Движенческият пърформанс „Голем“ – идея и режисура Анна Данкова, привлече вниманието към себе си като едно от най-оригиналните представления от вече изминаващия театрален сезон. След като се представи в рамките на АСТ Фестивала за свободен театър през м. ноември 2016 и получи номинация за Наградата „Икар“ 2017, „Голем“ стана част и от програмата „Шоукейс“ на 25-ия Международен театрален фестивал „Варненско лято“. Представяме ви част от творческия екип на представлението в интервю на Елена Ангелова.
Какво ви насочи към образа на Голем от древния еврейски мит?
Образът Голем се появи вследствие на общуване между мен и Светозар Георгиев – ghostdog в момент, в който си представях, че е възможно в пърформанса да има драматургичен текст. На картините на човешки тела, дъвчещи и плюещи безжизнени маси от дъвка, той отвърна с образа на Голем. Много вдъхновяващо!
Какво беше за вас основното предизвикателство като театрален режисьор в танцов пърформанс?
Основно предизвикателство за мен е да говоря за проекта на който и да е извън екипа, защото „Голем“ функционира в предвербалния, в телесния свят на желанията и изисква образен език. Работата с дъвките, с човешките тела и с взаимодействието между тях, с всички елементи от пърформанса, както и с всеки един от екипа, беше откровена и вдъхновяваща. Изпитвам дълбока благодарност към този процес.
Върху какво основно качество работехте с изпълнилите по време на процеса на създаване на „Голем“ и как бихте описали своя метод?
Работехме върху ясната картина на преживяване на тялото и чувствата в тялото във всеки един етап на случването на „пожелаване-консумиране-пожелаване“.
„ГОЛЕМ“ КАТО ГУМЕНА УТОПИЯ
ВИОЛЕТА ВИТАНОВА и ИВА СВЕЩАРОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Кое беше за вас основното предизвикателство в „Голем“?
Виолета Витанова: Свръхконсумацията на дъвки.
Ива Свещарова: Представлението продължава да е предизвикателство за мен. Ани Данкова изгради една изключително дълбока и интересна многопластова структура, която изисква внимателно боравене със сценичния материал. Необходимо е дълбоко потапяне във всяко едно действие и разбиране на траекторията на динамиката на сцените. Представлението е сложно за изпълнение, дори това да не си личи отстрани, и е много лесно да се изпадне от съставните му части. Всеки път откривам нови неща за самото него и за мен като изпълнител в него. Щастлива съм, че имам възможността да съм част от този сложен свят на „Голем“.
Според вас с какво „Голем“ е актуален и какво казва на съвременния зрител?
Виолета Витанова: „Голем“ е съблазън, която никога не може да бъде изконсумирана. Опитите да сбъднем мечтите си са гумена утопия; желание, което се захранва от собствената си неосъществимост.
Ива Свещарова: Животът ни е претоварен от агресивно натрапено многообразие, което не може да бъде адекватно усвоено и пълноценно възприето. В потока на забързаното ни ежедневие, в което сърфираме с бясно темпо, за да смогнем на видимите и невидими динамики, влизаме в клопката на безхарактерни консуматори. И дори когато осъзнаваме, че безпощадно консумираме неща, продължаваме своето безкрайно омазване и втриване в купчина органичен и синтетичен боклук. Превърнали сме се хищници, които се подчиняваме на силното ни желание за поемане, поглъщане на всички ресурси около нас. Дори взаимоотношенията ни с хората приемаме като някакъв готов ресурс за бързо хранене. „Голем“ е всичко това – едно стихийно желание да поема, поглъща, преяжда, да сдъвква и предъвка, всичко и всеки, изхвърляйки накрая купчина ненужен боклук.
Въпросите зададе Елена Ангелова
ГОЛЕМ
Култура аними и ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс
идея и режисура: Анна Данкова
сценография: Станимир Генов
звук: trohi
костюми: Леда Екимова
с драматургичноto съдействие на ghostdog
участват: Ива Свещарова, Виолета Витанова, Ирена Цветанова
фотограф: Боряна Пандова
Представлението е финансирано от Столична програма „Култура“ на Столична община за 2016 г. и Министерство на културата.