На 30 и 31 март 2015 в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ документалната драма „Установено при огледа“ имаше своите две предпремиерни представяния. Идеята за проекта и текстът са на Десислава  Гаврилова, а режисурата е на Неда Соколовска. Албена Тагарева споделя своите впечатления от видяното. Премиерата на спектакъла ще бъде през м. май.   

 

В последния си спектакъл студио за документален театър Vox Populi подхваща дебат, дълго пренебрегван и неглижиран от тези, които пряко засяга – медиите. А именно – това е дебатът за начина, по който се отразяват събитията, тяхното изкривяване, преиначаване и дори преувеличаване. Нездравото любопитство и прекалената намеса в личното пространство са също част от засегнатите проблеми в постановката. В търсене на медийното събитие–сензация, както и в стремежа си за привличане на колкото се може по-широка публика, медиите загубват човешкия си образ, като придобиват изродената физиономия, несъвместима с никакви идеи за човешки ценности. Постановката няма за цел да назидава или още повече да „размахва пръст” на недобросъвестните, а се опитва да фокусира вниманието върху конкретен проблем. Спектакълът извежда на преден план стряскащата жестокост на хората, преследващи единствено собствените си цели, в случая измерващи се в рейтинг.

 

„Vox Populi“ е компания, която във всяко свое представление се занимава със социално значима тема, разкриваща проблемите на определена група хора. Такива са „Невидими 1”, „Дом”, „Фу”, „Майките” и др. Във фокуса на вниманието на „Установено при огледа” този път е убийството на Яна Кръстева, което се случва в Борисовата градина през 2011 година и начинът, по който случаят се дискутира и следи от медиите – печатни и електронни. Авторският екип избира тема, която е добре позната на всички и не засяга конкретна социална група, а предизвиква вниманието на цялото общество, не само заради жестокото убийство, но и заради начина, по който медиите го обсъждат и представят.

 

За това представление Неда Соколовска работи с Десислава Гаврилова, която е автор на текста. В него място са намерили както части от досиетата по делото, записани разкази на заподозрените, така и архивни телевизионни кадри и материали от вестниците. Авторите се опитват да съпоставят жестокостта на убийството и жестокостта на журналистите, отразяващи случая. Те поставят двете гледни точки към историята на една плоскост, като ги оставят „естествено” да диалогизират по между си в процеса на случването. Това е и важният артистичен момент, който отделя постановката от морализаторски драматизиращите дискурси. Желанието е да се изведе на преден план начина, по който се отнасяме към скръбта и болката на околните.

 

Темата сякаш е разрязана на две половини, всяка една от които има своето време да „изложи аргументите” си (за да влезем в езика на представлението, ще ни е нужно да се въоръжим с термини от правото). Изборът на авторите на представлението на подобна структура, предварително ги предпазва от изпадане в позиция на излишно морализаторстване. Това е качество на спектакъла, който, поради острата и болезнена тема, би могъл да се отклони в мелодраматична посока и да прозвучи единствено патетично. Поставянето на повече от две гледни точки на сцената предлага възможност за по-безпристрастен коментар на събитията.

 

В представлението освен журналистическата тема (ако можем да я наречем така) е поставена и линията на обвиняемите и разследващите органи. Техните версии за случилото се се излагат паралелно, една спрямо друга, като наслагват факти, реално случили се във времето. Това са не само конкретните събития около убийството, но и журналистическата рефлексия, отразена в статии, интервюта и телевизионни предавания, посветени на случая. Палитрата от версии, истории и образи е голяма. На сцената Неда Соколовска се е опитала да предаде максимално нейната динамика.

 

Сценичното пространство е разделено на три зони, в които се развива действието. Това са основните острови на групите персонажи, които изграждат представлението. В центъра на игралното пространство в Червената зала на Центъра за култура и дебат „Червената къща” е поставен кръгъл бар, който се трансформира в декор на телевизионно студио. Вдясно на публиката е кътът на разследващите и мястото на заподозрените лица, а срещу тях са всички, които имат какво да кажат по случая – приятели, познати и свидетели. Мизансценът е изграден от два типа движения – в права линия и кръгови. Едните имат потенциал да завихрят действието, а другите да го изострят. Използвайки тези основни принципи на движение на артистите, режисьорът обостря конфликта, който не е така силно заложен в диалога.

 Шестимата актьори обиграват физическото пространството, като представят пред нас по няколко роли. Смяната е част от движенческата партитура на всеки. Така например журналистката (в ролята Стойка Стефанова) преминава в образа на майката на заподозрения, като ползва спираловидни движения. Този подход разчупва статичността на диалога, който в голямата си част е построен като поредица от монолози.

 

Както и в предишни постановки на Vox Populi, така и тук репликите са всъщност реални думи на хората (прототипи на образите), с които екипът е разговарял и които биват представяни в спектакъла чрез посредничеството на актьорите. Тук няма да бъде достатъчно коректно да се използва термина актьорска игра, не само защото част от изпълнителите не са актьори (в конвенционалния смисъл), а и защото играта – в класическото значение на понятието – не се предпочита. Режисьорът разчита на естественото присъствие на изпълнителите на сцената, на тяхното непосредствено предаване на словото и думите. Търсено е максимално автентичното присъстие на изпълнителите, което да допринесе за документалното звучене на представлението.

Режисьор: Неда Соколовска

Идея и текст: Десислава Гаврилова

С участието на: Георги Налджиев, Ники Илчев, Стойка Стефанова, Любомир Любенов, Василия Дребова, Диана Енчева

Асистент: Ади Кънева, Любомир Любенов

Тренинг: Мила Банчева

 

Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подрепата на Национален фонд „Култура“.