Марта Буджо за новото представление на Марион Дърова „Взето от интернет или кратко ръководство за употребата на танца“.
Във „Взето от интернет или кратко ръководство за употребата на танца“ хореографката Марион Дърова и нейната дългогодишна сътрудничка – актрисата Мартина Апостолова – играят самите себе си. На празна бяла сцена, облечени в спортни трика и бермуди, те гледат телефоните си, танцуват, разговарят и искрено ни разсмиват. Стремят се да създадат танцово представление за социалните мрежи, но всеки хореографски опит ги оставя неудовлетворени, главно защото изглежда, че „всичко вече е правено“.
По време на представлението се излъчват няколко комични (и леко неловки) видеоклипа, в които изпълнителите танцуват или говорят за танц. Те се сблъскват с философски цитати за танца от известни хореографи или теоретици, прожектирани на стената или изричани на глас. Усещането е почти като при скролване в Инстаграм: изпълнение на живо, видеоклипове, текстови публикации и диалози динамично се редуват, като не остава място за скука – за разлика от това, което нерядко може да се случи в съвременното изкуство. В този своеобразен поп колаж обаче всички елементи са свързани от ясна обща нишка: въпроса за същността на танца.
За да се доближим до нея, ни се предлагат, освен споменатите цитати, също по-популярни дефиниции, както и пародийни (и доста клиширани) демонстрации на съвременен и концептуален танц, изпълнени от Марион и Мартина. Те сякаш приемат идеята, че за танцьорите техниката и упоритостта не са толкова важни, колкото духовната връзка с космоса и търсенето на вътрешната истина.
Ролята на интернет в представлението – както и в собствения ни живот – е съществена и всеобхватна и това личи не само от неговото заглавие. Основен рефрен в него е въпросът „Какво е танц?“. Той първо се задава в Google, повтаря се в игра на онлайн отчитането на проекта пред финансиращата го институция, който те съставят пред зрителите, и най-вече се интерпретира в рийлове за Инстаграм които се прожектират. В първия виждаме Марион в танцова зала да импровизира, да пее и да мърмори под носа си, като накрая държи кабел. Когато видеото свършва, Мартина казва: „Това беше много тъпо. Защо го правиш?“, на което Марион отговаря: „За Инстаграм.“ Подобни хумористични диалози разкриват средата, в която живеят съвременните танцьори, и предизвикателствата пред тях във време, белязано от пресищане със съдържание. Дърова провокира публиката да се замисли до каква степен социалните мрежи влияят на танцьорите – тема, която е приложима и за свободните артисти, и за всички нас. Възможно ли е наистина да не публикуваш в Инстаграм, ако преподаваш танц и трябва да популяризираш работата си или се бориш за по-голяма видимост? Как и колко бързо трябва да се адаптираш към новите тенденции? Остава ли място за изследване и дълбочина? Ежедневието ни показва, че сме заливани с информация и визуални материали до такава степен, че вече не понасяме дълги текстове, бавна музика или концептуални танцови представления.
Спектакълът засяга и абсурдността на някои въпроси, задавани от институциите, финансиращи независими културни проекти: как може числено да се измери въздействието на представлението върху публиката? По-добре ли е да се придържаме към една тема или ще получим повече точки, ако периодично я променяме?
Връщайки се към танцовата сцена, Дърова иронизира някои от похватите в съвременния танц, присъщи и на собствените ѝ творби – статични или бавни сцени, повторения, минимализъм – като същевременно ни уверява, че „ако танцът, който наблюдавате, не ви въздейства или нямате идея какво иска да внуши, това не означава, че не гледате танц“. Нейният ироничен подход, подсилен максимално от актьорското майсторство на Мартина Апостолова, посочва и прекомерния интелектуализъм, често срещан в съвременния танц, но също така провокира размисъл върху собственото ни преживяване като публика на това представление. Дали му се наслаждаваме по същия начин, по който консумираме видеата на любимите си инфлуенсъри в Инстаграм, YouTube или TikTok? Каква е неговата художествена стойност? Оригинално ли са подбрани и подредени цитираните танцови и словесни елементи?
Вярвам, че отговорът на всички тези въпроси категорично е „да“. Макар да черпи от препратки, познати предимно на хората от средите на българския съвременен танц, спектакълът на Дърова е едновременно достъпен, забавен и има своята дълбочина. Това ни напомня, че съвременният танц не е задължително да озадачава, отегчава или да подлага на изпитание публиката, че танцът може просто да бъде „когато някой се движи странно, но това страшно ни харесва“.
От гледна точка на движението, представлението разчита в голяма степен на контактна импровизация, ходене, бягане и упражнения за изолация на различни части на тялото – напълно в унисон с творческите търсения на изпълнителите и с основната тема. На моменти се разгръща спираловидна хореография: плавни ръце водят пътя, прости поредици от стъпки рисуват кръгове по сцената и внезапно си спомняме за красотата в това да наблюдаваме как хора се движат заедно, движат се в ритъм и така и ние мислено се движим с танцьорите.
Тези мигове на минималистична прецизност са сред малкото елементи, които разпознах от други творби на Марион Дърова – по-специално от дуетите ѝ с Мартина Апостолова, „WO-MAN“ и „Никога повече понеделник“. Иначе „Взето от интернет или кратко ръководство за използването на танца“ изпъква като удивителен знак – образът, за който си помислих, когато Марион вдигна Мартина и я пренесе през сцената. Това действа като смело заявяване – анонс за различна посока в нейната работа: по-поп, по-малко формалистична, по-автобиографична, по-малко универсална, но също толкова способна да завладее сцената.
Взето от интернет или кратко ръководство за употребата на танца
Идея и хореография Марион Дърова
Участват Марион Дърова и Мартина Апостолова
Музика и звукова среда Александър Евтимов – Шаманчето
Медия Стефани Райчева
Визия Иван Тодоров
Копродукция Сдружение „УОМО“ и РЦСИ Топлоцентрала.
Приятел на представлението Стаи за процеси „НАР“
Финансиране Столичната община – Програма „Култура“ и Министерство на културата
Марта Буджо завършва италианска филология в Болонския университет и . Спрингбек академията за танцови критици. Работи в сферата на образованието в София и публикува танцова критика в специализирани издания..
