постер към „Летящият рицар“, Театър „Цвете“

Продължават отзивите за Месец на свободния театър, който се проведе по повод АСТ Фестивала за свободен театър през м. ноември. Напомняме ви, че в него без специална селекция бяха представени множество независими продукции. Част от тях бяха от сферата на кукления и предметен театър, който става все по-активен и разнообразен. Зорница Каменова проследи спектаклите на единствените формации, които се бяха включили в програмата на Месеца –  Ателие 313 и Театър „Цвете“. 

В третото си поредно издание АСТ фестивал за свободен театър продължава основната си цел – да популяризира свободната изпълнителска сцена. Важна стъпка в тази посока е, че тази година в програмата на Месец на свободния театър се включиха и спектакли от сферата на кукления театър. Представилите се театрални формации не са случайни – това са Театър „Цвете“ с 20-годишен опит в областта на социалния театър, и Театър „Ателие 313”, една от най-устойчивите независими куклени театрални студии, основана през 1989 г..

Добре познатото лабораторно пространство на „Ателие 313”, функциониращо като репертоарен театър, открита сцена и продуциращ център, е емблема на успешно намерена ниша за независим куклен театър. Може би логично начало за включването на кукленото изкуство в Месец на свободния театър е именно с два от най-интересните и отличавани техни спектакли с режисьор Петър Пашов – младши. Това са продуцираните там „Машината Ян Бибиян“ – нетрадиционна преработка по произведението на Елин Пелин, и „Деволюция“ – изцяло авторски спектакъл.

В „Машината Ян Бибиян“ сюжетът, основните мотиви и персонажи от едноименната детска приказка се рециклират в съвременна история-притча за порастването. Представлението ни среща с „проблематичен“ младеж,  който се скарва с майка си и избягва. Далеч от дома, той е принуден сам да направи избора между доброто и злото, да преодолее със собствени сили перипетиите, съпътстващи пътя му към съзряването. След срещата си с Фют – в случая персонификация на изкушението да вършиш „забранените неща“, той инициира в подсъзнанието си странни и фантастични персонажи (познатите приказни герои – великана Мирилалай, неговия слуга Люлю, омагьосанта като врана Лиана), които оживяват в сюрреални образи, а на финала се оказват отражения на собственото му възбудено съзнание. Персонажите от Елин-Пелиновия оригинал се трансформират по интересен, вълнуващ и театрален начин, за да разкрият опасностите и привлекателната красота на „подземното“, „непознатото“, „вътрешния свят“, но и да извлекат важни поуки за възпитанието, израстването, отговорността и взаимоотношенията между хората.

  „Деволюция“, Ателие 313

Далеч по-зрял, но и по-абстрактен във внушенията и образите е „Деволюция“. Оригиналният театрален език е основан на диалогичното взаимодействие между актьора и необичайно „куклено“ средство – найлон, ползван като символ на съвременната, агресивна към „човешкото“ изкуствена среда на опаковки, реклами и медии. В случая буквално невинната игра с найлоните се превръща в жестока и драматична схватка. Пластмасовият материал започва да манипулира хората и да превзема физически сцената, а човешкият елемент е обезличен до крайност, сведен до „човешки остатъци“. Още в заглавието е заложено значението на постепеннен процес на разпад, движение назад и надолу, по аналогия с еволюцията, която теоретично издига човека и „човешкото“ като връх, велико творение, венец на природата.  Актьорите са в стихията си – с усет, импровизация и находчива игра, те създават богати философско-естетически образи и внушения.

Опитите за новаторски подход в „Машината Ян Бибиян” и „Деволюция” определя двата спектакъла като програмни за най-младите в Ателието (Петър Пашовмладши, Милена Миланова, Тодор Нисторов, Стефан Димитров, Дани Русев, Десислава Чардаклиева, Димитър Тодоров и др.), които носят както експерименталния заряд и енергия на наскоро завършили образованието си  творци, така и риска да прескочат границата и да се изгубят в дебрите на самоцелността и неизведената докрай категоричност на образите.

Изкуството като средство за социална промяна е каузата и устойчивия разпознаваем профил на Театър „Цвете“ – формация на Цвете Янева, Екатерина Казакова, Мери Карни. Във фокуса на дейността им попадат малцинствени групи, подрастващи в неравностойно социално положение, лишени от родителски грижи, бездомни, хора с физически и интелектуални проблеми, с девиантно поведение, отпаднали от училище, жертви на насилие и военни конфликти. Те използват метода на Форум-театъра като полезен и ефективен практически инструмент за консенсусно разрешаване на образователни, социалнозначими, здравни проблеми на групите.

В програмата на Месец на свободния театър Театър „Цвете” се представи със спектакъла „Летящият рицар“. Той разглежда темата за различността (в случая новоприето в класа момче-мечтател), която провокира насилие в училищната среда. Семплата опростена ситуация сблъсква „летящия рицар“ с насилник – лидер и предизвиква напрежение, което избухва в побой, е дава разнопосочни възможности за интерпретация. Историята е пресъздадена от педагогическия съветник на училището, който представя хронологията на събитията, за да се стигне до критична ситуация, пресъдадена с куклено-театрални изразни средства – умело съчетание между куклен театър, форум- театър и актьорска игра. На база мнението на публиката трябва да се даде отговор дали новото момче да бъде изключено от училище, т.е. дали той е виновен. Решенията, които всеки от зрителите може да предложи, за да експериментира на сцената своята гледна точка към случващото се, съответно да променя сценария и да указва посоката на развитие на действието, активират личната отговорност към случващото се. Дълго време след края на спектакъла отекват в съзнанието болезнени въпроси: как да говорим за насилието в училище, дали като родители изобщо можем да регистрираме невидимото насилие, в какво се изразява психическият тормоз и дали побоят е решение на проблемите или създава нови?. Това е и същинската цел на представлението.

 Tрите представления от сферата на кукленото изкуство в програмата на първия Месец на свободния театър демонстрират две от траекториите на независимия театър в тази сфера в момента – интерес към експеримента и съзнание за способността на изкуството за социална промяна. Те се оказват крайно недостатъчни, за да формират представителност по отношение на целия пейзаж на независимия куклен театър в момента. Дори в афиша да липсва една базисна традиционна като възглед нагласа за кукления театър като изкуство за най- малките, в него биха могли да намерят място много други творци с оригинален авторки почерк като Mагдалена Mитева, Божидар Александров – Дарик и Мила Коларова, Веселка Кунчева и Мариета Голомехова и формации като Театър „Абсурд”,Театър „ММ”, Театър „А”, Театър „Хенд”.

Зорница Каменова

Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подкрепата на Национален фонд „Култура“.