Драматургът и режисьорът Мартина Новакова представя артистичната практика на променадния аудио пърформанс през собствения си опит.

Коледа, 1999 г., в апартамента на баба ти и дядо ти сте, разопаковате подаръци. В навечерието на новия век си на 6 години. Подаряват ти уокмен и няколко касетки с приказки на театър ,,ПАН“. Отначало слагаш и махаш слушалките постоянно, отнема ти няколко дни да повярваш, че гласът говори само на теб и никой от останалите хора в стаята не чува какво ти разказва. Като магически трик е, който, разбира се, скоро ще се превърне в нещо напълно обикновено. Дори ще стане неотменна част както от твоето, така и от ежедневието на всички останали. Опитваш се да запазиш спомена от тази първа среща и след години от време на време отново ще си я спомняш. Съучастничеството с уокмена ти позволява вместо да слушаш разговорите на възрастните, да си представяш всеки ден как Кай забравя Герда заради целувката на Снежната кралица и после отново си спомня кой е. А твоят спомен за историите от касетките и до днес е сякаш всъщност са били филми.

Първата ти mp3-ка те спасява от общуването със съучениците ти в междучасията и ти дава възможност да ги наблюдаваш. Смяната на музикалния фон на действията им ги прави малко по-интересни. После, по пътя към вкъщи си представяш, че си героиня във филм и преживяваш всяка песен, сякаш е писана специално за теб и за всичко случващо се по ул. ,,Граф Игнатиев“ в този ден.

Има дни, в които мисълта, че с телефона си можеш да чуеш почти всяка история – била тя подкаст, книга или песен, която пожелаеш, във всеки един момент, където и да се намираш, затруднява дотолкова избора ти, че накрая решаваш да не слушаш нищо. Има и такива, в които осъзнаваш, че от толкова време не си чувала звуците на улицата, че те изненадват.

Уокменът ти липсва, трябва да го потърсиш, когато отидеш на гости на вашите. Пускаш си в Spotify албума на първата ти любима група и си бъркаш в джоба, когато дойде време да обърнеш на страна Б.

Отиваш на театър и разбираш, че цялото преживяване ще бъде свързано с телефона и слушалките ти. Това те радва, с него в ръка се чувстваш на позната територия, дори и да знаеш, че ще трябва да правиш някакви неща в рамките на непознатата територия на пърформанса. Участникът до теб обяснява на висок глас, че предпочита да не пренася връзката с телефона си в пространство, където той не би трябвало да присъства. Че тя е повърхностна, че му пречи да се концентрира и че свързва телефона си с мултитаскинг. Замисляш се, спомняш си колко концентрирано слушаше до побъркване ,,Снежната кралица“ като малка. Сещаш се за началото на ,,Инструкции за навиване на часовник“ на Хулио Кортасар: ,,Замисли се: когато ти подаряват часовник, подаряват ти един малък разцъфнал ад, окови от рози, въздушен затвор.“ Чак сега разбираш какво са ти подарили за новия век.

Първият аудио пърформанс, в който участваш – Remote Madrid на Римини Протокол – обаче се оказва едно от най-интересните ти театрални преживявания и решаваш, че един ден и ти ще направиш нещо подобно. Това, което най-много ти харесва, е съучастничеството на група непознати хора в градското пространство. Любимият ти момент в тази имерсивна променадна пиеса е когато слушателите получават инструкция да поканят някого на танц. И валсът на Plaza de la luna кара всички пешеходци да заемат конкретна позиция спрямо него: да се отдръпнат, да наблюдават, да се включат… и то не защото някой ги е помолил, никой дори не е докоснал реалността, тя сама започва да играе за теб в рамките на площада. Случайно се озоваваш на същото място точно в момента на валса няколко дни по-късно и ти се струва невероятно как тази група ,,зрители“ са всъщност главни действащи лица, водени от глас, на който са решили да се доверят, и се оказва, че заедно могат да променят напълно градския пейзаж.

Решаваш да направиш малко проучване по въпроса.

Аудио пърформанс

Почти всеки аудио пърформанс има променаден характер – води те в пространството. Но междувременно го манипулира, играе с него, превръща се в негово продължение, деформира го, противоречи му, влиза в конфликт и се налага над елементите в него, променя йерархията между тях, заблуждава, кара те да го поставиш под въпрос. Диан Акерман, авторка на ,,Естествена история на сетивата“, казва, че халюцинираме звуци по-често, отколкото образи. ,,Съществуват слухови миражи, които изчезват без следа; слухови илюзии, които се оказват нещо съвсем различно от това, за което ги мислим и, разбира се гласове, които говорят със светци, екстрасенси, психотици, които им казват как да се държат и в какво да вярват.“ Намираш всички тези възможности за изключително театрални и ти хрумват безкрайно много начини, по които могат да се използват. Ето някои от онези, които най-много те привличат в аудио форматите.

Драматургията според Хуан Майорга е ,,рисуване с думи в театралното пространство“. Когато това пространство не е театрално, а реално, когато няма актьори или действията им не илюстрират текста, думата и гласът остават насаме с въображението ти. И така, както си сигурна, че твоята Снежна кралица е била различна от тези на приятелите ти и е била само твоя, така и преживяването на аудио пърформанса е лично и единствено за всеки участник в него.

Част от разликите между радио театъра и аудио пърформанса са, че гласът във втория случай ти дава инструкции и че си взаимодействаш с други участници или случайно преминаващи хора. Както на Коледа или в междучасието, така и тук си едновременно част от група хора и си сам/а. Гласът е само за теб. Никога не знаеш дали другият чува същото. Можеш дори да си позволиш да направиш нещо странно и останалите никога няма да са сигурни дали гласът не е дал специални указания само на теб.

Аудио пърформансът е начин да бъде сменен всеки диспозитив, а такъв има всяко пространство с определена функция: музей, площад, парк, театър. Тук терминът диспозитив се разбира като връзката между пърформанса/изложбата/градската среда и публиката. Диспозитивът, който предлага музеят например, обикновено се състои в обхождане, разглеждане и четене на информация. Всяка друга намеса – чрез екскурзовод, аудиогид, театрализирана разходка – променя диспозитива в музейното пространство.

Съществуват различни подходи в работата на композитора. Аудио дизайнът може да бъде както илюстративен в помощ на зрителя, така и абстрактен, добавяйки още едно измерение, различен прочит на текста. По същия начин музиката може както да подкрепи емоционално развитието на историята, така и да бъде преднамерено двузначна, какъвто може да бъде и самият текст, оставяйки на слушателя да избере сам как да се чувства. Разбира се, музиката би могла да води и в противоположна на съдържанието и пространството посока.

Ситуационистите

В средата на 20. век ситуационистите въвеждат редица термини, които могат да послужат в създаването на един аудио пърформанс. Планираното пространство представлява конкретен момент от живота, който е планиран от някого с цел колективна организация на общата среда и редицата събития, които се случват в нея. В контекста на музея например това би била организацията на експозицията и пътят, предложен от куратора. Друг термин, значим за диспозитива на интерактивната разходка, е отклонение (la dérive, фр.) – той е свързан с възможността конкретно пространство да се присвои и да се превърне в преживяно пространство.

Отклонението включва в себе си въздействия от психогеографско естество и използва похвати, водещи към игрово-конструктивно поведение, което го отличава от класическите представи за пътуването и разходката в градската среда, в музея и т.н. Психогеографията, от своя страна, е свързана с оставянето на емоциите и импулсите да бъдат движещата сила и основен фактор в избора на различни пътища и маршрути. Тя измества линеарното движение и дава свобода за интуитивно водене и създаване на собствен наратив. Тези елементи са основни за създаването на историята в един аудио пърформанс, в който се редуват разказване, водене чрез инструкции и свободно движение из празните места, предвидени за запълване от страна на посетителя с действие или пък мисъл.

***

Първият аудио пърформанс, по който работиш с колегата си – испанския драматург и режисьор Мигел Валентин – е пиесата ,,Урок по самота“ – аудио разходка за един зрител из центъра на София. Най-сетне сбъдваш мечтата си да планираш пространството по ул. ,,Граф Игнатиев“. Пърформансът изследва течението на Романтизма в литературата чрез паметниците и статуите в града, които тук се превръщат в „актьори“. Диспозитивът на текста е пряко свързан както с темата му – преодоляването на любовно разочарование – така и с пандемията, защото предлага сам да се свържеш с изкуството в градската среда във времена, в които всички театри, кино салони и музеи са затворени.

Маршрутът и съдържанието на разходката са адаптирани също така за Мадрид и испанския културен контекст. Този адаптивен характер на форма̀та, както и в случая на Римини Протокол, позволява преместването и реализацията му на различни локации. ,,Урок по самота“ печели първа награда в ,,Конкурс за нова пиеса” на НБУ „за свободата, с която се движи тази пиеса в драматургичната форма и градското пространство“. Текстът продължава да не е поставян и до днес, но пък е публикуван тук. Разходката те води из познатите места в града, но този път най-накрая си главен герой във филм, в който всички истории и песни са написани за теб.

През 2021 г. с Мигел Валентин пишете ,,Опакован аудиогид“ по покана на програмата за арт медиация ,,Гледане с разбиране“ на фондация ,,Изкуство – дела и документи“, аудио пърформанс за изложбата ,,Кристо и Жан-Клод: Живот, творби, проекти“ с фотографии на Волфганг Фолц в Софийска градска художествена галерия. Текстът е режисиран от Василена Радева, а музиката е на Емилиян Гацов-Елби. Аудио пърформансът е лично размишление върху изкуството на Кристо и Жан-Клод, което те кара да промениш познатите градски пейзажи със силата на мисълта и въображението си и да съпреживееш изкуството на двамата артисти дори и от дистанцията на времето и пространството. Започва в галерията, пренася се в града и с твоя помощ го превръща в произведение на изкуството. Фотографиите на проектите на Кристо и Жан-Клод постепенно се разгръщат и си ги представяш в градинката на Народния театър. След това ти и някой друг участник измисляте собствено произведение, специално създадено за това пространство. Всеки, който мисли, е артист и мисълта може да се материализира в пространството. Това отклонение те кара да преосмислиш познатите места в града и да продължиш да ги изследваш дори и след като свалиш слушалките си. Самият град е произведение на изкуството.

,,Дъщерята на рамкьора” (2023) с музика и звуков дизайн от Александър Евтимов-Шаманчето е част от същата програма, но този път в Национална галерия ,,Квадрат 500“ и се развива единствено в галерията. В него произведенията на изкуството, актьорите и посетителите са равнопоставени участници в преживяването, част са от една и съща приказка. И всички заедно се разхождаме в нея, създаваме я и я разказваме едновременно с действията и въображението си. Всички слушаме заедно ,,Снежната кралица“, но тя е единствена за всеки от нас.

Опитваш се да следиш аудио сцената както у нас, така и в други страни. Този формат не е нов, но продължава да бъде рядко срещан. В България примери от последните години сa: ,,Нонумент“ (вече в три части) на Стефан А. Щерев, Емилиян Гацов-Елби и немския колектив ЛИГНА. Имаш си и две любими аудио преживявания за един или двама участници, които могат да се слушат навсякъде и по всяко време.

Fuel “Everyday Moments Podcast” (2011)

Представете си, че има саундтрак за онези малки моменти, когато сте сами, миете си зъбите, във ваната сте, гледате как дъждът се стича по прозореца в хола или когато сте в леглото и не можете да заспите.

През 2011 г. Fuel, продуцирани от The Guardian, възлагат кратки подкасти за един слушател на 12 съвременни международни изпълнители. Кратките пиеси са вдъхновени от любимите моменти от ежедневието на артистите и са предназначени да бъдат слушани в определено време и на определено място. Мислиш, че резултатът е повече и по-малко успешен в различните случаи, но най-важно остава усещането, че някой режисира тези лични, не особено интересни на пръв поглед моменти, споделя своите с теб и те кани да споделиш своите с него. Пиесите дори могат да бъдат свалени на старата ти mp3-ка от 7-ми клас, защото предпочиташ да не използваш телефона си в театъра.

“The Walks” – Rimini Protokoll

,,Разходките“ е мобилно приложение – аудио пиеса за един или двама участници, разработено от Римини Протокол. Можеш да го свалиш от страницата им, струва 5 паунда. Състои се от 10 кратки епизода/разходки от по 15–25 минути, които могат да бъдат изслушани/обходени както на части, така и наведнъж. Те са свързани с различни локации – парк, кръстовище, супермаркет, гробище и т.н. Във всеки от епизодите гласът е различен.

Преживяването започва от дома ти, където детски глас те подканя да се приготвиш и да излезеш. Гласът ти задава въпроси: колко често минаваш оттук? Помниш ли първия път, когато излезе сам навън? После те кара да направиш снимка на небето и да я споделиш. След края на епизода получаваш линк с карта на света, където могат да се видят снимките на небето на всички останали участници.

Винаги препоръчваш ,,Разходките“ по възможност да се слушат два пъти – в един познат и в един не толкова познат град. Или пък в много градове. И обещаваш, че всеки път ще е различно. Преди няколко дни влезе отново и потърси снимката от първия път, когато го изслуша под небето над Астория парк в Ню Йорк преди две години: ,,Тогава съм видяла това. Значи може би не само ти помниш преживяването, а и то помни теб… Мислил ли си някога за това?“

Библиография:

Ackerman, A. 1996. Natural History of the senses, England: Random House, 180.

Careri, Fr. 2021. Walkscapes. El andar como práctica estética. Barcelona: GG.

Lefebvre, H. 2013 [1974]. La producción del espacio. Madrid: Capitán Swing.

Валентин, М. и Новакова, М. 2021. Опакован аудиогид

Валентин, М. и Новакова, М. 2021. Урок по самота, <https://publishing-house.nbu.bg/bg/obshtouniversitetski-izdaniq/piesi-za-svobodata>, НБУ София.

Кортасар, Х. 2007. Истории за кронопи и фами. София: Агата-А. превод от испански Кожухарова, Ст., Стоянов, Р.,  Тасев, Кр.

–

Мартина Новакова е магистър е по театрално изкуство от Университета „Карлос III“ в Мадрид с ръководител Хуан Майорга. През 2022 г. завършва втора магистратура по социален и образователен театър в Нюйоркския университет като Фулбрайтов стипендиант.

–

Водеща снимка: „Remote Kiev“ проект от поредицата „Remote X“ на колектива Римини Протокол (Германия) Снимка: Anastassia Fateeva