ПО ПОВОД АНТИСТАТИК 2011

Между 1 – 5 април 2011  в София се проведе четвъртото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс“Антистатик“ – проект на Бbrain Сstore Пproject, Център за култура и дебат “Червената къща” и iнформбюро. На въпроси около организацията и целите на фестивала отговаря един от неговите основатели Стефан Щерев.

 

 

  „Антистатик” е вече на четири години, а има сериозна биография – обвързване със сериозни международни партньорски проекти като Номадска танцова академия[1] и  мрежата от европейски танцови институции Jardin d’Europe, на които е бил домакин. Покрай тях успя да представи в София едни от основните протагонисти на новата балканска танцова сцена, както и продукции на интересни европейски артисти и организации. Струва ми се,  че фестивалът се породи от добре използвани възможности на партньорско взаимодействие с международни организации и мрежи. Но от миналогодишното издание ставате все по-самостоятелни, като „Антистатик” вече е част и културния календар на Столична община. Каква се оказа вашата формула за налагане на фестивал за може би най-рисковите форми в изпълнителските изкуства? Какво означава за вас 4 години „Антистатик”?

„Антистатик” се превърна в сериозен проект за самите нас. Вече получаваме запитвания от големи имена, международни мрежи, фестивали, групи… Това показва, че сме забелязани на картата, че София се възприема с уважение, че една от амбициите на фестивала се случва – а именно да ни извади от периферията. Радвам се, че Столична община показа ангажираност и далноводност с включването  фестивала в културния си календар – това му осигурява и институционална  легитимност. Но в същото време и София като град прави сериозна крачка към преосмислянето и възприемането на този инструмент за финансиране. Тук той работи по най-добрия начин – припознава значението на този фестивал за културния облик на града Също така навременната реакция на Министерството на културата беше важна, както тази година и на културния институт на Германия, на посолството на Австрия. Участието и на спонсорски средства в подобен проект показва друго мислене и разбиране, което само може да ни радва. Четири години правене на такъв форум се оказа истинско предизвикателство за мисленето, креативноста,  уменията, времето и мотивацията ми.

„Антистатик” се появи в контекст на усилена и координирана работа върху стимулиране развитието на независимия танц в балканския регион. Традиционно в международната ви програма присъстват представления от него. С какво ви захранва и мотивира контактът с балканските партньори и артисти както организационно, така и естетически?

Ние държим всяка година да представяме артисти от балканските държави, за нас това е много важно. Явления и тенденции могат да се появят от неочаквани места, вече дълго време се инвестира в региона, артистите все по-често прескачат гранциите, обменят опит и идеи, правят често копродукции. Рано или късно и естетически картината ще се избистри.

Като цяло към какво е насочена селекцията ви? Какво търсите и какво искате да покажете с нея? 

Търсим актуални артисти, артисти идващи с времето си, не исторически “репертоар” на съвременния танц. Прави ни впечатление, че все по-малко търсим “танца” като движение, а по-скоро танца като “изявление” (statement). Искаме да покажем, че гранциите на възприемане са по-разтегливи и красотата на объркването може да доведе до замисляне и преосмисляне.

Наравно с международни продукции селектирате и български представления. Как оценявате въздейстнието на фестивала и неговите партньорски проекти в средата?

Винаги държим да има българско участие. За нас е важно да предложим на чуждестранните ни гости негово присъствие. Аз лично мисля, че фестивалът действа стимулиращо на средата и едно от доказателствата е, че български танцьори и артисти решиха да направят една обща инициатива – да основат “Номад Денс Академи – България”, която да работи за развиването и отстояването на целите на Номадската танцова академия, а именно – да допринася за професионализацията в сектора и да представи успешния модел на НДА и пред други културни кръгове, да подобри образованието и проучването както за млади, така и за опитни танцьори и хореографи, да промотира танца като социално приложимо и допускащо влияния артистично поле, да развива неговата публика. Разбира се, на глобално ниво партньорството ни с Номадската танцова академия също остава. Тя е динамичен във формата си процес, който в момента търпи значително развитие и промяна.

Какво е определящото за оформяне на модулите и формата на фестивала – напр. тази година липсваше платформата за млади български хореографи „Поле на потенциалности”, въведена в миналото издание?

“Антистатик” определя формата си от това, какво съдържание е налице. Тази година програмата “Поле на потенциалности” сякаш не беше необходима, защото нямаше кой да я финансира – фонд “Дебюти” към МК вече не съществува.  Но динамиката е определяща за нас, даже бих казал, че тя е свързващо звено в работата ни.

въпроси: Ангелина Георгиева

Материалът е съвместна публикация с рубрика „Сцена“ на в-к „Литературен вестник“