свободната сцена на фокус

 

Нан ван Хойте:

Все по-необходимо е да преразгледаме как можем да служим на гражданското общество като артисти

 

Нан ван Хойте (Нидерландия) – главен секретар на  IETM (International Network for Contemporary Performing Arts) – най-голямата световна мрежа за изпълнителски изкуства. Има 35-годишен професионален опит като драматург, мениджър, артистичен и програмен директор на различни формации, като продуцент и журналист, както и в областта на застъпничеството за култура на местно, национално и европейско ниво. Работила е като завеждащ Международния отдел на Theater Instituut Nederland, а преди това е била директор на [NES]theaters, Амстердам. От 2008 г. е създател и координатор на театралната програма Breaking the Silence, която работи за солидарността в пост-геноцидните области на Камбоджа и Руанда. Oт 2001 г.  е член на борда на IETM, от 2003 г.  до 2006 г. е неин вицепрезидент, а през 2007 г. – президент.

 

Нан ван Хойте бе сред официалните гости на третия ACT Фестивал за свободен театър (7 – 10 ноември 2013), в рамките на който се състоя и международният форум по въпросите на свободната сцена „Добавяне на стойност”. Мартина Шопова разговаря с нея след посещението й в София, която Асоциация за свободен театър подготвя за домакин на пленарната среща на IETM през 2014 г.

 

Г-жо ван Хойте, представете накратко дейността на IETM мрежата.

IETM е най-голямата международна мрежа за съвременни изпълнителски изкуства, в която се включват хора, активни в независимия сектор, работещи в областта на живото изкуство – танц, театър, стрийт арт, пърформанс… изобщо на всички форми на изпълнителски изкуства, които придават значение на този термин днес.

Споменахте по време на участието си във форума „Добавяне на стойност” за системите, които регулират независимия сектор в различните държави. Коя е най-добрата според Вас? Къде, нека говорим за Европа, свободната сцена и нейните публики се чувстват най-добре?

В момента се случват промени в много държави, свързани основно с намаляването на субсидиите за изпълнителските изкуства. Има напрежение, има критики, особено откъм партията в новото либерално дясно крило на ЕП, но и откъм социалдемократите, които изглежда не се тревожат много в тези времена на перманентна криза за стойността на изкуствата.

Преди 3-4 години имахме система, която функционираше добре. В някои области все още е добре – в контекста на съвременните изпълнителски изкуства така е по отношение на подкрепата към изгряващи млади артисти и алтернативни форми. Най-добре действащите системи според мен са в Белгия и Холандия – много „приятелски“ настроени към млади, неинституционализирани артисти. И  в двете държави при все това държавните и градски театри, зали и компании са толкова силни, че взимат 80 % от бюджета, предвиден за финансиране на изкуства. Подобен е проблемът в много други европейски страни в момента: големите институции получават толкова голяма част от този бюджет, че едва остава нещичко за свободни, независими или млади артисти. 

В режим на елементарна логика, в настоящите условия пари се влагат с повече охота там, откъдето може да се върне най-бързо инвестицията. Какъв е пътят пред независимата сцена – завой към по-комерсиални проекти? Застой и снишаване, докато кризата отмине? Кое за Вас е по-добре – опитът да се поддържа системата в сегашния й вариант или създаване на нови стратегии и търсене на нови източници за финансиране?

Път назад според мен няма. Въпреки че на някои места в Европа ми се иска нещата да се върнат в предишната ситуация. Но не мисля, че тази почти утопична система, която имахме в Холандия например, ще се върне отново. Аз живях в тази утопия. Всъщност, участвах в създаването й. Възползвах се от нея. Но не мисля, че някога ще се върнем в този рай.

И какво е бъдещето?

Мисля, че има две стратегии.

Първата е за оцеляване. И трябва да започне от… утре. Спешно  да се намерят нови начини да финансираме изкуствата си.

Но си давам сметка в момента, че говоря от гледна точка на Западна Европа. Когато се замисля за вашата държава, вие все още се борите за признание и да убедите политиците си, че независимият сектор е важен за обществото, развитието на изкуствата, поддържането на демокрацията дори. Битката на запад също се връща там, в този смисъл можем да се поучим едни от други. Защото ние пък изгубихме рая и задължително трябва да предефинираме ролята си в обществото, защото никой вече не ни вярва. Като че ли бяхме твърде уверени в безспорния смисъл на нашето съществуване, правата ни над субсидиите бяха твърде гарантирани и престанахме да обясняваме кои сме ние и защо правим това, което правим. Бяхме твърде уверени в нашата важност, фокусирахме се над реализацията на повече представления и се оказа, че 90% от населението изобщо не го е грижа какво правим ние. И това е оценка на работата ни, която трябва да срещнем.

Вие все още работите по стъпка едно: признанието. Ето, че пътищата ни май се събират. Единствената разлика: ние трябва да преборим етикета на егоистични мързеливи артисти – проблем, който не стои пред вас.   

Очевидно е, че цялата независима среда трябва да направи не скок, а цяло движение. В каква посока – да се приближи повече към публиката, към конвенционалните места? Или стратегически да защитава и отстоява своите различия?

Ние мислим активно по този въпрос. Движението, което започва на Запад, е в посока възстановяване на контакта с нашите публики. Не превръщайки се в комерсиални, тъкмо обратното. Трябва да преразгледаме въпроса как можем да служим на гражданското общество като артисти. Което означава да насочим платформите си към повече критическо мислене, към установяване на нови връзки и отношения вътре в обществото, да боравим с теми от ежедневието на хората, което може да бъде не само интересно, но и да обогати и промени обстоятелствата на ежедневието. Не е необходимо това непременно да бъде социално ангажирана работа, но ангажимент със сигурност е нужен. Може да е естетически, да предлагаме естетически и емоционални преживявания, но не само на публиката в театрите, на тези, които са дошли да ни видят, а и на хората отвън, на други места, да създадем нови преживявания, обогатяващи живота им.

Струва ми се, че бяхме твърде ориентирани и твърде изолирани: тясно ориентирани в собствената си практика и продукции, и изолирани от публиката, с изключение на тази, която вече ни познава.  

            

 Дискусия в рамките на работна група „Партньорства“ на междунаридня форум в рамките на АСТ Фестиставал 2013. 

Напоследък често говорим за лидерството и неговата липса. В България е видима в много сфери – и политическа, и културна, и социална. Може ли свободната сцена да създадава лидерство, да бъде водеща в предложения за ново социално мислене или модели?

Ако говорим за свободно изкуство, има нужда от два типа лидери: такива, които създават организация, способна да канализира наличните сили и да ги увеличава – това липсва в много европейски страни. Да има екип от представители, самите те няма нужда да са артисти, а личности, способни да помагат във фокусирането, в издигането на колективен глас за нашата кауза. Това е едно.

От друга страна, истината е, че има генерална липса на лидерство. Мисля, че във всяка държава от ЕС ще ви кажат това. Най-силно се усеща на политическо ниво. Вече няма ясни идеологии, няма ясни стратегии и всички изглеждат някак изгубени. 

Една ефективна стратегия за независимата сцена ми се струва ползването на чуждестранен опит и свързването с хора от други сектори. Не в смисъл на тях да се дава лидерството, все пак лидерството е нещо, което ти се дава от общността, на която служиш. Големият проблем на лидерите е,  че смятат, че всичко опира до власт. Според мен не е така. Не е въпрос на власт, а въпрос на служба. Ти си там да служиш на общност, която ти се доверява. Лидерите с такова съзнание са добри. Те знаят как да убеждават своята общност, как да я отведат в желана за нея позиция.  И когато си в една малка ниша на обществото ни, е добре да бъдеш част от мрежа с разнообразно съдържание, това  дава възможност  за ясна паралелна референция.

Какви ще са европейските политики в културната сфера през следващия програмен период на европейските институции? Той започва в началото на 2014г., какво ще се промени?

Ще има доста промени за нас, мрежовите организации, защото има напълно нова система за финансиране. Понастоящем получаваме финансиране само за оперативни разходи, а в следващите 7 години ще се финансират само проектни разходи. И така, първо бяхме обучени как да правим разходи само на оперативно ниво, а сега ще трябва да създаваме проекти. Само по себе си не е проблем, но ни предстои пълна реорганизация в управлението на нашите бюджети.

Друга съществена промяна е, че все по-малко мрежи ще имат достъп до европейско финансиране. За проектите, свързани с международно сътрудничество мисля, че нещата няма да се променят съществено, с условието за генерална промяна, която ще засегне всички ни. За разлика от Програма „Култура” ( на ЕК, бел.а.) такава, каквато я познаваме сега, в бъдеще фокусът ще е върху всички тези идеи за събиране на база данни,  измерващи и доказващи ефектите от изкуство.

През 2014 г. бълграската Асоциация за свободен театър (АСТ) има амбицията да организира годишната среща на IETM мрежата в София. Какъв е мащабът на подобно събитие? Каква е стойността му за града, за държавата-домакин?

Радостна съм от волята, която виждам в АСТ да организират това събитие в София, защото то е много важно за свободните артисти и сцена. Станахме свидетели на това за последно преди месец, в Гърция, където се проведе тазгодишната среща. Да станеш домакин на подобно събитие означава да събереш всички полета на съвременното изкуство на едно място. Нашата среда е немислима без сътрудничество, а на IETM срещата можеш да срещнеш целия сектор и ефектите от това са много.  Не на последно място, можеш да срещнеш и конкуренцията. Ние всички се борим за едни и същи пари.

Най-успешните срещи за мен са тези, на които представители на различни страни или сфери започват да работят заедно по дългосрочни проекти. Това между другото се случи в Гърция. Още не можем да измерим реалните резултати, твърде скоро е, но останах с впечатлението, че начинът, по който се случиха нещата там, ще има дълготраен ефект върху независимите артисти в страната, най-вече поради  новото   сътрудничество, което създадоха помежду си.

Безспорен ефект е и възможността да срещнеш артисти от целия свят и това да доведе до неочаквани сътрудничества и обмени – независимо дали на знания, опит или имейли. Всички наши членове са на срещата. Пространството е отворено и можеш  да се сдобиеш с контакти, които ползваш до края на живота си.

И третият ефект – една IETM среща е повод за привличане вниманието на взимащите решения институции. На място са 500 души от цял свят, които гледат артистична работа или културна политика, и са готови да дадат коментарите си за тях. 

По време на престоя си в София се срещнахте с министъра на културата, г-н Петър Стоянович и с кмета на София, г-жа Фандъкова. С какви впечатления останахте?

Администрациите и на двете институции заявиха подкрепа за организирането на IETM среща в София. Впечатлена съм от г-жа Фандъкова, която защити пред мен културата с много силни слова, показващи съзнание за важността на изкуствата в живота ни. Стори ми се добронамерена и съзнателна за нуждата и независмите артисти да получат по-голямо признание и възможности, но и разбрах, че няма как да гарантира толкова средства, колкото едно министерство би могло. В министерството пък останах с впечатление, че имат готовност да обезпечат събитието, но не получих ясен коментар на действащата в момента система на субсидиране на театрите в България, която намирам за крайно недалновидна.  

Съветът Ви е за промяна?

Незабавна. Не проумявам защо системата ви е такава. Предполагам, че целта е била да се привлекат публики чрез програми за развитие, но мисля, че начинът за това е сгрешен и рискът да останете само с комерсиален театър е огромен. И не мога да не разбера директорите на театри в тази ситуация. Ако получаваш пари за билетите, които вече си продал, естествено, че правиш това, което хората искат и се превръщаш в комерсиален театър. Тази система е като ментален лапсус. Театрите стават алчни, комерсиални, вместо да създават изкуство. Това трябва да се промени.

Интервю на Мартина Шопова

 Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подкрепата на Национален фонд „Култура“.