Теодора Войводова споделя впечатления от международния фестивал за съвременен и социален цирк, който се проведе в София през октомври.
Убедена съм, че ходенето на цирк е белязало по вълнуващ начин детството на всеки. Това е преживяване, което провокира въображението и се превръща в причина за блясъка не само в детските очи, но често и при възрастните им придружители. Циркът е изкуство, което се свързва с представата за илюзия и зрелищност, за дресирани животни, невероятно пластични тела, жонгльори и въздушни акробати… Неговите съвременни проявления обаче стигат много по-далеч, като разширяват хоризонта си до изпълнителски форми, които не служат само и единствено за забава на публиката.
Тази година за тринайсети път се проведе международният фестивал за съвременен и социален цирк ,,Цирколюция!“ в софийския РЦСИ ,,Топлоцентрала“ с организатор „Мини Арт Фест“. В рамките на четири дни, от 10-и до 13-и октомври, в неговите рамки бяха показани представления, документални филми, работилници, пърформанси и огнени шоута, като част от програмата беше и професионалният форум ,,Дебат за цирка“. Фестивалът даде възможност на публиката да види съвременните развития на цирка, представени от артисти като Маркос Карамитрос (Гърция), Леонардо Ферейра (Франция), Даниел Молина Нюман (Чили), Симоне Романо (Италия), визуални артисти като Федир Александрович (Украйна), представителите от България Дарио Табаков, Татяна Петкова (Титания Хаос), ,,Agnon Collective“, Държавен куклен театър – Видин и много други впечатляващи участници.
Фестивалът има за цел да приобщи към изкуството на цирка, като го въвежда в градската среда чрез различни методи. Един от тях е проектът, който стана основна тема на откриващия дебат от поредицата ,,Дебат за цирка“: Circus Playground – архитектурни намеси в градска среда. На него се представи визията за пространство в софийския парк ,,Заимов“, което цели интегриране на различни възрастови групи. Идеята е това да е място за събиране на хора, независимо от тяхната възраст и социални нужди. Вдъхновени от съоръженията, които се използват в цирковото изкуство, в инсталацията са вградени трапец, трамплин, топки и специфични канали, през които хората могат да преминават. Тази първа среща от „Дебат за цирка“ побра в себе си водещата идея на „Цирколюция!“ и това, че циркът е изкуство, което е създадено, за да събира хората. За да има социално пространство, на което всеки да има възможността да изразява себе си и да бъде личността, която е, без притеснения. Представеният проект послужи като отлично въведение към фестивала, изразявайки визия за това какво е циркът днес и как той може да бъде полезен на обществото. На дебата се представиха и някои от изобретенията за жонглиране на Маркос Карамитрос от Гърция. Те представляват семпли релсовидни структури, по които се движат познатите на всички цветни топки за жонглиране. С помощта на тези уреди и на физични закони се създават лесни форми за невербална комуникация, които можем също да наречем жонглиране. Те развиват специфични умения за ловкост, координация, креативност и баланс, полезни както за деца, така и за възрастни, които забравят да им обръщат внимание с годините. Карамитрос представи всичко това по време на уъркшоп през втория ден на фестивала озаглавен ,,Циркова работилница за функционално жонглиране“.
През откриващия фестивален ден освен изложбата с исторически принос от плакати от архива на журналиста и колекционер Драгомир Драганов, част от програмата беше и документалният филм ,,Родени от огъня“ на режисьорката Саша Хаджиева. Той запозна публиката с някои огнени артисти в България, тяхната практика, трудности и постижения. Филмът събира в себе си както моменти от ,,работилницата“ – шивашкото ателие, работата в зала – така и моменти от показите пред публика, които впечатляват със зрелищност и креативност. Става ясно, че за българските артисти е много трудно да се реализират в това изкуство предимно подари липсата на популярност, но и на конкретни законови норми, които да ги подкрепят в осъществяването му. Въпреки това у нас, оказва се, не липсват ентусиасти – съществуват както индивидуални изпълнители, така и няколко формации, които с голямо внимание се грижат за развитието на този жанр. Една от тях е,,Agnon collective”, които представиха и свой спектакъл в рамките на фестивала. Огненото шоу беше на открито пред публика, състояща се от професионалисти до малки деца, които за първи път се запознаха с това изкуство отблизо. В края на шоуто всички бяха впечатлени, а артистите приеха много комплименти. Що се отнася до представянето на нови и тепърва развиващи се форми на цирка в комуникация с други видове изкуство, ,,Agnon collective“ не отстъпиха и показаха нещо ново не само за тях, но и за жанра, като съчетаха огненото шоу с театър. Наративът разказваше за качествата, които трябва да притежава един артист, за да може да се занимава с огнено изкуство, като наблегнаха на това, че да владееш огъня е дарба за избрани. През първия ден на фестивала беше и премиерата на спектакъла ,,Frequencia“ с концепция и изпълнение на Леонардо Ферейра (Португалия/ Франция). Представлението съчетава съвременни танцови техники с циркови похвати, като акробатични и илюзионистки номера. Хореографията се състои от повтарящи се комбинации от движения, изпълнявани с различна честота, което подчертава темата за безсмъртието, заложена в представлението. Подходът към композицията на тялото е в посока на неговото деконструиране. От изправена и стандартна позиция се преминава през изкривена и неестествена, докато не се стигне до влечугоподобни движения на пода. Контрастът между нивата високо и ниско е подчертан чрез акробатичните техники на пилон, които Леонардо Ферейра владее прецизно, и контрола над тялото, който демонстрира при движенията по земята. Разпадът на времето и пространството е изявен както чрез присъствието на тялото и неговите способности, така и чрез неговото отсъствие. В изпълнението на някои от комбинациите артистът създава илюзията, че губи част от тялото си, която с началото на всяко следващо повторение се връща на мястото си, сякаш никога не се е отделяла. С помощта на изкуствена ръка и маска за половината му лице, направени от материал, наподобяващ глина, артистът сякаш се разпада и отново се събира в изкривената времева линия, в която съществува персонажът му. Съществена за представлението е и опозицията между въздушното и земното. Тялото се движи тежко на пода, създава се илюзията, че едната ръка изчезва и от мястото ѝ започва да излиза безплътен пушек. Тромавостта се изпарява, когато Ферейра е на пилона. Тогава сякаш гравитацията ту се преодолява, ту се появява и не е сигурно тялото на кое пространство принадлежи. Паралелността се изразява и чрез маската, която е изработена като дясната част от лицето му. С нея изпълнителят създава форми на тялото, които подсказват за многоизмерността на съществуването ни. В края на представлението материята го поглъща, като от него остава само димна следа и изчезва като присъствие от сценичното пространство. Изпълнението на Леонардо Ферейра е толкова прецизно и ловко, че за секунди той успява да промени позициите си. Безшумно и при пълна тъмнина, от пода на сцената той се озовава покачен високо на китайския пилон, (помощно средство за акробатичните номера), точно сякаш се телепортира в пространството. Представлението си служи с минимален декор и сценография. Разчита предимно на игра със светлината и тъмнината, както и на специалните ефекти. Благодарение на тези елементи спойката между акробатика и съвременен танц създава илюзионен ефект. Музиката е хипнотична и поражда усещане за безкрайност. Повторяемостта на елементите и тяхното развитие чрез промяна на ритъма и интензивността, в комбинация с формата на тялото на изпълнителя, създава пречупен образ на реалността. Една безкрайна траектория на времето, която влиза в конфликт с материята и логичната последователност на събитията. Представлението е метафора за вечното скитане и тленността на човешкия живот, попаднал в матрицата на времето.
Говорейки за обмен в изкуството, няма как да не се отбележи присъствието на едно от представленията с българско участие в селекцията на фестивала. ,,Оркестърът на жонгльорите“ представи невероятно шоу пред публиката на ,,Цирколюция!“, като съчета жонглиране и закачлива актьорска игра чрез средствата на пантомимата и духовата музика. Шестима испански жонгльори (Артуро Кобас, Дулче Дука, Дани Фаусто, Айтор Гаруз, Гилермо Порта, Сантяго Монтеро) заедно с музикалния съпровод на Софийски духов оркестър към Дом на културата ,,Искър“ с диригент Юли Дамянов успяха да накарат зрителите в салона на зала 1 в Топлоцентрала да се радват на гротескни ситуации и майсторско жонглиране, докато се наслаждават на познати музикални класически произведения. Артистите демонстрират прецизност и техника, докато възпроизвеждат музиката и организират подскачащите топки и бухалки в синхроничен танц, който се съчетава с ритъма на музиката. Двата елемента са споени толкова добре, че изглежда сякаш музиката води като на конци предметите, с които жонглират артистите. Трудността постепенно се покачва, като преминава през колективно жонглиране, чийто синхрон не беше нарушен нито веднъж, а в края на шоуто шестимата представиха способността си да жонглират облечени в огромни надуваеми костюми със също толкова големи топки. Подобни изпълнения вълнуват публиката, защото съчетават неангажираща комедийност с истинско майсторство.
С напредване на фестивала коридорите на Топлоцентрала ставаха все по-пълни с деца, посещаващи различните работилници, които програмата предложи. Все по-развълнувани хора влизаха в залите, за да видят пореден жонгльор или акробат, който да ги удиви с уменията си и повечето представления трудно успяваха да поберат всички желаещи да ги видят. Сред спектаклите, които предизвикаха интереса на зрителите от всякаква възраст, беше ,,Хоп-хоп“. По описание уличен спектакъл, представен на закрито в зала 2 той впечатли не по-малко, отколкото би могъл на улицата. Представлението е създадено и изпълнено от Симоне Романо, който забавлява малките и големите зрители чрез артистичния си подход и комуникация с публиката. Изпълнението му съчетава принципите на клоунада, акробатика, жонгльорство и пантомима. Именно смесването на жанровете създава автентичен образ и подчертава индивидуалността в творческото изразяване на артиста.
Силна индивидуална творческа изразителност открих и в българското представление, селектирано за фестивала – ,,Трансфер“. Негов създател е Дарио Табаков и то представя история, проследяваща развитието на отделната индивидуалност в съвременния свят. Сменяйки изразните средства, Дарио Табаков показва взаимодействието на персонажа му със съвремието. Трансферът, който извършва спрямо предметите, с които борави, е символ на развитието на индивида. Започвайки от една малка светеща топка на фон от пълна тъмнина и стигайки до свирене на музикални инструменти и пеене на микрофон. Представлението преминава през жонглиране, акробатика, танцови техники и балансиране на различните предмети. Смесени са примитивното със съвременното и технологичното, подчертан е контрастът между тъмнината и светлината, както и тишината и звука. Сценичното пространство е изчистено и се състои в началото от черна настилка, която с развитието на живота в представлението се сменя с на бяла.
Съвременното цирково представление ,,Трансфер“ разгръща възможностите за въображение и креативността на артиста. Единствено като комуникира със заобикалящия го свят, подобно на персонажа на Дарио Табаков, съвременният човек може да се развива.
В България съвременният цирк все още търси възможности за изява. Редица улични артисти – жонгльори или огнените артисти – вече са част от градската среда и търсят своето място в културната сфера. Липсата на правила и възможност за тяхната изява обаче създава проблем в развитието им. Това беше и основна тема на втория дебат от поредицата ,,Дебат за цирка“. Обсъди се, че сравнително малкото циркови артисти творят у нас и по света в силно конкурентната среда. На дебата, на който присъстваха български и международни гости, се призова към обединение на артистите, посветили голяма част от живота си на това изкуство. Подчерта се нуждата от създаване на асоциация в България, която да подкрепя българските циркови артисти, за да могат да останат и да допринасят с таланта си тук.
Традиционното цирково изкуство в страната ни е добре прието, но съвременните проявления, до които то стига, са непонятни все още за българската публика. Фестивалът ,,Цирколюция!“ показа как симбиозата на цирковото изкуство с други жанрове е един цял нов свят, който тепърва предстои да бъде открит за зрителите у нас. Показа как циркът може да бъде част от градската среда, как освен за забавление може да бъде и средство за общуване и изразяване на позиция. Циркът е Вселената, в която всеки човек може да намери свое място, без значение дали е артист, любител или случаен зрител. Стига да съумее да открие правилната комуникация.
Теодора Войводова е дипломант по театрознание и театрален мениджмънт в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с интерес към съвременното танцово изкуство и кукления театър.
