ли да отпадна? Няма да стане!
Лора: Добре, разбрах, връщам го
Жана: Вие сте виновни!
Додо: Оф, абсурд някакъв! Ами така?
Филип: А, стъпи ми на главата!
Лора: Няма мърдане! Как стана?
Жана: Играта не работи! (към Филип) Ти я развали от да се буташ!
Филип: Млъкни малко!
Додо: Не знам, оплетохме се.
Лора: Пипи, ти откъде тръгна, че се появи там?
Филип: Място няма!
Додо: Глупости! Няма как да няма.
Жана: Сара е виновна!
Додо: Така е, Жана.
Филип: Добре, според теб откъде да мина за да отида там, след като тука….
Лора: Съм аз….
Додо: Спокойно, ще го измислим!
Жана:(към Додо) Според мен, трябва ти да ми отстъпиш в червеното….
Додо: Брей!
Жана: …. аз да премина до Лора, да направя колона и тогава Пипи ще може да си продължи напред.
Додо: Идеална си!
Лора: Абе, Жана, да ти кажа, много си нахална!
Жана: Исках да помогна.
Филип: Така помага тя – лъже и граби!
Жана: Оправяйте се сами тогава!
Филип: Давам почивка.(протяга се) Трябва да осмисля стратегията си нататък.
Жана: Съгласна съм. И аз играя разконцентрирано и греша.
Лора: Искате ли още нещо? …..Жана?
Додо: Пипи, хайде да посвирим, време е за малко музика.
Лора: Хайде, Пипи, така ще си починеш.
Жана: Няма нужда да го карате! Той само това чака. Песни и костюми!
Лора: Жана, ела с мен да занесем тези чаши, за да освободим място тук.
Всички излизат. Остава само Оскар
Оскар: Масоните са високи хора с дълги бради и с големи червени шапки. За околните, обаче, те си изглеждат съвсем нормално, но истината е тази: бради и шапки. Масоните не полагат усилие да бъдат такива, те така се раждат. Т.е. да си масон не се предава по наследство, не се учи, а просто или си, или не си. Въпросът е как разбираш , ако си. Много лесно. Някъде в детството, по някое време, то е миг, нощ или сън, ти изведнъж го осъзнаваш, приемаш го, въздъхваш и нещата си идват на мястото. Защото така трябва, а и това обяснява всичко. Тогава спираш да се тревожиш и започваш да чакаш. Чакаш докато те намерят, или ти сам не срещнеш други, същите като теб. Масоните имат различни професии. Обикновено съвсем приличат на останалите хора, но това е само за маскировка. В същност са доста по-специални и се занимава със свои специални неща, на които са посветили живота си. Всеки месец по веднъж те се събират на тайно място, заключват се и започват да извършват магически сеанси. Шептейки. Ами, няма какво да се лъжем, масоните си падат малко нещо магьосници. На тези сбирки се обсъждат важни въпроси, които касаят само тях, и особено един: как нищо от това, което обсъждат, да не излезе наяве. Когато всички се съберат, сядат около голяма Артурова маса – огромна и удобна. Тя е задължителна и много важна част от обстановката. След обсъждането и шепненето, вечерят обилно с масонска вечеря, рецептите за която също се пазят в дълбока тайна, а после минават към основната част – Играта. Играта е причината масоните да са масони, масоните са причина Играта да съществува. Някъде в детството, в една нощ, миг или сън, ти разбираш, че знаеш как се играе. То просто се случва. Никой не те учи, никой не те предупреждава. От този момент за теб най-важното нещо е това, да криеш и пазиш тези свои умения, защото това е част от условието. Всъщност от тогава започваш да играеш. Играта: в нея всеки един от участниците е облечен в различен цвят и играе от името на този цвят. Няма имена, няма герои – само цветове. Освен това се танцува. От сърце. Така става придвижването и дейсвията. Танци и цветове. Танцуващи цветове. Вълни от жълто, червено, синьо и оранжево, които се надигат, разливат и смесват. Танци от душа, велики и световни. Продължителното танцуване помага на играещите да изпаднат в нещо като транс. Тогава телата спират да участват и всичко преминава на въздушно ниво, нематериално, полупрозрачно, но ярко. Цветовете се разстилат над масата и играта продължава там горе. Очите са будни и следят дали се играе честно. Те наблюдават разкошни картини и едновременно направляват действията. А там, над масата, цветовете превземат територии, бълбукат, разливат се и вилнеят. Новите територии се оцветяват в цвета на печелившия, а в други случаи, когато силите са равни, пространството се изпълва с преливащи се вълшебни нюанси. От един момент всичко започва да се случва из цялата стая. Тогава става най- интересно. Колкото по-добър масон (или играч) си, толкова по-голяма територия и сила управляваш. Ако Играта продължи достатъчно дълго, цветовете излизат от рамките на помещението и започват да се движат над градове, над държави, докато накрая играещите разполагат с огромното пространство на целия космос. Тогава усещането е неописуемо, а нивото е вселенско. Там няма граници, няма форма и няма обяснение. Условията се променят с напредването на играта, заедно с комбинациите от цветове, заедно с възможностите от милиони варианти върху милиарди километри площ. Играта продължава, докато играчите се изморят, като при следващата сбирка винаги започват от началото, заради танците, (нали разбирате).
За масоните играенето е нещо като дишането, чието действие държи ума буден, очите отворени и провокира сетива, за които изобщо не си подозирал. Това няма как да се научи или обясни. Масоните притежават тези умения, и задачата им през останалото време е да опазят тази игра в тайна. Защото, ако другите разберат, ще им я отнемат, ще я развалят и всичко ще приключи. Колкото и да се крият, обаче, те знаят, че един ден ще бъдат разкрити и за тогава пазят най-силното си оръжие – тайната, която никой не изрича: за да играеш Играта трябва да бъдеш масон, за да си масон трябва да умееш да играеш на Играта. Никой друг не може, колкото и да се опитва.
Излиза.
Влизат Филип и Додо. Филип разглежда снимките по стената..
Филип: Ами Лора?
Додо: Лора не е дете. Тя е много по-силна от мен и от теб.
Филип: Ти си глупак! Сляп глупак!
Додо: Ако някой ти е скъп и не искаш да го загубиш, се правиш на сляп. Защото ако разберат, че си прогледнал, ще стане много сложно.
Филип: Тогава какво говориш цяла вечер?
Влизат Лора и Жана, облечени като дами от френския двор. Смешни, рошави, с криви перуки, с много руж и размазано червило по лицето. Додо и Филип умират от смях. Това е част от играта им. Всеки път, когато дойде този момент, момичетата изненадват с различни костюми. Момчетата също го правят, като всички са се приготвили предварително. Така е от много години. Винаги си правят снимки, които после закачат на стената.
Жана: Тарааам!
Лора и Жана се въртят и показват костюмите.
Додо : Какви сте тази вечер? Кралици ли?
Филип: От къде ги взехте тези рокли?Разкошни сте!
Лора: Изнасилени придворни дами!
Жана: И чорли!
Додо: Прелестно!
Филип: Ооо, тогава чакайте малко! Додо, хайде!
Додо: Летя!
Двамата излизат.
Лора: Додо ми се вижда странен.
Жана: Додо си тръгва!
Лора: Каво имаш предвид?
Жана: Тръгва си от нас, от Играта, но не смее да го направи
изведнъж.
Лора: Защо тръгва?
Жана: Защото се е почувствал зависим, предполагам.
Лора: А не ни казва! Не смее ли?
Жана: Мисля че още не го знае, но подсъзнателно го е решил.
Лора: Може би вече не му е интересна Играта. Може да му е писнало.
Жана: Не че не му е интересна! Осъзнава, че само тя му е интересна и това го е изплашило. Иска да напълни живота си с други значими неща, за да може да избира между тях.
Лора: Едното какво пречи на другото?
Жана: Промяната трябва да е категорична! Така смята всеки човек, който е решил да порастне. Пълни глупости, според мен!
Лора: Ами ние? Ще продължим да играем, нали? Дори без него? Няма да е същото.
Жана: Ние ще продължим, защото нямаме избор. Нашата работа е да сме тук, за да има той къде да се върне! Като в детските стаи!
Момчетата се връщат в смешни измислени костюми. Всички се смеят, прегръщат се, снимат се за обща снимка. Танцуват.
Край
2007 г.
DramaturgyNew.eu използва бисквитки (cookies), за да работи ефективно.
