Свободната сцена на фокус
На 17 септември 2013 в рамките на програмата „Антистатик… to be continued” на Фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ се състоя премиерата на новото соло на хореографа и изпълнител Галина Борисова „Танцувам Мария Калас“ – една рефлексия в пози и движение за образа на артиста между уязвимостта на реалността и представите за съвършенство. Елена Ангелова пише за представлението.
Kакто съчетанието между театър и танц, така и съчетанието между Галина Борисова и Мария Калас поражда интересни провокации към преоткриване на познатото. Галина Борисова избира арии в изпълнение на оперната дива за музикална среда на своето действие, като потокът на движение на тялото контрастира на изваяната хармония на гласа на мецосопраното. Като че ли те взаимно се допълват в света на ирационалното, чувственото, емоционалното и защо не – сантименталното. „Танцувам Мария Калас” представлява късчета разказ от трагикомичния свят на операта през на места ироничния, на места сериозен поглед на Галина Борисова.
Спектакълът трудно би могъл да се характеризира като биографичен (с моменти на автобиография). Той е по-скоро огърлица, в която всяка перла е етюд с различен смисъл, темперамент и емоция. Ясното разграничение между всеки един от тях се случва както чрез смяна на костюми и перуки (сама по себе си не само преход, но и действие), така и чрез паузите, в които звучат документални интервюта с Мария Калас. Този похват организира цялото, но също така създава дистанция както между зрителя и артиста, така и между артиста и самото представление. В интервютата Галина сякаш изчезва и публиката остава насаме с гласа на Мария Калас – именно тук идва ред на своеобразно превключване. Дали това е желан ефект на отчуждение, който да изостри зрителското внимание? Факт е, че в повторението на този похват се получава натрупване на информация, атмосфера и смисъл.
„Танцувам Мария Калас” се оказва процес за зрителя, в който се наслагват различни цветове, идеи и настроения. На моменти има някакво усещане за изключителност, дори празничност. За този ефект значително подпомагат красивите официални рокли, които Галина сменя. Общото качество на тези рокли е символното им значение на женственост и сила, гордост и присъствие в пространство, където делничното не съществува, а битът е отдавна забравен. Именно те са своеобразен ключ към разбирането на образа на Мария Калас, на нейния темперамент и характер. Те присъстват в спектакъла едновременно като предмет, костюм и образ. В изграждането на етюдите роклите са не само форма, но и съдържание на определена емоция. Пример за това е етюдът със синята рокля и момичешко поведение, подскачането, преповтарянето и преекспонирането на радостта – един комичен, но и леко ироничен коментар на Галина към образа на примадоната.
Интервютата с и за оперната дива Мария Калас, от друга страна, са съвсем различен източник на информация. И, разбира се, ариите. Те са по-абстрактен материал, който разчита повече на емоционалното въздействие.
След толкова натрупана информация идва ред на въпроса – какво прави хореографът и изпълнител Галина Борисова с цялата тази професионална и житейска история на оперната легенда Мария Калас? Отговорът се състои във внимателното проследяване на сценичното поведение на Галина в „Танцувам Мария Калас”. Макар и колебливо, тя изгражда напълно оригинален образ на примадона, дама от висшето общество и този сценичен образ взаимодейства с този на Мария Калас. С известна несигурност Галина встъпва в диалог с оперната дива понякога чрез ироничен коментар към нейна ария, а друг път – дава израз на напълно самостоятелна реплика, която вплита в цялото. Пример за това може да се намери в един от преходите между отделните етюди. Галина се загръща с шлифер и под него съблича своята рокля заедно с перуката. Това действие е неясно за публиката до момента, в който роклята и перуката не тупват на пода между оголените й крака. В сумрака на залата, в почти пълна тишина, този звук и действието отключват вълна от асоциации. Тук вече позата на примадоната е забравена и буквално се оголва действието, озъбва се смисълът. Като че ли от един вече износен, уморен човек просто падат допълнителните му сценични аксесоари, детайлите – роклята и перуката… След този момент „Танцувам Мария Калас” продължава с интервю, което буквално изтръгва зрителите от размисъла за изпразнения от смисъл човек.
Действието в „Танцувам Мария Калас” се оказва не толкова важно, колкото взаимодействието. Самите изразни средства разчитат на това – спецификата на движението в „Танцувам Мария Калас” е в неговата преднамерена изчистеност от всякакъв вид танцова техника. То е максимално отдалечено от законите на класическия и модерен танц, както и от утвърдените техники на съвременния танц; в себе си то преоткрива човешкото, естественото, дори ежедневното. Движението в спектакъла е олекотено, опростено, минимализирано. Именно затова всеки детайл се запечатва в съзнанието – липсата на „украси” води до този резултат.
Друго основно изразно средство на „Танцувам Мария Калас”е гримасата. Изключително успешно лицето на Галина внушава на зрителя усещането за преекспонирано превъзходство и преиграна драматичност – една, разбира се, пародия на външната обвивка на звезден артист. Комичният ефект се постига чрез минимално усилие от страна на Галина, той е по-скоро резултат, отколкото игра. От друга страна, обаче, се противопоставя истински драматичното – то витае в „Танцувам Мария Калас” като някак изначално зададено качество. Самата тематика на спектакъла, съчетана с енергията на Галина, се оказва синтез на фарс и трагедия.
Проблематичен, обаче, се оказва неговият ритъм. Макар и силно организиран от ясно позиционираните му съставни части, той се губи в накъсаното съчетание на отделните и самостойни етюди. Въпреки това „Танцувам Мария Калас” е интересно взаимодействие на танцовото с оперното изкуство. Представлението опровергава клишетата, но и не остава докрай ясно определение за това коя е Мария Калас и коя е Галина Борисова.
Елена Ангелова
снимки: Светослав Николов
Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подрепата на Национален фонд „Култура“.
