„Але, хоп! По високо опъната тел” е новият спектакъл на Студио за документален театър “Vox Populi”, който се ражда от среща на циркови артисти с неговите актьори. Рецензия на Деница Езекиева.

 

 Картината на живота на артиста, на цирковия артист, в края на представлението „Але, Хоп!” завършва с разказа на режисьорката Неда Соколовска за срещата и съвместния живот на студиото за документален театър „Vox Populi” с малкия цирк „Ориент”. Картината изглежда така: задушно лято и облаци, предвещаващи буря, малък черноморски град, цирк в средата на поляна сред суха трева, стърнища и пластмасови парченца, тичащи деца обикалят около купола на цирка, клоуните и акробатите не се различават от работниците, директорът на цирка стои в караваната си и трескаво слуша прогнозата за времето – истинският враг и съюзник на цирка. Ако „Але, Хоп!” беше картина, щеше да е алегория, в която след миг от тъмния облак ще просветне светкавица, но мигът преди това просветване е запечатан на картината – разпокъсаният на парчета от радост, възторг, страх и тъга свят е свит в очакване.

 

 „Vox Populi” умеят някак да материализират въздуха, който дишат истинските им герои, в повечето случаи маргинални или изчезващи общества, хора, чиито истории изтляват бавно и невидимо. В експедициите сред тези общества, в средата на вътрешния им свят, Неда Соколовска открива материалите за театралните си представления. И тук, в „Але, Хоп!”, циркът е преди всичко събран зад кулисите – там, където е спечелено доверието и протича лична среща с автентични истории и съдби.

  Тази лична среща е конструирана по особено труден и предизвикателен начин като представление – променада,  в което публиката е поставена на мястото на интервюиращия и като активен, подвижен елемент от цялото. Режисьорският подход към „Але, Хоп!” в пространствено отношение е ключов за разбирането на живота на цирковия артист. Още при самото влизане в Червената къща публиката бива разделена на две групи – едната поема през различните галерии и стаи на Центъра, а другата заема място на сцената, където е конструиран манеж в полукръг. За попадналите в задкулисието при въображаемите каравани на артистите, има възможност за избор – да се разхождат и отсядат в караваната на директора – Филип Трифонов, стаята на Стела – Елена Кънева, или да останат при жонгльорите – Никола Бозаджиев и Павел Ботев, истински циркови артисти.

 

 На всеки пет минути в тези пространства започва разказа на нова история, нов сюжет, в който се включват още и актьорите Тони Карабашев, Линда Русева и Мила Банчева. През тях биват разказани и чути историите на дресьор, акробатка, клоун, съпругата на директора и разбира се на Стела, ветеран на акробатика по опънато въже без предпазна мрежа.  Актьорската задача в „Але, Хоп!” е усложнена от двойната функция на пространството като циркова арена и битовото задкулисие на артистите . Двойната функция  на пространството налага актьорите да бъдат разказвачи на историите на цирка и да изпълняват циркови роли като част от случващото се на арената. В един момент публиката разбира, че едновременно с тяхната лична среща с цирка зад кулиси, на сцената на Червената къща се случва цирково представление  с музика, клоунада, акробатика, детска глъчка и с участието на същите актьори. И естественото попадане в живата тъкан на цирка, на играта и в ежедневния живот на актьора вероятно е най-магичното свойство на представлението. Особено важен момент е точно този опит, включването на зрителя в активно преживяване тук и сега на протичащото пред него. „Але,Хоп!” е експеримент за избягване от условностите на театралното представление, от неписаното правило като зрител да разчиташ представите на режисьора или автора за свят. Защото това в това представление едновременно съществуват условните и реалните форми – актьорите изговарят протичащия в ушите им разказ, познат от техниката на верабтим театъра, и реално влизат в представлението – с изпълненията си на манежа. Театралното представление обикновено не ни позволява тази среща с актьора, изпълнен с колебания, страх, възторг и опит за надскачане на себе си, миг преди излизането на сцена. Обикновено зад изпълнението не виждаме бита и грижите на човека, не виждаме колебанията и несъвършенствата, сякаш те са част от забранена зона. И ако попаднеш там, то би причинило травми и за всички присъстващи в нея.

 

 Но ето, че „Але,Хоп!” рискува да ни въведе точно там и успява да отдели възторга от сантимента, тъгата от съжалението, и да запази достойнството на един провинциален български цирк, превръщайки го в арена за виртуози и мечтатели. Всъщност Неда Соколовска е свършила много повече, като е създала взаимоотношения между публика, театрални и циркови актьори ( Павел Ботев – чиято история се разказва в края на спектакъла буквално е роден и отрасъл в цирк), в които режисурата и техническото изпълнение са превърнали една театрална ситуация във вълнуваща и лична среща с актьора и неговия миг, секунди преди да изрече „Але, хоп!”

 

 Деница Езекиева

 

АЛЕ, ХОП! ПО ВИСОКО ОПЪНАТАТА ТЕЛ

режисура: Неда Соколовска
сценография: Никола Налбантов,
хореография: Николина Тодорова
обработка документи: Мириам Кожа
асистенти: Тамара Янков, Георги Александров
участват: Филип Трифонов, Линда Русева, Тони Карабашев, Елена Кънева, Мила Банчева, Петко Каменов, Никола Бозаджиев.
Със съдействието и участието на цирк „ОРИЕНТ“

 Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подкрепата на Национален фонд „Култура“.