свободната сцена на фокус
„Миграцията на птиците” – едно приключение из града
photo: Aphids
„Миграцията на птиците” на австралийската независима компания „„Aphids” е сред онези преживявания, след които се чувстваш доволен. Но не просто от случилото ти се, а доволен от света изобщо, от това, че си жив и че живееш именно днес и сега. Поради тази причина е и особено предизвикателство да се опише или да се предадат емоциите след преживяването на такъв пърформанс. Но нека започнем от самото начало… Албена Тагарева за тази необичайна аудио-визуалната разходка-пърформанс, част от МТФ „Варненско лято“ 2014.
Компанията „Aphids” беше част от международната селекция на 22-то издание на МТФ „Варненско лято” (1 – 11 юни 2014) с проекта си „Миграцията на птиците” – аудио-визуална разходка в градска среда. Своеобразната променада беше програмирана в няколко дни и се оказа една от фестивалните провокации, отправени към жителите на града и гостите на фестивала. Артистичният проект на Елизабет Дън е резултат от дълги проучвания, направени в сътрудничество с Българско дружество за защита на птиците. Концепцията обединява няколко компонента, част от които задължително се променят съобразно спецификите на града-домакин и птиците в него, но основата линия остава една и съща. А тя е хората да преоткрият природата около себе си.
В същността си „Миграцията на птиците” представлява вглеждане във вътрешността на града и онези пространства от него, които ежедневно подминаваме като част от фона на ежедневието ни. Елизабет Дън и Лара Томс прекарват седмици в проучвания из варненските улици, за да открият какво е специфичното в поведението на птиците в морския град. Кои видове птици преобладават, кои и къде са любимите им места и как те се вписват или променят облика на града. Маршрутът във Варна премина през едни от най-старите и красиви места и сгради, които за съжаление са напълно изоставени не само от обитателите си, но и от общината, а на тяхно място са се заселили дървета и, разбира се, птици – превърнали ги в свои домове. Комбинацията от тези почти призрачни сгради и тесните и безлюдни улички на града създават усещане за навлизане в едно нереално времепространство – паралелно съществуващо с до болка познатите сиви и олющени фасади. Така на пръв поглед обикновеното се превръща в специално и изключително зрелище за зрителя. Ежедневието придобива статута на произведение на изкуството и започва да изпълнява различна роля в този конкретен момент.
Смесването на реалности на града и фокусирането на погледа е ключът към проекта на австралийската компания. Авторите активират всички сетива, като провокират зрителя–участник да преразгледа отношението си не само към градските птици, но и изобщо към другите обитатели на градските пространства.
„Миграцията на птиците” съчетава различни изкуства като музика, видеоарт, архитектура, както и перформативни практики с екологията. Всичко това е миксирано и поставено в рамките на своеобразна театрализирана променада, в която зрителят, освен наблюдател, е и наблюдаван – от преминаващите през улиците хора. Всеки един е част от групата, която се движи като ято из уличките на града. И също както в ятото, всеки е свободен да кръжи около другите и наоколо, но все пак не бива да изпуска „птицата-водач” и да се отклонява от общата посока на полета. Така водени из града, всички в това „ято” от „съмишленици”, се открояват от неспирния поток на улиците, като едни донякъде странни и чудновати хора с бинокли в ръка и слушалки в ушите, ходещи леко зашеметено.
Всеки включил се в ятото получава персонални устройства, чрез които да преживее пърформанса, като в това приключение са ангажирани основните ни сетива. Слухът потъва в специално композирана музика, която е не просто фон, който трябва да изолира зрителя-участник от естествените му навици за движение в града; тя насища визуалната страна на проекта и създава магическо поле, което постепенно достига своята кулминационна точка. Погледът ни е съсредоточен чрез биноклите, които в рамките на един час са средството, което ни помага да навлезем в света на птиците без да ги безпокоим.
Образите, които наблюдаваме, са всъщност изборът на всеки един поотделно. Зрителят-участник има автономията сам да избере какво, кога и дали да гледа през бинокъла си. Това прави преживяването строго индивидуално. Идеята една цялостна и завършена визия, която може да се наблюдава от всеки, е заложена единствено в предварително подготвените видеа. Те са артистичната реакция на екологичното предизвикателство към съвременното общество – опазването и съхранението на биоразнообразието.
Образът на птицата като част от митологията се свързва с божествените сили, небето и слънцето. Хората не случайно идентифицират с птиците своите стремежи за извисяване. Небето и върховете дълго са били непостижими за човека и той е олицетворявал с тях чистотата, вечността и благополучието си, а птицата – като техен носител. Птиците несъмнено са натоварени със символика, напластявана през вековете. В този проект любопитното е как този-образ метафора може да функционира сам по себе си и то в града. Тук „Aphids” поставят въпроса пред всеки един зрител-участник в разходката. Интерпретацията е възможна единствено през собственото ни усещане, няма зададени кодове на разчитане, няма стил или жанр, през който да вникнем в произведението. То действа като такова, ако ние сами поискаме или успеем да навържем неговите кодове в един разказ.
За съвременния човек птиците са се превърнали в обекти, нуждаещи се от защита, и в същото време са придобили статут на вредители, срещу които трябва да се бори – каквито са гълъбите и гларусите специално във Варна, например. В проекта си австралийската компания смесва двата пласта на възприятие на този образ – веднъж от митологичната му страна и втори път през неговата конкретика и значение днес. Това ни помага, на нас като съжители с птиците, да се доближим до тях и да навлезем за малко в логиката на техния живот. Пред нас се появяват съществата, които са ни събудили сутринта с крясъците си, разровили са боклука в кошчето или сме намерили перцата им по терасите си. Наблюдавани през биноклите, те придобиват осанката на онези митологични образи, на които поколенията преди нас са гледали с благоговение. Интересното е, че днес те са се превърнали също в част от фона на града. Накацали по сградите, ходещи по тротоарите, борещи се за храната си заедно с кучетата и котките.
Митологичният образ на птицата се е въплътил във фигурата на „водача на ятото”. Чрез нейното преобразяване разходката получава своята финална нота. Елизабет Дън, която е водила „ятото”, вече достига до крайната си цел – брега на морето, мястото от което започва полетът на фантазията. Разперила криле над скалите, тя ни предизвиква – всеки сам да се осмели да полети.
Албена Тагарева
Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подкрепата на Национален фонд „Култура“. 