Като за начало ви представяме бърз и сбит оглед на Антистатик 2011 и интервю със Стефан Щерев – един от неговите основатели и организатори.
Между 1 – 5 април в София се проведе международният фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик”, организиран от Бbrain Сstore Пproject, Център за култура и дебат “Червената къща” и iнформбюро. Програмата от 10 заглавия представи най-различни формати на сценично случване, както и интересни нови имена на европейската сцена на движенческия пърформанс. Едно от тях е базираната в Берлин австрийска визуална артистка и пърформър Ан Калер с „Untitled Stills” – експериментална импровизация върху движението като поредица и вариации на взаимосвързани позиции, като основната концентрация протича в процеса на „пристигане” и пребиваване в тях между състояние на покой и активиране на тялото. Насеченото на отделни статични моменти движение насича и самото гледане на отделни „актове на погледа”, предизвиква към друг начин на наблюдение, възприемане и асоцииране. Погледът беше директно адресиран и в друга експериментална работа – „Look Look” на Ан Журен (Франция/Австрия ) и Крут Юрак (Естония/ Австрия), копродукция на Tanzquartier – Виена, която следва логиката на творческия процес на създаване на дрехи, чийто край се слага единствено от позирането като „легитимиращ” финален момент и насочва вниманието към невъобразимите трансформации, на които външният вид и тялото са подложени в зависимост от конфигурациите на дрехата върху него.
„United Stills“, An Kaler „Viva Mandic“, Marco Mandic
В пърформанса „Viva Mandic” на словенския артист Марко Мандич времето на сценично присъствие бе измерено не толкова с процеса на гледане, а с потта на артиста, който прекара на сцената един час, увит в найлон. Като безспорни акценти в програмата се обособиха пърформансът „The New Man” на немската група от „радио-активисти” Ligna, които превърнаха всеки един от посетителите едновременно в изпълнител, самонаблюдател и зрител, снабдявайки всички със слушалки, от които получават инструкции за действие, заимствани от движенческите методологии на театралния, танцов и кино модернизъм, устремени към утопията да композират „новия” човек и общество. Пърформанс без артисти – в такива беше превърната публиката и в инсталацията „EIO“ на румънците Мария Баронча и Едуард Габия в сътрудничество с Драгана Булут (Сърбия), спечелила основния европейски приз за млади хореографи Jardin d‘Europe за 2010г. „Игралното” пространство се заема от онези от публиката, пожелали да са „работници” и те получават задачата от наличните разпръснати предмети всеки със собствените си умения и в колективна работа с другите да изградят нещо завършено, като накрая зрители, останали като „наблюдатели” си избират на кого да „платят” с билета, получен в началото срещу свободно избрана сума, който накрая се осребрява. Директен и находчив начин да се предизвикат конвенционалните разбирание за работа и критериите за артистичен труд. Една инсталация, която може да се нарече и репетиция по създаване на общност, на колективност отвъд хореографията. Действително интерактивността се оформи като водеща стратегия и ситуация в тазгодишната програма. Тя беше заложена и в пръформанса „I will try” на руския артист Александър Андряшкин, който предизвикваше публиката да коментира и да дава предложения за изпълнението му. Както и в инсталацията-архив на социализма „+/-Topology” на Брейн Стор Проджект и немското артистично дуо Doyfert+Plischke. Не липсваха и чисто танцови представления като „Формула” в изпълнение на Искра Шукарова и Александар Георгиев, както и българските спектакли „Ecorche“ на Мирослав Йорданов и Валери Миленков и „Danza” на бургаската компания „Дюн”. Четири години фестивал на може би най-рисковите и непопулярни форми в изпълнителските изкуства е значителен феномен в софийския фестивален пейзаж и неговата динамика. На въпроси около организацията и целите на „Антистатик” отговаря един от основателите му – Стефан Щерев от iнформбюро.
Ангелина Георгиева
ПО ПОВОД АНТИСТАТИК 2011: интервю със Стефан Щерев
материалът е съвместна публикация с рубрика „Сцена“ на в-к „Литературен вестник“