АНТИСТАТИК

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс

Между 8 и 12 април 2010 г. се състоя фестивалът за съвременен танц и пърформанс “Антистатик”. Организатори на фестивала са “Червената къща”, Brain Store Project и  Inform Bureau. Инициативата се реализира трета поредна година и заслужва внимание по няколко причини, пише Мирослава Мариянова.

Oпределено е насочена към разнообразяване средата на изпълнителските изкуства в България с иновативни проекти, които предизвикват обичайните нагласи на публиката. Дори да са трудно смилаеми и провокативни, макар последното да е достойнство само по силата на случването си в началото на 21 век, тяхната естетическа и политическа важност е в това да разтеглят хоризонта на възприятие, да правят границите на възприемчивостта по-еластични, да въвеждат в полето на културата маргиналните форми на перформативност, които не попадат в подравнените полета на класическите практики и жанрове. А за да има добре развита умерена средна вълна зрелищност, тя трябва да се захранва от експеримента, от извънмерните опити, от смелите прескачания, пък били те и не винаги успешни, лъчезарни или понятни. В този смисъл фестивалът “Антистатик” е важен и окуражаващ в своята храброст да е непопулярен, да не удовлетворява с готовност семплите очаквания на публиката, да не препотвърждава усвоени мерки, а постоянни да ги саботира, обърква, отменя и подновява. Мисля, че именно подобни инициативи си заслужава да бъдат подкрепяни от държавата, заради конституиращата ги некомерсиалност и заради работата, която вършат както за развиването на т. нар. “алтернативна” сцена, така и заради развиването на публики, вкусове и подхранващото влияние върху “класическата” среда.

            Тазгодишното издание имаше интересна и разнообразна програма, разделена на два модула: основен модул с осем представления и програма “Поле на потенциалности” за съвсем млади автори и изпълнители, съпътствани от едно специално събитие – изложба на работи на модни дизайнери от Балканските страни. Фестивалът се откри с пърформанса “Som favs”, концепция, текст, музика и изпълнение Иво Димчев. Концепцията му предполага същностна  незавършеност. Артистът е подготвил 100 теми, от които всеки фестивал, може да избере своята констелация и така всяко изиграване съдържа различни елементи, вкарани в идентични фрагментарни структури. Много въздействащо сценично присъствие на Иво Димчев, в неясния и стряскащ с внезапните си обрати промеждутък между документалното откровение и изтънчената перформативност, пласирана през изключително овладяна вокална и пластична техника. Болезненост и ирония, неразчленимо сдвоени, подхлъзват ту към драматично съпреживяване, ту към дистанцирано отстранение. Интензитетът на енергията, която се генерира на сцената, се прехвърля мигновено в залата, провокирайки емоционално-сетивна реакция в зрителя.

Пърформансът на Ани Васева “С” сериозно експериментира със способността на актьорски конструираното тяло на сцената да надхвърли културната си презумпция, двойно защитена от театралната ситуация, и да премине в детайлно и самовглъбено изследване на физическата си издръжливост и пластическа изразност, като че ли изцяло излезли извън дисциплиниращото естетическо намерение. Изпълненията на Ива Свещарова, Елена Димитрова и Петър Генков впечатлиха с органичното си присъствие, оптимално оголено от преднамереност, като че ли оставено на самозахранващия се телесен импулс. Много интригуващ опит да се обезоръжи актьорската репрезентация, като й се отнемат всички опорни точки.

Един пърформанс, който се опитва да стои на ръба на перформирането, оспорвайки базисната семиотична ситуация на представяне, беше солото на Галина Борисова “Вип Денс – Все още има какво да се направи…”. Саботира се идеята за танцуване, както и идеята за публично представяне. Артистичната ирония, запазена марка на изпълнителката, обхваща целия процес на изработване и презентиране на културен продукт/процес. Като че ли публиката е превърната във воайор на личното забавление на танцорка, вплитаща истории и разсъждения за живота си, които, в своята автобиографичност и откровеност, допринасят за атмосферата на непреднамерено споделяне.   

Още едно соло: “John”, идея и изпълнение Горан Богдановски. Словения. Танцовият пърформанс разиграваше някакво бизарно взаимоотношение между две съзнания, поместени в едно тяло, като доминацията на едното над другото се сменя незабелязано. По особено неуловим в различието начин двете идентичности рефлектират околната среда. В рефлексията съучастват физическа и вокално-интонационна хореография, която маркира общуване.

В рамките на фестивала беше представена перформативната инсталация на Марен Щрак, Германия и Brain Store Project “Предмиграционна треска”, която съчетава изпълнителските, визуалните и пластическите изкуства. Едно много нежно и деликатно подхождане с интердисциплинарни средства към проблема за миграцията и статута на съвременния артист в глобализирания свят.

Най-провокативният пърформанс на фестивала беше “Paquerette” на Сесилия Бенголеа и Франсоа Шеньо, Франция. Paquerette (маргаритка на фр.) е не много известен френски класически балет от по-миналия век, който двамата артисти смело иронизират и дръзко плячкосват. Те се движат чисто голи с вибратори, изпълняват различни захвати, поддръжки и взаимодействия, като ползват ерогенните зони за своя контактна точка и основа. Сблъскваме се с хладнокръвна голота и безучастно излагане на интимни жестове, сведени до тяхната механика и употребени функционално за нуждите на телесната композиция. Толкова са директни и невъзмутими, че забравяш за хюбриса, а може би той вече е невъзможен.

 

Мирослава Мариянова

 

Текстът е публикуван в сп. Лик, бр 5, май 2010