Брис Льору: Интересува ме преживяването на тялото
В рамките на второто издание на Sofia Dance Week (24 септември – 1 октомври 2009) Брис Льору (Белгия) заедно с Красен Къстев – български хореограф и изпълнител – представиха пърформанса „Соло#2 – честоти”. Хореографията и концепцията са на Брис Льору, едно от най-интересните имена на съвременната танцова сцена. Красен Кръстев е негов артистичен асистент, а в изпълнението двамата се редуват. Спектакълът представлява вглъбено изследване на тялото в пространството и времето, сведено до вълнов модел, който принадлежи на една непрекъсваема енергийна верига. Преобразува се и се формулира във всеки отделен момент спрямо ситуацията и наблюдателя. Интелигентно представление, концентрирало изразните си средства в точка, от която се разгръща безкрайно множество интерпретации. Тук публикуваме интервю с Брис Льору вдъхновено от представлението. Повече за програмата на танцовия фестивал четете в рубриката „рецензии”.
photo: Sandra Piretti
Като че ли използвате танца като интрумент за изследване на научни и философски феномени на съвремието?
За мен науката е по-скоро инструмент, а не цел или смисъл на заниманията ми с танц. Интересува ме поетичната й страна. Начинът, по който учените изследват различни феномени , напомня моите ескперименти с тялото и движението.
По-скоро се занимавате с изследване на възможностите на тялото, а не с възможностите на движението да изрязява. Кога се случи това преместване на фокуса?
Да, интересува ме преживяването на тялото само по себе си, а не театралният му потенциал да изразява. Както и преживяването на публиката като гледа движението на това тяло, начинът, по който то работи. Бързо разбрах, че наративът не ми е нужен. Нямам желание да разказвам истории- това с което се занимава балетът. Искам просто да използвам тялото си по възможно най-разнообразни начини. Затова още когато бях на 15 се ориентирах към съвременния танц, където има широко поле за изследване в тази посока, въпреки че и там някои хора се опитват да правят театър.
Доколкото не се интересувате от танца като средство за изразяване, като знак на нещо друго, мислите ли, че чистият танц всъщност е възможен?
Вярвам, че танцът не може да бъде абстрактен, защото е направен от хора с техните мисли и преживявания. Както и публиката е съставена от хора и затова може да усети и разбере това, което гледа. В този смисъл танцът не може да бъде абстрактен, защото винаги става дума за преживявания на човешки същества.
Изследвате света като неопределен потенциал за множество конфигурации, формулирани от наблюдателя. Тук ли можем да проследим влиянието на квантовата физика върху вашата работа?
Да. Връзката с квантовата физика е, че преживяването на зрителя е уникално, това, което гледа, съществува само защото то бива гледано.
Може да се каже, че пърформансът е изграден в търсене на пределен минимализъм – движението клони към статика, светлината към тъмнина, звукът към тишина. Какво ви интересува като хореограф и танцьор в тази посока?
Не търся минимализъм. Това, което ме интересува е да сведа параметрите на композицията до минимум, за да усиля въздействието. Искам да го направя максимално чисто, за да могат хората да се фокусират върху това, което ние много прецизно сме изработили като движение. Лишавам се от всички излишни неща, за да дам шанс на зрителите пълноценно да преживеят това, което гледат, да ги насоча към фините детайли, които са важни.
Свеждането на пърформанса до много чиста форма отваря по-големи пространства за зрителя да интерпретира, да формулира собствените си значения?
Да. Интересува ме зрителят като уникално възприятие и перспектива към случващото се на сцената. Целта ми е да накарам гледащия, освен да следи движението, да успее да види всички тънки и неуловими детайли, да проследи почти незабележимите различия и промени в процеса на пътуването. В пърформанса движението изглежда като безкрайно повторение, но всъщност повторения почти няма и трябва да имаш много фино око, за да го видиш.
Смятате ли, че танцът като поле на изследване променя идеята на гледането?
Единственото, което искам от моята публика, е да бъде отворена и да не подхожда с обичайните си нагласи, само при това положение нещо може да се случи. Моята работа е да й осигуря активно преживяване, като й покажа нови начини за работа с тялото. С това, което правя, аз утвърждавам различен вид комуникация, ползваща други сетива, искам публиката да осъзнае, че невербалната комуникация е също толкова важна и носи не по-малко познание от обичайното словесно общуване.
Какво ви впечатлява в съвременния танц? Как се отнасяте към зрелищните спектакли?
Зависи. Харесвам физикалността. Имам проблем с театралността или концептуалността в танцовата форма. Истински ме вълнува работата с физиката, ценя различните опити да бъдеш виртуозен. Ако работата е кохерентна и е стигнала до оптималните граници на намерението си, за мен тя е пълноценна.Това е същото като с минимализма. Зрелищността не може да е самоцел.
Как ви помага музикологията в заниманията с танц? Какви са основните опорни точки в хореографската ви работа?
Това, което ми харесва в музиката, е че е форма на изкуство сама по себе си, отнася се единствено към себе си, а не е изразно средство на литературата или театъра, например. Композиторът развива своето изследване в музицирането, без да реферира към друга арт форма. Това се опитвам да правя в полето на танца. Смисълът на работата ми е движението, но не като естетически избор или вкус, а като естествен резултат от изследването на всички възможности на тялото. Самата композиция определя естетиката. Не използвам много музика в представленията си, защото се интересувам от музикалността на самото движение. Танцът сам по себе си е музикална партитура и няма нужда да бъде допълнително подкрепян с музика.
Преминали сте през трениг в студиата на Мърс Кънингам и Триша Браун в Ню Йорк. Как ви промени това?
Когато за първи път отидох в САЩ бях на 17 години. Работата при Мърс Кънингам и Триша Браун ми помогна в прехода към по-абстрактно движение. През 50-те, 60-те, 70-те години в САЩ се случват много важни неща в тази посока. Докато в Европа се развива танцовият театър, нещо което мен не ме интересува професионално. Научих, че танцът и движението са житейски проекти, които непрекъснато се разиват интензивно и които се подчиняват на собствена логика и на визията на хореографа. За мен опитът с тези двама хореографи беше особено важен, тъй като те са хората, които са допринесли наистина много за развитието на движенческите техники.
Как се срещнахте с Красен Кръстев?
За първи път се срещнахме в Париж през 1992 на един танцов конкурс. Спечелих приза в областта на съвременния танц и понеже нямаше първа награда в балетния конкурс, аз бях поканен във Варна. Чувствах се малко не на място сред всички тези балерини и балетисти, но осъзнах че в България има хора, за които тази среща със съвременния танц е много важна. И Красен беше там. По-късно той направи реприз на мое представление и го игра в София. След няколко години се срещнахме отново в Швейцария и от тогава работим заедно.
Въпросите зададе Мирослава Мариянова
Интервюто е публикувано в сп. „ЛИК“, бр 11/ноември 2009