свободната сцена на фокус
Очилата на Гертруда: За независимия театър в Латвия
Инга Фридрихсон е театрален изследовател на свободна практика, работеща в Латвия и Германия. В настоящия текст тя се занимава с проблемите на свободната сцена в Латвия, като представя една от най-успешните инициативи в контекста на независимия театър – Gertrude Street Theatre, Рига. Как е създаден, по какъв начин работи – административно и естетически, как влияе на цялостната театрална среда в страната и с какви държавни и институционални политики се сблъсква. Надяваме се изследването на подобията между латвийската и българската ситуация да се окаже вдъхновяващо за българските артисти и мениджъри, които работят в посока на установяване на механизми и развиване на условия за фунцкиониране на свободната сцена.
Всезнаещата онлайн енциклопедия твърди, че очилата са приспособление, което се слага на очите и най-често се използва като допълнително оптично средство за коригиране на зрението. Очилата се ползват за терапевтични, диагностични и експериментални цели, както и за защита от външни влияния, наранявания или дразнения. Да не забравяме и тяхната значителна роля в света на модата. Откриваме очилата и в театралния живот на Рига.
Можете да ги срещнете, докато се шляете по улица „Гертруд” надолу към двора на бившата фабрика и окото ви попадне на надписа „Gertrude Street Theatre”. Буквата“G” е превърната в очила – логото на театъра.
Adjust Restrictions of a Vision – Gertrude Street Theatre (GST) е един от двата (все още много млади) театри с открити сцени в Латвия. Театърът е открит през есента на 2009 с “Мъжки работи”, представление в жанра на физическия театър, продуцирано от независимата театрална компания United Intimacy. По същото време GST инициира в сътрудничество с независимата асоциация Nomadi[1] превръщане на бившата зала за културни мероприятия на работниците от завода в пространство за представления на независимите театрални трупи и други подобни инициативи.
Gertrude street theatre
Ако погледнем назад в близкото минало, ще видим, че експресивното, емоционално наситено представление „Мъжки работи” всъщност е въвеждащият манифест на „очилата на Гертруда“. Той започва с призива да се създават представления от различни жанрове и своеобразни съвременни естетики. Особено внимание се обръща на постановки, в които човешкото тяло играе основната роля на идеен носител. В репертоара си GST има няколко представления в жанра на физическия театър, танца и обектния театър. Проекът има за цел да акцентира на интердисциплинарните и международни колаборации, в които театърът участва. Хореограф е словенецът Бранко Поточан, който е и танцьор, няколко години участвал в трупата на Вим Вандекейбус Ultima Vez. „Мъжки работи” представлява непрекъснат сблъсък на противоположни сили и емоции, представление на контрастите – за твърдостта и мекотата, за приятелството и съществуването. Това са характеристики на пътуването, което GST предприема през 2009 г., като разширява пространството си, заемайки още една стая на втория етаж. GST разгръща опита си с успешни проекти и инициативи, развивайки публиките си и мрежата на патронаж.
Този театър възниква от ентусиазъм, който му осигурява стабилна основа – от целия му екип има само един служител на постоянен трудов договор. Останалите са доброволци, работещи и на други места. Това се усеща не само в представленията, но и в другите творчески инициативи на театъра. Сезон 2010 се открива с „Complaints Choir“ („Хор на жалбите“). Всеки може да участва като подаде оплакване, което се трансформира в поезия – жалбата се превръща в песен – след което се представя в няколко пространства из града по време на Фестивала на белите нощи.
Независимите театри в Латвия са изправени пред непрекъснати трудности. Те все още са в незавидната позиция на естествената битка за оцеляване и развитие, която минава през заблудите и заобиколните пътища на експерименталния театър. Не може да се каже, че всяка инициатива води до същностни иновации или че се оценява като безспорно успешна. Но представленията, които се създават в независимите театри, имат по-голям ефект върху механизмите на театралното поле в Латвия, отколкото репертоарните представления на утвърдените театрални институции. Това отчасти се дължи на креативността на хората, които стоят зад представленията на GST – най-вече млади режисьори, които скоро са завършили или предстои да завършат Академията за култура. Академията е единственото висше учебно заведение в Латвия, което предлага обучение за режисьори.
Почти една година по-късно, през пролетта на 2010 г., представлението „Мъжки работи” показва колко неудобно и странно е да се мисли в категории особено ако те са създадени, за да описват „класически” произведения на изкуството. Номинациите за театралните награди на Латвия бяха обявени през пролетта. Експертната комисия хареса представлението, но според правилата на наградите само „представления на драматичния театър” могат да участват в конкурса. Постановки, които не отговарят на рамката, биват маргинализирани, защото за тях няма рамка. Този въпрос се възобновява отново и отново. Произходът на тези нови театрални пейзажи и появата на едно ново поколение режисьори означава все повече представления в Латвия, които не попадат в утвърдената рамка.
Представленията и дейностите на GST, както и някои други инициативи, имплицитно, но постоянно провокират осмисляне на рестриктиращите възгледи за театър – с каква идея за театър боравим, какъв тип алтернативни административни форми са възможни за създаването на различен театър, за какво е позволено или забранено да се говори и как можем да започнем да говорим за него.
Предпазно средство срещу външната празнота
Безполезните културни политики по отношение на независимия театър е проблем, който се обсъжда непрекъснато от 90-те години насам. Въпреки това има само няколко реални опита за подобряване на ситуацията. Формирането, съществуването и статутът на независимия театър в Латвия е все още сложен казус в сравнение с други западноевропейски или съседни балтийски държави. Все още няма свободни сцени, които да получават постоянна подкрепа от държавата. GST успява да се задържи на повърхността и да си запази пространството благодарение на търсене на финансиране и отдаване под наем на залата.
През 2010 г. седемте репертоарни театъра на Латвия са финансирани от държавата с 6 милиона евро, докато всички останали конкурси за проекти на независими театри са получили 70,5 хиляди евро. Все още липсва разбирането, че независимата сцена е различна от репертоарния театър – вместо това съществува предразсъдъкът, че качеството се измерва с комерсиалния успех и едва ли не един сезон работа и вече имаме репертоарен театър.
От друга страна, това движение има нужда да е достатъчно силно „ъндърграунд”, за да излезе на повърхността. Изграждането на нови пространства за представления през последните две години говори за това, че движението е все още жизнено. Мая Павлова – мениджър и продуцент на GST – твърди, че за 2010 година в театъра са се случили 85 представления и други 10 събития, събирайки общо около 6000 зрители. Театрите събират все повече и повече публика, оказвайки влияние върху обществеността. Това означава, че ще става все по-трудно тези дейности, които предлагат административна и творческа алтернатива на репертоарните театри, да бъдат игнорирани.
Диагностични намерения
Същностна част от концепцията на GST е да стимулира диалога за непосредствена връзка със средата, публиката и обществото. Изкуството се възприема като врата, която отваря полето на мисълта и по-скоро поставя въпроси, отколкото да дава отговори. Най-яркото представление в GST е „Сара Кейн”, спектакъл в жанра на физическия театър, режисура Мартинш Ейке (Nomadi). Участват музикантът Едгарс Рубенис, хореографът и танцьор Кристине Бородина и актьорът Аигарс Апинис. „Сара Кейн” е вдъхновено от живота и творчеството на скандалната млада английска драматуржка. Представлението е експлозия от асоциации без линеарен наратив, изказани през почти изцяло визуален и пластически език през ритъма и тътена на електронната музика. Това е шоу за теб и „другия” в теб, който се бунтува, разрушава и агресивно атакува и те задушава. Занимава се с мекотата, която се превръща в твърдост и присъствието, което става мъчително и непоносимо. „Сара Кейн” е не само първото латвийско представление, базирано на нейните творби, но също така носи енергия, непозната за латвийския театър, както и актьорско присъствие, рядко наблюдавано по нашите сцени.
Представлението-лекция „Защо обичам руснаци” е на комапнията Nomadi. То се занимава по-скоро с латвийците, отколкото с руснаците и представя гледната точка на чужденеца лектор за тази тъжна „пееща и пиеща нация”. В обект на ирония са превърнати латвийските традиции и заиграването с историческата роля на жертва. Вулгарността и иронията на лектора към латвийците провокира дискусия между публиката и изпълнителите. Полемика възникна и между театралния критик Дита Еглите и Криста Буране, един от авторите на представлението. Според критикът лекторът и актьорите споделят едно мнение: семпло и тривиално. Но именно това мнение е в основата на разговора, в който публиката е приканена да участва след представлението. Фокусът е поставен върху самоиронията, която не е никак продуктивна, когато безразличието води до задънена улица ”Какво да правя аз тук в крайна сметка…” Представлението е отражение на мнението на латвийците за тяхната собствена раса, на зрелостта на една нация и представлява покана за размисъл по въпросите за идентичността отвъд опростения поглед.
Има една латвийска поговорка „говоренето е сребро, мълчанието е злато”. Всяка провокирана дискусия е малко постижение в контекста на латвийската некомуникативност. След година и половина дейност специалният характер на GST започва да изкристализира – от една страна, това е вече споменатото стимулиране на артистичното разнообразие. От друга страна, театърът представлява отворено място за срещи. Понякога всичко, от което се нуждаеш, е физическо пространство и покана да издигнеш гласа си, за да предизвикаш конструктивен разговор и да провокираш конструктивни решения. Между другото в GST няма кулиси – отворена сцена, отворено пространство и диалог.
Инга Фридрихсон
Превод от английски: Мира Мариянова
Снимките са от представленията „Complaints Choir“, автор Оскарс Роценбергс, „Мъжки работи“, хореограф Бранко Поточан и „Сара Кейн“, режисьор Мартинш Ейке
Рубриката „Свободната сцена на фокус”
се поддържа с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”
[1] Nomadi вече не работят в сътрудничество с United Intimacy, бел. ред.