Четвъртото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик”, организиран от Бbrain СstoreПproject, Център за култура и дебат „Червена къща”, iнформбюро, заяви сериозно присъствие на културната карта на София. Той е единственият форум, който обединява в концепцията и програмата си два не особено популярни за България жанра на изпълнителските изкуства – съвременния танц и пърформанс.
Смело скачане на дълбокото сред класическите зрителски нагласи – предлагане на по-различен ключ към съществуващите идеи за танц, представление, конвенция на представяне, сценична ситуация. В пространствата на Червената къща, Младежки театър, Галерия „Райко Алекиев” и Театър Лаборатория „@лма @лтер” от 1 до 5 април 13 представления и събития приковаха вниманието най-вече на специалисти и практици в областта на съвременните изпълнителски и визуални изкуства. Т. нар. обикновена публика все още изглежда изпитва недостатъчност откъм подготвеност и съответно любопитство към „експериментални” сценични факти, които по света вече са част от „нормалността”, и това още веднъж потвърждава смелостта и необходимостта на жеста на организаторите.
Общото впечатление от програмата е за разнообразие на сценичните изразности – повечето по някакъв начин деликатни, лични, малки изказвания, отразяващи фасети от разпадналия се на множество своеобразия Разказ на човешката индивидуалност и сценичната изразност.
Фестивалът се откри с представлението „Look Look”, концепция и изпълнение Ан Журен (Франция/Австрия) и Крут Юрак (Естония) в сътрудничество с дизайнера Ева Блут. Забавно, иронично, изобретателно и леко заиграване с техниките на модата – като изфабрикуване на най-причудливи и иновативни форми и стилове въз основа на няколко базисни елемента. Двете изпълнителки с равнодушни лица – с фино намекване за овладяното лицедейство с едва забелижим уклон към съблазняване на манекенките – експериментират с дрехи, употребявайки ги по всевъзможни начини. Дрехите се превръщат в част от телата, скулптират ги и ги метаморфозират. Модата не е просто стратегия за усъвършенстване на изгледа, а артистична практика за експериментиране с хибридния модус.
Друго такова много лично изказване – върху природата на актьорската практика – беше пърформансът „Viva Mandic” на Марко Мандич, млада звезда на Народния театър на Словения и известен пърформър в европейски контекст. На сцената между два екрана на малък постамент голият Мандич се напъхва в чувал и плътно го затваря. В продължение на един час на десния екран текат избрани моменти от ролите му на театрална сцена, от лявата – нощните му вакханали в склада на театъра, а помежду им пакетираното тяло буквално излива потта – материалната буквализация на актьорското усилие. Накрая Мандич излива потта си в една чаша и я изпива. Триумфът на самодостатъчността, самонаслаждението и нарцисизма. Актьорството като ексхибиционизъм, голото тяло като костюм, човекът като животно, личността като егоманиакалност. Много категорично и непоколебимо Аз-ово „показване” на Мандич.
Двама македонски изпълнители и хореографи Искра Шукарова и Александър Георгиев представиха „Хайди” (Ал. Георгиев) и „Формула” (двамата заедно). Лекокрили хореографски ескизи със закачка и намигване, симпатични в откровението си, личното присъствие и разпознаваемия стил на представяне, заиграващо се с идеята за случайност, непринуденост и обикновеност на изкуствения ред.
От българското участие – танцова компания „Дюн” с “Danza” и спектакълът на Мирослав Йорданов и Валери Миленков „Ecorche”- определено впечатли вторият. Терминът еcorché, което буквално означава „одран”, се използва за рисунка или скулптура на човешко тяло без кожа, която изучава мускулите с цел постигане на максимална натурност на човешките изображения. Спектакълът изследва тялото в неговата оптимална органичност, оголено откъм всевъзможни социални и културни конструкти. Тялото в неговата базисна физикалност, от която не може да се отнеме нищо повече, се превръща във фетиш. И така отново се полемизира границата между природа и култура, между органично и неорганично. Експресивното разчленяване на движението до поредица от минималистични, пулсиращи потръпвания, които в даден момент получават своите разгръщания, е направено прецизно, едновременно хладно и страстно, с напрегната алюзивност на търсената изкуственост на формата.
Много интригуващо беше присъствието на младата Ан Калер, чиито работи съчетават танц, пърформанс и визуални изкуства. „Untitled Stills” изследва застиналите моменти в движението, паузите и преходите от едно движение в друго, това, което е преди и след него, ползвайки като материал видеото и фотографията. Енергийното излъчване от сцената напомняше физическо и емоционално обитаване на социално маргинално пространство, преди и след нормалния живот. Сякаш изследването на паузите в движението е намерило форма, която изразява и позиционирането извън реда на житейското случване, извън нормата и обичайността, които обикновено се свързват с идеята за движение/развитие.
Последното представление, което може да се причисли към личните изказвания, беше руското “I will try” на Александър Андряшкин, което още в заглавието задава личния импулс за споделяне. В някаква „свободна” форма на общуване с публиката Андряшкин цели да създаде общо пространство на диалог и доверие между сцена и зала, които пряко да повлияят качеството на неговите пърформанси, създадени в процес на обмен.
Може би най-очакваното и хитово заглавие беше пърформансът на нашумялата немска формация Ligna „The new man”. То – подобно на другите им акции – работи на принципа на радио предаване, което обединява слушателите в следването на указания, превръщащи ги в активна общност от хора, съ-преживяващи и създаващи действия и движения. Всички акции на компанията имат определена идеологическа, социална и политическа импликация. Като цяло са ляво настроени, подриващи установените механизми, които движат консуматорското, хипермодерно, неолиберално общество, превърнало индивида в обект на „обществото на спектакъла”. През слушалки участниците възприемат (и изпълняват указанията на) радиопиеса, която разказва за модерни театрални техники за владеене на тялото, които го вадят от обичайното му поведение, за да го изведат на друго ниво на осъзнаване в света – от промяна механиката на тялото през промяна на ума към един „нов човек”.
В рамките на фестивала бе представен и пърформанса „+/- 359 Топология”, продукция с участието на много известното пърформанс дуо дойферт + плишке (Берлин). Хаотичните спомени, усещания, алюзии, мечтания и опити, които изграждат разказа „живеене в България”, превърнат в лабиринт, през който се минава без помощта на нишката на Ариадна. Всеки избира своята траектория на преживяването, следвайки собствените си нагласи за съучастие и съотнасяне към предлаганите топоси на паметта и емоционалността, свързани с идеята за България.
Тази година „Антистатик” имаше и „книжен” акцент. Хореографката Галина Борисова представи новоизлязлата си книга „Танцови представи и артистични предпочитания”, чийто съставител и автор на част от статиите е. Книгата събира за първи път на български език различни позиции, опити и гледни точки на танцьори, хореографи, танцови изследователи и критици. Обхваща основни събития и тенденции в модерния и съвременен танц в Европа и Америка, които са повлияли професионалния път на Галина Борисова. В този смисъл книгата изразява много лична перспектива към танца, като същевременно отваря и дискусия за състоянието му в България – както на практиката, така и на рефлексията.
Мира Мариянова
Текстът е публикуван в сп. Лик, брой 5, май 2011