свободната сцена на фокус
Днес София е място, на което трябва да бъдеш
заяви Мишел Кере – координатор Срещи за Международната мрежа в областта на съвременните изпълнителски изкуства IETM. В рамките на първия АСТ Фестивал за свободен театър в столицата той предвождаше IETM Caravan Visit – формат на посещение, развит от мрежата, за опознаване на сценичните и организационни практики в различни страни. В продължение на три дни между 17 и 20 ноември 13 културни оператори и театрални мениджъри от 9 страни от Европа, Близкия Изток и САЩ бяха гости на Фестивала и се срещнаха с артисти в областта на съвременния театър и танц, гледаха представления и се запознаха с местния организационен и институционален контекст в изпълнителските изкуства. В нощта срещу последния ден на Фестивала в характерната за срещите на IETM неформална атмосфера Мишел Кере (Франция/ Белгия) и Младен Алексиев (режисьор, организатор и координатор „Международни посещения” за АСТ Фестивал за свободен театър 2011) говорят за за предизвикателствата пред българската сцена и за силата на международните мрежи като IETM. Разговора води Ангелина Георгиева.
Ангелина Георгиева: Кое доведе IETM Caravan Visit в София и то в рамките на първия АСТ Фестивал за свободен театър?
Мишел Керe: Честно казано, не знаех какво да очаквам от посещението ни. Още от преди познавах хора от тукашната сцена – като Младен, например, и те често ми казваха, че трябва да дойда в София. Миналата година най-накрая им отговорих: „Добре, може би сега е ваш ред. Имате ли какво да покажете?”. Разбира се, аз вярвах в това. До мен достигаше, че тук се случва нещо интересно, но не знаех точно какво. Всъщност, като казвам „мен”, нямам предвид само себе си. Аз представям мрежа, в която членуват 550 организации от 50 държави. Когато решим да отидем някъде, ние трябва да сме сигурни, че нещо ще се случи. Този път не знаехме какво точно, но аз имах доверие на хората тук. То се появи от неформалните ни срещи, където винаги нещо във въздуха ти дава усещане за другия… И си казахме: „Добре, нека този път направим нещо малко. Да дойдем 10-15 човека, да се срещнем с артистите, да се запознаем с начина им на работа”. Изведнъж се случи нещо голямо и аз не съм отговорен за това. То стана заради хората тук и благодарение на всички, които се бяха ангажирали. В настоящата ситуация е ваш дълг и отговорност да съберете хората, да създадете фестивал и дори да интегрирате онези, които не са част от фестивала, да се получи отваряне и към другите. Този процес има отношение към всеки човек в този град и в тази страна. За нас IETM Caravan Visit беше възможност да се срещнем с творците в сферата, да гледаме представления и да открием един друг свят. Това, което не знаех преди и осъзнах по време на посещението ми тук е, че София днес определено е място, на което трябва да бъдеш. Място, в което са заложени много възможности, изключително разнообразен опит, компетентност, видове организации и начини на проправяне на път на т.нар. „независимост”. Аз идвам от Западна Европа и там е много странно да се употребява думата „независимост”. Но разбрах, че тук тя има особено значение и се прилага в сравнение с репертоарните, установени театрални институти и ако ми позволите, институции от съветски тип. Докато в Западна Европа може да си напълно независим дори в утвърдените организационни структури. Отговорността на хората във вашата страна днес е да вземат нещата в свои ръце и да бъдат като вирус в системата. И съм сигурен, че това ще се получи и нещата ще се променят.
Мишел Кере, сн. Jeffry Hoffman М. Алексиев с участници в IETM Caravan Visit вСофия, сн. М. Кере
Ангелина Георгиева: В края на посещението си отправихте на организаторите му много конкретно предложение – София да е домакин на голямата пленарна среща на мрежата IETM след няколко години. Кое ви убеди да инициирате тази следваща стъпка?
Мишел Кере: Хората от сцената тук, в България, имат вече изградени международни връзки. Аз знаех това. С Caravan Visit искахме да отидем по-далеч и с посещението си да окажем подкрепа на независимата сцена. Международните мрежи – а IETM е именно такава – са интересни и силни с това, че могат да подкрепят местната сцена. Ако искаш да си глобален, първо трябва да си локален. Все по-важно е да знаеш какво се случва на местна почва. Никак не харесвам явления като „изтичането на мозъци”. Смятам, че е добре хората да остават там, откъдето са, и да отстояват на всичко, което се насочва срещу тях. Сега бяхме само 12 човека. Но в този случай броят няма значение. Важно е, че има любопитство. И хората, които дойдоха, го притежават. В резултат те се срещнаха с богатството, многообразието и професионализма на тукашните творци и културни оператори. Вие трябва да ги подкрепяте. В този смисъл ще имате ли желанието и куража да кажете: „Добре, готови сме да посрещнем не само 12 човека. Достатъчно силни сме да посрещнем света!” ? Имам чувството, че способността и професионализмът да се организира такава среща тук са налице. Това би означавало, че България и в случая София се отварят за всекиго. Означава, че казвате: „Ние разтваряме обятия, отваряме работните си студия и каним хората да видят кои сме и евентуално да работим заедно. Ние искаме да работим и с други”. Това е. Това би означавало, че хората тук искат да бъдат свързани. Всички, които дойдоха сега, искат да знаят повече. И не само това. Те искат и да го споделят. Да отидем там, където са творците! Аз наистина открих много важни творци и интересна сцена, но тя трябва да бъде по-добре свързана с международната. Приятелят ни от Ливан ми каза тази вечер в разговор на чаша вино: „Да, да, те правят хубави неща, наистина, но изпускат нещо, нещо липсва и то защото не са добре свързани с международните процеси”. Ще дам само един съвсем генерален пример какво може да значи това – например, днес има артисти, които все още твърде много работят с видео на сцената или с нови технологии, което вече е отминала история. Прави тогава нещо друго! Добре би било хората да са свързани помежду си и в международен план с най-различни неща. Тук на сцената често липсва ясна артистична посока. Има много добри изпълнители, но много малко режисьори.
Младен Алексиев: И аз имах подобен разговор с госта ни от Ливан. Мисля, че това е много добро наблюдение.
Ангелина Георгиева: И смятате, че проблемът с липсата на естетическа посока може да се реши посредством по-интензивна свързаност с международната сцена?
Мишел Кере: Необходимо е да има връзка и комуникация, да. В изпълнителските изкуства хората са винаги сами в студиото си. На сцената няма интернет. Само едно тяло. Там си напълно сам и уязвим, но също така и универсален. Ние ходим на театър, за да видим там човешкото тяло. Затова и изпълнителските изкуства представят толкова уникално преживяване…
Ангелина Георгиева: Но имате впечатлението, че артистичната работа тук се случва някак изолирано?
Мишел Кере: По принцип всеки е напълно изолиран. Затова е хубаво да получава поглед отвън. Някой да идва и да вижда какво правим. Всеки може да се преструва в студиото си, че е най-добрият и велик. И може би е прав. Но винаги е хубаво да се появи някой и да ти кажа: „Стига, има толкова много други неща, които хората правят!” Затова е много хубаво да имаш наблизо чужденци. Аз обичам чужденците. Обичам и имигрантите. Те са хора, които могат да дадат друг образ на обществото ти и да те накарат да погледнеш на нещата по различен начин. Затова смятам, че е важно културните оператори да се сблъскват с чужденци, с друга история и да, с други култури. Ето защо си мисля, че в някакъв смисъл посещението ни тук, колкото и малко да бяхме, представлява потенциално една малка революция. Ние бяхме като едно десетизмерно огледало. Казахме си: „Ние сме това, което сме, защо да не направим нещо заедно”. Идеята за пленарна среща на IETM тук, в София, ви отправя въпроса: „Вие, българите, искате ли група чужденци да дойдат тук? Защо не?” Може да заявите: „Не, не, не, за какво са ни?”. Но все пак може би е добре да има и външен поглед. Разбира се, може и да кажете: „Не, не ни трябва, така сме си добре!”.
Младен Алексиев: Струва ми се, че вече е твърде късно да се отстъпи назад. Нямам предвид само поканата за IETM срещата. Енергията в полето, за която фестивалът и Caravan Visit послужиха като катализатор, вече отваря възможността за по-нататъшни развития, за следваща стъпка.
Мишел Кере: Да, но каква да бъде тя? Може да решите, че искате да се справяте сами и тогава край. Може и да греша, но останах с усещането, че сега прекалено сте се концентрирали върху съревнование с официалните репертоарни театри…
Младен Алексиев: С които всъщност е глупаво да се съревноваваме.
Мишел Кере: Да, така е.
Младен Алексиев: По този начин само изтощаваме силите си.
Мишел Кере: Защо искате да се съревновавате с тях? Струва ми се, че ще е много по-умно да работите с тях и да ги интегрирате във вашето движение за промяна.
Младен Алексиев: Но всъщност едва от скоро може да се говори за подобно движение, което е видимо, разпознаваемо и отговорно за определени процеси.
Ангелина Георгиева: Според мен сега то се и самоосъзнава като такова в много по-голяма степен.
Младен Алексиев: Именно за това става въпрос. Ако се оглеждаш непрекъснато в едно старо огледало, което всеки път те прави да изглеждаш разкривено, и имаш само него, цял живот може да си мислиш, че си ужасно създание и за теб няма място на този свят. Докато изведнъж някой идва и ти носи ново огледало. И откриваш, че, боже мой, сега е съвсем различно!
Мишел Кере: Винаги става въпрос и да покажеш слабостта си. Кажете открито: ние сме едно нездраво общество, борим се с мафията и все още боксуваме в съветския тертип. Покажете го! И нещата могат да започнат да се променят. Вие имате какво да кажете!
София, 19 ноември 2011, ок 2 ч. през нощта
Рубриката „Свободната сцена на фокус” се поддържа с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”
