Марк Томкинс: Импровизацията като „минно поле“

 

Един от най-оригиналните през последните 20 години танцови артисти в Европа ще гостува в края на април в София на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. Това е американско-френският хореограф и изпълнител Марк Томкинс. Той се нарежда заедно със Стив Пакстън и Лиза Нелсън сред основните имена в импровизацията в танца, които я утвърждават не само като работен метод при създаване на хореография, но и като самостоятелна сценична форма. Марк Томкинс се занимава усилено с изследване на процеса на създаване на композиция в реално време, т.е. в момента на самото изпълнение, сътрудничейки си с танцьори, музиканти, светлинни дизайнери и визуални артисти. Той ще гостува на „Антистатик“ с едно от най-ярките си представления – „В почит към…“, посветено на четири легенди на танца на 20. век. В рамките на платформата за танцови практики и теории Teachback/Без дистанция Томкинс ще проведе работно ателие по т.нар. „моментна композиция“ (real time composition) с български и международни професионалисти. Като въведение във възгледите му за импровизацията ви предлагаме негов текст, написан по повод на уъркшоп, който провежда в Румъния през 2001 г.

Когато импровизира, всеки изпълнител работи едновременно на много и различни нива на възприятие: той слуша, гледа, усеща, действа, реагира на случващото се със самия него и на своите партньори. Изкуството на моментната композиция се основава на способността на всеки изпълнител да бъде непрекъснато отворен към изобилието от вътрешни и външни импулси и да получава, обработва и предлага материал в един непрекъснат поток на обратна връзка спрямо случващото се. Как да се намира мярата, как да задържа активно вниманието, как нищо да не прави и все пак да действа?

***

Импровизацията и изграждането на композиция в реално време, или моментната композиция, представлява дълъг и парадоксален процес: минно поле, изпълнено с трикове и капани във всякакви форми, цветове и размери.

 Парадоксът на избора – да избираш и да бъдеш избран.

Всяка секунда е критичен момент на избор.

Всичко е възможно, докато не направя избор и трябва да го направя.

Композицията е резултат от всички тези избори в дадено време-пространство.

Да бъдем в настоящето изисква изключителната воля да се освободим от всякакви отминали или бъдещи очаквания; и все пак волята не е достатъчна да разтворим вратите на възприятията.

Очакванията ни пречат да бъдем в настоящето, сега.

Нашата задача е да се научим да приемаме и да носим отговорност за действията си, без обаче да бъдем сломени от тежестта на техните последствия.

 

Моментната композиция не е свързана с изграждане на план, с развитие или повторение, което не означава да не помним или да се опитваме да забравяме. Паметта ни служи да навлизаме в нови и непознати състояния, като ни напомня къде сме били и защо е безползено да се връщаме отново там, където вече сме били. Да поемем във вярната посока на желанието и на страха – желанието за успех и страха от провал.

Да изследваме състоянието на любопитство, в което хората и нещата нямат имена.

Да въплътим и анализираме това състояние, толкова обикновено и в същото време толкова трудно да бъде постигнато и най-вече задържано.

 

Нашите опити, успехи и провали, нашата история на стремежи и загуби изграждат модели на съпротива или оцеляване. Оцеляване в най-благородния смисъл.

 

 Наблюдавайки в субективната „лаборатория” себе си и другите, стимулите и моделите, които спомагат или възпрепятстват протичането на сегашното време като такова, в процеса на натрупване на опит във всекиго поотделно и в групата започва да се проявява някаква специфична логика. Когато тази логика се задейства и започне да циркулира, ценностните ни разбирания за добро и лошо се поставят под въпрос, нашите ангели и  демони излизат на повърхността, въображението ни се развихря и стимулира от ново усещане за свобода, спонтанност и креативност. Нашите намерения се реализират в нашите действия. Ние знаем, че знаем. И всеки път, когато разпознаем и назовем тези моменти на просветление, те незабавно  изчезват.

 Светлината по-често е временна и заслепяваща, отколкото успокояваща, стабилна и мека. И въпреки това тя е често точно там, малко наляво или надясно, малко над или под нашите желания и страхове.        

Моите партитури се занимават с този парадокс – не е нужно да правим нищо друго, освен да бъдем. С надеждата, че кратките мигове на прозрение и просветление могат да стимулират нови възможни пътища за изследване в бъдещи рискови начинания.

 

Превод: Ангелина Георгиева

 

Марк Томкинс е роден през 1954 г. в Мичигън, САЩ. Танцьор, хореограф и преподавател, от 1973 г. той живее във Франция, където създава соло и групови представления. През 1983 г. основава компания I.D.A. (International  Dreams Associated ). Спектаклите на I.D.A. варират от по-абстрактни, но основаващи се на  внимателно изградени време-пространствени конструкции, до по-изкусни, включващи театрални ситуации и изявяващи предпочитание към естетиката на кабарето и „лошия вкус”. Неподдаващи се на определения, те играят с границите между танц, театър и други форми на изпълнителски изкуства. Марк Томкинс нарича принципа им на композиране „драматургия на комплексните образи”, в която зрителите са изложени едновременно на няколко, често взаимоизключващи се дразнители и са оставени на  собствените си асоциации.

Настоящият текст е публикуван в книгата „Танцови представи и артистични предпочитания“ със съставител Галина Борисова, изд. НБУ, 2011.