Свободната сцена на фокус
Кнут Гайслер (Германия) за танцовия БГ Шоукейс, Sofia Dance Week 2013
Между 5 – 19 октомври в София се проведе шестото издание на Sofia Dance Week, като за първа година фестивалът организира и шоукейс на българския съвременен танц. Програмата му целеше да запознае българската публика и специално поканени програматори на чужди фестивали с най-актуалното от местната танцова сцена и така да съдейства за нейното промотиране и в международен контекст. Един от гостите на шоукейса Кнут Гайслер, режисьор и мениджър на фестивала OFF EUROPA, Германия споделя впечатленията си от видяното в София пред Албена Тагарева.
Бихте ли казали няколко думи за фестивала, който представяте?
Фестивалът „Off Europa” се провежда в Източна Германия, в градовете Лайпциг и Дрезден. Всяка година той е посветен на различна страна. През есента на 2014 г. фокусът ни ще бъде България. Искаме да представим пред немските зрители съвременното изпълнителско изкуство тук.
Колко и какви представления бихте поканили?
Ние програмираме фестивала в рамките на пет или шест дни, като за това време можем да представим седем или осем продукции. Стараем се програмата да е разнообразна, така че няма да се фокусираме само върху танцови спектакли. Всяко издание на фестивала се опитва да представи балансирана програма с качествени представления от съответната страна, като идеята е да се покрие целият спектър от полето на изпълнителските изкуства.
В момента е все още прекалено рано, за да мога да кажа какво би се случило и как би изглеждала програмата ни следващата година. Но със сигурност няколко български артисти ще имат възможността да представят работата си зад граница, а публиката в два немски града ще има удоволствието да види и да се запознае със съвременното българско изкуство. За мен тези две неща са изключително важни.
Какво мислите за програмата от първия български изцяло танцов шоукейс? Имаше ли нещо, което ви направи особено впечатление?
Разбира се, шоукейсът беше отлична възможност да видя широк кръг от спектакли. А и презентациите, които бяха допълнително организирани, ми помогнаха да си изградя много по-цялостна картина за българския съвременен танц. Лично за мен най-интересните продукции бяха по-малките и лични представления като „а(е)фектно” на Ива Свещарова, както и „Кардиограма” на Мартин Пенев, Виолета Витанова и Станислав Генадиев. Въпреки че те до голяма степен пострадаха от това, че бяха представени в толкова голяма зала.
„а(е)фектно“, сн. М.Колчева „Кардиограма“, сн. екип
Вие сте режисьор и част от организацията на международен фестивал, имате възможност да гледате много и най-различни продукции. Можете ли да направите някакво съпоставяне между българския съвременен танц и този, който гледате в други страни?
Продукция като „Monocrossing„ на Дерида Денс Център придава качество на международно ниво на целия форум и в същото време е много трудно да се идентифицира като българско представление. На противоположния полюс бих сложил балет „Аребеск” с „Танцови преводи”, като такива „арт” представления са както много локални, така и могат да се видят по цял свят. За съжаление в програмата не присъстваше спектакъл на Вили Прагер, който провокира най-вече със съдържанието на своите представления. Голямото изключение за мен беше на индивидуалиста Иво Димчев, който вече е икона на международната цена. Аз самият се чудя какво все още може да представлява предизвикателство за него.
Вие сте гледали спектакли на Иво Димчев в Германия, можете ли да направите съпоставка между това как той се приема там и тук, в България?
До момента съм гледал само „Concerto“ и „I–on„. За „P Project„ бях слушал и чел много, но нямаше как да си изградя пълна представа за спектакъла. Сега го гледах в София и да си призная, не разбрах нито дума. Но това винаги е много приятно, защото така мога да се концентрирам върху други неща. Спектакълът е изграден върху игровия принцип и импровизацията, но според мен, в Източна Европа тези понятия работят винаги по абстрактен начин. Като упражнение върху и рефлексия на някакъв вид изкуство, вид урок за съблазняване и ексхибиционизъм. В София ситуацията беше различна. Имах чувството, че Иво Димчев сякаш си беше пристигнал у дома след дълги години зад граница. И какво направи той, какво го направи едновременно атрактивен и опасен? Като „един от тях” той успя да повярва в доброто сътрудничество между „нормалния зрител” и „почитателите” – но тези, които трябваше да покажат себе си на сцената, бяха премерени. Това беше изключително вътрешно пространство, със сигурност много по-различно от „отворения пазар” на стандартното представление. Този пърформанс беше много по-малко абстрактен и следователно беше много по-реален, което го направи естествено крехък – едно незабравимо преживяване.
Материала подготви Албена Тагарева
Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подрепата на Национален фонд „Култура“.
