Марта Горничка и съвременният хор
„Magnificat“, сн. Krzysiek Krzysztofiak
Марта Горничка е от новите интересни имена на съвременния полски театър. Тя е певица, актриса и режисьор и в своите сценични проекти съчетава музиката и театъра, преоткривайки силата на хоровия театър. През последните десетилетия особено в Германия той се наложи като мощна постепическа сценична форма, в която предимно непрофесионални изпълнители, представители на различни социални групи, дават гласност и полемичност на обществени проблеми, които самите те представляват. Марта Горничка прави това особено успешно в полски контекст. За своя хоров театър тя казва: „Работя с думите като с музика. Превръщам езика в глас, карам го да експлоадира отвътре… Исках хорът да е герой, но не като маса, а като колектив от индивидуалности, макар и да се изразяват в унисон. Хорът дава коментар на реалността”. Албена Тагарева споделя своите впечатления от театъра на Марта Горничка.
Марта Горничка е от най-младото поколение полски театрални режисьори, но нейните постановки вече пътуват из световните фестивали.
Освен театрално, тя има и музикално образование. Работила е с режисьора Робърт Уилсън в неговата постановка Symptoms/Akropolis от Габриела Майоне във Варшава, както и със Станислав Виспянски и Светлана Бутская. От 2009 г. в сътрудничество със Сбигнев Разжевски създават спектакли, базирани върху гласа и хоровите изпълнения. Същата година поставя „Хорът на жените”, който определя като „съвременен трагична хор”. Тук режисьорката разглежда фигурата и позицията на съвременната жена в полското общество през нейните основни функции в него. Конфликтът произтича от съпоставянето им с образите-икони на жената, изградени през вековете. Спектакълът е награден с приза на списание „Teatr” за „най-добър музикален и алтернативен полски спектакъл” за сезон 2010/2011.
Премиерата на втория й спектакъл „MAGNIFICAT” е през юни 2010 г. През 2012 г. му е присъдена наградата на журито на фестивала KONTRAPUNKT в Полша, както и наградата за режисура на фестивала MESS в Сараево. Спектаклите ѝ се играят още по фестивали в Германия, Холандия, Франция, Индия, Швейцария, Япония, Ирландия, Чехия, Босна и Херцеговина, Белгия и Украйна.
През 2013 г. излиза и последният спектакъл от тази трилогия „CHOR KOBIET”, наречен „REQUIEMACHINE”. Той е продължение на проектa за съвременен трагически хор, служещ като критическа рефлексия за съвременните общество, религия, културата и икономически фактори, формиращи човека. Спектакълът проблематизира еднообразното ежедневие на съвременния средностатистически поляк, като противопоставя желанията и действителността. Започването на нископлатена работа неизискваща квалификация е компромис, направен в името на по-висша цел. Оказва се, че тази цел никога не може да бъде постигната, а животът е протекъл по инерция.
REQUIEMACHINE, сн. M.O.Soto
Марта Горничка събира на сцената хора, които нямат претенцията да бъдат професионални актьори или изпълнители и в същото време те с нищо не се отличават от професионални хористи. В спектакъла „REQUIEMACHINE” това са мъже и жени, поставени наравно, без да бъдат делени на социални роли (както в първия ѝ спектакъл „Хорът на жените”); тук хорът „олицетворява” обществото. Общество, изправящо се срещу наложените му постулати, които са превърнати в порочни кръгове. Един от тях – и най-големият разбира се, е ежедневието. Сиво и механизирано, сведено до работа за прехраната, а „чашката” се оказва най-предпочитаната алтернатива.
На сцената група от около петнадесет души, напомняща донякъде военен строй, представя идеята за демонизирания човек. В известна степен това е и чувството, което спектакълът предизвиква у зрителите – чувство на дискомфорт и несъгласие. Мелодичността и твърдостта на езика определят ритъма и звуковата партитура в спектакъла и като че ли езикът и неговите звукови особености е един от изпълнителите на сцената.
Формата, която избира режисьорката, за да изрази противопоставянето в социалните нагласи в днешното капиталистическо общество, поставя въпроса какво може да бъде новото място на хора (в смисъла на Героя в класическата драма) в съвременния театър. Социалната насоченост на постановките на Марта Горничка определено е една от ключовите посоки, в които могат да поемат разсъжденията и анализите. Тук класическият хор, познат от античната трагедия, е като отделен от цялото и сам се е превърнал в самостоятелна форма. Действието не протича между протагонист и антагонист, а се разполага във вътрешната диалогичност на хоровото изпълнение. Така групата от изпълнители на сцената се превръща в съвременен трагически персонаж. Като груповите персонажи на гражданските протести, които пламват по света, и съвременните хорови форми като че ли могат да бъдат и реакция на театъра спрямо тях.
Албена Тагарева
Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
