В програмата „Шоукейс“ на Mеждународния театрален фестивал Варненско лято 2015 бе показан новият пърформанс-проект Balkan Dance Reality Show на Ива Свещарова (България), Розе Беерман (Германия), Соня Преград (Хърватия) и Вили Прагер (България). Артистичната им биография ги среща в едно конкретно географско място, което се представя като фикционален, общовъзприет модел. Артистичният подход на изпълнителите се отличава със забавна лекотата, редуцираност на движенията в контраст на експлозивната музика на „Пролетно тайнство“ от Стравински и концентрация върху символични същества. Всичко това е съвместено в контекста на риалити шоуто като телевизионен формат и като конгениален Art–to–Show, или начин на показване на видима реалност, предназначен за широка публика в един глобален свят. Яна Павлова пише за представлението.

Вълк, лисица, пиле и елен!? Не веднага и никак не лесно може да се определи какво се вижда на сцената. Може би заради позицията на изпълнителите с гръб към публиката или защото не боравим вече с текстилни животни-играчки, а и почти не вярваме, че по балканските полета още има такива екземпляри, както и не ги очакваме в представление за възрастни.

И това, което се случва в първите минути, също не отговаря на очакванията ни за танц. Но е балкански, заради разочарованието и преувеличението, както и заради очевидната изненада-закачка. Вalkan Dаncе със сигурност е експортният продукт, чиято популярност расте и на собствена територия, от поп-фолк до зелени ливади с шарени цветни носии.

Цветна е и сцената – алено червена, а подът е на цветя, на който вегитират огромни животни, също като цветя неподвижни. Така на пръв поглед няма движение, но музика! И изведнъж, също балкански елемент, се натрупва толкова голямо напрежение, че четирима лежащи, седящи, търкалящи се артисти не могат да бъдат уловени с един поглед. Нещо се случва тука, нещо друго! Явно е, че няма да станат да играят хоро. В тези меки топли костюми те изобщо няма и да станат. Така спокойно се протягат, че като зрители колективно можем да се наслаждаваме на изкуството да лежиш спокойно при такава електризирана атмосфера. Може би това е „балканското“. Но танц ли е? И ако движението е същността на танца, малко от нея се вижда на сцената.

сн. Боряна Пандова

Смущаващо е очакването на „експлозивния момент“, като че ли представлението все не започва. Бавните движения напрягат концентрацията и вместо опияние на сетивата в буен ритъм, изживяваме буен ритъм на музика и опиянени движения, без контури и фигура. Какво е това? Животински костюми, саксийни цветя, зейнали уста и недоверчиви, огромни очи… Символи, природни символи, животни като обемисти кукли, растения в саксии, емблеми на тениски. И тъй като не можем да изчезнем в дионистичен шемет, оставаме сами с въпросите. С въпросите и смисъла. Произвеждането на смисъл винаги е стегнато в нормативи за всички, цялата истина, целия свят. Тук зрителят остава сам със себе си, налага му се друга позиция. Хореографът Уилям Форсайт казва: „Танцът е като живо същество. Не можеш да го принудиш, не можеш да го „вземеш със себе си“. Трябва да осъзнаеш собственото си възприятие и  той сам ще „дойде.“

Там. Да, но къде? Не „тука” и още по-малко „там”. Balkan Dance – един танц, един жест, едно време в един ритъм, шлифован конструкт, който ни се изплъзва или стои с гръб и не се интересува от нашето зрителско любопитство. И този танц идва от едно екзотично място с дива природа и митологични същества, които са реални само в нашата фантазия. Наречено е Балканите, сънен потаен свят, с огромни животни, цветя в саксии и всеки момент готов за взривно събуждане.

Избраната музика на Игор Стравински „Пролетно тайнство“ (1913) в много отношения е експлозивен момент на гениалност. През 19-ти век танцът се е определял през дистанцията си спрямо балета. Революционният акт в хореографията на Васлав Нижински по музиката на Стравински същата година е двузначен: като танц на примитивната природа (тропане с крака, без да се вдигат на палци и т.н.) и като протест срещу клишето, че Ballets Russes представя единствено върховен класически балет. Така и тук се откриват паралели – не в скандала, но в разочароване очакванията на публиката, при това международна.

Вместо динамично разтърсване, изживяваме каскада от подпиране наляво, полягане надясно, сядане накриво, протягане надълго и лежене по гръб. Това забавяне на движенията се откроява като новост чрез отричането на бързината на днешното медиализирано време. Тези спокойни движения са празни места. Елементарни, неиндивидуални, обвити в животински костюми. Символи с малък радиус на значение, но с голяма повърхност, на която зрителят сам може да се спре и да погледне, откривайки танца в себе си. Може би ключът към сърцето на Балканите: е-motion[1]. Топлина, която се усеща, температура, която се качва като тежък дим.

Хореографията на Нижински върху „Пролетно тайнство” се състои от две основни части. Първата е преклонение към природата и търсене на ритуалната жертва. Втората част е жертвопреносителният танц, фокусиран върху девицата, която според традиционния ритуал трябва да танцува до смърт. Въпреки че втората част се играе без музиката на Стравински, формата на риалити шоу е като приет ритуал, в който изборът също пада върху някой. И той трябва да се жертва пред очите на „старшите експерти“ и да съхрани по този начин the commоn sense (общоприетото). Тук няма пролетна жертва, всички падат един връз друг или нападат един друг, което и често се случва на Балканите.

Публиката също става жертва. Не само защото не вижда разпенени тела, както анонсира названието на пърформанса, но и музикалният патос в балета на Стравински не придава динамичност на изявата. Спирането хода на времето налага друга интензивност на вглеждане. Увеличава всеки жест и го изпълва с материя. Тази интензивност разширява и интервала на време. И тогава се случва така, че забравеното, отхвърленото и заровеното излиза на повърхността, оттърсва се от праха на историята, от костюма на предразсъдъци и обвивката на стереотипи. Вниманието се фокусира и се освобождава вихър от мисли и това там, на сцената, получава друго тяло, с друг костюм и саксийно обкръжение. Понеже под костюма първо няма нищо, само тела и същата подвижна неподвижност.

сн. Боряна Пандова

Движенията в първата част на Balkan Dance Reality Show са подобни на тези във втората. Без животинския костюм те наподобяват креативно мислене. Артистичната работа се разпознава като процес, work–in–work (творба в творбата), с начало в междувременно, без край и завеса, стихиен fluid (поток), незавършен продукт. Конкретно, танцьорите винаги са жертва на танца като изчезваща мимолетна следа. И въпреки това са поставени пред неизбежната ситуция да уловят своята реалност като артисти в една реалност на състезание.

В това състезание не се търси „отборът на вълка”, „отборът на лисицата” или на елена, а се търси отбор от креативни субекти. Формата на състезание е отличителна черта за танца заради директната му връзка с физикалността, а посредством това и близостта му със спорта. Риалити шоуто като модел симулира състезание–игра–реалност, в която трябва да се случва нещо изключително, забавно и интересно. Същевременно критериите са фокусирани върху реални икономически аспекти и понятия като работа, резултат, енергия, ефект.

И още други реалности се показват. В първата част на представлението – във формата на цветя, а във втората – с инсценираните телефони разговори с личната реалност. А в средата на дъното на сцената, посред представлението се закачва селфи портрет на „фантастичните четирима“ в тази Balkan Dance Reality. The Balkans In ни се представя като бавно пролетно пробуждане без водка, с висока температура и прогресивно въображение.

Във втората част като специфична естетика на театралността и като основен елемент в шоу спектакъла се въвежда реалността на публиката и критиката с нейното наблюдателно изкуство и влияние върху изкуството. Танцът поставя въпроса за една прагматично невъзможна справедливост. Артистите са експонирани, без защита и без глас, на публиката и на старшите експерти се дава силата на гласа, правото да присъди и осъди. С финалното „не“ на публиката-жури също се засяга онзи аспект на жанра на пърформанса като форма на изключение. Не изключителна форма – най-оригинална и неповторима, а като насочваща погледа към онова, което в правилото остава изключение: той се движи между понятията за добро и лошо, вярно и грешно, печалба и загуба и е най-вече изява на това, което не става ясно. Желанието за контекст и значение остава, липсата им се санкционира. Същевременно тази конкретизация унищожава танцовото изкуство и така четиримата фантастични изпълнители лежат накрая смъртоносно отхвърлени от публиката и експертите.

Реалността ни дава чувството, че всичко е подчинено на промяна и е време да видим едно друго шоу. Другото, което се показва, когато параметрите за време, движение и пространство се разпръснат в съставните си части. Другото, което поставя въпроси, на които със съществуващите досега представи отстрани, отгоре и отдавна можем единствено да отговорим с „Не“ на едно друго, постбалканизъм-движение. Танцово движение със стъпка назад и стъпка напред, което бавно и леко ни приближава към възможността да преосмислим понятия, дискурси, позиции на власт и западни мащаби.

The Show goes on, играта на културите, креативната илюзия. Време е да погледнем по друг начин върху едно общество и неговото време.

Яна Павлова

Яна Павлова е театрален критик от България, която от 15 години живее и работи в Германия. Тя завършва театрознание в Свободния университет в Берлин, както и скандинавистика в Хумболд Университет. Била е асистентка на режисьора Ханс Ноенфелс, на Ирина Роериг към Theaterballett “Der blaue Vogel“, както и практикант към специализираното театрално списание „Theater der Zeit”.

 

BALKAN DANCE REALITY SHOW

пърформанс на Ива Свещарова, Розe Беерман, Соня Преград и Вили Прагер  

драматургичен асистент Ангелина Георгиева 

звук Емилиян Гацов – Елби

глас Стефан А. Щерев

графичен дизайн  Георги Флоров

фотограф Боряна Пандова

Премиера: 5,6 март 2015, Център за култура и дебат „Червената къща”

Продукция на Брейн Стор Проджект. Копродукция със Станица – Служба за съвременен танц, Белград, Номадска танцова академия и Life Long Burning (с подкрепата на Програма „Култура” на ЕС). С финансовата подкрепа на Министерството на културата. Осъществява се с подкрепата на резидентска програма на Център за съвременен танц „Derida Dance Center” и с любезното съдействие на Гьоте-институт България.

Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подкрепата на Национален фонд „Култура“.