свободната сцена на фокус

 

Столът. Преоткриване на познатото 

сн. Иван Дончев

От 30-ти септември до 7-ми октомври в Младежки театър „Н. Бинев“  се проведе седмото издание на станалия вече традиционен „Панаир на младите“ . В рамките на панаира бе представен пластическият спектакъл „Столът“ на театър АТОМ, който стана  част от програмата на ACT фестивала за свободен театър 2013. Елена Ангелова анализира видяното.

 На камерната сцена на Младежки тeaтър „Н. Бинев” четирима млади актъори от тeaтър „Атом” и голям брой столове разказват три различни истории през режисъорския поглед на Лоран Фестас.  Името на спектакъла е „Столът” – добре познат предмет както от ежедневието, така и от реквизита на театъра. Неговата преексплоатация го прави незабележим елемент от бита до момента, в който представлението на театър „Атом” не го превръща в главно действащо лице и партнъор на младите актъори. Столът (или по-скоро конструкциите от столове) приема последователно функциите на трон, корона, оръжие, аксесоар. В постоянно преконструираното от актъорите пространство, представлението преминава през три стилистични етапа. В първия е изградено митологично пространство, в което владее атмосфера на мистика и загадъчност. Следващата част илюстрира борбата за власт в средновековното общество, а  финалът се занимава с недостатъците на съвременния свят. Тези три теми структурират спектакъла – първата има силен енергетичен заряд поради скритите символни значения, вложени в ритуалните действия като раждане, убийство, борба. В това въздействащо начало на „Столът” атмосферата на мистичност и невербалната комуникация дават насочващ ключ (не само в преносен, но и в буквален смисъл; предметът ключ действително се появява) към по-нататъшното развитие на действието.

сн. Иван Дончев

Втората част, в която се разиграва сюжет от средновековието, дава начало на ясно разпознаваема история за издигането и падането на един владетел, разказана изцяло с пантомимно-театрални средства. Силната характерност на персонажите (угоднически слуга, алчен и високомерен владетел) са илюстрирани чрез добре познати жестове, лицеви експресии и действия. Актъорите преекспонират тези лесно предвидими образи в изпълнението си и това поражда комичен ефект. Елементът на комедия е в синхрон с цялата хумористично-иронична игра на изпълнителите.

Последната, „съвременна” част е най-ведра от всички – в нея се проблематизира по един иронично-комедиен начин духа на времето и взаимодействието на днешния човек със себеподобните му. Тук вече осветлението е друго, лицата и телата на изпълнителите изглеждат съвсем различно. Сякаш пътуването в предишните измерения е било просто сън, а началото на третата част е буквално сблъсък с реалността. Внезапно зрителят разпознава себе си в ежедневните действия, които актъорите изпълняват – бързането за работа, ръкостискането и размяната на служебни усмивки.

 Едно от ценните  качества на „Столът”  е начинът, по който преексплоатирани и вече банални теми и предмети стават значими, вдъхновяващи, вълнуващи. Творческият екип съумява да направи интригуващи открития в очевидното, добре познато действие или предмет и да го поднесе на публиката, погледнато през непозната перспектива.

Изобретателността, с която актъорите конструират различни светове, е всъщност най-ценното качество на спектакъла. Ефектната реализация на сценичното действие е базисното средство за въздействие на публиката. Не е интересно как един суетен човек бърза за работа, интересно е как актъорът на сцената, придържайки стола като аксесоар, крачи напред– назад и поражда асоциация за първия.

 „Столът” е пластически спектакъл, който смесва движенчески практики с театрални подходи. Режисъорът Лоран Фестас свързва различни елементи – предмети, музика, тяло и осветление в лесно разбираем за зрителя сценичен разказ и буквални картини, които не затрудняват възприятието. Въздействието на спектакъла се дължи предимно на интересната работа с осветлението, която е много важен компонент от спектакъла. Смесването на дим, приглушена светлина и силуети създава запомнящи се сцени подобно филмови кадри. Сценичните картини, монтажирани като поредица от кадри, успяват да държат вниманието на публиката, като не му позволяват да изпадне в моменти на скука. Хипнотичното въздействие на сенките, играта на светлината потопят публиката в театрално-филмова атмосфера.

сн. Иван Дончев

Столът е основен предмет на сценографията, който се използва за активното й преконструиране. Това се случва както чрез разнообразните му употреби извън обичайното му предназначение (като аксесоар, надгробна плоча, решетки на затвор, корона и пр.), така и чрез поставянето му в неординерно пространство, като например висящ свободно над главите на актъорите. Столът е също така и предмет-партнъор на актъорите поради многобройните му вменени значения.

„Столът” е много добър пример за работа в екип. Актъорите успешно играят в ансамбъл и едновременно с това изразяват своята артистична индивидуалност. Всички елементи и средства на представлението са добре синхронизирани и функционални, превръщайки „Столът” в добре организирана машина, в която всяка част върши своята работа и оптимално взаимодейства с другите.

 „Столът” е невербално представление, в което телата и лицата на актъорите са основно изразно средство. Движенческите партитури и работата с предметите са не просто средство, но и същността на цялото.

 Във финалната част преповтарянето на определен цикъл от движенческа партитура, основана на жеста, градира енергията на случващото се. След забързването на всяко повторение отделните движения започват да се размиват, замазват, като филм, който се превърта напред. До един момент, в който всичко пада – напрежението е вече твърде повишено и изпълнителите просто рухват. Те се оказват хора, не машини –  имат свой предел.

Освен добре структурираната движенческа партитура, особено въздействаща е музиката. Мелодията също разказва история, която по неслучаен начин се преплита с тази на действието. Музиката в спектакъла е изключително образна, ярка, жива и прекрасно замества текста в представлението.

Освен добре структурираната движенческа партитура, музиката също има важна роля за цялостното въздействие на спектакъла. Тя е изключително образна, ярка и жива, като в някакъв смисъл замества текста. Мелодията като че ли също разказва история, която по неслучаен начин се преплита с тази на сценичното действие.

Всичко това формира ритъма на представлението. Честите преходи, в които актъорите нареждат столовете за „нова игра“, са също част от действието. Те не разстройват ритъма, а просто пренасочват фокуса на внимание на зрителя към следващия етап на представлението.

„Столът” е безспорно успешен проект на театър „Атом”, в който се срещат познатото и различното. Актъорите, в своята изобретателност и  находчивост, преоткриват обикновеното и очевидното, което прави театралното преживяване истински вдъхновяващо. 

 

                                                                                                                                                                                                 Елена Ангелова

 

Режисьор: Лоран Фестас

          Сценография и костюми: Стефания Георгиева

          Музика: Ensemble Contraste

          Музикално оформление: Христо Таков 

          С участието на: Стефания Георгиева, Христо Таков, Камен Марин, Вера Молова

 

 

Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подрепата на Национален фонд „Култура“.