Три различни лица на съвременния танц в програмата на „ТриЗависим“ 2015
На 22 март, 2015 г. в Derida Dance Center беше премиерата на шестото издание на проекта за съвременен танц и пърформанс „три3ависим“ на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към Съюза на артистите в България. Петя Мукова, Виолета Витанова и Филип Миланов представиха своите интерпретации на темата „зависимост – независимост“ чрез изразните средства на съвременния танц. Концептуално и естетически техните три миниатюри ярко се отличаваха една от друга. Като че ли това се явява като продължение на тенденцията от миналогодишното издание на „триЗависим”, където бяха представени проектите на Ирина Голева („Идентичност”), Мартин Пенев („Big Gun”) и Галина Борисова („Анти-гона – това съм аз”). Една година по-късно сме изправени отново пред три съвсем различни подхода и концепции към тълкуването и осмислянето на проблема зависимост/независимост. Нека да проследим любопитното в тях.
Хореографският дебют на Петя Мукова „Гравитон“ е ценен с опита си за изследване на принципите на движението, а не само на неговата форма. Тя проследява как тялото функционира в определен движенчески закон, какъвто е гравитацията. Това се случва в много ясно композиран и внимателно структуриран сценичен свят. Първоначално телата се намират в ситуация на безтегловност, в която съществуват сами за себе си. Затворени в отделни сфери, те се движат с качества като плавност и мекота, но това начало кодира една по-скоро интертна, а не действена ситуация. Може би е подходящо да се каже „частици материя“ вместо тела, тъй като след тази първа част на безтегловност, в поведението на танцьорите се интегрират законите на привличане, отблъскване и групиране, което е характерно за строгите физични понятия. Цялата танцова миниатюра е подредена върху зависимостта от гравитация, която формулира нуждата от движение в пространството и промените на положението и позициите на телата спрямо другите. Този физичен закон се превръща в отчетлива и ясно проведена драматургия на представлението и с лекота се артикулира от изпълнителите.
„Гравитон“, сн. Кристина Златанова
В „Гравитон“ четиримата танцьори са частици материя, които постепенно започват взаимодействие една спрямо друга, две спрямо две, три спрямо една, четирите заедно. В любопитно хореографирани преплитащи се фрагменти протича поток от комбиниране на намиране на образи на закона на земното притегляне и притеглянето един към друг. Петя Мукова демонстрира добър усет към динамиката и темпоритъма на танцовото представление. Макар и да се прокрадват леко илюстративни моменти, те се компенсират от динамичната композиция. Надграждането на енергията на танца в „Гравитон“ и интензивното преживяване за зрителя е благодарение на резките и смели ходове в темпоритъма на хореографията, съчетани с музикалната среда.
„Гравитон“ има ясно изведена концепция, която в най-голяма степен проличава във визията на представлението. Облечени в неутрално бели дрехи, танцьорите се дистанцират от превъплъщението в образ и като че ли дори забравят своята полова и чисто човешка принадлежност. Един от най-запомнящите се моменти в представлението е когато почти няма осветление и в изцяло черното пространство се очертават само движението на белите дрехи. На преден план излиза самото тяло, дори лишено от глава, което е оставено само на движението в обстоятелствата на гравитация.
Пърформансът на Виолета Витанова „3V” предложи съвсем противоположно търсене на корените на зависимостта. Ако миниатюрата на Петя Мукова е интерпретация през ракурса на логиката и физичните закони, то пърформансът на Виолета Витанова е атмосферно пътуване в мистичните категории на езотеричното знание за женствеността. За кратко време зрителят се потапя буквално в два различни свята на танца и има възможността да преживее силно контрастните модели, тълкуващи една и съща материя.
Вторият съвсем различен поглед към проблема завизимост/независимост беше ценен с вглеждането в сензитивността и опита за нейното духовно преживяване от зрителя. Ритуалност, мистичност и действие със символи и скрити знаци бяха експонирани в почти интимна близост с публиката. Тази неочаквана смелост се допълни от нестандартната визия за съвременен танц на проекта „3V”. Виолета Витанова направи няколко различни по характер превъплъщения през ритмичното изговаряне на мантри и свещенодействие с предмети. Те се разделяха от подреждане на предмети на сцената от двама мъже, което по-късно се очерта в разговора с публиката като важен елемент от драматургичната концепция на „3V”: жената се движи в рамките на конструиран от мъжа предметен свят. Оттук биха могли да се отправят любопитни препратки под формата на въпроси към съвременността: дали женското начало се форматира от патриархалните догми или чрез своята мистична женствена сила по-скоро се противопоставя на рамката, в която жената е „поставена“ от мъжа и пренарежда общия предметен и символен свят?
Във всеки случай пърформансът на Виолета Витанова не дава отговор на тези въпроси, а по-скоро провокира мисленето за женствеността, напомняйки ситуацията на ритуал. Преди всичко гледането на подобна сценична форма изисква търпение. „3V” съдържа нотка на експерименталност и може би работата с ритуала тепърва ще се развива в нови посоки.
Реконструирането на ритуал в сценичното пространство е многократно експлоатирана перформативна практика. Още в далечния „Театър на жестокостта“ Антонен Арто призовава към припомнянето на неговата на сила на въздействие. „3V” на Виолета Витанова е пърфоманс, който желае да включи зрителя в екстраординерното, днес почти забравено пространство на ритуала.
Последната миниатюра, „Distance” е вторият самостоятелен хореографски проект на Филип Миланов, който наскоро беше награден с Икар за съвременен танц и пърформанс за “Exit“, неговия дебют, отличен и с наградата на името на Маргарита Арнаудова на деветия конкурс за Съвременна хореография през ноември, 2014. „Distance” силно се различава от предишната продукция на своя автор, също както и силно се различава и от „3V“ и „Гравитон“. В последно време като че ли има една обща тенденция един и същи автор като че ли всяко във всяко представление да изследва нещо ново, а не да продължава предишни търсения. Както в ситуацията на Виолета Витанова, която за първи път в своята практика използва ритуала като изразно средство в „3V”, така и Филип Миланов също интегрира нови подходи в своя хореографски проект.
„Distance“, сн. Кристина Златанова
За разлика от “Exit”, където множеството балетни танцьори от „Арабеск“ оформяха подредената хореографска партитура, „Distance” предложи съвсем различна визия за съвременен танц. Тя се развиваше най-вече през силното сценично присъствие на танцьорите Стела Томова и Ангелина Гаврилова. През цялото време те съществуваха като че ли в контраст и разминаване и това пораждаше необичаен нюанс на танца в дует. Тази информация беше кодирана още в интерактивната първа част на миниатюрата. Тук музиката на Александър Даниел и медията на Полина Стоянова не толкова разказваха предистория, колкото оформяха специфичното настроение, в което по-късно се движеха реално присъстващите тела на изпълнителите. Любопитният ход на интерактивната инсталация беше интегрирането на Стела Томова и Ангелина Гаврилова като образи от прожекция, населяващи иррационалното, виртуално пространство на абстрактния филм за движенията от ежедневието.
Въведени като разпознаваеми, но полуреални действащи лица, присъствието на танцовите артисти се надгражда постепенно в сценичното пространство. Най-интересният момент от миниатюрата беше може би преходът от инсталация към живо присъствие, където се променят качествата на зрителска рецепция. Един минималистичен двуизмерен свят за секунди беше изместен от реалното присъствие на Ангелина Гаврилова и Стела Томова. Това пренареди системата на представяне в пърформанса. Чрез реалното човешко присъствие се отключи още един пласт в тази интерактивна инсталация. Без да да бъде продължение, той допълни създадената от видеосредата съноподобна атмосфера.
“Distance” предлага още едно лице на както на съвременния танц в България, така и на своя млад автор, Филип Миланов. Непосредствено и оригинално, представлението – интерактивна инсталация буди любопитството към следващите изяви на творческия екип.
Заглавна снимка: Виолета Витанова в „3V“. Сн. Кристина Златанова
„три3ависим 2015“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Съюз на артистите в България и в партньорство с Derida Dance Center и Център за култура и дебат „Червената къща”
Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
